Местни съвети и капиталови програми — какво извличаме и какво ни липсва
Публикувана: 2026-06-02
Преглед на всичките 16 общини с включени гласувания на общинския съвет и 26-те с включени капиталови програми в electionsbg.com. Данни в таблици, пропуски по причини (политика на публикуване, Cloudflare / TSPD анти-бот защити, сканирани PDF-и, остарели CMS-и) и осемте областни центъра, чиито жители могат да поискат публикуване от съветите си — каквото вече правят по-големите им съседи.
Всичко, описано по-долу, е достъпно на едно място: страниците „Управление“ — табло за местното управление в electionsbg.com, налично за всяка българска община и населено място. То обединява информацията за това кой ви представлява, как гласува, както и откъде идват и накъде отиват парите на вашата община. Темата на тази статия са две от плочките в него. Първата е „Общински съвет“ (показана по-горе) — тя проследява всяко решение на съвета, статуса му, общия резултат (за–против–въздържал се) и индивидуалния вот на всеки съветник (когато се съдържа в протокола). Втората е „Капиталова програма“ (показана по-надолу), която описва поименно всеки инвестиционен проект за годината със съответната му стойност, източник на финансиране и населеното място, в което ще се реализира.
Данните за тези две секции се събират община по община, тъй като нито един от двата набора не съществува в централизиран национален регистър. Останалата част от тази статия прави преглед на постигнатото до момента и очертава обективна картина на това какво все още липсва и защо.
В България има 265 общини. Във всяка от тях работи общински съвет, който заседава ежемесечно, взема стотици решения годишно и гласува многомилионен годишен бюджет — всяка община публикува собствена версия на тази информация на официалния си сайт. Централен регистър за гласуванията или бюджетите липсва: Решение на Министерски съвет (РМС) 436/2017 задължава общините да качват в data.egov.bg само ограничен набор от данни — „върнатите решения“ по чл. 45 от ЗМСМА. Нашата проверка на 50 общини обаче показа, че по-малко от 40% от тях публикуват каквито и да е данни в тази категория, а над 90% от публикуваното представлява просто връзки към сайтовете на самите общини.
Ето защо се наложи да разработим собствено решение за автоматизирано извличане на тази информация. Към момента покриваме гласуванията в 16 общински съвета и капиталовите програми на 26 общини. Това включва всички областни центрове без осем, както и някои по-малки градове. В 14 общини разполагаме и с двата набора от данни — извличаме както решенията на съвета, така и бюджета. По този начин информационното табло може да отговори на един изключително важен политически въпрос: „След като съветът гласува 3 млн. евро за ремонта на училището в село X — кой гласува „за“, кой беше „против“ и в крайна сметка проектът влезе ли в капиталовата програма?“
От 16-те включени съвета сме извлекли общо 3 515 решения заедно с техния статус (приети или отхвърлени) и обобщените резултати от гласуванията. За петте съвета, чиито протоколи включват поименен списък с гласовете, сме съпоставили 18 300 индивидуални вота с регистъра на Сметната палата (cacbg.bg). В 26-те обхванати капиталови програми сме описали поименно близо 6 800 отделни инвестиционни проекта на обща стойност 957 милиона евро (спрямо последната публикувана за всяка община бюджетна година в периода 2023–2025).
Таблиците по-долу изброяват всяка община, която е в системата в момента. Колоната „Сайт на съвета" води към официалната страница на общинския съвет — ако вашата община все още не е включена, сайтът на съвета е и мястото, където да се свържете директно със съветниците си.
Включени съвети
| Код | Община | Tier | Решения | Поименни редове | Съветници в регистъра | Покрит период | Сайт на съвета |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| SOF | Столична община | A | 132 | 2 964 | — | апр.–май 2026 | https://council.sofia.bg/ |
| BGS01 | Община Бургас | A | 319 | 3 966 | 46 | ян. 2025 – март 2026 | https://burgascouncil.org/ |
| VTR01 | Община Велико Търново | A | 413 | 5 139 | 35 | февр. 2025 – май 2026 | https://savet.veliko-tarnovo.bg/ |
| SZR12 | Община Казанлък | A | 333 | 3 227 | 35 | март 2020 – юни 2025 | https://obs.kazanlak.bg/ |
| PER32 | Община Перник | A | 464 | 3 004 | 34 | ян. 2025 – апр. 2026 | https://www.obs-pernik.bg/ |
| GAB05 | Община Габрово | A | 244 | — | 30 | февр.–септ. 2024 | https://gabrovo.bg/ |
| SZR01 | Община Стара Загора | A | 67 | — | 51 | апр.–май 2026 | https://www.starazagora.bg/ |
| RSE01 | Община Русе | A | 58 | — | 47 | март–апр. 2026 | https://obs.ruse-bg.eu/ |
| PVN01 | Община Плевен | A | 76 | — | 36 | март–апр. 2026 | https://obs.pleven.bg/ |
| SLV01 | Община Сливен | B | 109 | — | 40 | февр.–апр. 2026 | https://obs.sliven.bg/ |
| PDV01 | Община Пловдив | B | 30 | — | 50 | апр.–май 2026 | https://plovdiv.bg/obs/ |
| VAR01 | Община Варна | B | 45 | — | 47 | дек. 2025 – апр. 2026 | https://varnacouncil.bg/ |
| HKV34 | Община Хасково | B | 387 | — | 39 | ян. 2022 | https://www.haskovo.bg/ |
| DOB28 | Община град Добрич | B | 50 | — | 41 | ноем.–дек. 2023 | https://www.dobrich.bg/ |
| HKV09 | Община Димитровград | B | 534 | — | 32 | ян. 2024 – апр. 2026 | https://www.dimitrovgrad.bg/ |
| RAZ26 | Община Разград | B | 254 | — | 31 | авг. 2025 – май 2026 | https://www.razgrad.bg/ |
Ниво А означава пълно извличане на информацията от протокола: номер на решението, краен резултат („приема/отхвърля“), общ брой гласове (за/против/въздържал се) и — ако общината публикува поименен списък — индивидуалният вот на всеки съветник. Този вот включва директна връзка към профила му, извлечен от регистъра на Сметната палата. Ниво Б включва същите данни, но без поименния списък, тъй като в тези случаи публикуваният протокол съдържа единствено обобщените стойности, обявени от председателя.
