Публикувана: 2026-06-25 · обновена: 2026-06-27
Първият редовен бюджет на кабинета „Радев“ влиза с дефицит от 5,7% от БВП (свръхдефицит, какъвто България не помни от години) и процедура по прекомерен дефицит само месеци след еврото. Подреждаме проверените числа от ЗДБРБ-2026 и АСБП 2026–2028, събираме реакциите на политици и икономисти (с източник за всяко твърдение) и пускаме самите твърдения през нашия бюджетен симулатор: дефицитът, МОД €2 300 и партийните субсидии издържат сметката; „консолидация при експлодиращ дълг е противоречие“ е аритметично невярно; а „меките“ приходи и сравнението с „Виденово време“ не издържат проверката.
На 24 юни 2026 г. правителството на Прогресивна България внесе в Народното събрание първия си редовен бюджет — и веднага се оказа в центъра на най-острия фискален спор от години. Заместник министър-председателят и финансов министър Гълъб Донев представи рамка с дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) от 5,7% от БВП — около 7,2 млрд. € — и обеща, че държавата ще се върне под 3% едва през 2028 г.[^euronews] Опозицията поиска бюджетът да бъде оттеглен,[^db-ottegli] икономисти го нарекоха „отчайваща демонстрация на страх“ и „нулева реформа“,[^plovdiv24-yankov] а сравненията стигнаха чак до „Виденовото време“.[^fakti-obzor]
Тази статия подрежда проверените числа от официалните документи, събира какво точно казват политиците и икономистите (с източник за всяко твърдение) и след това пуска самите твърдения през нашия бюджетен симулатор, за да видим кои издържат на сметките и кои са по-скоро риторика — и накрая пресмятаме какво би струвало да се стигне до 3% още тази година.
Числата по-долу са от внесения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (ЗДБРБ-2026) и от Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2026–2028 г. (АСБП), която служи за мотиви към закона.[^doc]
| Показател (2026 г.) | Стойност | Бележка |
|---|---|---|
| Дефицит по КФП | 5,7% от БВП · 7 191,9 млн. € | → 3,8% (2027) → 3,0% (2028) |
| Дефицит на сектор „Държавно управление“ (ESA) | 5,4% от БВП | → 3,9% → 3,3% |
| Приходи по КФП | 49 615,3 млн. € (39,6% от БВП) | спрямо 44 014,7 млн. € през 2025 г. |
| Разходи по КФП | 56 807,2 млн. € (45,4% от БВП) | най-високо ниво в тригодишния хоризонт |
| Номинален БВП | 125 247 млн. € | реален растеж 2,6%, дефлатор 5,2% |
| Средногодишна инфлация (ХИПЦ) | 4,3% | 5,2% към края на годината |
| Държавен дълг | 37,7 млрд. € · 30,1% от БВП | → 33,2% (2027) → 35,2% (2028) |
| Максимален нов дълг за 2026 г. | до 10,1 млрд. € | вкл. до 3,26 млрд. € по инструмента SAFE |
| Фискален резерв (31.12.2026) | ≥ 2,6 млрд. € | законов минимум |
5,7% е касовата (КФП) мярка, а 5,4% е мярката по ESA 2010 за сектор „Държавно управление“ — тази, по която се мерят Маастрихтските 3% и по която Европейската комисия открива процедура по прекомерен дефицит. И двете са далеч над тавана от 3%.
Инфлационният скок не е само български проблем: прогнозата залага поскъпване на петрола и газа след март 2026 г., свързано с военния конфликт в Близкия изток и блокирането на Ормузкия проток — допускане, че конфликтът е относително кратък (до средата на 2026 г.), след което цените се нормализират.[^doc]
Това е първият редовен бюджет на мнозинството на „Прогресивна България“ — партията на бившия президент Румен Радев, спечелил изборите през април 2026 г.[^cik] и оглавил редовно правителство като министър-председател, с Гълъб Донев за вицепремиер и финансов министър.[^econ-gov] Рамката закъсня заради политическата турбуленция: предходният проект (декември 2025 г.) беше отменен, страната работи по „удължителен закон“, а редовният бюджет се появи едва в средата на годината. Именно затова правителството описва дефицита като наследен — резултат от „години на ускорено нарастване на разходите без съответен ръст на приходите“.[^euronews] Същото е отбелязано и в оценката на Европейската комисия от 2026 г.: големите и постоянни увеличения в разходната част, финансирани с краткосрочни мерки вместо със структурни, са довели до трайни дефицити.[^sofiaglobe]
Правителството представя 5,7% не като дъно, а като подобрение — „свиване на прогнозния дефицит от 7,4% на 5,7%“, ако се отчете какво би се случило без мерки.[^euronews] Ето пакета (всички ефекти са за 2026 г., както са обявени):
Приходни мерки
Разходни мерки
За пълнота на картината: капиталовите разходи за 2026 г. са 9 360,6 млн. € (4 028,9 млн. € национални + 5 331,7 млн. € европейски, в т.ч. по ПВУ — 2026 е последната голяма година на Плана за възстановяване); отбраната достига 2,15% от БВП (€2 692,8 млн.) по пътя към 3,5% „ядрена“ отбрана до 2035 г. след срещата на НАТО в Хага.[^doc]
Тук минаваме твърденията през симулатора — същия двигател (bgTaxPolicy.ts, bgFiscalProjection.ts), който стои зад публичния инструмент и е описан подробно тук. Резултатите по-долу са от реално изпълнение на двигателя, не от приблизителна сметка.
