Публикувана: 2026-07-25
Народното събрание прие бюджета за 2026 г. на 24 юли със 125 срещу 84 гласа — с пет месеца остатък от годината. Проверяваме спорните твърдения с наши данни: касовото изпълнение месец по месец, текстовете на всички бюджетни закони от 2018 г. и поименните гласувания. Дефицитът от 5,7% е отчасти избор — но около една трета от това, което подсказва официалната разлика, защото Фискалният съвет никога не е приемал, че предишните варианти стоят под 3%. А календарът прави тавана трудно достижим.
На 24 юли 2026 г., след седем месеца работа по „удължителен закон“, Народното събрание прие на второ четене Закона за държавния бюджет за 2026 г. — със 125 гласа „за“ и 84 „против“.[^bta] По поименния запис на гласуването всичките 125 „за“ са на Прогресивна България; нито един депутат извън мнозинството не подкрепя закона. Рамката остана такава, каквато беше внесена през юни: дефицит по консолидираната фискална програма от 5,7% от БВП, нов дълг до 10,1 млрд. € и минимална заплата, замразена на 620,20 €.
Спорът след гласуването тръгна веднага в две посоки. Опозицията говори за рекорден дефицит и за текстове, извадени от закона. Управляващите — за наследени разходи. Тази статия не подрежда цитатите един срещу друг, а ги проверява с данните, които поддържаме сами: касовото изпълнение на бюджета месец по месец от 2021 г. насам, текстовете на всички бюджетни закони от 2018 г. и поименните гласувания на всеки депутат от 44-то Народно събрание досега.[^method] Там, където числата още не са окончателни, това е отбелязано изрично.
| Показател (2026 г.) | Стойност | Бележка |
|---|---|---|
| Дефицит по КФП | 5,7% от БВП · 7 191,9 млн. € | → 3,8% (2027) → 3,0% (2028) |
| Дефицит по ESA 2010 | 5,4% от БВП | мярката, по която тече процедурата |
| Приходи по КФП | 49 615,3 млн. € | 39,6% от БВП |
| Разходи по КФП | 56 807,2 млн. € | 45,4% от БВП |
| Максимален нов дълг за 2026 г. | до 10,1 млрд. € | вкл. до 3,261 млрд. € по инструмента SAFE |
| Максимален държавен дълг | ≤ 37,7 млрд. € · 30,1% от БВП | → 35,2% (2028) |
| Фискален резерв (31.12.2026) | ≥ 2,6 млрд. € | законов минимум |
| Минимална работна заплата | 620,20 € | в държавната администрация, от 1 август |
_Числата по рамката са по официалните параметри от внасянето и АСБП 2026–2028; ще ги сверим с обнародвания закон в „Държавен вестник“. Стойностите за 2026 г. в таблицата по-долу, отбелязани с „≈“, са по съобщенията от деня на гласуването и ще бъдат заменени с точен разчет._
Отделно от тази рамка стои централният бюджет по чл. 1 — числата, които медиите цитираха в деня на гласуването и които често се бъркат с консолидираните. Съпоставени с миналогодишния закон, който вече сме разчели:
| Чл. 1 (централен бюджет) | ЗДБРБ-2025 | ЗДБРБ-2026 | Промяна |
|---|---|---|---|
| Приходи, помощи и дарения | 28 207,1 млн. € | ≈ 28 460 млн. € | +0,9% |
| Разходи | 15 749,8 млн. € | ≈ 17 600 млн. € | +11,7% |
| Бюджетни взаимоотношения (нето) | 15 071,1 млн. € | ≈ 16 890 млн. € | +12,1% |
| — за общините | 4 563,7 млн. € | ≈ 4 928 млн. € | +8,0% |
| — за ДОО | 6 224,2 млн. € | ≈ 6 745 млн. € | +8,4% |
| — за НЗОК | 1 892,2 млн. € | ≈ 2 052 млн. € | +8,5% |
| Вноска в бюджета на ЕС | 1 033,1 млн. € | ≈ 1 280 млн. € | +23,9% |
| Салдо | −3 646,9 млн. € | ≈ −7 310 млн. € | ×2 |
Колоната за 2025 г. е разчетена от нашия архив на бюджетните закони; колоната за 2026 г. е по съобщения от деня на гласуването и ще бъде заменена с разчет от обнародвания текст.[^bgonair]
Проектобюджетът за 2026 г. имаше три варианта. Първият беше внесен през ноември 2025 г. от кабинета „Желязков“ с финансов министър Теменужка Петкова и мина първо четене с 131 „за“ и 87 „против“ на 21 ноември 2025 г., но така и не стигна до второ. Вторият беше отменен, а страната мина на удължителен закон. Третият — този, който вече е закон — беше внесен през юни 2026 г. от кабинета „Радев“ с вицепремиер и финансов министър Гълъб Донев.