Колоната „Решения“ показва броя на записите, които към момента са достъпни в нашия индекс. Колоната „Покрит период“ посочва най-старата и най-новата дата в базата ни данни. При някои съвети (като Габрово, Хасково и Добрич), чиято информация е извлечена чрез Wayback CDX, официалният сайт не предоставя директен достъп до по-старите протоколи. В тези случаи разчитаме единствено на данните, индексирани от Интернет архива (Internet Archive).
Капиталови програми
Гласуванията в общинския съвет показват _какво_ е решено. Капиталовата програма от своя страна показва _колко_ средства се отпускат и _къде_ се насочват. Тя се публикува всяка година като Приложение №3, №4 или №7 към бюджета и се актуализира след всяко решение на съвета, което прехвърля средства между различни пера. В тази категория следим 26 общини. Най-дълга история (2022–2025 г., или четири пълни фискални години) имат осемте общини, които публикуват данните си от най-дълго време.
Всяка програма представлява списък с инвестиционни проекти. Той съдържа името на проекта (например ремонт на училище, изграждане на път или разширение на канализацията), неговата стойност, източника на финансиране (собствени средства, целеви субсидии, еврофондове или преходен остатък) и — при най-изчерпателните програми — конкретното село или кметство, където ще се реализира. Нашата система събира тези данни и ги представя в секцията „Капиталова програма“ за всяка община. Включена е разбивка по източник на финансиране, списък на водещите проекти и обобщена информация по населени места (за общините, които обвързват проектите си с конкретни локации).
| Идентификатор | Обл. център? | Години | Общо 2025 (€) | Проекти (2025) | Локализация по селища | Изходен формат |
|---|---|---|---|---|---|---|
| sofia | да | 2022–2025 | 327,6 млн. | 352 | 0% (само по параграфи) | XLSX (чист) |
| varna | да | 2022–2025 | 52,3 млн. | 587 | 0% (растеризиран скан) | PDF + OCR |
| burgas | да | 2022–2025 | 86,7 млн. | 104 | 13% (квартали от Уикипедия) | XLSX (с колони по източник на финансиране) |
| ruse | да | 2022–2025 | 26,2 млн. | 1 052 | 7% (с отделни листове) | XLSX (отделен лист на кметство — най-високо качество) |
| stara_zagora | да | 2022–2025 | 13,7 млн. | 342 | 4% (51 села с префикс „с.") | |
| pleven | да | 2022–2025 | 9,5 млн. | 92 | 40% | PDF + OCR (фрагментирано оформление) |
| asenovgrad | не (обл. Пловдив) | 2022–2025 | 22,5 млн. | 229 | 60% | PDF + OCR |
| yambol | да | 2022–2025 | 7,0 млн. | 184 | 0% (едноселищна община) | RAR/ZIP + PDF + OCR |
| vidin | да | само 2022–2023 | 17,0 млн. (2023) | 176 | 90% | DOC в RAR (textutil) |
| sliven | да | 2025 | 19,7 млн. | 256 | 60% | PDF + OCR |
| dobrich | да | 2024–2025 | 23,2 млн. | 82 | 0% (едноселищна) | HTML таблица (scrape) |
| haskovo | да | 2024 | 21,3 млн. | 268 | 31% | PDF + OCR (многоредови проекти) |
| pernik | да | 2024–2026 | 14,0 млн. (2025) | 159 | 62% | XLS (превключване BGN/EUR) |
| veliko_tarnovo | да | 2024–2025 | 47,1 млн. | 382 | 70% | XLSX (89 селища) |
| kardzhali | да | 2024–2025 | 16,7 млн. | 104 | 70% | PDF + OCR (колони било/става) |
| plovdiv | да | 2025 | 71,4 млн. | 567 | 0% (само по параграфи) | XLSX |
| gabrovo | да | 2025 | 8,1 млн. | 299 | 21% | PDF + OCR (URL открит през Google) |
| shumen | да | 2025 | 14,9 млн. | 324 | 25% | PDF + OCR (открит чрез Playwright) |
| kyustendil | да | 2025 | 11,0 млн. | 246 | 43% | PDF + OCR (приложение към сесия на ОбС) |
| montana | да | 2025 | 29,1 млн. | 9 | 78% | PDF + OCR (само стр. 5) |
| lovech | да | 2025 | 39,2 млн. | 142 | 33% | PDF + OCR |
| karlovo | не (обл. Пловдив) | 2025 | 15,0 млн. | 136 | 81% | XLSX (изисква Referer) |
| kazanlak | не (обл. Стара Загора) | 2025 | 7,9 млн. | 201 | 35% | PDF + OCR (Nuxt _payload.json) |
| samokov | не (обл. София) | 2025 | 29,7 млн. | 231 | 74% | PDF + OCR |
| velingrad | не (обл. Пазарджик) | 2025 | 19,0 млн. | 159 | 74% | PDF + OCR |
| dupnitsa | не (обл. Кюстендил) | 2025 | 6,7 млн. | 137 | 42% | PDF + OCR |
26 общини с включени капиталови програми, които покриват 20 от 28-те областни центъра в България плюс 6 второстепенни града. Обща стойност (последната публикувана за всяка община година): €957 млн., разпределени поименно в близо 6 800 отделни проекта.
