Гласуване само с машини: кой печели и кой губи

Публикувана: 2026-07-21

Интерактивна хипотеза върху реалните изборни данни: махаме хартиената бюлетина във всяка голяма секция и гледаме как националният резултат и местата в парламента се преизчисляват на живо.

Тази статия е интерактивна. На живата страница задавате праг за размера на секцията и отлив на активността, а стълбовете с резултатите, разпределението на мандатите и картата по райони се преизчисляват веднага спрямо последните избори. Тук са методът и основните изводи.

От 2021 г. всяка секция на парламентарни избори отчита машинните и хартиените гласове поотделно — един и същ електорат, в един и същ ден, разделен само по начина, по който всеки е гласувал. Точно това разделение е естествен експеримент: в рамките на една секция машинно и хартиено гласувалите избират партии в осезаемо различни пропорции.

Това ни позволява да зададем конкретен въпрос за реформа. Ами ако хартиената бюлетина отпадне във всяка „голяма“ секция — над определен брой избиратели — и тези хора трябва да гласуват машинно?

Това не е само хипотеза. На 7 юли 2026 г. управляващата „Прогресивна България“ (ПрБ) внесе в парламента точно такова предложение — изцяло машинно гласуване, като хартия остава само в секциите под 300 избиратели (плюс подвижните, болничните и корабните секции) — както е съобщено тук. Интерактивният инструмент проверява какво би направила тази реформа с последния резултат; самата ПрБ тегли чертата при 300.

Моделът

За всяка секция над избрания праг, която има и реални машинни гласове, приемаме машинно гласувалите за разкриващи предпочитанието на секцията и преразпределяме хартиено гласувалите по същото машинно разпределение:

machineShare_p = machineVotes_p / Σ machineVotes
paperShare_p   = paperVotes_p   / Σ paperVotes
votes_p(d)     = machineVotes_p + (1 − d) · (paperTotal · machineShare_p + invalid · paperShare_p)

Параметърът d за активността е делът на хартиено гласувалите в секцията, които се въздържат вместо да преминат на машина. При d = 0 активността се запазва; при d = 100% всеки хартиено гласувал в голяма секция си остава вкъщи и остават само първоначалните машинни гласове.

Машината освен това не приема развалена бюлетина, затова моделът възстановява недействителните хартиени бюлетини във всяка засегната секция (около 3,9% от хартиените през 2026 г.) и ги добавя като действителни гласове, разпределени по хартиените дялове на секцията — защото хората, които развалят бюлетини, са от същия по-възрастен, склонен към хартия профил (Fujiwara 2015). Това налива към партиите със силен хартиен вот и смекчава разместването (при стандартната настройка свежда ръста на ПП-ДБ от +12 на +11 места, а загубата на ГЕРБ-СДС — от −12 на −11).

По-малките секции — и малкото големи с отказала машина — остават както са отчетени. След това сумираме наново на национално ниво и разпределяме мандатите по метода на Хеър-Ниймайер (4% праг) както за реалните, така и за моделните суми.

Какво вече изключихме

Три парламентарни избора (юли 2021, ноември 2021, октомври 2022) са изцяло машинни — нямат хартиени гласове за преразпределяне и затова са извън това упражнение. Петте избора в този анализ (април 2021, април 2023, юни 2024, октомври 2024, април 2026) са с реален избор между двата начина; живият инструмент прилага сценария върху най-новия от тях.

Основният извод

Посоката е забележително устойчива при всички избори: машинното гласуване е в полза на градските/реформистки партии, а хартиеното — на ГЕРБ и ДПС. Прехвърлянето на големите секции към машина последователно:

• сваля ГЕРБ-СДС с около 4–6 пункта и ДПС с 1–3 пункта;
• вдига ПП-ДБ с около 4–6 пункта, плюс по-малки печалби за реформистки/протестни партии;
• през 2023 и 2026 разменя второто място (ПП-ДБ изпреварва ГЕРБ); през октомври 2024 избутва партия под 4-процентовата граница.

Тази посока се потвърждава и от отделен анализ върху реални данни: на едни от последните избори машинно са гласували 80% от избирателите на ИТН, 79% на ПП-ДБ и 70% на Възраждане, докато тези на ГЕРБ, ДПС и БСП са предпочели хартия (Свободна Европа).

Обяснението най-вероятно е в профила на избирателите: машината е предпочитана от по-младите и градските, а хартията от по-възрастните и от хората в малките населени места — затова премахването на хартията усилва градския/реформисткия вот. По райони ръстът за ПП-ДБ е най-голям в София и Пловдив (+5–7 пункта), а обратите са точно един — 23-ти МИР в София, от ПрБ към ПП-ДБ. Картата по райони оцветява всеки район според проектирания победител.

Какво не е това

• Моделът съчетава два канала — ефекта от състава (селекцията) (от това кой с какво е гласувал) и възстановяването на развалените бюлетини по-горе. Това все още не е пълният ефект от задължаването на машините, който би променил и активността и би добавил собственото влияние на машината върху вота.
• Приема, че хартиено гласувалите биха гласували като машинно гласувалите в тяхната секция — улавя разликата в профила на групите. Екранната последователност на машината насочва поведението (изричният бутон „Не подкрепям никого“ се избира от 1,8% от машинно гласувалите срещу 1,3% при хартията) и може да създаде свои собствени грешки (Zucco & Nicolau, 2016).
• Възстановяването на развалените бюлетини почива на допускане: недействителните бюлетини се разпределят по хартиените дялове на всяка секция, защото бъркащите при попълването приличат на склонния към хартия електорат (Fujiwara 2015), но развалената бюлетина не носи записано предпочитание, така че истинското разпределение е непознаваемо.
• Резултатите са толкова показателни, колкото е навлизането на машините. През април 2021 машината е доброволно избрано малцинство (~29% от засегнатите гласове), тоест нейните избиратели са предимно млади, градски „ранни потребители“ — четете тези избори като най-агресивната екстраполация, а не като най-надеждната.
• Отливът е сценарен параметър, а не оценка. При трите изцяло машинни избора у нас (2021–2022) активността е 39–42% — в диапазона на смесените избори около тях (34–51%), тоест голям спад заради машините не се вижда в данните, макар че умората от честите избори размива сравнението. По-малките стойности са по-вероятни.
• Местата се разпределят по националната квота на Хеър-Ниймайер с 4% праг — същият метод, по който България определя националния брой мандати на всяка партия (възпроизвежда официалния резултат за всички избори от 2013 г. насам). След това страната разпределя тези мандати по 31-те района, което сменя само къде отиват местата, но не и колко печели всяка партия; значима е разликата между реалния резултат и модела.

Литература

• Fujiwara, T. (2015). Voting Technology, Political Responsiveness, and Infant Health: Evidence from Brazil. Econometrica 83(2).
• Zucco, C. & Nicolau, J. (2016). Trading old errors for new errors? The impact of electronic voting technology on party label votes in Brazil. Electoral Studies 43.

Данни: протоколите по секции от ЦИК, обработени от electionsbg.com. Това е аналитичен сценарий, а не прогноза.