Числата по-долу са по официалната отчетност на КФП — същата, по която Фискалният съвет разчита и приетия бюджет, определяйки разходите за 2026 г. на 56,8 млрд. €.[^fc-opinion] Декемврийската преработка свива приходите и разходите с по 1 млрд. € поравно, така че абсолютният дефицит остава непроменен.[^fiscal-preraboten]
| Рамка по КФП | ноември (v1) | декември (v2) | приет | Δ v1 → приет |
|---|---|---|---|---|
| Приходи | 50 402 млн. € | 49 402 млн. € | 49 615 млн. € | −787 млн. € |
| Разходи | 54 052 млн. € | 53 052 млн. € | 56 807 млн. € | +2 755 млн. € |
| Дефицит | 3 650 млн. € | 3 650 млн. € | 7 192 млн. € | +3 542 млн. € |
При тази база числата на Петкова се връзват почти до милион — но спрямо ноемврийския, а не спрямо декемврийския вариант. Тя определи разликата като „778 млн. € по-малко приходи“ и „2,8 млрд. € повече разходи“;[^faktor-gerb] съпоставката v1 → приет дава −787 млн. € и +2 755 млн. €, а сборът затваря точно на 3 542 млн. € разлика в дефицита. Аритметиката ѝ е вярна.
Дотук изглежда просто: дефицитът се удвоява и това е избор, а не наследство. Но има съществена уговорка, която прави картината доста по-малко черно-бяла.
Фискалният съвет никога не е приемал, че предишните варианти наистина стоят под 3%. Собствената му оценка за реалния дефицит е −6 315,6 млн. € за първия вариант и −5 931,4 млн. € за втория — тоест около двойно спрямо обявените 3,65 млрд. €.[^fiscal-preraboten] Ако се приеме тази оценка, разстоянието между декемврийския вариант и приетия бюджет не е 3,54 млрд. €, а около 1,26 млрд. €.
С други думи: изборът е реален, но е около една трета от това, което подсказва официалната разлика. Останалите две трети са разлика между обявен и реалистично оценен дефицит — при предишния кабинет.
Има и второ обяснение, което рядко се споменава — и то обикновено се предава неточно. Ноемврийският вариант съдържаше две отделни осигурителни мерки едновременно: вдигане на максималния осигурителен доход до 2 352 € от 1 януари 2026 г. и увеличение на вноската за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта. Именно тази комбинация изведе хората пред парламента на 26 ноември 2025 г., след което бюджетът беше оттеглен и преработен.[^protesti]
Приетият бюджет запазва първата мярка в по-мек вид и отказва втората. Максималният осигурителен доход се вдига на 2 300 € — но от 1 август, не от 1 януари (обявен ефект +90,8 млн. €); вдигат се и минималните осигурителни прагове, а за държавните служители и съдебната власт се въвеждат лични вноски — 80:20 от 1 август 2026 г. и 60:40 от 2027 г., с компенсация, така че нетният доход да се запази.[^doo]
Тоест противопоставянето „с осигуровки срещу без осигуровки“ е подвеждащо. И двата варианта разширяват осигурителната основа; приетият го прави с по-нисък таван и пет месеца по-късно, а отпада само вдигането на ставката. И тук е важното за дефицита: разликата в тавана е дребна. Нашият симулатор оценява много по-голямата стъпка от 2 300 на 2 500 € на около 70 млн. €, така че стъпката от 2 300 до 2 352 € е част от това. Точната сметка за 2 300 → 2 352 € и за отпадналите 2 пункта по фонд „Пенсии“ ще добавим, след като заредим приетия закон в симулатора.