1. МОД €2 112 → €2 300 наистина носи ~90 млн. € — но като годишен ефект. Централната оценка на симулатора е 88,3 млн. € (диапазон 57,5–114,8 млн. € според това колко „тежка“ е опашката на високите доходи; „централна“ значи при средното допускане за опашката, не средно аритметично) — точно около обявените от МФ 90,8 млн. €. Но уловката е във времето: мярката влиза чак от 1 август, така че реалната каса за 2026 г. е едва ~5/12 от това — около 37 млн. €. Тъй като числото на МФ съвпада с нашата _годишна_ оценка, отчитането му изцяло като приход за 2026 г. го „издърпва напред“ — приносът към тазгодишния дефицит е по-малък. Има и втора уловка — за тезата „няма да намаляваме доходи“: вдигането на тавана е реално по-висока осигурителна тежест върху доходите между €2 112 и €2 300 — както за работника (по-малко нето), така и за работодателя (по-висок разход). Точно това визира и Божидар Божанов от ДБ: „от 1 август се натоварва бизнесът“.[^bb]
2. Свиването на партийната субсидия наистина прави ~2,1 млн. €. €1,09 × 2,861 млн. гласа = 3,1 млн. € на годишна база; за 8-те месеца от 30 април нататък това е 2,1 млн. €. Потвърдено.
3. „Не можеш да консолидираш до 3%, а дългът да експлодира“ — твърдение на доц. Щерьо Ножаров (УНСС) — е аритметично невярно.[^econbg] Пуснат през двигателя за дългова динамика, всеки положителен дефицит (дори намаляващ) добавя дълг всяка година — затова дефицитът може да пада, а дългът да расте едновременно. Това не е парадокс, а определението на дефицита. Официалната траектория го показва ясно: дефицит 5,4% → 3,9% → 3,3%, докато дългът се покачва 32,3% → 33,8% → 35,7% от БВП. И при 35% от БВП българският дълг остава сред 3–4-те най-ниски в ЕС. „Експлозия“ е силна дума, но не и точна.
4. Самото правителство залага по-лош дефицит, отколкото прогнозира Брюксел. Базовата линия на симулатора стъпва на пролетната прогноза на ЕК от 2026 г. — дефицит по ESA −4,1% за 2026 г. Правителството обаче залага −5,4% — с 1,3 процентни пункта (около 1,63 млрд. €) по-зле. Това е нетипично: обикновено правителствата са по-оптимистични от Комисията, а тук е обратното. Тълкуването, че новият кабинет „изчиства“ всичко в първата година, се подкрепя и от думите на Петър Витанов (Прогресивна България): „заварихме 2 милиарда и двеста милиона недоразплатени, скрити фактури“.[^vitanov]
5. „Меките“ приходни мерки носят сериозен риск — както предупреждава и Фискалният съвет. За мерки от типа „допълнителна събираемост“ (+200 млн. €) и „повече от хазарт“ (+100 млн. €) симулаторът прилага коефициент на реализуемост от 0,40 — тоест като „събираеми“ признава около 80 млн. € и 40 млн. € съответно, а не пълните суми. Свиването на субсидиите за БДЖ/НКЖИ/Пощи с 285,3 млн. € е ~90% от целия наличен пакет субсидии — толкова голям „твърд“ срез двигателят маркира като малко вероятен. Това частично потвърждава тревогата на Фискалния съвет за надценени приходи (в становището му по предходната рамка — риск от неизпълнение от 3,5 до 4,7 млрд. €).[^fiscal] Преоценихме и целия консолидационен пакет мярка по мярка: правителството обявява мерки за ~2,46 млрд. €, а нашата независима сметка признава ~1,94 млрд. € — разлика от около 514 млн. €, идваща главно от „меките“ приходи (признати на 40%), еднократните постъпления и ефекта от стартиране в средата на годината.