Данните в колоната „Локализация по селища“ варират значително, тъй като зависят изцяло от начина, по който съответната община изготвя програмата си. Най-прецизните администрации (като тези в Русе, Видин, Велико Търново, Карлово, Самоков и Велинград) обвързват всеки проект с конкретно населено място — било чрез структурата на самия документ, или чрез добавяне на префикс като „с. [Име]“ или „гр. [Име]“. На другия полюс са градове като София, Пловдив, Варна, Добрич и Ямбол, които предоставят разбивка единствено на ниво бюджетен параграф. При тях се вижда например, че 5 млн. евро са отпуснати за „Основен ремонт на дълготрайни материални активи“, но не става ясно за кое точно населено място. Някои общини прилагат смесен подход, като локализират само част от проектите (например ремонтите на училища имат посочено населено място, но закупуването на ново оборудване — не).
Капиталови програми — какво ни липсва
Осем областни центъра нямат включена капиталова програма. Причините се групират:
| Областен център | Статус | Защо |
|---|---|---|
| Благоевград | Не се публикува | Общината изобщо не излага на сайта си Приложение №3 / №4 към бюджета. Същият пропуск в публикуването, както при протоколите на ОбС — виж по-долу. |
| Враца | Не се публикува | Сайтът на съвета е неактивен; няма откриваема актуална бюджетна документация. |
| Пазарджик | Не се публикува | Бюджетният портал изброява годишни бюджетни HTML-страници, но няма отделно приложение с поименен списък на капиталовите разходи. Велинград (в областта) Е покрит. |
| Разград | Не се публикува | Същият пропуск, както при протоколите — общината публикува актуализациите като приложения към отделни решения, но няма консолидирана годишна програма. |
| Силистра | Не се публикува | Не е откриваем PDF / XLSX на капиталовата програма; общината публикува само горно ниво — обобщен извлек. |
| Смолян | Cloudflare блокира | Същата Cloudflare „Just a moment…" защита, както при сайта на съвета. Премахването ѝ отваря и двата източника на данни едновременно. |
| Търговище | TSPD анти-бот | Същият WPS-Portal / TSPD модел, както при сайта на съвета. |
| София (област) | не се отнася | Капиталовата програма на Столична община (под SFO_CITY) покрива географски същия обхват административно — няма отделна програма за Софийска област. |
В шестте случая, отбелязани като „Не се публикува“, проблемът не е в технологията за извличане, а в политиката за прозрачност. Тези общини публикуват консолидиран бюджет (често в един общ PDF файл), но пропускат поименния списък на капиталовите разходи, който дава детайлна информация за името, стойността и източника на финансиране на всеки проект. Решението тук е съвсем ясно: гражданите могат да изискат от съответния общински съвет да започне да публикува Приложение №3 или №4 — точно както вече правят по-големите общини като София, Пловдив, Бургас и Варна.
Видин попада в отделна категория: пълните капиталови програми за 2025 г. и 2026 г. не са публикувани като самостоятелни документи. Наличен е единствено годишният отчет за капиталовите разходи, откъдето идват и данните ни за 2022 г. и 2023 г. Изглежда, че общината е преминала към модел „отчитаме едва след като похарчим“, което на практика напълно премахва предварителната прозрачност на бюджетното планиране.
Допълнителни източници на бюджетни данни
Два други източника за местните финанси са "достъпни" в допълнение на капиталовите програми:
- Трансфери по Чл. 53 — Всяка година Законът за държавния бюджет (ЗДБРБ) разпределя държавни субсидии към общините (обща изравнителна субсидия, целеви средства и др. съгласно чл. 53). Ние извличаме тези данни от HTML приложението към закона. Това са единствените финансови данни в нашата система със 100-процентово покритие за всички 265 общини (налични за фискалните 2020, 2022, 2023, 2024 и 2025 година). Общият размер на държавните трансфери към местната власт за 2025 г. възлиза на 4,53 милиарда евро.
- Касово изпълнение (реални разходи) — Това е ежемесечният „Касов отчет“ на общината, който показва реално похарчените средства спрямо предварителния план. Тези данни са ключови, тъй като затварят цикъла на прозрачност и отговарят на въпроса: „Изпълни ли общината Проект X за сумата Y, или средствата останаха нереализирани?“. За съжаление, в момента тази секция е слабо покрита — само Русе (2016–2025) и Николаево (2019–2024) публикуват отчетите си в машинночетим формат. Повечето общини качват документа като сканиран PDF, често с променящо се оформление, което прави автоматизираното извличане на данните невъзможно без ръчна OCR (оптично разпознаване на символи) обработка за всяка отделна община.
Гласувания в съвета — какво ни липсва
Покритие по брой общини спрямо население
- 16 от 265 общини (6%) — тънък резен по брой.
- ~ 80% от населението на България — дебел резен по хора, защото приоритизирахме областните центрове.