Изводът е, че отпадането на непопулярните осигурителни мерки обяснява малка част от разликата от 3,6 млрд. € между двата бюджета. Останалото е в разходната страна.
Тук идва числото, което липсва в целия публичен спор. Бюджетът е приет на 24 юли. Остават пет месеца, в които трябва да се случи целият прираст на разходите — включително капиталовите, които според Петкова са с 2,3 млрд. € над предишния проект.
Ето какво показва касовото изпълнение на централния бюджет за първите пет месеца на 2026 г. по данните, които поддържаме:
| Януари–май | 2025 г. | 2026 г. |
|---|---|---|
| Приходи | 9 713 млн. € | 9 905 млн. € (+2,0%) |
| Разходи с трансфери | 10 973 млн. € | 11 895 млн. € |
| Салдо | −1 260 млн. € | −2 435 млн. € |
Средният дял на първите пет месеца за 2023–2025 г. е 36,4% от годишните приходи и 37,1% от годишните разходи. Ако 2026 г. следва същата сезонност, годината приключва с около 27,2 млрд. € приходи и 32,1 млрд. € разходи — тоест дефицит от порядъка на 4,9 млрд. €, или около 3,9% от БВП, а не 5,7%.
Тази сметка има важна уговорка в обратната посока: историческата сезонност предполага действащ закон през цялата година, а тук седем месеца минаха на удължителен закон с месечни тавани. Втората половина ще е необичайно натоварена — 2026 г. е и последната голяма година по Плана за възстановяване, с краен срок в края на декември. Но насрещният аргумент е също толкова силен: през 2025 г., със закон в сила от март, разходите на централния бюджет бяха под плана с 2 440 млн. € (−7,9%). Със закон от август недоизпълнението би трябвало да е по-голямо, не по-малко.
Най-вероятният изход е, че 5,7% е таван, а не прогноза — и че истинският резултат ще се определи от това колко от капиталовата програма физически може да се разплати до 31 декември. Ще преизчислим тази оценка след публикуването на шестмесечния отчет по КФП в началото на август.
Основното възражение на Петкова към новия бюджет е, че „събираемостта е силно занижена“ — тоест че приходите са планирани твърде ниско.[^faktor-gerb]
Нашият архив на касовото изпълнение дава пряк отговор. Бюджет 2025 — приет при кабинета „Желязков“, с Петкова като финансов министър — планира приходи по централния бюджет от 28 207 млн. € и изпълни 26 309 млн. €. Разминаване от 1 898 млн. €, или −6,7%.
| Приходи по чл. 1 | План | Изпълнение | Разлика |
|---|---|---|---|
| 2023 г. | 20 866 млн. € | 20 342 млн. € | −2,5% |
| 2024 г. | 22 193 млн. € | 22 264 млн. € | +0,3% |
| 2025 г. | 28 207 млн. € | 26 309 млн. € | −6,7% |
Планът за 2025 г. заложи ръст от 26,7% спрямо изпълнението за 2024 г. при номинален растеж на икономиката от около 10,5% — еластичност от порядъка на 2,5. Новият бюджет иска +8,2% спрямо изпълнението за 2025 г. при номинален растеж от около 7,9% — еластичност около 1,0. По този показател приетият бюджет е по-предпазлив от предшественика си, а не по-агресивен.
Същото личи и в разликата от 3,0 млрд. € в данъчните приходи между ноемврийския и приетия вариант: това е свиване на прогнозата, а не скриване на пари.
Дотук числата защитават управляващите. Оттук нататък спират да го правят. Приходите за януари–май 2026 г. растат с 2,0% на годишна база, а планът иска 8,2% — което означава, че за юни–декември трябва да се съберат около 18,6 млрд. € срещу 16,6 млрд. € година по-рано, тоест ръст от 11,8% през втората половина. Приходната част не е надута спрямо миналата година, но е надута спрямо това, което текущата събираемост показва.