С две думи: скелетът на бюджета издържа аритметичната проверка (дефицит, дълг, МОД, субсидии), но част от консолидацията — поне няколкостотин милиона евро от „събираемост“ и „ефективност“ — е по-скоро обещание, отколкото осигурен приход.
Реакцията е преобладаващо критична — и в парламента, и сред икономистите.
Опозицията. ГЕРБ-СДС, чрез Тома Биков, направи историческото сравнение: ако бюджетът мине в този вид, „прогресът на България ще е сходен с този от средата на 90-те, когато БСП и Жан Виденов управляваха с пълно мнозинство“, и определи рамката като „знак за тотална липса на реформи“ — припомняйки, че самият Радев като президент е искал оставката на кабинета „Желязков“ заради бюджет с 3% дефицит.[^bikov] ПП-ДБ поиска бюджетът да бъде оттеглен и преработен до 3%.[^db-ottegli] Асен Василев (ПП) го нарече „по-скандален“ от бюджета, свалил кабинета „Желязков“;[^db-statement] от ДБ говориха за „стария бюджет“ без никакви реформи[^db-statement] и „с дъха на Виденовото време“, а Мартин Димитров заяви, че „дефицит от 5,7% не е имало от времето на Жан Виденов“.[^fakti-obzor] Костадин Костадинов (Възраждане) беше категоричен: „пълна катастрофа“.[^kostadinov]
Числата на Асен Василев — проверка. Лидерът на ПП изнесе на пресконференция и две конкретни числови твърдения, които заслужават отделна проверка — защото издържат различно.[^vasilev-pc]
Първото е за издръжката — общата оперативна издръжка на държавата, която Василев онагледява с „ток, вода, телефон, ремонт, тоалетна хартия“: че тя скача с 35% (≈ 1,5 млрд. €) и че несъбирането ѝ би свалило дефицита до 4,7%. Числото е вярно — но за касовия ред „издръжка“ по КФП, а не само за изброените комунални разходи. Приложение № 3 на АСБП показва ръст на целия ред от 4 251,5 на 5 785,9 млн. € (2025→2026) — +1 534 млн., или +36%. Управляващите оспорват тъкмо тази цифра: председателят на бюджетната комисия Константин Проданов посочва, че по методологията ESA „междинното потребление“ на сектор „Държавно управление“ расте с 23%, не 35% — от 5 610,4 на 6 902,4 млн. € (Табл. II-6) — и че колите изобщо не са издръжка, а капиталов разход.[^prodanov] И двете числа са верни — просто мерят различни неща: Василев цитира касовия КФП-ред (+36%), Проданов — начислената ESA-категория (+23%); по-високият темп на Василев отчасти се дължи на ниската касова база за 2025 г. (отложени плащания). Така или иначе, това е реален национален разход: 1,53 млрд. € са 1,2% от БВП, така че отпадането им сваля касовия дефицит от 5,7% на около 4,5%. Но — както подчертава и Проданов — издръжката включва и неизбежни оперативни разходи (консумативи за болниците, отопление на училищата, гориво за линейките и патрулките), така че не цялата сума е „излишък“, който просто може да отпадне.
Второто е за капиталовите разходи: 9,3 млрд. € заложени, 3,5 млрд. € увеличение, „ако не ги направим — това са още 3% от дефицита“. Числата му са верни, но изводът за дефицита заблуждава. Сумите се връзват — капиталови разходи 5 870,1 млн. € (изпълнение 2025) → 9 360,6 млн. € (план 2026), разлика ≈ 3,5 млрд. €. Но 57% от тези 9,3 млрд. € са европейски пари (5 331,7 млн. € европейско финансиране, в т.ч. ПВУ, срещу 4 028,9 млн. € национални), а 2026 е последната голяма година на Плана за възстановяване — затова капиталовите разходи падат до 6,7 млрд. € през 2027 г. И най-важното: европейската капиталова програма е покрита от европейски грантове — „помощите от чужбина“ в приходите скачат до 5 370,7 млн. € през 2026 г. — така че тези разходи са неутрални за дефицита: не ги ли направиш, губиш и грантовете. Затова „още 3% дефицит“ е силно преувеличено — реално дефицитно тежи само националното финансиране (€4 028,9 млн.), а самото му увеличение спрямо 2025 г. е около 1,3 млрд. € — тоест близо 1 процентен пункт, не 3. Освен това той сравнява план за 2026 г. с изпълнение за 2025 г.; при хроничното недоусвояване на капиталовите разходи (2025 г. — едва 73%) реалното увеличение вероятно ще е по-малко.