Кратък списък на общините, които НЕ са включени все още, но публикуват протоколи:
| Код | Община | Статус | Препятствие |
|---|---|---|---|
| BLG03 | Благоевград | Отложено | Старият URL е недостъпен; общината мина на SaaS система, която изисква автентикация. Нужна е нова политика на публикуване. |
| SML31 | Смолян | Отложено | Cloudflare „Just a moment…" блокира дори headless браузъри. Изисква cf_clearance cookie tooling (вече използвано от нашия „update-local-elections" скил). |
| VID09 | Видин | Отложено | WPS-Portal сайтът зарежда списъка през XHR зад TSPD анти-бот защита. Засякохме данните веднъж с Playwright, повторните опити връщат ERR_EMPTY_RESPONSE. |
| TGV35 | Търговище | Отложено | Същият WPS-Portal модел като Видин — списъкът е в Atom XML фийд зад TSPD. |
| MON29 | Монтана | Сайтът е мигрирал | Старите URL на протоколите връщат 404 след преработката на сайта; новият път на публикуване още не е открит. |
| LOV18 | Ловеч | Неактивен | Последното решение на os.lovech.bg е от септември 2019 г. Практически замразен. |
| SHU30 | Шумен | Формат-проблем | Общината публикува покани / дневен ред като PDF-и, но не и протоколи; PDF-ите са произведени с PDFium и имат повредени flate потоци, които pdftotext не може да прочете. |
| VTR06 | Горна Оряховица | Политика на публикуване | Съветът публикува дневни редове, но не и протоколи. Файловете живеят на отделен Nextcloud с token URL-и, които не можем да обхождаме. |
Ограничения за всяко решение
- Липсващи заглавия при два от източниците от Ниво Б (Добрич и Разград). При Димитровград извличането на заглавия работи успешно благодарение на блоковете „ОТНОСНО:“ или „ПО ТОЧКА X“. Разград е следващият кандидат за подобрение, тъй като докладните им записки съдържат ясен структурен ред „ОТНОСНО: [предмет]“, но заглавията там все още не са извлечени и решенията се показват само с техния идентификационен номер. Случаят с Добрич е по-сложен: протоколът им представлява дословен стенографски запис. В него думата „относно“ се появява естествено в речта на съветниците (напр. „относно цените…“), а не като формално структурно поле. Затова при тях заглавието трябва да се извлича по друг начин (от предмета на докладната записка), което изисква написването на отделен и по-сложен парсер. Където заглавието не може да бъде автоматично разпознато, решението продължава да се извежда единствено по своя номер.
- Не индексираме пълния текст на решенията, което ни пречи да засичаме конфликти на интереси. В момента разполагаме с метаданните и вота, но не съхраняваме самото тяло на решението. Това означава, че все още не можем автоматично да идентифицираме случаи от типа „съветник X е гласувал за договор, възложен на дружество Y, на което той е управител“. Алгоритъмът за тази проверка вече е изграден, но в момента не отчита съвпадения, тъй като текстовете на самите решения не са въведени в базата.
- Остарели данни от Wayback Machine за Габрово (февр.–септ. 2024 г.), Хасково (само ян. 2022 г.) и Добрич (ноем.–дек. 2023 г.). Тъй като Интернет архивът рядко обхожда тези сайтове, данните ни са ограничени до наличните исторически снимки. Те ще се актуализират автоматично, когато Wayback Machine извърши ново архивиране.
Какво пропускат данните от Ниво Б
От 16-те включени съвета 7 са Ниво Б — имаме обобщения резултат и статуса, но не и поименния списък. Причината варира:
- Препис-извлечение формат (Пловдив, Варна, Сливен): общината публикува извлечение от решението, което реже дискусионната част от протокола. Само резултат от гласуването и приет/отхвърлен.
- Описание от председателя (Хасково, Димитровград, Добрич, Разград): протоколът записва обявените от председателя стойности („Председателят обяви, че решението се приема с 22 за, 0 против, 1 въздържал се"), а не поименния списък. Дори пълните протоколи не носят поименни данни.
- Решение чрез вдигане на ръка: някои съвети взимат решенията си чрез вдигане на ръка и прибягват до поименно гласуване само при рядко контестирано предложение. Протоколът е технически пълен.
Какво следва
Краткосрочно (технически разблокирвания)
- Заобикаляне на TSPD / Cloudflare — Видин, Търговище, Смолян и още четири седят зад корпоративни анти-бот защити. Нашият „update-local-elections" скрипт вече прави това за ЦИК през Playwright сесия с постоянно
cf_clearancecookie; пренасянето на същия модел в извличането на съвети отваря поне 3 областни центъра (Видин, Търговище, Смолян + вероятно Кърджали, Кюстендил, Враца). - Индексиране на тялото за Ниво А съветите — съхраняване на текста на всяко решение. Захранва съпоставка за конфликт на интереси (съветник ↔ фирма) и пълно търсене в корпуса.
- Извличане на заглавия за двата останали Ниво Б източника — двата случая не са еднакво лесни (проверено върху живи сесии). За Разград протоколът носи чисти структурни блокове „ОТНОСНО: …" (напр. „Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 30…"), така че пренасянето на логиката от извличането на Димитровград е директно, но заглавията му още не са попълнени в текущите данни (всяко решение на Разград все още се извежда само по идентификатор, докато не мине успешно извличане). За Добрич е по-трудно: протоколът е дословен стенографски запис, в който „относно" се появява в разговорната реч на съветниците („относно цените…"), а не като структурно поле — там заглавието трябва да дойде от друга котва (предметът на докладната записка), което е отделна парсер-задача, а не 30-минутен пренос. И в двата случая всяко решение получава четимо за човек заглавие в секцията „Последна активност" в изгледа „Управление".
Средносрочно (самото публикуване на данни)
Повечето от това, което липсва, не е проблем с извличането на данни, а проблем на политиката на публикуване. Две общини (Благоевград, Горна Оряховица) публикуват дневните редове, но никога не правят протоколите публични. Сайтът на Ловеч е спрял да се обновява през 2019 г. Монтана мина на нова CMS, без да запази постоянните URL-и. Това не са технически пропуски — това са пропуски в прозрачността.