Самият Фискален съвет — най-острият критик на този бюджет — стига до същото заключение за приходите. В становището си от 6 юли той пише, че при сегашния проект „отклонението в оценката за общите приходи е минимално, което не беше така за 2025 г. и за първоначалното предложение за бюджет 2026“, а разминаването през 2025 г. отдава на „нереалистични приходни прогнози, откъснати от икономическите фундаменти“.[^fc-opinion] Тоест институцията, която иска радикално преработване на разходната част, потвърждава приходната.
Три конкретни обвинения обиколиха медиите в дните около гласуването. Проверихме и трите срещу текстовете на бюджетните закони от 2018 г. насам, които държим в архива си.
Националната детска болница. Асен Василев заяви, че текстовете за детската болница „бяха във всеки бюджет от 2022 г. насам“ и за пръв път липсват.[^faktor-pp] Архивът показва друго:
Текстът се появява в два бюджета, не в пет, и в нито един от тях не носи бюджетна сума. Затова и бележката на Петкова, че „в Бюджет 2026 не са предвидени средства“, е формално вярна — но е била също толкова вярна и през 2024, и през 2025 г., при правителства, които и двамата подкрепяха.
Субсидията за вероизповеданията. Петкова говори за намаление с 25%.[^faktor-gerb] Според обзора на приетите текстове ставката на вярващ пада от 20 на 7,70 € — тоест с 61,5%.[^mediapool] Двете мерки не са едно и също и водят до много различни суми. Ето историята по нашия архив (хил. лв., ред „Всичко“):
| Година | Общо | БПЦ | Мюсюлманско изповедание |
|---|---|---|---|
| 2022 | 38 770,0 | 31 000,0 | 5 770,0 |
| 2023 | 39 925,5 | 31 000,0 | 6 387,0 |
| 2024 | 48 754,1 | 36 000,0 | 9 580,6 |
| 2025 | 78 004,1 | 61 000,0 | 12 774,0 |
Субсидията се удвоява между 2022 и 2025 г., като само през 2025 г. скача с 60%. Дали намалението връща линията към нивата от 2024 г., или под тези от 2022 г., зависи изцяло от това коя от двете мерки е записана в закона. Точния процент ще посочим, след като разчетем таблицата на субсидиите от обнародвания закон.
Инвестиционната програма за общински проекти. Тук възражението издържа. Приложение № 3 към чл. 113 — поименният списък с проектите — отпада.[^mediapool] Уточнението е, че правомощието не е ново: и в закона за 2025 г. министърът на регионалното развитие сключва споразуменията с кметовете. Новото е, че отпада публичният списък, спрямо който това правомощие беше ограничено. Разликата между „министър решава по списък“ и „министър решава“ е реална и си струва да се назове точно.
За нас това има и пряка последица: тъкмо от това приложение се пълни разбивката на капиталовите разходи по проекти и области. Ако за 2026 г. няма приложение, за тази година няма и разбивка.
Един от най-често повтаряните аргументи в дните около гласуването е, че тежките бюджети от последните години са минавали с широки мнозинства, а сегашният — с тясно. Поименните гласувания го потвърждават, но и коригират част от разказа.