Икономистите. Никола Янков (Експат Капитал): „Отчайваща демонстрация на страх. Нулева реформа. Шокиращо… Ние нямаме проблем в държавата — нямаме рецесия, нямаме бедствия, нямаме война, нямаме пандемия… България заслужава бюджет с 3% дефицит.“[^plovdiv24-yankov] Доц. Щерьо Ножаров (УНСС): „В бюджета има математически парадокси, юридически абсурди и противоречия… Има ли въобще някакви структурни реформи и консолидация? Директният отговор е никакви.“ Той определя част от очаквания ръст на приходите като „замаскиран увеличен приход от инфлация“ и пита „къде ни е буферът срещу следващия екзогенен шок“.[^econbg] Бившият вицепремиер Николай Василев го нарече „най-разочароващият и лишен от реформи бюджет през последните години“, посочвайки над 12 000 незаети бройки в администрацията, които никой не съкращава.[^safenews-vasilev]
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) е по-сдържан, но не по-малко скептичен: позицията му е, че бюджетът на практика трябва да бъде „замразен“ заради предвидимост и че „няма отсрочка“ за свиване на дефицита; според главния икономист Лъчезар Богданов основният нерешен въпрос е как се финансират разходите без сериозно вдигане на данъци.[^ime]
Правителството. Донев държи на посланието „няма да отнемаме права и няма да намаляваме доходи“ и описва 5,7% като „първата стъпка към финансово оздравяване“, с цел 3% през 2028 г.[^euronews] Неговата дефиниция на проблема е запомняща се: „свръхдефицит е това парите да ти свършат десет дни преди заплата“.[^mediapool] Той охлади и очакванията, че личните осигуровки за държавните служители ще запълнят дупката: „създаде се свръхочакване… но това няма как да стане“ — нетният доход на засегнатите се запазва чрез компенсация.[^sega]
Управляващото мнозинство. Петър Витанов (Прогресивна България): „Траекторията на дефицита беше над 7%, ние го намалихме с 2% за 4 месеца“; „тези съкращения в администрацията ги правим ние — никой досега не го бе направил“.[^vitanov] Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов защити рамката с числата: „подреденият“ 3%-дефицитен бюджет, който опозицията твърди, че е наследила, е фикция — приходите в него (50,4 млрд. €) са били надути, при положение че реалното изпълнение за 2025 г. е едва ~44 млрд. €. Той настоява и че доходите не са „замразени“: МРЗ расте с 12,6% до €620,20 от 1 януари, заплатите в бюджетния сектор — с 5%, а разходите за пенсии нарастват с ~1,2 млрд. € спрямо 2025 г.[^prodanov]
Независими гласове „за“. Най-ясната защита извън властта дойде от Георги Вулджев (ЕКИП): „Предложеният проектобюджет е стъпка в правилната посока и значително подобрение спрямо предложеното през декември.“ Той смята дори, че дефицитът може да бъде елиминиран в рамките на пълен мандат — но изразява и съмнение дали екипът на МФ ще е достатъчно амбициозен.[^econbg] От УС на БНБ Любомир Каримански призова критиките да не са прибързани и обърна внимание, че извънбюджетни капиталови инжекции (напр. в ББР) могат да крият реалната картина.[^karimanski]
Синдикатите са разделени по конкретните мерки. КНСБ изрази „категорично несъгласие“ с линейното 10-процентно намаление на разходите за заплати, но подкрепи вдигането на МОД;[^knsb] главният икономист Любослав Костов нарече тезата, че минималната заплата „напряга“ бюджета, „икономическа демагогия“.[^kostov] От „Подкрепа“ Димитър Манолов беше философски: „в ситуация като тази не може да бъде предложен добър бюджет… направили са това, което са могли“, но поиска ревизия на всичките 304 административни структури.[^manolov]
Работодателите са по-остри. Васил Велев (АИКБ): „Дефицитът от 5,7% е впечатляващ, не сме имали такъв… от няколко години сме оставени на една шейна, която ни води към пропастта.“[^aikb] (За КРИБ, БСК и БТПП не открихме изрично датирано изявление конкретно по този бюджет — затова не им приписваме позиция.)
