На няколко места в сайта показваме едно и също по вид число: колко пари отиват за една единица извършена услуга. Разход за свършено дело, цена на километър, разход за болничен случай. Правилата зад тях са описани тук веднъж.
Числото е разход за единица извършена услуга: пари, разделени на брой доставени единици. Това не е резултат. „Свършено дело" не значи справедливо решено дело; „болничен случай" не значи излекуван пациент; километър път не значи безопасен път. Плащането за резултат обвързва парите с измерена промяна в живота на хората — цената за единица е много по-скромно нещо.
Числителят и знаменателят трябва да покриват едно и също. Бюджетът на съдилищата се дели на делата на съдилищата — не общият бюджет на съдебната власт, защото така десетки милиони евро за прокуратура се вливат в цената на едно съдебно дело. Тази грешка е невидима в резултата: числото изглежда правдоподобно, просто е грешно с постоянен множител.
Когато единиците не са еднакви, суровото средно не значи нищо. Един болничен случай може да е хемодиализа за 25 € или трансплантация за 20 000 €. Затова сравнение между заведения се прави спрямо очакван разход при техния собствен състав на случаите. Където такава корекция не е възможна, сравнение между заведения не се публикува.
Всяко число се смята там, където живеят данните му, и носи собствения си обхват:
Здравеопазването все още няма такава плочка. Национално числото се смята — около 586 € на случай за 2025 г. — но сравнение между болници изисква корекция по състав на случаите и затова не се публикува.
Няма общ „индекс на ефективността" между секторите. Цената на дело, цената на километър и цената на болничен случай не са съизмерими; осредняването им би произвело число, което не отговаря на нищо. Семейството е споделен метод, не споделена скала.
Виж и съдебната власт, секторите и защо в България не се плаща за резултат.