# electionsbg.com — пълен дългоформатен корпус > Дългоформатно българско съдържание от electionsbg.com — национално резюме, ретроспективен анализ на партиите, анализ на агенциите за социологически проучвания и пълните аналитични статии. Опресняване при всеки билд. По-кратък преглед: https://electionsbg.com/llms.txt. Английски корпус: https://electionsbg.com/llms-full.en.txt. Сайт: https://electionsbg.com Сайтмап индекс: https://electionsbg.com/sitemap_index.xml ## Парламентарни избори 19 април 2026 — национално резюме Избирателна активност: 50,70% (3 360 330 от 6 627 747 регистрирани). Най-голям ръст: ПрБ (+44,59 пп). Най-голям спад: ГЕРБ-СДС (-13,00 пп). Хартия / машинно гласуване: 52,39% / 47,61%. Засечени отклонения по секции: 3331 (повторно преброяване: 0; СУЕМГ свалени: 3077; проблемни секции: 138). ### Партии и резултати | Партия | Гласове | % | Δ | Мандати | |---|---:|---:|---:|---:| | ПрБ | 1 444 920 | 44,59% | +44,59 пп | 131 | | ГЕРБ-СДС | 433 755 | 13,39% | -13,00 пп | 39 | | ПП-ДБ | 408 846 | 12,62% | -1,60 пп | 37 | | ДПС | 230 693 | 7,12% | -11,88 пп | 21 | | Възраждане | 137 940 | 4,26% | -9,11 пп | 12 | | МЕЧ | 104 506 | 3,23% | -1,37 пп | | | Величие | 100 572 | 3,10% | -0,90 пп | | | БСП-ОЛ | 97 753 | 3,02% | -4,56 пп | | | Сияние | 93 559 | 2,89% | +2,89 пп | | | АПС | 50 759 | 1,57% | -5,92 пп | | | ИТН | 23 861 | 0,74% | -6,05 пп | | | АКБ | 18 999 | 0,59% | | | | СБ | 18 640 | 0,58% | -0,49 пп | | | БМ | 17 263 | 0,53% | | | | ПД | 10 032 | 0,31% | | | | Нация | 9804 | 0,30% | | | | ДНК | 9761 | 0,30% | | | | НБ | 6221 | 0,19% | | | | ГН | 4665 | 0,14% | | | | НПИ-СИ | 4392 | 0,14% | | | | МБ | 4358 | 0,13% | | | | ПнЗ | 3027 | 0,09% | | | | ИК-Батков | 2093 | 0,06% | | | | Съпротива | 1897 | 0,06% | | | | 3М | 1840 | 0,06% | | | ## Партии — ретроспективен анализ Анализ на представянето на всяка партия преминала прага на 19 април 2026 — какво проработи, какво не и стратегически бележки за следващия вот. ### ПП ИМА ТАКЪВ НАРОД (ИТН) URL: https://electionsbg.com/party/%D0%98%D0%A2%D0%9D ## Резултат на изборите ИТН (Има Такъв Народ) получи 23,861 гласа (0.74%) от единадесето място — спад от 6.78% през октомври 2024 г. (7-ма позиция), загуба на -6.05 пр.п. и -141,330 абсолютни гласа. Партията на Слави Трифонов изпадна от парламента и е политически марцинална. ## Какво проработи - Слаба, но равномерна география — топ-5 области носят само 31.49% от вота, тоест партията не зависи от единствен ресурс. - Чужбина овър-индекс 1.17 — диаспората остана близо. - 4 разместени листи — Слави Трифонов вече не е автоматичен лидер навсякъде. Христинка Иванова в Плевен (421 преф.) изпревари локалните централни имена. ## Какво не проработи - 0.74% — практически край на партията. Нула държавна субсидия, нула парламентарно присъствие. - Загуба от -6.05 пр.п. във всички региони равномерно — Плевен -6.20, Русе -6.02, Пловдив -5.49, Разград, Търговище. Системен разпад. - Делът в рисковите секции — 0.75% (овър-индекс 1.02), сравнено с 7.45% през октомври 2024 г. — спад от -6.70 пр.п. ИТН изгуби и тази база. - Срещу АКБ (близкия съперник): 28 от 32 печелени — тоест ИТН още е по-голяма от другите микропартии, но извън парламента. ## Географска стратегия За партия с 0.74%, географска стратегия не съществува. Стратегията е оцеляване — събиране на структурата за следващия цикъл или сливане. ## Рискови квартали Делът от 0.75% при овър-индекс 1.02 — близо до националното, но абсолютните гласове под 250 за цялата мрежа. Не материално. ## Кандидати и преференции 10,323 преференции, ставка 43.26% (висока за изпадаща партия — лоялен остатък). Топ-1 от 4.08%. Христинка Иванова лидер в Плевен (421), Слави Трифонов в 25-ти МИР (380), Станислав Балабанов в Пловдив (335). 