| Закон | Второ четене | „За“ | Състав на мнозинството |
|---|---|---|---|
| ЗДБ 2023 | 27.07.2023 | 181 | ГЕРБ-СДС 56 · ПП-ДБ 56 · Възраждане 35 · ДПС 29 · БСП 5 |
| ЗДБ 2024 | 21.12.2023 | 166 | ГЕРБ-СДС 50 · ПП-ДБ 48 · Възраждане 31 · ДПС 25 · БСП 11 |
| ЗДБ 2025 | 20.03.2025 | 145 | ГЕРБ-СДС 64 · ДПС-НН 27 · БСП-ОЛ 18 · ДПС-ДПС 17 · ИТН 16 |
| ЗДБ 2026 | 24.07.2026 | 125 | ПБ 125 · срещу: ГЕРБ-СДС 28 · ДБ 18 · ПП 13 · ДПС 13 · Възраждане 12 |
Две неща изпъкват. Първо: Възраждане е гласувала „за“ бюджетите за 2023 и 2024 г. на окончателното второ четене — 35 на 0 и 31 на 0. Твърдението, че единствено тази група никога не е подкрепяла тези бюджети, не отговаря на данните. Второ: ПП-ДБ не подкрепя бюджета за 2025 г. — 1 „за“, 15 „против“, 17 „въздържал се“. Четворката „ГЕРБ, ПП, ДБ и БСП“ не е постоянна. А приетият сега бюджет е първият от тези, минал само с гласовете на едно мнозинство — 125-те „за“ са изцяло на Прогресивна България, срещу общ фронт от всички останали групи.
Под това стои по-интересна закономерност. Първото четене е политическото изявление, второто е законът:
| Закон | Първо четене | Второ четене |
|---|---|---|
| ЗДБ 2023 | 156 : 71 | 181 : 13 |
| ЗДБ 2025 | 152 : 74 | 145 : 60 |
| ЗДБ 2026 | 145 : 79 (15.07.2026) | 125 : 84 (24.07.2026) |
При този бюджет посоката е обратната на обичайната. На първо четене на 15 юли „за“ гласуват 145 депутати — 128 от Прогресивна България и 17 от ДПС. На второто четене на 24 юли същите 13 присъствали депутати на ДПС вече гласуват „против“ — обрат от +17 до −13, който сам по себе си свива мнозинството от 145 до 125. Именно оттеглянето на ДПС между двете четения превръща широкото първо гласуване в тясно окончателно.
Едно число обикаля публичния разговор от месеци — че за пет години сме обеднели с 50%. То заслужава прецизиране, защото в него има две отделни грешки.
Натрупаната инфлация по ХИПЦ за 2021–2025 г. по нашите редове е 34,2%. И второ: 34,2% инфлация означава загуба на покупателна способност от 25,5%, не от 34%, и още по-малко от 50% — това са реципрочни величини, не едно и също число.
Откъде тогава идва усещането за 50%? От кошницата:
| Компонент | Натрупано 2021–2025 г. |
|---|---|
| Храни | +55,7% |
| Енергия | +38,7% |
| Услуги | +32,7% |
| Базова инфлация | +26,2% |
Числото 50% е вярно — но за храните, не за общото ниво на цените. Разликата между 26% базова и 56% при храните обяснява защо статистиката и личният опит се разминават толкова систематично.
| Кой | Основна теза | Проверка |
|---|---|---|
| Фискален съвет | Иска „радикално преработване“; дългът достига 51,1 млрд. € (35,7% от БВП) в края на 2028 г.; съкращението на разходите за заплати спестява едва 85 млн. €; приходите от „изсветляване“ са надценени; нужно е фискално усилие от 2% от БВП за 2026–2027 г. | Изчислението за натрупване на дълг от около 5,5 млрд. € годишно съвпада с нашата сметка за нетен прираст от 5,8 млрд. € през 2026 г.[^fiscal] |
| Щерьо Ножаров | „Математически абсурд“; трябва да се съкратят 1,8–2 млрд. €; „дългът избухва с 18 млрд. €“ | Прирастът от 34,6 млрд. € (2025 г.) до 50,5 млрд. € (2028 г.) е 15,9 млрд. €; 18 млрд. € иска друга база[^nozharov] |
| Теменужка Петкова (ГЕРБ) | Рекорден дефицит; занижена събираемост; отпаднали текстове | Аритметиката ѝ спрямо декемврийския вариант е точна; възражението за събираемостта обаче се опровергава от изпълнението на нейния собствен бюджет за 2025 г. |
| Асен Василев (ПП) | Отпаднали текстове за детската болница, храмовете и общинските проекти; иска вето | Общинските проекти — вярно; детската болница — не |
| КНСБ | Бюджетът не носи реален ръст на покупателната способност; механизмът за МРЗ не бива да отпада преди да има нов | — |
| АИКБ / БСК | АИКБ против увеличението на осигурителните вноски; БСК отбелязва, че механизмите са само замразени, а не отменени | Уточнението на БСК е точно: механизмът за МРЗ е спрян до изработването на нов, не е премахнат[^bsk] |
| Европейска комисия | Прогнозира дефицит 4,1% от БВП за 2026 г. срещу 5,4% по ESA в правителствената рамка | Данните на ЕК за дълга (29,9% от БВП към края на 2025 г.) съвпадат точно с нашите редове |
Струва си да се отбележи и къде не е рекорд. Най-лошото салдо по ESA в редовете ни от 2005 г. насам е −5,4% през 2014 г. Правителствената прогноза по ESA за 2026 г. е също −5,4% — тоест изравнява, а не чупи рекорда. Числото 5,7% е по касовата отчетност. Когато се говори за „рекорден дефицит“, базата има значение.