Тук читателите могат да помогнат директно. Ако вашата община е в таблицата по-горе, можете да проверите данните ни срещу източника. Ако НЕ е в таблицата, тук е мястото да помолите вашите общински съветници да публикуват (или да започнат отново да публикуват):
| Код | Община | Сайт на съвета / контакт |
|---|---|---|
| BLG03 | Благоевград | https://blagoevgrad.bg/header-menu/resheniia-na-obshtinski-suvet |
| SML31 | Смолян | https://www.smolyan.bg/bg/menu/sl/10 |
| VID09 | Видин | https://vidin.bg/wps/portal/vidin-municipality/obshtinski-savet/ |
| TGV35 | Търговище | https://targovishte.bg/wps/portal/municipality-targovishte/municipal-council/ |
| MON29 | Монтана | https://www.montana.bg/ |
| LOV18 | Ловеч | https://os.lovech.bg/ |
| SHU30 | Шумен | https://obs.shumen.bg/ |
| VTR06 | Горна Оряховица | https://savet.gornaoryahovitsa.bg/ |
Пример за конкретна молба: „Моля, публикувайте пълния протокол на сесия № N като свободен за изтегляне PDF или DOCX с поименен списък на гласуванията — както вече правят Велико Търново / Бургас / Перник." Всеки съвет, който следва този модел, става извличаем в рамките на дни.
Дългосрочно (останалите 256)
Вече обхванатите големи общини покриват по-голямата част от населението на страната. Следващите около 50 общини, към които ще се насочим, са второстепенните административни центрове (като Велинград, Карлово, Дупница, Самоков, Кърджали и Видин – след като достъпът до сайта му бъде възстановен). Оставащите са предимно малки селски общини, чиито съвети заседават рядко (на тримесечие или по-малко). При тях обществената полза от проследяването на поименния вот е значително по-ограничена. Стратегията ни занапред е да увеличаваме значително процента на покритото население през всеки тримесечен цикъл, вместо самоцелно да гоним брой добавени общини.
Където се срещат двата източника на данни: припокриването в 14 общини
Най-полезната функция на платформата не е нито един от тези два набора данни сам по себе си, а възможността за тяхното припокриване и съпоставяне. За четиринадесет общини разполагаме едновременно с данни от гласуванията на съвета и с капиталовата програма. Това са София, Бургас, Велико Търново, Казанлък, Перник, Габрово, Стара Загора, Русе, Плевен, Сливен, Пловдив, Варна, Хасково и Добрич. За жителите на тези градове информационното табло може да отговори на най-важния въпрос, който вълнува всеки данъкоплатец: _Попадна ли реално в капиталовата програма проектът, който току-що бе одобрен от съвета, и какво е неговото финансиране?_
Конкретен пример — Велико Търново, 5 март 2026 г.
На 5 март 2026 г. Великотърновският общински съвет разглежда Решение № 914: „Индикативен разчет на капиталови разходи за 2026 г." — формалното индикативно разчетно изчисление на капиталовите разходи за фискалната 2026 г. Това е решението, което приема програмата за годината като блок.
Резултатът от гласуването е 30 за – 2 против – 4 въздържали се → прието. С поименните ни данни можем да назовем всеки, който не е гласувал „за":
- Против: Александра Тодорова Тодорова, Венцислава Маринова Йорданова
- Въздържал се: Дончо Иванов Бораджиев, Калоян Милков Янков, Лили Матева, Стефан Николаев Войчев
Това са шестимата съветници, които през март 2026 г. не са подкрепили приемането на капиталовата програма в предложения ѝ вид. Системата автоматично отбелязва този факт в индивидуалните им профили (/officials/<slug>), като добавя отделен ред: _„гласува против/въздържал се за капиталовата програма 2026“_, придружен с дата и връзка към самото решение.
Другата половина от историята е какво има В програмата, за която са гласували. Капиталовата програма за 2025 г. (последната, която имаме напълно поименно) изброява 382 проекта на обща стойност €47,1 млн.. Топ 8 по стойност:
| Сума (€) | Селище | Проект |
|---|---|---|
| 5 266 хил. | с. Беляковец | Проектиране на водопровод и изграждане на ВиК мрежа на с. Беляковец — фаза 1 |
| 4 602 хил. | гр. Велико Търново | Проектиране и основен ремонт с мерки за енергийна ефективност на ДКС „Васил Левски" |
| 3 426 хил. | гр. Велико Търново | Реконструкция на ул. „Никола Габровски" (ОК 233 – ОК 72) |
| 2 562 хил. | гр. Велико Търново | Реформиране на Дома за стари хора „Венета Ботева" |
| 2 546 хил. | гр. Велико Търново | Реконструкция на ул. „Мармарлийска" |
| 2 213 хил. | с. Водолей | Общински път VTR1012 — с. Водолей – с. Дичин |
| 1 778 хил. | гр. Велико Търново | Модернизация на ПЕГ „Проф. д-р Асен Златаров" |
| 1 684 хил. | гр. Велико Търново | Изграждане на обслужващи улици: 8905-8907; 8909-8908; 8906-8911 |
Обобщението по селище е втората половина от сравнението: от 382-та проекта 203 са таргетирани към гр. Велико Търново, 18 към гр. Дебелец, 15 към гр. Килифарево, плюс 6 села с поне по 2 проекта (Балван, Ресен, Самоводене, Ветринци, Ново село, Водолей). Гражданинът от с. Беляковец сега може да види: моето село получи най-голямата отделна позиция в капиталовата програма за 2025 г.; ето шестимата съветници, които не подкрепиха програмата за 2026 г.; ето как всеки от тях е гласувал на другите 25 капиталови решения за мандата.