4 разместени листи — Трифонов губи като централно име. ## Конкурентна география Срещу АКБ: 28 печелени, 4 загубени. Топ преднини: Видин +0.90 пр.п., Кюстендил +0.62. Загубени: 23-ти МИР -0.53, 24-ти МИР -0.34. ИТН води в малките градове срещу новите микропартии, но е напълно невидима в София. ## Препоръки за следващата кампания - **Решение за продължение или закриване.** При 0.74% и -6 пр.п. колапс, може кампанията да не е жизненоспособна. Лидерството трябва да реши. - **Сливане с друга остатъчна партия.** ИТН + Сияние или ИТН + АКБ — арифметично безсмислено за прехвърляне над прага, но по-малко скъпо от самостоятелна структура. - **Защитете локалните имена.** Иванова, Балабанов — те запазиха собствен глас и могат да бъдат активи за нова формация. - **Не разчитайте на Слави Трифонов.** Историческите 25-30% от 2021 г. не се връщат. Нова идентичност или край. ### АЛИАНС ЗА ПРАВА И СВОБОДИ – АПС (АПС) URL: https://electionsbg.com/party/%D0%90%D0%9F%D0%A1 ## Резултат на изборите АПС (Алианс за права и свободи) получи 50,759 гласа (1.57%) от десето място — далеч под 4-процентовата бариера. След разцеплението на ДПС между Делян Пеевски и фракцията на Доган през 2024 г., АПС беше политическият дом на пост-Догановото крило. Резултатът е катастрофален: турското малцинство, което АПС се надяваше да обедини, се прехвърли към ПрБ. ## Какво проработи - Етно-смесен клъстер овър-индекс 2.40 — структурно, АПС остана партия на турското малцинство. 43.93% от вота на партията идва от тези 8 области. - Чужбина овър-индекс 2.36 — диаспората от турски произход остана близо. - 12 разместени листи от 30 — местните мрежи на пост-ДПС работят: Ахмед Вранчев в Благоевград (621 преф.), Есра Ибиш в Хасково (446), Севим Али в Бургас (327). Регионалните представители на турската общност имат собствен глас. - Срещу ИТН (близкия съперник по гласове): 18 от 32 печелени — губеща страна на парламентарния пазар, но печелеща в собствения сегмент. ## Какво не проработи - 1.57% — провал. АПС не успя да наследи нито един процент от 19% на ДПС от октомври 2024 г. - Срутване в традиционни турски области: Кърджали -32.97 пр.п. (4.27% за АПС vs 56% за ДПС), Разград -32.11 пр.п. (5.24%), Силистра -18.13 пр.п. (6.00%). Общността не последва Доган. - Делът в рисковите секции — 2.13% (овър-индекс 1.36, спрямо 12.21% за ДПС преди). Малък остатък. - София-град овър-индекс 0.11 — практически нула в столицата. АПС не съществува извън конкретния етнически сегмент. ## Географска стратегия **Защита** на Търговище и Силистра — единствените места с положителни преднини срещу ИТН. **Реизграждане** на Кърджали и Разград — но срещу ДПС-Пеевски от една страна и ПрБ от друга, ресурсите трябва да са огромни. ## Рискови квартали Делът от 2.13% в 138-те секции при овър-индекс 1.36 — над пропорционалното, но абсолютните гласове са малки. Не е път към парламент. ## Кандидати и преференции 12,745 преференции, ставка 25.11%, топ-1 от 4.87%. Ахмед Вранчев лидер в Благоевград (621), Есра Ибиш в Хасково (446), Севим Али в Бургас (327). 12 разместени листи — централната листа на АПС няма мобилизационна сила; местните регионални имена са основният актив. ## Конкурентна география Срещу ИТН: 18 печелени, 14 загубени. Топ преднини: Търговище +6.09 пр.