Европа. На 3 юни 2026 г. — само около пет месеца след като България влезе в еврозоната на 1 януари — Европейската комисия препоръча откриване на процедура по прекомерен дефицит. В оценката си ЕК посочва, че разходите са нараствали основно за пенсии и заплати в публичния сектор, финансирани с „краткосрочни или ad-hoc мерки“, което повишава фискалните рискове.[^edp] В същото време кредитните рейтинги останаха стабилни: S&P потвърди BBB+ с положителна перспектива през май 2026 г.
| Твърдение | Кой го казва | Проверка |
|---|---|---|
| Дефицитът е 5,7% от БВП (~7,2 млрд. €) | Правителство | Потвърдено — аритметиката е консистентна |
| МОД €2 112→€2 300 носи +90,8 млн. € | Правителство | Потвърдено като годишен ефект — централна оценка 88,3 млн. €; 2026 каса ~37 млн. (старт 1 авг.) |
| Свиване на партийната субсидия = 2,1 млн. € | Правителство | Потвърдено |
| „Няма да намаляваме доходи“ | Правителство | Частично — вярно за ставки и обезщетения, но МОД и личните осигуровки реално намаляват нетото на засегнати групи |
| „Консолидация до 3% при експлодиращ дълг = противоречие“ | Ножаров (УНСС) | Опровергано — падащ дефицит + растящ дълг е нормално; дълг 35% е сред най-ниските в ЕС |
| „Приходите са надценени“ | Фискален съвет | Частично потвърдено — „меките“ ~600 млн. € са с висок риск; моделът признава ~40% |
| „Нулева реформа“ / няма структурни промени | Янков, Ножаров, Василев | До голяма степен вярно — мерките са предимно еднократни и параметрични, не структурни |
| „Дефицит като при Виденов“ | ПП-ДБ, ГЕРБ | Подвеждащо (виж по-долу) |
| Дефицитът е по-лош дори от прогнозата на ЕК | Нашата проверка | Потвърдено — −5,4% срещу −4,1% (~1,63 млрд. €) |
| Издръжката скача с 35% (≈ 1,5 млрд. €) | Асен Василев (ПП) | Потвърдено (касова база) — +36% по КФП (4 251,5→5 785,9 млн. €), но +23% по ESA (Проданов); реален разход → дефицит ~4,5% |
| Ръст €3,5 млрд. на капиталовите = „3% дефицит“ | Асен Василев (ПП) | Подвеждащо — числата верни, но 57% са ЕС грантове (неутрални за дефицита); реално ~1 пп |
Заслужава си отделно да разгледаме „Виденовото време“ — най-силната риторична фигура в спора. По размер дефицитът наистина е голям и правителството само го нарича „свръхдефицит“. Но икономическата аналогия не издържа: 1996–1997 г. беше хиперинфлация (стотици проценти), банкова и валутна криза, при положение че валутният борд бе въведен едва през юли 1997 г. През 2026 г. България е в еврозоната, с инфлация 4,3%, дълг около 30% от БВП (сред най-ниските в ЕС) и инвестиционен рейтинг с положителна перспектива. По-близкият исторически паралел всъщност е банковата криза от 2014 г. (фалитът на КТБ и изплащането на гарантираните депозити), за която критиката удобно премълчава.[^corpbank] Сравнението с Виденов казва нещо за посоката и липсата на реформи, но приравняването на еврозонов, нискозадлъжнял бюджет към колапса от 1996 г. смесва различни явления.
Критиците искат бюджет с 3% дефицит веднага, а не през 2028 г. Колко струва това? Симулаторът дава точния отговор: за да паднеш от 5,7% на 3% още тази година, трябва допълнителна консолидация от около 3,43 млрд. € по КФП (≈ 2,7 процентни пункта от БВП; ≈ 3,0 млрд. € на база ESA) — и то върху всичко, което бюджетът вече прави. Това не е дребна настройка, а свиване колкото целия годишен бюджет на отбраната и вътрешния ред, взети заедно.