Точно такъв тип отговори, базирани на свързването на различни набори от данни, в момента не могат да бъдат намерени в нито един общински сайт или държавен регистър в България. И това е основната мисия и добавена стойност на нашата платформа.
Същият модел, всяка община
Моделът се повтаря във всичките четиринадесет общини с припокриване:
- София — 33 капиталови решения в извличането на съвета (от 132 със заглавия), при капиталова програма от €327,6 млн. / 352 проекта.
- Бургас — 54 капиталови решения, при €86,7 млн. / 104 проекта.
- Стара Загора, Русе, Плевен, Варна, Пловдив — същата форма, по-малки абсолютни числа, всички под €100 млн. годишни програми.
Където съветът все още публикува само обобщените резултати (Ниво Б — Пловдив, Варна, Сливен, Хасково, Добрич, Димитровград, Разград), информационното табло показва числата за – против – въздържал се без поименен списък на съветниците, но връзката от решението обратно към проектите в капиталовата програма е запазена.
Член 53 — универсалното допълнение
Капиталовите програми показват как всяка община _харчи_ парите си. Третият голям източник на данни — единственият с универсално покритие — показва как всяка община _получава_ парите си. Чл.53 на Закона за държавния бюджет (Чл.53 ЗДБРБ) определя годишния размер на държавните трансфери към всяка една от 265-те общини в България, разпределен в пет категории. Извличаме това от HTML приложението към закона.
| Фискална година | Общо (€) | Покрити общини |
|---|---|---|
| 2020 | 2,15 млрд. | 265 |
| 2022 | 2,87 млрд. | 265 |
| 2023 | 3,56 млрд. | 265 |
| 2024 | 3,99 млрд. | 265 |
| 2025 | 4,53 млрд. | 265 |
€4,53 млрд. за 2025 г. се разделят по категории така:
| Категория | Сума (€) | Какво е |
|---|---|---|
| Делегирани дейности (delegated) | 4,04 млрд. (89%) | Предварително фиксирани ставки на ученик / на пенсионер / на защитено лице, които държавата субсидира директно. Главно училища и социални услуги. Общината няма дискреция върху начина на разходване. |
| Изравнителен трансфер (equalization) | 235 млн. (5%) | Преразпределителният трансфер, който заглажда разликите между богати и бедни общини. Свободни средства. |
| Капиталов трансфер (capital) | 232 млн. (5%) | Държавният принос към собствената капиталова програма на общината. Свързва се пряко с данните за капиталовите програми по-горе. |
| Зимно поддържане (winter) | 25 млн. (0,6%) | Целеви трансфер за чистене на пътища / отоплителен сезон; само съответните общини го получават. |
| Други целеви (otherTargeted) | 36 млн. (0,8%) | Каталог за конкретни поименни програми. |
Топ 10 получатели по общ трансфер за 2025 г.:
| Код | Община | Трансфер 2025 (€) | От които делегирани | От които капиталови |
|---|---|---|---|---|
| SOF | Столична община | 652,0 млн. | 638,6 млн. | 12,9 млн. |
| PDV22 | Пловдив | 206,8 млн. | 200,2 млн. | 3,0 млн. |
| VAR06 | Варна | 183,4 млн. | 180,1 млн. | 3,2 млн. |
| BGS04 | Бургас | 136,8 млн. | 132,7 млн. | 2,2 млн. |
| SZR31 | Стара Загора | 95,1 млн. | 87,6 млн. | 3,2 млн. |
| RSE27 | Русе | 84,8 млн. | 78,9 млн. | 1,9 млн. |
| SLV20 | Сливен | 77,4 млн. | 70,1 млн. | 3,1 млн. |
| PVN24 | Плевен | 69,4 млн. | 65,1 млн. | 2,0 млн. |
| PAZ19 | Пазарджик | 63,9 млн. | 57,9 млн. | 1,9 млн. |
| VTR04 | Велико Търново | 62,9 млн. | 59,0 млн. | 2,3 млн. |
София получава общо около 652 млн. евро под формата на държавни трансфери, докато петте най-малки общини (Мирково, Грамада, Антон, Макреш и Чавдар) получават по-малко от 2 млн. евро всяка. По-интересни обаче са не абсолютните суми, а тяхната структура. Средно 89% от средствата за всяка община са целево насочени към т.нар. делегирани от държавата дейности. Общинският съвет няма реално влияние върху това как се харчат те. Това превръща изравнителния и капиталовия трансфер в основния ресурс, върху който съветниците могат да вземат самостоятелни финансови решения през годината.
За Велико Търново през 2025 г. тези свободни средства възлизат на 2,27 млн. евро капиталов трансфер + 1,36 млн. евро изравнителен трансфер = общо 3,63 млн. евро „в правомощията на съвета“. Като се има предвид, че общата капиталова програма на общината е за над 47 млн. евро, това означава, че близо 92% от предвидените инвестиции идват от други източници (собствени приходи, европейски програми или поемане на общински дълг), а не директно от държавата.
Универсалното покритие означава, че това е единственото място в системата, където можете да сравните всяка община с всяка друга по една и съща ос. Петгодишният времеви ред дава и чист поглед как обемът на средствата се е променил между мандатите на кабинетите — повече от удвояване между 2020 и 2025 г. (ръст от +111%, или 2,1 пъти) е една от най-цитираните стойности в платформата, а структурната разбивка позволява да видите колко от това идва от инфлационно вдигани делегирани ставки спрямо реално фискално разширяване.
Местни данъци и такси
Капиталовите програми и трансферите по чл.53 описват потоците на парите _от_ държавата към общините. Местните данъци и такси описват обратния поток — какво плаща директно резидентът на собствената си община. Тук имаме два слоя данни, които заедно описват девет различни числа на жител-данъкоплатец.