п., Силистра +5.42. Загубени: Видин -0.94, Плевен -0.71. Реалният конкурент за тази база обаче не е ИТН, а ДПС-Пеевски (за останалата турска лоялност) и ПрБ (за всички, които искаха промяна). ## Препоръки за следващата кампания - **Преговаряйте обединение с ДПС-Пеевски.** АПС + ДПС = ~9% — отново парламентарна тежест. Самостоятелно — двете под 8%. - **Подкрепете местните победители.** Вранчев, Ибиш, Али — те имат електорат; централната листа няма. - **Признайте загубата на блока.** Турското малцинство гласува за ПрБ. Следващата кампания не може да приема тази база за гарантирана. - **Концентрирайте ресурси в Търговище и Силистра.** Единствените региони, в които АПС води в самостоятелен изглед. ### АНТИКОРУПЦИОНЕН БЛОК (АКБ) URL: https://electionsbg.com/party/%D0%90%D0%9A%D0%91 ## Резултат на изборите АКБ (Антикорупционен блок) получи 18,999 гласа (0.59%) от дванадесето място при дебюта си в бюлетината. Партията не съществуваше през октомври 2024 г.; за дебютна формация под нова идентичност резултатът е символен — без парламент, но със заявка за политическа марка. ## Какво проработи - София-град овър-индекс 1.76 — най-силната градска идентичност след ПрБ и ПП-ДБ. 33.70% от вота на партията идва от трите софийски МИР. - Други големи градове овър-индекс 1.16 — Варна, Пловдив, Бургас приемат марката. - Тома Белев (известен природозащитник и политически активист) е лицето: 474 преференции в 23-ти МИР, 4 разместени листи. За дебют, реална пейка с собствена идентичност. - Срещу СБ (близкия съперник): 23 от 32 печелени. ## Какво не проработи - 0.59% — далеч от 4%. За партия с дебютна градска амбиция, това е под потенциала. - Етно-смесен клъстер овър-индекс 0.49 — никаква връзка с минотрните общности. - Чужбина овър-индекс 1.07 — близо до пропорционалното, но абсолютните числа са пренебрежимо малки. - Загубени 9 области срещу СБ, всички в Северозападна и Централна България. Партията е чисто софийска. ## Географска стратегия За партия с дебютни 0.59% и градско ядро, географската стратегия е концентрация. **Защита** на София-град и Пловдив, където овър-индексите 1.76 и 1.16 показват реална марка. **Игнориране** на всичко друго — разпиляването на ресурси върху национална кампания при тази стойност е загуба. ## Рискови квартали Делът от 0.57% при овър-индекс 0.97 — почти никакво присъствие. Очаквано за антикорупционна градска платформа. ## Кандидати и преференции 7,443 преференции, ставка 39.18%, топ-1 от 6.37%. Тома Белев в 23-ти МИР (474), Васил Гюров в 23-ти МИР (209), Константин Бачийски в Бургас (203). 4 разместени листи — за дебютна партия, добра локална тяга. ## Конкурентна география Срещу СБ: 23 печелени, 9 загубени. Топ преднини: Бургас +0.25 пр.п., Чужбина +0.21. Загубени: Перник -0.88, 24-ти МИР -0.44. Конкуренцията е между микропартии и не определя парламентарни шансове. ## Препоръки за следващата кампания - **Преговаряйте обединение с Сияние, БМ или СБ.** Четири нови градски партии разделят един и същ електорат от ~5%. Една обединена може да премине прага. - **Развийте Тома Белев като основно лице.** 4 упсета и собствена тяга в 23-ти МИР — основа за следваща кампания. - **Концентрирайте се изключително върху градовете.** Овър-индекс 1.76 в София и 1.16 в големите градове — там е възвръщаемостта. - **Не изграждайте национална структура.