Тази проверка изисква приетият закон да е зареден в симулатора ред по ред — нещо, което става възможно едва след обнародването в „Държавен вестник“. Тогава ще пуснем през реалния двигател четири твърдения: годишния спрямо касовия ефект на МОД от 2 300 €; съкращението на разходите за заплати (85 млн. € по правителствената оценка); траекторията на дълга 2026–2028 г. спрямо тавана от 37,7 млрд. €; и цената на връщането към 3% при пет месеца остатък от годината. Дотогава оставяме този раздел отворен — ще го допълним със самото зареждане на закона.
Съветът на ЕС потвърди процедурата по прекомерен дефицит. България трябва да представи ефективни мерки пред Европейската комисия до 15 октомври 2026 г.[^edp] Дотогава ще има и втори тест — проектът за Бюджет 2027, който ще се разглежда при вече действаща процедура и при план за връщане под 3% през 2028 г.
Картината от числата е двойна и няма как да бъде опростена до едно изречение. Дефицитът от 5,7% е отчасти избран: официално предишната рамка стоеше на 3,65 млрд. €, но самият Фискален съвет я оценяваше на близо 6 млрд. €, тоест реалният избор на това мнозинство е от порядъка на 1,3 млрд. €, а не 3,5. Същевременно приходната прогноза на приетия бюджет е по-предпазлива от тази на предшественика ѝ, а критиката, че събираемостта е занижена, идва от кабинет, чийто собствен бюджет не изпълни приходите си с 1,9 млрд. €. И над всичко това стои календарът: закон, приет на седмия месец, оставя пет месеца за разходи, разчетени за дванадесет.
[^bta]: „Депутатите приеха окончателно минималната заплата да остане 620 евро и да бъде поет нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро за 2026 г.“, БТА, 24.07.2026 — https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/1172997-deputatite-prieha-okonchatelno-minimalnata-zaplata-da-ostane-620-evro-i-da-bade-
[^bgonair]: „НС прие бюджета за 2026 г. с планиран дефицит от 5,7% и 620 евро минимална заплата“, Bgonair, 24.07.2026 — https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/425458-ns-prie-byudzheta-za-2026-g-s-planiran-defitsit-ot-57-i-620-evro-minimalna-zaplata
[^econbg-versii]: „Как се промени бюджетът за 2026 г. в третия му вариант?“, economic.bg — https://www.economic.bg/bg/a/view/kak-se-promenja-budjetyt-za-2026-g-v-tretija-mu-variant
[^econbg-merki]: „Кои мерки от проектобюджета на Теменужка Петкова копира Гълъб Донев?“, economic.bg — https://www.economic.bg/bg/a/view/koi-merki-ot-proektobudjeta-na-temenujka-petkova-kopira-gylyb-donev
[^faktor-gerb]: „ГЕРБ: „Прогресивна България“ да се извини на българските граждани за Бюджет 2026“ (Теменужка Петкова), Фактор, 23.07.2026 — https://faktor.bg/gerb-progresivna-balgariq-da-se-izvinqt-na-balgarskite-grajdani-za-byudjet-2026
[^faktor-pp]: „Асен Василев: Този бюджет е погром за бизнеса, подарък за олигархията“ (ПП), Фактор, 23.07.2026 — https://faktor.bg/asen-vasilev-yotova-da-naloji-veto-na-byudjeta-toy-e-pogrom-za-biznesa-podarak-za-oligarhiqta
[^protesti]: „Управляващите оттеглят Бюджет 2026 под натиска на протестите“, Forbes Bulgaria, 27.11.2025 — https://forbesbulgaria.com/2025/11/27/upravlyavasthite-ottegliha-byudzhet-2026-pod-natiska-na-protestite/ ; за съдържанието на оттеглените мерки (МОД 2 352 € от 1 януари и +2 пункта по фонд „Пенсии“) виж и „Какво ще се промени в новата версия на бюджет 2026“, Capital, 04.12.2025.