Слой А — ИПИ (Институт за пазарна икономика). Годишно проучване по ЗДОИ на размера на петте най-цитирани местни данъци, публикувано на 265obshtini.bg — единственото универсално покритие в категорията:
- Данък върху недвижимите имоти (юридически лица), ‰
- Данък при придобиване на имущество, %
- Данък върху превозните средства (74–110 kW), €/kW
- Патентен данък — търговия на дребно ≤ 100 м², €
- Патентен данък — таксиметров превоз, €
Всичките пет CSV-та сваляме от https://www.265obshtini.bg/downloadCSV/{ipiId}, нормализираме името на общината към канонично код на общината (scripts/local_taxes/lib/match_obshtina.ts) и изчисляваме национален ранг за всеки индикатор (#1 = най-ниска ставка). 265 от 265 общини се свързват се успешно от първи опит за периода 2021–2025 г. — покритието е за пет последователни години, без липсващи редове. Таксиметровият патент е спрян от ИПИ след 2023 г. (мониторингът е поставен в пауза след поправките в ЗМДТ Чл. 61з през 2024 г.), затова за този ред показваме 2023 г. като последно налична година под отделен етикет в секцията.
Слой Б — специфични за общините наредби. Четири допълнителни полета, които ИПИ не следи, защото зависят от ежегодното решение на всеки общински съвет. Извличаме ги директно от двете наредби на всяка община — Наредбата за определяне размера на местните данъци (НОРМД) и Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги (НОАМТЦУ):
- Данък върху недвижимите имоти за физически лица — действителната ставка за гражданите. ИПИ следи официално юридически лица; за повечето общини двете ставки съвпадат под обща клауза на Чл. 22 ЗМДТ, но не за всички (Петрич например има отделна ставка 2,3 ‰ за нежилищни имоти на предприятия и 3 ‰ за всички имоти на граждани).
- Такса битови отпадъци (жилищни имоти) — основа за изчисляване (промил от данъчната оценка / брой ползватели / РЗП / количество отпадък) + ставка, когато е публикувана в наредбата. Повечето големи общини оставят размера ѝ на ежегодно решение на ОС, не в самата наредба, и тогава съхраняваме само типа основа с честна забележка „определя се с ежегодно решение".
- Туристически данък — ставка за нощувка по категория звезди. Извежда се от тарифата „1 звезда / 2 звезди / …" в НОРМД. Когато наредбата дава дуална стойност лв./евро, предпочитаме оригиналната стойността пред конвертираната от лева; конвертираните стойности носят малка маркировка „(конв. от BGN)" в секцията.
- Данък върху притежаването на куче — годишна такса. Извлечен от НОАМТЦУ като такса (по ЗМДТ Чл. 175, ал. 2 — ветеринарномедицинска компетенция), не в Данъчната наредба, така че извличането ѝ изисква изтегляне и на двете наредби.
Слой Б покрива 10 общини в момента: София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Разград, Самоков, Мъглиж, Балчик и Петрич. Източниците са разнородни:
| Код | Община | НОАМТЦУ (такси) | НОРМД (данъци) | Извличане |
|---|---|---|---|---|
| SOF00 | София | iisda.government.bg (PDF) | sofia.obshtini.bg/doc/385434 | pdftotext + obshtini.bg JSON API |
| PDV22 | Пловдив | plovdiv.obshtini.bg/doc/388893 | plovdiv.obshtini.bg/doc/388894 | obshtini.bg JSON API |
| VAR06 | Варна | varna.bg (PDF) | varna.obshtini.bg/doc/345772 | pdftotext + obshtini.bg JSON API |
| BGS04 | Бургас | burgascouncil.org (DOCX) | burgascouncil.org legacy .doc | DOCX + macOS textutil |
| RAZ26 | Разград | razgrad.obshtini.bg/doc/6505930 | razgrad.obshtini.bg/doc/6505934 | obshtini.bg JSON API |
| SFO39 | Самоков | samokov.obshtini.bg/doc/5993006 | samokov.obshtini.bg/doc/5992724 | obshtini.bg JSON API |
| SZR22 | Мъглиж | maglizh.obshtini.bg/doc/5853991 | maglizh.obshtini.bg/doc/5822281 | obshtini.bg JSON API |
| DOB03 | Балчик | balchik.obshtini.bg/doc/6563059 | balchik.obshtini.bg/doc/6563060 | obshtini.bg JSON API |
| BLG33 | Петрич | petrich.obshtini.bg/doc/4416578 | petrich.obshtini.bg/doc/3103531 | obshtini.bg JSON API |
| SZR31 | Стара Загора | starazagora.obshtini.bg/doc/564999 | starazagora.obshtini.bg/doc/338011 | obshtini.bg JSON API |
Текущи стойности от извлечените наредби (последната публикувана наредба за всяка община, 10/10 пълно покритие на четирите слота):
| Община | Данък сгради (физ.л.) | ТБО — основа | Туристически | Куче |
|---|---|---|---|---|
| София | 1,875 ‰ | промил | 0,51 €/нощ | 12,27 €/год |
| Пловдив | 1,8 ‰ | количество | 0,20 €/нощ | 15,34 €/год |
| Варна | 2,0 ‰ | промил (1,5 ‰) | 0,26 €/нощ | 12,27 €/год |
| Бургас | 1,75 ‰ | промил (1,3 ‰) | 0,26 €/нощ | 15,34 €/год |
| Разград | 3,0 ‰ | промил | 0,31 €/нощ | 10,23 €/год |
| Самоков | 2,5 ‰ | промил | 0,45 €/нощ | 5,11 €/год |
| Мъглиж | 3,5 ‰ | количество | 0,10 €/нощ | 10,23 €/год |
| Балчик | 2,5 ‰ | количество | 0,31 €/нощ | 5,11 €/год |
| Петрич | 3,0 ‰ | количество | 0,26 €/нощ | 10,23 €/год |
| Стара Загора | 1,7 ‰ | количество | 0,30 €/нощ | 12,27 €/год |
Стойностите в евро се изчисляват на фиксирания курс 1 EUR = 1,95583 BGN, приет за прехода на 1.01.2026 г. Където наредбата публикува само лева, конвертираме и записваме етикет „(конв. от BGN)" — за да види потребителят, че пресмятането е наше, не на общината.