** При 0.59%, регионалните клонове са разход без приходи. Дигитална кампания, фокусирана на градската идентичност. ### ПП ВЕЛИЧИЕ (Величие) URL: https://electionsbg.com/party/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%B5 ## Резултат на изборите Величие получи 100,572 гласа (3.10%) от седмо място — спад от 4.00% през октомври 2024 г. (9-та позиция), тоест по-добра позиция, но без парламент. Минимална загуба от -0.90 пр.п. при +3,075 абсолютни гласа — партията абсорбира част от ръста в активността, но недостатъчно, за да се качи над 4%. ## Какво проработи - Партията се изкачи от 9-та на 7-ма позиция при свиване на конкурентни играчи (Възраждане се срина). - Чужбина овър-индекс 1.86 — една от най-силно над-индексираните в диаспората. 10.73% от националния вот идва от чужбина. - Лек ръст в малки централни и западни региони: Пазарджик +0.89 пр.п., Ловеч +0.85, Габрово +0.75, Търговище +0.68, Кюстендил +0.66 — пробив в местни ниши. - Етно-смесеният клъстер +0.22 пр.п. — единственият +там, противно на тренда. Малък, но изключителен. - Юлиана Матеева във Варна (5.28% от националните преф.) и Ивелин Михайлов в 25-ти МИР (4.25%) — две локални имена с собствен глас. ## Какво не проработи - Не премина 4%. Шесто-седми резултат подред под прага — има системна стена, не лоша кампания. - Загуба в големите градове и софийските МИР: Варна -0.57 пр.п., 25-ти МИР -0.17, Пловдив -0.15, 23-ти МИР -0.15. Партията не пробива градската либерална стена. - Социолозите подцениха Величие с 0.20 до 1.40 пр.п. (TR -1.40, GIB -1.16); само ML надцени (+0.55). Подценка за партия точно на ръба означава, че кампанията е работила в "паническа" режим. - Срещу БСП-ОЛ (близкият съперник по гласове): 14 от 32 печелени, 18 загубени — губещата страна. - Само 1 разместена листа — централната листа е силна, но пейката плитка извън Михайлов. ## Географска стратегия **Защита** на чужбина — единственото поле с двуцифрено над-индексиране. **Атака** в малките централни и западни региони (Ловеч, Габрово, Кюстендил), където делтите са положителни. **Концесия** на големите градове и софийските МИР — партията няма градска тяга. ## Рискови квартали Делът от 3.27% при овър-индекс 1.05 — близо до националното. Максуда 4.22%, Столипиново 2.76%, Долно Езерово 4.21%. Малък спад спрямо октомври 2024 г. (-0.97 пр.п.). Като и за МЕЧ — тези секции дават под 1,000 гласа за партията. Не са път към 4%. ## Кандидати и преференции 34,447 преференции, ставка 34.25%, топ-1 от 5.28%. Юлиана Матеева лидер във Варна (1,820), Ивелин Михайлов в 25-ти МИР (1,465), Павел Стоименов в Благоевград (1,224), Йордан Мицикулев в Пазарджик (1,102), Красимира Нинова-Катинчарова в Стара Загора (1,024). Само 1 разместена листа — Михаил Динев изпревари Любиша Блажевски в Бургас. Централна листа доминира. ## Конкурентна география Срещу БСП-ОЛ (близкият съперник): печелени 14, загубени 18. Топ преднини: Чужбина +4.84 пр.п., Варна +1.92, Велико Търново +1.19. Загубени: Ямбол -2.60, Кюстендил -1.64, София област -1.43. Двете партии разделят един и същ резерв, но БСП-ОЛ има по-широка база в малките градове. ## Изводи от социологията Шест от 7 агенции подцениха Величие: AR -0.20 пр.п., CAM -0.58, MY -0.90, SH -1.00, GIB -1.16, TR -1.40 — само ML надцени (+0.55). Систематична подценка от ~1 пр.п. — партията получи 1 пр.п. повече от очакванията на пазара. Малък буфер срещу прага, но твърде малък, за да го премине. ## Препоръки за следващата кампания - **Преговаряйте коалиция с МЕЧ.** МЕЧ + Величие = 6.33% — над прага. Самостоятелно — двете под 4%. - **Защитете чужбина.