По-долу всеки лост е остойностен със симулатора — на годишна база и с включена поведенческа реакция (затова сумите са по-малки от „учебникарските“; вдигнеш ли ставка, базата се свива). Стартирането в средата на годината допълнително намалява ефекта за 2026 г. — още един довод защо правителството разсрочва консолидацията.
| Лост | Годишен ефект (с поведение) |
|---|---|
| ДДС 20→21% / →22% / →23% | +403 / +799 / +1 188 млн. € |
| ДДФЛ (плосък данък) 10→11% / →12% / →13% | +368 / +734 / +1 099 млн. € |
| Корпоративен 10→12% / →15% | +602 / +1 468 млн. € |
| Данък дивидент 5→10% | +45 млн. € (статично 75; калибрирано към тавана на Фискалния съвет) |
| МОД: таван €2 300 → €2 500 / премахване на тавана | +70 / +693 млн. € (над вече вдигнатия в бюджета €2 300) |
| Администрация: съкращаване на щата −10% / −20% / −30% | +30 / +230 / +430 млн. € |
| Заплати в бюджетния сектор: задълбочаване −10%→−15% / →−20% | +218 / +437 млн. € (над вече заложените −10%) |
| Пенсии: индексация само по ИПЦ (вместо швейцарското правило) | +479 млн. € (≈ половината в 2026 г. — индексация от 1 юли) |
| Капиталови разходи (национални) −10% / −20% | +185 / +371 млн. € |
| Събираемост/сива икономика (+1 млрд. € заявени) | +400 млн. € (моделът признава само 40%) |
Три илюстративни пакета, всеки от които затваря дупката:
Сам по себе си най-спорният приходен лост е премахването на тавана на МОД: добавя около 693 млн. € (близо една пета от дупката) — но директно оскъпява високите заплати за работодателите (които традиционно се противопоставят на вдигането на тавана), затова не сме го сложили в нито един от пакетите по-горе. По-умереното вдигане до €2 500 носи едва ~70 млн. €.
И това е главният извод: до 3% за една година не се стига само с „рязане на администрацията“. Нетният фонд работна заплата в бюджетния сектор, който изобщо подлежи на рязане, е едва ~2,8 млрд. €, така че дори драконовски съкращения добавят няколкостотин милиона, не милиарди. Математиката принуждава или широко увеличение на данъците (ДДС/ДДФЛ), или посягане на пенсиите — а най-вероятно и двете. Точно затова разсрочването до 2028 г. не е само политическа боязливост: едногодишният удар е огромен. Но е и обратното на оправдание — изборът „по-късно“ означава още две години дефицити и натрупан дълг. Отворете симулатора и сглобете свой пакет: ще видите колко тясна е всъщност пътеката.
Картината е смесена. Бюджетът поне не разкрасява изходната позиция — залага дефицит по-голям дори от прогнозата на самата Европейска комисия, което може да се чете двояко: като откровеност за наследените дисбаланси или като начин всички болезнени мерки да се концентрират в първата година на мандата, за да изглеждат следващите по-добре. Аритметиката му е издържана: дефицит, дълг и основните мерки минават проверката със симулатора, а дългът остава нисък по европейските мерки.
Но критиците имат основание по същество в две точки. Първо, реформите са плахи — мерките са предимно еднократни (5% индексация, замразявания, линейни съкращения), а не структурни (сливане на администрации, преглед на разходните пера, приватизация/ПЧП). Второ, част от приходите са меки — няколкостотин милиона евро „събираемост“ и „ефективност“, които, както показва досегашното изпълнение, рядко влизат изцяло в хазната. Дали „плавната консолидация“ ще се случи, ще проличи чак в бюджета за 2027 г., когато ще липсва и възглавницата от европейските пари по ПВУ. А голяма част от самия спор е по-скоро за коя мярка се цитира — каса срещу начисление, КФП срещу ESA — отколкото за фактите.
Всяко число тук може да се провери: отворете таблото „Бюджет“ за актуалното изпълнение по КФП и симулатора, за да пуснете собствените си сценарии срещу същите официални разчети.
_Методология и източници. Фактите за рамката са от внесените в Народното събрание проект на ЗДБРБ-2026 и АСБП 2026–2028 (Министерство на финансите, 24 юни 2026 г.). Числата от „проверката“ са от реално изпълнение на двигателя на бюджетния симулатор (src/lib/bgTaxPolicy.ts, src/lib/bgFiscalProjection.ts), чиято базова линия стъпва на изпълнението на КФП за 2025 г. и на пролетната прогноза на ЕК. Цитатите на политици и икономисти са от публикувани между 24 и 25 юни 2026 г. медийни материали, посочени поименно по-долу._
[^doc]: Министерство на финансите — проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (чл. 1, чл. 51, чл. 65–67) и Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г. (мотиви, табл. I-2, II-1, II-2, VI-1), внесени в Народното събрание на 24 юни 2026 г.
