Публикувана: 2026-06-13
Често чувано обещание: с еврото България „освобождава“ резерв за 20–40 млрд. лв., който най-после може да похарчи. Проследяваме твърдението до първоизточниците — колко е резервът на БНБ (≈42 млрд. €), какво се случи с него на 1 януари 2026 г. (прехвърляне от ≈1,48 млрд. € към ЕЦБ срещу неизискуемо вземане — счетоводна смяна, не освобождаване) и защо правото на ЕС (чл. 123 ДФЕС) и счетоводната логика означават, че нито левът, нито държавата получават пари за харчене.
От години се чува едно и също обещание, само опаковката се сменя: с влизането в еврозоната България „освобождава“ резерв за десетки милиарди, който най-после ще може да се похарчи — за пенсии, за отбрана, за магистрали, за каквото трябва. Числото варира между 20 и 40 милиарда лева според това кой го казва. Звучи логично: щом левът вече не се нуждае от валутно покритие, защо този резерв да стои заключен?
Отговорът е кратък: не, нищо не се освобождава за харчене. Резервът на БНБ не е спестовна сметка на държавата и след еврото не става такава. Това, което се случи на 1 януари 2026 г., е почти изцяло счетоводна смяна на един актив с друг — не освобождаване на пари. По-нататък обясняваме защо, с проверени числа и източници, които всеки може да провери.
Към 31 декември 2024 г. балансът на управление „Емисионно“ на БНБ — счетоводното отражение на валутния борд — е 82,25 млрд. лв., или около 42,06 млрд. € — колкото активите, толкова и пасивите.[^ar2024] От страната на активите стоят валутата и златото, които покриват лева; от страната на пасивите — самите пари в обращение и сметките, които бордът дължи.
| Активи | млрд. € | Пасиви (парични задължения) | млрд. € |
|---|---|---|---|
| Пари в брой и валутни депозити | 21,39 | Банкноти и монети в обращение | 15,89 |
| Монетарно злато | 3,30 | Задължения към банки | 13,84 |
| Инвестиции в ценни книжа | 17,37 | Задължения към правителството | 4,65 |
| Задължения към други депозанти | 0,77 | ||
| Депозит на управление „Банково“ | 6,90 | ||
| Общо | 42,06 | Общо | 42,06 |
Същата сума излиза и по статистиката за официалните резервни активи: 42 057,9 млн. € към края на 2024 г. — валутни резерви 36 763,3 млн. €, злато 3 296,0 млн. € (1,3 млн. трой унции по пазарна цена), специални права на тираж 1 875,4 млн. € и резервна позиция в МВФ 123,2 млн. €.[^ar2024] Към края на юни 2025 г. брутните международни резерви леко спадат до 40,75 млрд. €.[^h12025]
Точно тук митът подминава нещо важно. Резервът покрива паричната база с превишение — покритието е над 100%. Но това превишение не е „свободни пари“: по счетоводна логика то е точно редът „депозит на управление «Банково»“ в баланса — 13,49 млрд. лв. / 6,90 млрд. € към края на 2024 г. Това е собствен пасив на БНБ (нетната стойност над паричните задължения на банката по чл. 28 — около 68,8 млрд. лв.), а не сметка, която Народното събрание може да отвори и да изхарчи. Активи = пасиви; превишението принадлежи на БНБ, а не на хазната.
Валутният борд действа от 1 юли 1997 г. и разделя БНБ на три управления.[^lawbnb] „Емисионно“ държи всички валутни активи и е длъжно да поддържа пълно валутно покритие на цялата парична база — това е смисълът на чл. 20 от Закона за БНБ. „Банково“ държи превишението на резерва като „предпазен клапан“ при банкова криза. Третото е „Банков надзор“.
Сърцето на режима е чл. 28 от Закона за БНБ: общата сума на паричните задължения на БНБ не може да надхвърля левовата равностойност на брутните валутни резерви, оценени по фиксирания курс (чл. 29 — първоначално към германската марка, после 1 EUR = 1,95583 BGN). Затова резервът винаги покриваше поне 100% от паричната база, а БНБ публикуваше баланса на „Емисионно“ всяка седмица — практическото приложение на това правило.
Едно важно уточнение: това описание вече е в минало време. Правилото за покритие по чл. 28 важеше до 31 декември 2025 г. Промените в Закона за БНБ заради еврото (приети през 2023 г.) отменят това правило от 1 януари 2026 г. — чл. 28 вече урежда евробанкнотите, а резервите се уреждат от нови разпоредби и от механизма по чл. 30 от Устава на ЕСЦБ. Валутният борд приключи и отстъпи място на членството в Евросистемата.