** Овър-индекс 1.86 е активът на партията. Кампания, фокусирана към диаспората, може да даде +0.3 пр.п. национално. - **Развивайте Михайлов и Матеева.** Двете лица с над 1,400 преференции — могат да станат привидно лидерство в кампанията. - **Напуснете градската борба.** Овър-индекс 0.70 в София-град при +12 пр.п. ръст в активността — невъзможно е да се пробие. - **Преподелете ресурсите към малките централни региони.** Положителните делти в Ловеч, Габрово, Кюстендил показват къде е възвръщаемостта. ### ГЕРБ-СДС URL: https://electionsbg.com/party/%D0%93%D0%95%D0%A0%D0%91-%D0%A1%D0%94%D0%A1 ## Резултат на изборите ГЕРБ-СДС получи 433,755 гласа (13.39%) и слезе на далечно второ място след ПрБ (Прогресивна България), която помете изборите с 44.59% — наполовина от октомврийския резултат от 2024 г. (26.39%, първо място). Спадът е още по-болезнен на фона на избирателната активност: при ръст от 38.81% на 50.70% (+11.89 пр.п.) партията загуби 208,766 абсолютни гласа. Нито един новодошъл избирател на 19 април не отиде при ГЕРБ-СДС — целият ръст в активността беше абсорбиран от ПрБ. ## Какво проработи - Регионалните лидери в централно-западна България удържаха (Ловеч, Монтана, Враца) — преднини от 11-14 пр.п. срещу ПП-ДБ в области, където градската либерална опозиция няма организационна дълбочина. - Преференциалната активност беше висока (51.26% от гласувалите дадоха преференция) — лоялното към листата ядро се яви. - Концентрацията в опорните области е умерена (топ-5 области = 32.44% от националния вот), така че загубата не е съсредоточена в една единствена география. - Местни фигури изпревариха централните имена в 13 от около 30 области — Стефан Апостолов в Благоевград (6,860 преф., с над 4,400 пред Росен Желязков), Гюнай Хюсмен в Разград (2,327 срещу 306 за лидера на листата), Георги Станков в Хасково (5,606 срещу 2,991 за Делян Добрев). Пейката е дълбока. ## Какво не проработи - Загуба на 208,766 абсолютни гласа при +12 пр.п. ръст в активността — възможно най-лошата комбинация. - Трите големи града извън столицата (Варна, Пловдив, Бургас) изпуснаха общо 8.40 пр.п. от своя вотов дял. Градската ерозия е структурна, не еднократна. - Делът в рисковите секции падна от 36.12% на 11.41% — спад от 24.71 пр.п. Традиционният капацитет на ГЕРБ да мобилизира тези секции изчезна. - Тежки спадове в южното ядро: Враца -11.58 пр.п., Добрич -11.55 пр.п., Смолян -10.66 пр.п., Хасково -10.65 пр.п., Ловеч -9.70 пр.п. - Социолозите подцениха срива: всичките 7 публикувани агенции прогнозираха ГЕРБ-СДС с надценка от 5-11 пр.п., GIB и CAM — съответно с +11.21 и +10.93 пр.п. Партията влезе в изборната нощ с очакване за коренно различен резултат. ## Географска стратегия ГЕРБ-СДС вече е извънградска партия във всичко освен името. София-град даде 13.25% (-4.56 пр.п.), а оста София-Пловдив-Варна-Бургас общо носи 18.89% от националния вот срещу 22.27% преди това. **Защита** на централно-западния пояс (Ловеч, Монтана, Враца, Благоевград), където преднините срещу ПП-ДБ остават двуцифрени. **Атака** в по-малките области със смесено население (Разград, Шумен, Кърджали), където дефицитът от -6.80 пр.п. в етно-смесения клъстер е възстановим чрез местни фигури, вече доказали се на изборите. **Триаж** на трите софийски МИР и чужбина — загубени с разлики от -19 до -3 пр.