Парламентарни избори в България — последен вот: 19 април 2026

Избирателна активност: 50,70% (3 360 330 от 6 627 747 регистрирани).

Най-голям ръст: ПрБ (+44,59 пп). Най-голям спад: ГЕРБ-СДС (-13,00 пп).

Хартия / машинно: 52,39% / 47,61%.

Партии и резултати

ПартияГласове%ΔМандати
ПрБ1 444 92044,59%+44,59 пп131
ГЕРБ-СДС433 75513,39%-13,00 пп39
ПП-ДБ408 84612,62%-1,60 пп37
ДПС230 6937,12%-11,88 пп21
Възраждане137 9404,26%-9,11 пп12
МЕЧ104 5063,23%-1,37 пп
Величие100 5723,10%-0,90 пп
БСП-ОЛ97 7533,02%-4,56 пп
Сияние93 5592,89%+2,89 пп
АПС50 7591,57%-5,92 пп
ИТН23 8610,74%-6,05 пп
АКБ18 9990,59%
СБ18 6400,58%-0,49 пп
БМ17 2630,53%
ПД10 0320,31%
Нация98040,30%
ДНК97610,30%
НБ62210,19%
ГН46650,14%
НПИ-СИ43920,14%
МБ43580,13%
ПнЗ30270,09%
ИК-Батков20930,06%
Съпротива18970,06%
3М18400,06%

Засечени отклонения по секции: 3331. Виж проблемни секции.

Гласуване в чужбина

Германия (37 593 избиратели) · Турция (30 229 избиратели) · Обединено кралство (27 635 избиратели) · Испания (19 558 избиратели) · САЩ (9888 избиратели) · Нидерландия (9817 избиратели) · Австрия (6993 избиратели) · Белгия (6580 избиратели) · Италия (6524 избиратели) · Франция (5229 избиратели)

Най-големи населени места

гр. София (638 489 избиратели) · гр. Пловдив (158 118 избиратели) · гр. Варна (153 254 избиратели) · гр. Бургас (93 514 избиратели) · гр. Стара Загора (62 409 избиратели) · гр. Русе (58 366 избиратели) · гр. Плевен (47 230 избиратели) · гр. Хасково (34 605 избиратели) · гр. Добрич (34 233 избиратели) · гр. Перник (34 220 избиратели)

Последни анализи

  • Отваряме сигналите за риск при обществените поръчки — Всяко правило, по което маркираме една поръчка като рискова, вече е публично — праг, правно основание, кога проверката изобщо се прилага. Заедно с трите неща, които решихме да напишем, вместо да премълчим: една проверка, която в момента не работи за нито един договор; една, чиято посока не е установена; и две оценки, които използват различни тегла, без да сме сигурни, че така трябва. 62,6% от договорите не задействат нито един сигнал.
  • Защо в България не се плаща за резултат — В част от света държавата купува измерен резултат, а не дейност. У нас такъв инструмент няма — и причината не е, че никой не се е сетил. Регистърът на поръчките изобщо няма поле за резултат; социалните услуги се финансират като делегирани дейности и рядко стават договор за поръчка (241 договора и 70 млн. € срещу 15,1 млрд. € разходи за социална закрила); а сред услугите здравеопазването и социалните дейности са на последно място по качествена оценка — 9,5% срещу 16,6% за следващата област и 52,2% при строителството.
  • Бюджет 2026: приет на седмия месец — какво показват числата — Народното събрание прие бюджета за 2026 г. на 24 юли със 125 срещу 84 гласа — с пет месеца остатък от годината. Проверяваме спорните твърдения с наши данни: касовото изпълнение месец по месец, текстовете на всички бюджетни закони от 2018 г. и поименните гласувания. Дефицитът от 5,7% е отчасти избор — но около една трета от това, което подсказва официалната разлика, защото Фискалният съвет никога не е приемал, че предишните варианти стоят под 3%. А календарът прави тавана трудно достижим.
  • Гласуване само с машини: кой печели и кой губи — Интерактивна хипотеза върху реалните изборни данни. От 2021 г. всяка секция отчита машинните и хартиените гласове поотделно — един и същ електорат, разделен само по начина на гласуване, което прави разделението естествен експеримент. Махаме хартиената бюлетина във всяка „голяма“ секция (над избран праг), прехвърляме хартиено гласувалите към машинното разпределение на тяхната секция и гледаме как националният резултат и местата в парламента се преизчисляват на живо. Плъзгачите управляват прага (100/200/300/500 избиратели) и отлива на активността; последователно ГЕРБ и ДПС губят, а ПП-ДБ печели.
  • Бюджет 2026 на фокус: рекордният дефицит, критиките и проверка с числата — Първият редовен бюджет на кабинета „Радев“ влиза с дефицит от 5,7% от БВП (свръхдефицит, какъвто България не помни от години) и процедура по прекомерен дефицит само месеци след еврото. Подреждаме проверените числа от ЗДБРБ-2026 и АСБП 2026–2028, събираме реакциите на политици и икономисти (с източник за всяко твърдение) и пускаме самите твърдения през нашия бюджетен симулатор: дефицитът, МОД €2 300 и партийните субсидии издържат сметката; „консолидация при експлодиращ дълг е противоречие“ е аритметично невярно; а „меките“ приходи и сравнението с „Виденово време“ не издържат проверката.
  • По следите на публичните пари: граждански инструменти за обществените поръчки — Разширеният модул за обществени поръчки в контекст — у нас (АОП/ЦАИС ЕОП, СИГМА) и по света (opentender.eu, DOZORRO, OCDS). Прозрачен индекс на корупционния риск, диаграми на паричните потоци, търсене по политик, карта по области и списък със сигнали за риск, с примери какво реално може да намерите в данните: един участник, концентрация и фирми, свързани с депутати и служители.

Разгледайте данните

  • Начало
  • Управление
  • Народно събрание
  • Поименни гласувания
  • Правителства
  • Бизнес-връзки на депутати
  • Обществени поръчки
  • Държавен бюджет
  • Европейски средства
  • Индикатори
  • Потребление
  • Цени
  • Партийно финансиране
  • Социологически проучвания
  • Симулатор за мандати
  • Партии
  • Резултати по области
  • Извънредни местни избори
  • Сверка на местните избори
  • София
  • За проекта

Последни анализи

  • Отваряме сигналите за риск при обществените поръчки
  • Защо в България не се плаща за резултат
  • Бюджет 2026: приет на седмия месец — какво показват числата