На 1 януари 2026 г. БНБ стана част от Евросистемата (България е 21-вата държава в еврозоната), а управителят ѝ влезе в Управителния съвет на ЕЦБ.[^ecbpr] Присъединяването премина през два различни, точно определени по закон трансфера — и двата малки, и двата определени от дела на България в капитала, а не от размера на резерва:
Първо, капиталова вноска в ЕЦБ (чл. 28–29 от Устава на ЕСЦБ). Капиталовият ключ на БНБ е 0,9783% = 105,9 млн. €. При присъединяването БНБ доплати оставащите 96,25% от подписания капитал — 101,9 млн. € (преди това, като централна банка извън еврозоната, беше внесла малко под 4 млн. €).[^ecbblog]
Второ, прехвърляне на валутни резерви към ЕЦБ (чл. 30 от Устава на ЕСЦБ). БНБ прехвърли на ЕЦБ резервни активи за точно 1 482 514 654,83 € — около 1,48 млрд. €: щатски долари в брой за 1,26 млрд. € и злато за 0,22 млрд. €.[^dec2026115] Това е около 3,6% от целия резерв. В замяна ЕЦБ признава на БНБ вземане в евро от 485 296 405,74 € (≈485,3 млн. €) — неизискуемо и олихвявано (на 85% от референтния лихвен процент).[^dec2026115]
Дори прехвърленият дял не изчезва и не може да се харчи: просто се заменя с вземане от ЕЦБ. Останалите ~96% от резерва остават в собствения баланс на БНБ като резерви на Евросистемата, които банката продължава да притежава и управлява. Размерът на прехвърлянето се определя по законова формула, обвързана с капиталовия дял, а не от това колко голям е българският резерв. Затова промяната по същество е счетоводна — сменя се формата на актива, не собственикът му.
Има две независими причини — счетоводна и правна — и всяка от тях е достатъчна сама по себе си.
Счетоводната. В един баланс активите се равняват на пасивите. „Превишението“, за което говорят политиците, по дефиниция е пасив на БНБ (депозитът на управление „Банково“ / нетната стойност на „Емисионно“), а не държавни пари. Държавата може да разполага без ограничение единствено със собствените си вземания от БНБ — салдото по правителствените сметки в банката, което и без това вече е част от бюджета. Резервът не е сред тях.
Правната. Наред с това и правото на ЕС забранява резервът да се превърне във фискален ресурс. Член 123 от ДФЕС забранява монетарното финансиране — централната банка не може да финансира правителството; БНБ потвърждава, че тази забрана обвързва банката независимо от еврото. Член 130 от ДФЕС гарантира независимостта на централните банки, така че Народното събрание няма правомощие да разпореди използването на валутните резерви.[^art123][^bnbqa]
Единственият законен канал, по който пари от БНБ изобщо стигат до бюджета, е разпределението на печалбата на банката по реда на Закона за БНБ — тоест дял от годишния финансов резултат, никога главницата на резерва. Това е реален, но скромен поток и не е „освобождаване“ на нищо.
Твърденията, че еврото ще „освободи“ 20–40 млрд. лв. за харчене, звучаха публично от политици (сред тях Кирил Петков[^petkov] и Костадин Костадинов[^kostadinov]), но бяха изрично оборени от БНБ: всички финансови и други активи в баланса на БНБ извън паричните активи на Евросистемата са нейни собствени и правителството не може да се разпорежда с тях; Народното събрание „няма правомощие да постанови използването на валутните резерви“.[^mediapool][^bnbqa] Институтът за пазарна икономика стига до същото заключение: „чисто технически няма откъде да се появят промени, още по-малко «освобождаване» на резерви… Промяната в активите на БНБ ще бъде единствено счетоводна.“[^ime]
Накратко: източниците — БНБ, ИПИ, правото на ЕС — са единодушни. Митът пада.
Едно нещо все пак наистина се променя — и то не само счетоводно. С края на валутния борд БНБ може рязко да намали задължителните минимални резерви на търговските банки (от около 12% до около 1%), което освобождава приблизително 15–16 млрд. лв. ликвидност.[^mrr] Но тези пари са на банките и се пускат по тяхно усмотрение (в кредитиране например) — те не са фискален ресурс и държавата не може да ги похарчи. Затова този ефект не променя извода — просто е съвсем друго нещо.
Изводът е важен за всеки бюджетен дебат: дефицитът не може да се покрие, като се „похарчи резервът“, защото няма откъде. Дупка в бюджета се затваря само по два начина — с повече приходи (по-високи данъци, по-широка основа) или с по-малко разходи. Точно затова в бюджетния симулатор дефицитът се движи единствено чрез данъчните и разходните лостове: резерв „за харчене“ просто го няма в сметката, защото такъв в правен и счетоводен смисъл не съществува.