п.; възстановяването иска различна листа и различно послание, а не козметична промяна. ## Рискови квартали Срутването тук е най-впечатляващото число в данните: от 36.12% на 11.41% дял от гласовете в наблюдаваните ромски секции, овър-индекс 0.85 (вече леко под националния дял на партията). Столипиново (71 секции, Пловдив) даде 10.87%, Максуда (26 секции, Варна) 12.11%, Победа (Бургас) най-висок дял от 22.95%. Каквато и да беше теренната операция, която направи 36% през октомври 2024 г., тя е или демонтирана, или надиграна от конкуренти. ## Кандидати и преференции Половината избиратели на партията използваха преференция (51.26% — една от най-високите ставки в полето). Водещият кандидат национално е Бойко Борисов със 7,063 гласа в 25-ти МИР София, но това е едва 3.18% от всички преференции на партията — впечатляваща дисперсия. Списъкът на местни лица, които побеждават централните имена, е дълъг: Стефан Апостолов (Благоевград), Гюнай Хюсмен (Разград), Георги Станков (Хасково), Мартин Харизанов (Враца), Ирена Димова (Монтана). 13 разместени листи в около 30 области казват ясна история: ГЕРБ-СДС е федерация от регионални марки, а не монолит около Борисов. Стратегията на листите трябва да го признае. ## Конкурентна география Срещу ПП-ДБ — най-близкият национален съперник — ГЕРБ-СДС спечели 26 области срещу 6 загубени. Но загубените шест са демографски решаващите: София 23, 24, 25 (-19, -13 и -4 пр.п.), Пловдив-град и чужбина. Субурбанизацията и младежката активност ще продължат да изтласкват тези области; партията не може да спечели национално мнозинство само през централно-западния пояс. ## Изводи от социологията Всички 7 агенции надцениха ГЕРБ-СДС: MY +5.11 пр.п., TR +5.71, AR +6.11, SH +6.21, ML +7.79, CAM +10.93, GIB +11.21. CAM и GIB бяха най-големите грешки; късно-провежданите проучвания (MY 6 дни, TR 3 дни, AR 4 дни) се групираха при +5-6 пр.п. Историческата пристрастност за ГЕРБ-СДС е леко положителна (TR +0.99, SH +1.08, AR +1.26, ML +1.47, GIB +1.84 в множество цикли), но надценката в този цикъл е около 4 пъти по-голяма от дългосрочната тенденция. Кампанията почти със сигурност вземаше решения с цел между 19-21%. ## Препоръки за следващата кампания - **Разглеждайте април 2026 като режимен прелом, не като люлка.** Загубата на 13 пр.п. в един цикъл при +12 пр.п. ръст в активността е структурна, не тактическа. - **Изградете теренната операция в рисковите квартали отначало.** Спадът от 24.71 пр.п. в тези секции е най-голямата изтичка и най-евтината за адресиране с теренна инвестиция. - **Подредете листите около доказаните местни фигури.** 13-те разместени листи са безплатна карта — водете с Апостолов в Благоевград, Хюсмен в Разград, Станков в Хасково, Димова в Монтана. - **Не вярвайте на социологията.** Изградете вътрешно проследяване, което коригира 5-11 пр.п. системна надценка, разкрита в този цикъл, или следващата кампания отново ще разпредели грешно ресурси. - **Признайте загубата на градския либерален вот и преформулирайте.** София 23/24/25, Пловдив-град и чужбина сега са състезателни само с различно послание — не хабете национална кампания да ги преследвате за сметка на централно-западния пояс. ### Движение за права и свободи - ДПС (ДПС) URL: https://electionsbg.com/party/%D0%94%D0%9F%D0%A1 ## Резултат на изборите ДПС получи 230,693 гласа (7.12%) и слезе на четвърто място — спад от 19% през октомври 2024 г., загуба на -11.88 пр.п. и -231,807 абсолютни гласа. Партията на Делян Пеевски запази Кърджали (56.16%) и Търговище, но загуби почти всичко друго в исторически устойчивата си етно-смесена база. Гласове, които ДПС държеше десетилетия, се прехвърлиха към ПрБ. ## Какво проработи - Кърджали остана крепост: 56.16% и преднина от +54.87 пр.