Местни данъци — какво ни липсва
Слой А покрива всичките 265 общини; Слой Б — само десет. Причините се групират:
- Платформата obshtini.bg (хоствана от Apis за общините-клиенти) хоства много общини. Парсват се чрез същия JSON API, който вече ползваме за изброените по-горе — на практика всяка нова община е ~10 реда конфигурация: канонично код на общината, slug на поддомейна и две
uniqueId-та за НОАМТЦУ и НОРМД. Скриптътscripts/local_taxes/probe_obshtini_all.tsтранслитерира имената на общините по официалните правила (БГ → ASCII) и пробва кои поддомейни отговарят. Уловката е в slug-а: автоматичното откриване хваща само общините, чийто поддомейн съвпада с транслитерираното им име — пробата на 263-те общини намери около десет такива. Последното добавяне е Стара Загора, която по-ранната версия пропускаше, защото пробваше само формата с долна черта (stara_zagora) вместо слятотоstarazagora; пробата вече тества и трите варианта (слято / с долна черта / с тире). Останалите тенанти на платформата ползват slug-ове, които не съвпадат с името им, и изискват ръчно намиране. - Останалите ~100 общини публикуват наредбите на собствените си сайтове в смесени формати: PDF, DOCX, остарял формат .doc (Word 2003), Drupal модули, Joomla прикрепени файлове. Всяка изисква отделно проучване. При Бургас НОРМД е стар .doc файл, преобразуван през macOS textutil (Linux операторите подменят с antiword), а извличането на ставката изисква ръчно фиксиране, защото текстът на Чл. 18 използва анафорично позоваване („Данъкът се определя върху данъчната оценка…") вместо канонично „данък върху недвижими имоти". Разширяването към тези 100 общини изисква собствен инструмент за извличане на всяка наредба.
- Туристически данък за Варна — определя се в отделно Приложение № 2, което не се поднася в общия JSON отговор на obshtini.bg. В таблицата по-горе извеждаме ставката за категория „2 звезди" (
0,26 €/нощ— най-ниската, която Варна обявява в самия текст), но липсва пълната справка за регистрирани места „клас В".
Каноничният страничен ефект на отворената платформа obshtini.bg е, че общините на нея могат да актуализират наредбите си в средата на годината (както правят при изменения на ЗМДТ), а седмичният ни скрипт за следене хваща промяната веднага — HEAD заявка на всяка от двете наредби на всяка от десетте общини, плюс ИПИ CSV за Слой А. Общините, които публикуват PDF на собствените си сайтове, обикновено пускат само нова версия в края на годината, така че закъснението е до 4 месеца, докато годишният цикъл се актуализира.
Място в платформата
Секцията „Местни данъци" на страницата „Управление" се появява за всяка от 265-те общини с поне ИПИ блок. Тя показва петте редa на ИПИ с цветно кодиран национален ранг (зелено = в долната квинтила, червено = в горната), плюс ред за ТБО (основа и ставка, когато е публикувана), плюс ред за туристическия данък и данъка върху куче, когато имаме Слой Б за общината.
За потребителите от 10-те общини със Слой Б, секцията „Къде отиват моите данъци?" в същото табло „Управление" комбинира тези ставки с типов профил на резидента (жилище с данъчна оценка ~30 000 € + автомобил 85 kW) и показва оценка на годишната местна сметка — данък сгради, такса битови отпадъци, данък върху превозните средства и еднократния данък при придобиване. До тях стои разпределението на националния данък върху общия доход (10%) по функционални категории от държавния бюджет (COFOG), за да види резидентът целия профил на данъчна тежест на едно място.
Какво можете да намерите в страниците „Управление" днес
Всяка община с поне едно решение в нашия индекс получава:
- Секция „Общински съвет" на страницата „Управление", показваща най-новите 5 решения, всяко със заглавието си (когато е разпознато), датата, статуса (приет/отхвърлен) и обобщения резултат (за–против–въздържал се) — с чип „Спорни", който стеснява списъка до решенията, при които несъгласните плюс въздържалите се надхвърлят 10% от подадените гласове.
- Може да отворите решенията, за да видите поименните гласувания, когато съветът ги публикува — по една малка снимка (аватар) на съветник, оцветена според вота, с връзка към профила в регистъра на Сметната палата при посочване.
- Лента „Подчертани" за Ниво А съветите — топ несъгласни съветници и тези с най-ниска посещаемост по целия запис от поименни гласувания на съвета.
- Възможност за търсене на съветник по име в 16-те включени общини.
- Линия „Последна активност" — времева линия, която смесва най-новите решения на съвета с разплащанията на еврофондове в общината, обществените поръчки, добавките към капиталовата програма и резултатите от местни избори — единен поток „какво току-що се случи във вашата община".
Когато нов протокол се появи на който и да е от 16-те сайта на съвети, дневният скрипт за следене (работещ по cron) засича промяна, оркестраторът пуска извличането наново, и в рамките на един обработващ цикъл новите решения се появяват в платформата.