[^euronews]: „Кабинетът представи бюджет за 2026 г. с 5,7% дефицит“, Euronews Bulgaria, 24.06.2026 — https://euronews.bg/news/kabinetat-predstavi-byudzhet-za-2026-g-s-5-7-defitsit/
[^mediapool]: „Кабинетът „Радев“ внася Бюджет 2026 със свръхдефицит от 5.7%“, Mediapool, 24.06.2026 — https://www.mediapool.bg/kabinetat-radev-vnasya-byudzhet-2026-sas-svrahdefitsit-ot-57-obnovena-news384789.html
[^sega]: „Правителството представи бюджет за 2026 г. със свръхдефицит 5,7%“, Сега, 24.06.2026 — https://www.segabg.com/hot/category-economy/pravitelstvoto-predstavi-byudzhet-za-2026-g-svruhdeficit-57
[^cik]: Резултати от изборите за 52-ро Народно събрание, 19 април 2026 г. — Централна избирателна комисия; обобщено в резултатите за 19.04.2026 на electionsbg (Прогресивна България 1 444 920 гласа / 44,59% / 131 мандата; активност 51,11%).
[^econ-gov]: „България официално има ново редовно правителство“, economic.bg, 08.05.2026 — https://www.economic.bg/bg/a/view/bylgarija-oficialno-ima-novo-redovno-pravitelstvo
[^bikov]: „Биков: Ако бюджетът бъде приет в този вид, прогресът ще е сходен с времето, когато БСП и Жан Виденов управляваха“, Fakti.bg, 24.06.2026 — https://fakti.bg/bulgaria/1063220-bikov-ako-budjetat-bade-priet-v-tozi-mu-vid-progresat-shte-e-shoden-s-vremeto-kogato-bsp-i-jan-videnov-upravlavaha
[^db-ottegli]: „ДБ: Настояваме финансовият министър да оттегли и преработи предложения Бюджет 2026“, Fakti.bg, 25.06.2026 — https://fakti.bg/bulgaria/1063347-db-nastoavame-finansoviat-ministar-da-ottegli-i-preraboti-predlojenia-budjet-2026
[^db-statement]: „ДБ: Отново имаме стария бюджет“, news.bg, 25.06.2026 — https://news.bg/politics/db-otnovo-imame-stariya-byudzhet.html
[^bb]: Изявление на Божидар Божанов (ДБ) по проектобюджета, 24.06.2026 — https://boulevardbulgaria.bg/articles/administrativen-natisk-i-defitsit-ot-vremeto-na-vremeto-na-videnov-reaktsiite-za-proektobyudzheta-na-kabineta-radev
[^kostadinov]: „Видях бюджета на Радев. С две думи — пълна катастрофа“ (Костадин Костадинов), novini247/Focus, 24.06.2026 — https://www.focus-news.net/novini/Bylgaria/Kostadin-Kostadinov-za-proektobyudzhet-2026-godina-Pulna-katastrofa-2986036
[^vasilev-pc]: Пресконференция на Асен Василев (ПП) по проектобюджета за 2026 г., Clubz.bg, юни 2026 г. — https://clubz.bg/176394 ; числата са съпоставени с АСБП 2026–2028, Приложение № 3 (Консолидирана фискална програма за периода 2023–2028 г.).