п. срещу най-близкия съперник Възраждане. Турското малцинство там издържа. - Етно-смесеният клъстер остана пропорционално над-индексиран: овър-индекс 2.91, дял 20.69%, носи 53.16% от националния вот на партията. Структурната география е непокътната, само свита. - 24 разместени листи от 30 — изключителна местна децентрализация на гласа. Фатима Йълдъс изпревари Делян Пеевски в Благоевград (1,291 vs 462), Исмаил Осман изпревари Калин Стоянов в Бургас, Айсел Мустафова смаза Нида Ахмедов в Шумен (1,568 vs 339). Местните представители имат собствена електорална тяга независимо от централната листа. - Хартиено гласуване 86.61% — второто най-високо в полето, сигнал за лоялен възрастен/селски електорат. ## Какво не проработи - Загуби в традиционните крепости: Разград -24.39 пр.п., Кърджали -20.92 пр.п., Търговище -20.74 пр.п., Силистра -14.46 пр.п., Шумен. Цял пояс ерозира. - Чужбина -16.68 пр.п. — диаспората не следва централата. - Делът в рисковите секции падна от 12.21% на 2.35% (-9.86 пр.п.) — овър-индекс 0.33, под-индексиран. ПрБ взе тази база с 50%+. - Социолозите системно надцениха партията: CAM +6.90 пр.п., GIB +4.10, TR +3.08, SH +2.88. Кампанията почти със сигурност работеше с цел 9-12%. - 24 разместени листи — поглед от другата страна — означават, че централната листа (т.е. Пеевски) няма мобилизационна сила извън определени общини. ## Географска стратегия **Защита** на Кърджали и Търговище — единствените места с двуцифрени преднини над съперниците. **Реизграждане** на Разград, Силистра, Шумен — където ПрБ или други взеха гласове, които ДПС държеше с десетилетия. **Концесия** на градовете и чужбина — овър-индексите 0.11 в София и 0.51 в големите градове означават, че не съществуват като градска опция. ## Рискови квартали Делът в 138-те наблюдавани секции падна от 12.21% на 2.35%, спад от -9.86 пр.п. — овър-индекс 0.33, тоест ДПС взе по-малко от една трета от националния си дял в тези секции. Столипиново 1.80%, Победа (Бургас) 10.86%, Филиповци 8.95%. Каквото и да е било организационното присъствие в ромските квартали, то се срина. ПрБ взе блока с 50%+. ## Кандидати и преференции 70,766 преференции, ставка 30.68%, топ-1 от едва 2.26% — крайна дисперсия. 24 разместени листи — повече от която и да е друга партия. Местните мрежи на ДПС работят, но централната листа не. Най-показателно: Фатима Йълдъс (Благоевград, 1,291 преф.) изпревари Делян Пеевски (462) — лидерът на партията загуби собствения си район пред регионална фигура. Айсел Мустафова в Шумен взе 1,568 срещу 339 за Нида Ахмедов. Васил Петков в Плевен взе 1,018 срещу 419 за Димитър Аврамов. Партията е федерация на регионални брокери; Пеевски е името върху бюлетината, не катализатор на гласове. ## Конкурентна география Срещу Възраждане (най-близкият съперник по гласове): печелени 21 от 32, загубени 11. Топ преднини: Кърджали +54.87 пр.п., Търговище +22.02, Разград +16.75. Загубени: Габрово -4.42, 25-ти МИР -4.18, 23-ти МИР -3.95 — софийските МИР и северът са непривични за ДПС. Истинският конкурент за тази база обаче не е Възраждане — той е ПрБ. ## Изводи от социологията Всички 7 агенции надцениха ДПС. Грешките: ML +0.53 пр.п., MY +1.98, AR +2.28, SH +2.88, TR +3.08, GIB +4.10, CAM +6.90. Системна надценка с ~3 пр.п. за полето като цяло, а CAM и GIB сгрешиха с над 4 пр.п. Кампанията влезе в изборния ден с очакване за 9-12% и удвоен мандатен капацитет. Реалността беше друга. ## Препоръки за следващата кампания - **Признайте загубата на Роми-блока окончателно.