Публикувана: 2026-08-17
В част от света държавата купува измерен резултат, а не дейност. У нас такъв инструмент няма — и причината не е, че никой не се е сетил. Регистърът на поръчките изобщо няма поле за резултат; социалните услуги се финансират като делегирани дейности и рядко стават договор за поръчка (241 договора и 70 млн. € срещу 15,1 млрд. € разходи за социална закрила); а сред услугите здравеопазването и социалните дейности са на последно място по качествена оценка — 9,5% срещу 16,6% за следващата област и 52,2% при строителството.
В една част от света държавата от години купува не дейност, а резултат: договорът плаща, когато безработният си намери работа и я задържи, когато детето остане в училище, когато излезлият от затвора не се върне там. Наричат го outcomes-based contracting — плащане, обвързано с измерена промяна в живота на хората, а не с извършени дейности.[^golab]
Проверихме дали нещо подобно съществува в България. Отговорът е не — и по-интересното е защо. Не защото никой не се е сетил, а защото парите, за които става дума, минават по път, на който няма къде да се запише резултат.
Корпусът, който поддържаме, съдържа 405 812 договора за 93,7 млрд. € и 237 601 процедури.[^method] Нито един от двата регистъра — нито договорите, нито обявленията — няма поле за показател за изпълнение, за условие на плащането, за неустойка или за срок на доставка. Регистърът записва възлагането, не изпълнението. Анексите записват движение на стойността, не постигнат резултат.
Това не е пропуск в нашата обработка. Това е формата на самите данни: щом бъде подписан, договорът изчезва от публичната отчетност дотогава, докато не бъде изменен.
Едно поле често се бърка с търсения сигнал — критерият за възлагане по чл. 70 ЗОП. То обаче описва по какво се оценяват офертите в момента на възлагането, преди каквото и да е изпълнение. „Оптимално съотношение качество/цена“ е правило за оценка на оферта, а не договор, плащащ за резултат. Двете не бива да се смесват.
| Област (CPV) | Договори | Стойност |
|---|---|---|
| Социални услуги (853x) | 241 | 70 млн. € |
| Здравеопазване и социални (85, общо) | 1 542 | 144 млн. € |
| Образование (80) | 1 335 | 98 млн. € |
Двете области заедно са 0,7% от договорите в корпуса. За сравнение: разходите за социална закрила на сектор „Държавно управление“ са 15,1 млрд. € само за 2024 г.[^cofog]
Разликата не е между „много“ и „малко“ пари, а между два различни финансови канала. Социалните услуги в България се финансират като делегирани от държавата дейности — трансфери към общините и към лицензирани доставчици по стандарт за издръжка. Никой не „възлага поръчка“ за услугата; тя се финансира по норматив. Затова основната част от парите, които outcomes-based contracting би целил, никога не се превръща в договор за обществена поръчка. Каквото все пак минава през поръчка — 241 договора по-горе — е малка периферия около канал, който е с два порядъка по-голям.
Никакво доингестване не поправя това. То е свойство на модела на финансиране, не на публикуването.
Тук данните казват нещо, което не очаквахме. Ако подредим услугите по дела на процедурите, оценявани по „оптимално съотношение качество/цена“ (2020 г. насам, само процедури с покана за участие):
| Област (CPV) | Процедури | Дял „качество/цена“ |
|---|---|---|
| Здравеопазване и социални (85) | 925 | 9,5% |
| Селско стопанство и озеленяване (77) | 964 | 16,6% |
| Ремонт и поддръжка (50) | 6 340 | 16,7% |
| Спомагателен транспорт (63) | 365 | 17,3% |
| Други услуги (98) | 672 | 21,1% |
| ИТ услуги (72) | 2 554 | 24,1% |
| Транспорт (60) | 2 093 | 24,8% |
| Околна среда (90) | 3 032 | 24,9% |
Сред услугите здравеопазването и социалните дейности са на последно място — и не с малко: следващата област е на 16,6%, със седем пункта по-нагоре. Над 90% от тези процедури се възлагат на най-ниска цена, там където предметът е грижа за хора.
Същото се вижда и в облекчения режим на ЗОП за „социални и други специфични услуги“: 148 процедури на най-ниска цена срещу 61 по качество/цена.
Уточнение, което не бива да се пропуска: сред доставките има области с още по-нисък дял — горива (5,0%), медицински изделия и лекарства (7,7%), печатни материали (9,2%). За стандартизирана стока това е нормално и дори правилно: когато спецификацията определя всичко, цената е единственото, което остава да се сравнява. Забележително е, че медицинските изделия попадат там — тоест и по двата канала, по които здравната система купува, качественият критерий е рядкост.
За контраст, при строителството (CPV 45) делът е 52,2% от 27 151 процедури. Качествената оценка е концентрирана там, където предметът е най-лесно измерим и приемо-предавателният протокол върши работа — и е най-рядка при услугите за хора, където измерването е трудно и точно затова критерият би имал смисъл.
Не твърдим, че „оптимално качество/цена“ е плащане за резултат — не е. Не твърдим, че ниският дял на качествената оценка в CPV 85 сам по себе си е нарушение: най-ниската цена е законен критерий и понякога правилният. И не твърдим, че outcomes-based contracting работи — доказателствата за него са спорни и на места слаби, включително по признание на изследователите, които го застъпват.[^golab]
Твърдим само това, което данните показват: в България липсва и инструментът, и полето, в което той би бил записан — а в сектора, където би бил най-смислен, се купува предимно по цена.
Делът на критериите за възлагане по година и по вид поръчка се вижда на таблото за обществени поръчки.
[^golab]: Government Outcomes Lab, Blavatnik School of Government, Оксфордски университет — „Outcomes-based contracting“. Там са изброени и основните рискове: подбор на по-лесните случаи, проблемът с приписването на резултата, високите разходи по договарянето и ограничените доказателства за предимство пред алтернативите.
[^method]: Собствен корпус: договори от АОП/ЦАИС ЕОП и процедури от ЦАИС ЕОП, състояние към 17.08.2026 г. Стойностите на договорите са след анекси. Броят процедури по критерий е за 2020 г. насам — полето „критерий за възлагане“ съществува едва от ЦАИС ЕОП; преди това е празно и не се показва като тенденция. Изключени са процедурите без покана за участие (пряко договаряне и договаряне без обявление), при които няма конкурентна оценка и следователно няма критерий.
[^cofog]: Евростат, gov_10a_exp, функция „Социална закрила“ (GF10), сектор S13 „Държавно управление“, 2024 г. Обхватът включва общините и социалноосигурителните фондове, тоест не е разбивка на държавния бюджет и не е пряко съпоставим с договорите по обществени поръчки. Съпоставката е за порядък на величините, не за равенство на базите.