[^fakti-obzor]: „С дъх на Виденовото време: опозиция и икономисти на нож срещу Бюджет 2026 (обзор)“, Fakti.bg, 24–25.06.2026 — https://fakti.bg/mnenia/1063359-s-dah-na-videnovoto-vreme-opozicia-i-ikonomisti-na-noj-sreshtu-budjet-2026-obzor
[^plovdiv24-yankov]: „Никола Янков: Проектобюджетът е отчайваща демонстрация на страх и нулева реформа“, Plovdiv24, 25.06.2026 — https://www.plovdiv24.bg/novini/Bylgaria/Nikola-Yankov-Proektobyudzhetut-e-otchaivashta-demonstraciya-na-strah-i-nuleva-reforma-ot-kakvato-Bulgariya-nyama-nuzhda-2986244
[^econbg]: „Голяма грешка или стъпка в правилната посока? Икономистите са разделени за Бюджет 2026“ (Щерьо Ножаров, Георги Вулджев), economic.bg, 25.06.2026 — https://www.economic.bg/bg/a/view/goljama-greshka-ili-stypka-v-pravilnata-posoka-ikonomistite-sa-razdeleni-za-budjet-2026
[^safenews-vasilev]: „Разгром на Бюджет 2026! Николай Василев: най-разочароващият бюджет от години“, SafeNews, 24.06.2026 — https://safenews.bg/razgrom-na-byudzhet-2026-nikolaj-vasilev-tova-e-naj-razocharovasthiyat-byudzhet-ot-godini/
[^ime]: „ИПИ: Бюджет 2026 няма да бъде прекроен“, news.bg / „Няма отсрочка за свиване на бюджетния дефицит“, ime.bg — https://news.bg/finance/ipi-byudzhet-2026-nyama-da-bade-prekroen-vseki-grabi-ot-golyamata-pitsa.html ; https://ime.bg/articles/nyama-otsrochka-za-svivane-na-byudzhetniya-defitsit/
[^vitanov]: „Петър Витанов: Траекторията на дефицита беше над 7%, ние го намалихме с 2% за 4 месеца“, Focus, 25.06.2026 — https://www.focus-news.net/novini/Bylgaria/Petur-Vitanov-Traektoriyata-na-deficita-beshe-nad-7-nie-go-namalihme-s-2-za-4-meseca-2986511
[^prodanov]: Декларация на Константин Проданов, председател на Комисията по бюджет и финанси (Прогресивна България), юни 2026 г.; данните за начисленото „междинно потребление“ на сектор „Държавно управление“ (5 610,4 → 6 902,4 млн. €, +23%) са от АСБП 2026–2028, Табл. II-6.
[^karimanski]: „Любомир Каримански: Критиките към бюджета са прибързани“, Fakti.bg, 25.06.2026 — https://fakti.bg/video/1063435-lubomir-karimanski-pred-fakti-kritikite-kam-budjeta-sa-pribarzani-video
[^knsb]: „Позиция на КНСБ относно предвидената политика по доходите в Бюджет 2026“, knsb-bg.org, 22.05.2026 — https://knsb-bg.org/index.php/2026/05/22/pozicziya-na-knsb-otnosno-predvidenata-politika-po-dohodite-v-byudzhet-2026/
[^kostov]: „Синдикалист срещу Гълъб Донев: да се твърди, че минималната заплата напряга бюджета, е икономическа демагогия“ (Любослав Костов, КНСБ), Fakti.bg, 18.05.2026 — https://fakti.bg/bulgaria/1055206-sindikalist-sreshtu-galab-donev-da-se-tvardi-che-minimalnata-zaplata-napraga-budjeta-e-ikonomicheska-demagogia
[^manolov]: „Димитър Манолов: В ситуация като тази не може да бъде предложен добър бюджет“ (КТ „Подкрепа“), Fakti.bg, 24.06.2026 — https://fakti.bg/bulgaria/1063249-dimitar-manolov-v-situacia-kato-tazi-ne-moje-da-bade-predlojen-dobar-budjet-napravili-sa-tova-koeto-sa-mogli
[^aikb]: „Бизнесът за Бюджет 2026: България кара към пропастта“ (Васил Велев, АИКБ), SafeNews, 24.06.2026 — https://safenews.bg/biznesat-za-byudzhet-2026-balgariya-kara-kam-propastta-vreme-e-za-ryazak-zavoj-video/
[^fiscal]: Резюме на становището на Фискалния съвет по проекта на ЗДБРБ (риск от неизпълнение на приходите 3,5–4,7 млрд. €; становище от ноември 2025 г.) — https://www.fiscal-council.bg/bg/news/reziume-na-stanovishteto-na-fiskalnia-syvet-po-proekta-na-zakon-za-dyrjavnia-biudget-na-rb-za-2026
[^edp]: „European Commission recommends excessive deficit procedure for Bulgaria“ (Валдис Домбровскис), BTA, 03.06.2026 — https://www.bta.bg/en/news/economy/1139551-european-commission-recommends-excessive-deficit-procedure-for-bulgaria
[^sofiaglobe]: „EC recommends opening excessive deficit procedure against Bulgaria“, The Sofia Globe, 03.06.2026 — https://sofiaglobe.com/2026/06/03/ec-recommends-opening-excessive-deficit-procedure-against-bulgaria/
[^corpbank]: „Seizure of Bulgaria's Corpbank“ (КТБ, 2014 г.) — https://en.wikipedia.org/wiki/Seizure_of_Bulgaria's_Corpbank