[^fc-opinion]: „Становище по проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г., АСБП 2026–2028 и пролетната макроикономическа прогноза“, Фискален съвет на България, 6 юли 2026 г., 42 стр. — https://www.fiscal-council.bg/bg/publikacii/opinion-on-the-draft-law-on-the-state-budget-of-the-republic-of-bulgaria-of-2026
[^fiscal-preraboten]: „Преработен бюджет 2026: Как дефицитът се вдига, когато приходи и разходи се намаляват по равно“, Фискален съвет на България, декември 2025 — https://www.fiscal-council.bg/bg/publikacii/preraboten-biudget-2026-kak-deficityt-se-vdiga-kogato-prihodi-i-razhodi-se-namalyavat-po-ravno
[^doo]: „НС прие бюджета на ДОО: По-високи осигуровки от август и нови правила за държавните служители“, business.dir.bg, юли 2026 — https://business.dir.bg/banki-i-finansi/ns-prie-byudzheta-na-doo-po-visoki-osigurovki-ot-avgust-i-novi-pravila-za-darzhavnite-sluzhiteli ; Законът за бюджета на ДОО за 2026 г. е приет със 131 „за“ и 70 „против“ — различно мнозинство от това по ЗДБРБ.
[^mediapool]: „Бюджет 2026 е окончателно приет със свръхдефицит от 5.7%. Какво се променя“, Mediapool, 24.07.2026 — https://www.mediapool.bg/byudzhet-2026-e-okonchatelno-priet-sas-svrahdefitsit-ot-57-kakvo-se-promenya-obnovena-news385807.html
[^fiscal]: „Фискалният съвет настоява за радикално преработване на Бюджет 2026“, Investor.bg, юли 2026 — https://www.investor.bg/a/540-danatsi-i-byudzhet/433256-fiskalniyat-savet-nastoyava-za-radikalno-prerabotvane-na-byudzhet-2026
[^nozharov]: Коментар на доц. Щерьо Ножаров по Бюджет 2026, Focus — https://www.focus-news.net/novini/Bylgaria/Doc-Shteryo-Nozharov-Bulgariya-tryabva-da-sukrati-blizo-2-mlrd-evro-ot-Byudzhet-2026-2992755
[^bsk]: „Бюджет 2026: Синдикати и бизнес искат по-смели реформи“, Българска стопанска камара — https://bia-bg.com/news/view/36173
[^edp]: „Съветът на ЕС потвърди процедурата по свръхдефицит“, Actualno.com, 2026 — https://www.actualno.com/finance/udar-po-budjet-2026-bylgarija-ima-6-meseca-da-izbegne-globa-syvetyt-na-es-potvyrdi-procedurata-po-svryhdeficit-news_2612472.html
[^method]: Източници за нашите данни: касовото изпълнение по КФП — data.egov.bg (месечни отчети на Министерството на финансите); текстовете на бюджетните закони — „Държавен вестник“ (dv.parliament.bg); поименните гласувания — parliament.bg. Числата за 2025 г. и по-рано са разчетени от нашия архив на бюджетните закони; данните за 2026 г. са предварителни до обнародването на закона.