Публикувана: 2026-05-03
Сравнителен анализ на 12 избора (2009-2026): аномалии на флаш памет, активност, протестен вот, рискови махали и социология.
Допълнение (12.05.2026 г.): Вижте продължението на тази статия за новите инструменти за агрегация — композитният индекс на изборния риск, скринингът на риска по секции и тестът на Бенфорд по партии. Всички те са достъпни на новата страница Анализ на изборния риск.
Източник на данни: Одит на 12 изборни цикъла (05.07.2009 – 19.04.2026). Данните са извлечени от публичните масиви в /public/ — национални резюмета, регистри на проблемни секции и населени места, секционни доклади и архивни социологически проучвания.
| Показател | 27.10.2024 | 19.04.2026 | Динамика | Засегнати гласове (2026) |
|---|---|---|---|---|
| Избирателна активност | 38.81% | 50.70% | +11.89 п.п. | — |
| Общ брой гласували | 2 568 992 | 3 360 330 | +791 хил. | — |
| Дял на машинния вот | 38.04% | 47.61% | +9.57 п.п. | — |
| Първа политическа сила | ГЕРБ-СДС 26.39% | ПрБ 44.59% | Ново мнозинство | — |
| Секции с разминаване „протокол под флаш" | 2 685 | 3 077 | +392 (Рекорд) | 11 979 (+32%) |
| Секции с липсваща флаш памет | 33 | 62 | +29 | 9 104 (×2.9) |
| Подозрителна концентрация >80% | 218 | 145 | -73 (Минимум) | 18 537 (-52%) |
| Подозрителни дописани избиратели >10% | 225 | 429 | +204 (Рекорд) | 9 666 (+81%) |
Най-голямата група сигнали е концентрирана в рисковите махали — 32 544 гласа (0.97% от вота), въпреки малкия брой секции (138). Наблюдаваме рязък спад в броя на населените места с екстремна концентрация за една партия (спад с над 20 000 гласа спрямо 2024 г.).
Тревожен е ръстът при липсващите флаш памети (9 104 засегнати гласа, близо трикратно увеличение) и дописванията в изборния ден (рекордни 9 666 гласа в 429 населени места). Сигналът за „протокол под флаш" обхваща 24.2% от машинните секции, но тежестта му в гласове остава скромна (~0.37% от активността).
| Избори | Общо аномалии | Протокол над флаш | Протокол под флаш | Липсваща флаш | Рискови махали |
|---|---|---|---|---|---|
| 04.2023 | 2 148 | 288 | 1 710 | 37 | 135 |
| 06.2024 | 2 432 | 309 | 1 917 | 92 | 137 |
| 10.2024 | 3 353 | 126 | 2 685 | 33 | 137 |
| 04.2026 | 3 331 | 88 | 3 077 | 62 | 138 |
Международен контекст: Българският одит чрез съпоставка на флаш паметта с хартиения протокол е директна одиторска следа, която липсва в повечето демокрации. Статистическият модел на Klimek-Yegorov-Hanel-Thurner (PNAS 2012) търси струпвания на активност около 100%, типични за Русия или Уганда. В България 24% разминаване е по-скоро индикатор за процесна неефективност, отколкото за системна фалшификация.
| Партия | Секции с най-голяма загуба | Нетна загуба на гласове (Протокол vs Флаш) |
|---|---|---|
| ПрБ (Победител) | 1 418 | −4 156 |
| ПП-ДБ | 614 | −1 582 |
| ГЕРБ-СДС | 234 | −350 |
Победителят е най-голямата потърпевша страна от разминаването между цифровия и хартиения отчет. Това опровергава хипотезата за манипулация в полза на спечелилата партия — напротив, моделът ощетява формациите с най-висок дял на машинно гласуващите.
Въпреки националния скок на активността (+11.89 п.п.), броят на секциите с активност над 100% намалява до 987 (най-ниско ниво от 2022 г.). При класическа схема за „наливане" на гласове в малки секции бихме наблюдавали точно обратното.
Сигналът от дописаните избиратели обаче е тревожен: 429 населени места са с над 10% дописани в деня на вота (рекорд). Пикът е в с. Вехтино (Смолянско) с аномалните 161.82%. Концентрацията на тези случаи е в областите Смолян, Кърджали и Враца.
| Избори | Среден дял „Не подкрепям никого" | Секции с дял >5% |
|---|---|---|
| 10.2022 | 3.50% | 2 449 |
| 10.2024 | 3.41% | 2 075 |
| 04.2026 | 1.74% | 84 |
Секциите със значим протестен вот са намалели с 96%. В комбинация с високата активност, изводът е категоричен: демобилизираният преди протестен вот се е превърнал в позитивен избор — ПрБ е абсорбирала недоволството. Подобна масова промяна в поведението е практически невъзможна за фалшифициране чрез подмяна на бюлетини.
Осемте наблюдавани квартала традиционно служат за барометър на контролирания вот.
Средната абсолютна грешка (MAE) за 2026 г. е 3.80 п.п. (спрямо отличните 1.20 п.п. през 2024 г.). Победителят бе подценен средно с 9.24 п.п.
| Партия | Средно от проучванията | Реален резултат | Отклонение |
|---|---|---|---|
| ПрБ | 35.35% | 44.59% | -9.24 |
| ГЕРБ-СДС | 19.86% | 13.39% | +6.47 |
Международен контекст: Грешка от такъв мащаб е типична при появата на нови партии-движения (например Макрон 2017 във Франция или „Пет звезди" 2013 в Италия). Моделите за „вероятен избирател" често пропускат демобилизираните граждани, които се завръщат за вота. Това е методологически дефект, а не признак за изборна манипулация.
Резултатите от 19.04.2026 г. показват автентичен политически суинг, а не системна манипулация. Основните аргументи за това са сривът на протестния вот, намаляването на секциите с активност над 100% и фактът, че победителят губи най-много гласове при разминаванията в протоколите.
Сигнали за последващ контрол:
Анализът е генериран чрез софтуерен одит на структурираните данни в /public/. Всички алгоритми за идентифициране на аномалии са достъпни с отворен код и подлежат на верификация. Сравнителните методи стъпват на утвърдени научни рамки (Pedersen Index, Klimek PNAS 2012, Norris Electoral Integrity Project).