Еврото носи на България много ползи — по-нисък валутен риск, по-евтино финансиране и глас в паричната политика. Но „касичка с десетки милиарди за раздаване“ не е сред тях. Който обещае обратното, или не е чел баланса на „Емисионно“, или разчита, че вие няма да го прочетете.
[^ar2024]: БНБ — Годишен отчет 2024: баланс на управление „Емисионно“ (раздел 1.1) и Таблица 5.14.1 „Официални резервни активи“. Трите актива (валута, злато, ценни книжа) и петте пасивни реда (четири парични + депозитът на управление „Банково“ 13 488 631 хил. лв.) се събират точно на 82 254 641 хил. лв. ÷ 1,95583 = 42,06 млрд. €. bnb.bg (PDF).
[^idbalance]: БНБ — седмичен и месечен баланс на управление „Емисионно“ (статистика). bnb.bg.
[^h12025]: БНБ — отчет за първото полугодие на 2025 г.: брутните международни резерви са 40,75 млрд. € към края на юни 2025 г. (надолу с 1,30 млрд. / 3,1% спрямо края на 2024 г.), и „се състоят от активите, отчетени в баланса на управление «Емисионно»“. Възпроизведено от БТА.
[^lawbnb]: Закон за БНБ — чл. 19 (трите управления), чл. 20, ал. 1 (функция на „Емисионно“: поддържане на пълно валутно покритие на паричните задължения), чл. 28, ал. 1 (паричните задължения не могат да надхвърлят левовата равностойност на брутните валутни резерви) и чл. 29 (фиксиран курс). Текстът на чл. 28 за покритието уреждаше борда до 31 декември 2025 г.; евро-измененията на закона (2023 г.) го отменят от 1 януари 2026 г. lex.bg.
[^ecbpr]: ЕЦБ — съобщение за пресата от 1 януари 2026 г.: БНБ „става част от Евросистемата“, управителят „получава място в Управителния съвет“, а членовете на еврозоната стават 21. ecb.europa.eu.
[^ecbblog]: ЕЦБ — блог, 6 февруари 2026 г.: капиталов ключ на БНБ 0,9783% = 105,9 млн. €; доплатени 96,25% = 101,9 млн. €; преди това внесени ~4 млн. €. ecb.europa.eu.
[^dec2026115]: Решение (ЕС) 2026/115 на ЕЦБ от 31 декември 2025 г. (ЕЦБ/2025/44): чл. 3 — прехвърлени резервни активи: щатски долари в брой 1 260 137 456,61 € + злато 222 377 198,22 € = 1 482 514 654,83 €; чл. 4 — вземане от ЕЦБ 485 296 405,74 €, неизискуемо (чл. 4, ал. 4), олихвявано на 85% от референтния лихвен процент (чл. 4, ал. 2). EUR-Lex.
[^art123]: Договор за функционирането на Европейския съюз — чл. 123 (забрана за парично финансиране на правителства от централната банка) и чл. 130 (независимост на централните банки от инструкции на правителства и институции). EUR-Lex.
[^bnbqa]: БНБ — въпроси и отговори във връзка с присъединяването към еврозоната: активите на БНБ извън паричните активи на Евросистемата са нейни собствени и правителството не може да се разпорежда с тях; чл. 123 от ДФЕС обвързва БНБ независимо от еврото. bnb.bg.
[^ime]: Институт за пазарна икономика (ИПИ) — „Влизането в еврозоната няма да освободи резервите на България“: прехвърлянето на част от валутните резерви към ЕЦБ създава ново вземане в актива на банката, а „промяната в активите на БНБ ще бъде единствено счетоводна“. ime.bg.
[^mediapool]: Mediapool, 17 май 2025 г. — „Резервът на БНБ от 80 млрд. лв. няма да може да се харчи след влизането в еврозоната“: цитати на представители на БНБ, оборващи твърденията на политици, че 20–40 млрд. лв. ще станат достъпни за харчене. mediapool.bg. Виж и БНР и economic.bg.
[^mrr]: investor.bg — задължителните минимални резерви на банките падат с около 15 млрд. лв. след влизането в еврозоната. Това е ликвидност на банките, не на държавата. investor.bg.
[^petkov]: Кирил Петков (тогава съпредседател на ПП–ДБ): „Освобождават ни се 20 милиарда, които може да останат като капитал на БНБ или да ги използваме, за да си платим външния заем на държавата.“ Цитиран в Mediapool, 17 май 2025 г. (обзор на Стефан Антонов).
[^kostadinov]: Костадин Костадинов („Възраждане“) — че „падането на валутния борд освобождава 74 млрд. лв. за харчене от правителството“ без решение на парламента, което определя като „грандиозна кражба“. Виж БТА, 8 февруари 2025 г.; по-ранна формулировка (≈40 млрд.) — в Mediapool, 17 май 2025 г..