** -9.86 пр.п. в рисковите секции и срутването от 12.21% на 2.35% означават, че мрежата е разградена. Опит за бързо възстановяване ще бъде по-скъп от инвестиция в нова идентичност. - **Подкрепете местните победители.** Йълдъс, Мустафова, Осман, Петков — в листите следващата кампания трябва да са най-отгоре. Те имат електорат; Пеевски — все по-малко. - **Защитете Кърджали с локална, не централна кампания.** Преднината от +54.87 пр.п. там е резерв, но Турция и местни ислямски кметове остават активни — не може да се приема за гарантирано. - **Не вярвайте на полл данните.** Системна надценка от 3 пр.п. — следващият път коригирайте всичко надолу. - **Помислете за коалиция със семейството ДПС.** АПС взе 1.57% самостоятелно. Реализиран резерв с обща листа е 9-10% — отново парламентарна тежест. ### БЪЛГАРИЯ МОЖЕ (БМ) URL: https://electionsbg.com/party/%D0%91%D0%9C ## Резултат на изборите БМ (България Може) получи 17,263 гласа (0.53%) от четиринадесето място при дебюта си в бюлетината — последната партия над 0.5%. За дебютна формация резултатът е символен; самостоятелно политическо бъдеще няма. ## Какво проработи - София-град овър-индекс 1.71 — урбанистичен профил, типичен за нова градска партия. 32.58% от вота на партията идва от трите софийски МИР. - Други големи градове овър-индекс 1.11 — Варна, Пловдив, Бургас приемат марката леко. - Кузман Илиев (известен икономист и медиен глас) е лицето: 678 преф. в 25-ти МИР, 633 във Варна. За дебют — реална тяга на лидера. - Срещу СБ (близкия съперник): 17 от 32 печелени — почти равенство в полето на микропартиите. ## Какво не проработи - 0.53% — точно над прага на регистрация. Без парламент, без държавно финансиране, без структурно бъдеще. - Етно-смесен клъстер овър-индекс 0.47 — никакъв пробив. - Загуби в северо-западните области: Перник -0.93 пр.п. срещу СБ, 24-ти МИР -0.60. Дори в чисто конкуренция с други микропартии, не печели. - Само 2 разместени листи — централната листа е силна, но пейката плитка извън Илиев. ## Географска стратегия За партия с 0.53% и градско ядро, географска стратегия е концентрация. **Защита** на София-град и Варна, където овър-индексите са най-високи. **Игнориране** на всичко друго. ## Рискови квартали Делът от 0.59% при овър-индекс 1.11 — близо до пропорционалното, но абсолютни числа пренебрежимо малки. ## Кандидати и преференции 5,472 преференции, ставка 31.70%, топ-1 от 12.39% — концентрирана централна листа около Илиев. Кузман Илиев в 25-ти МИР (678) и Варна (633), Александър Маринов в 23-ти МИР (353). 2 разместени листи. ## Конкурентна география Срещу СБ: 17 печелени, 15 загубени — почти равенство. Топ преднини: Чужбина +0.18 пр.п., Велико Търново +0.18. Загубени: Перник -0.93, 24-ти МИР -0.60. Микропартиите се конкурират за един и същ капки електорат. ## Препоръки за следващата кампания - **Сливане с АКБ, Сияние, СБ.** Четири нови микропартии със сходен градски профил конкурират ~5% общ електорат. Една обединена платформа е единственият път над 4%. - **Развийте Илиев като лидерска фигура.** Топ-1 от 12.39% означава, че централната листа работи — но абсолютно е под 700 преф., тоест мобилизационна тежест ниска. - **Не изграждайте национална структура.** Дигитална кампания, фокусирана на София-Варна-Пловдив, при ресурси, съотстветстващи на 0.5%. - **Признайте дебютната граница.** За партия без история, 0.53% е стартова точка, не край. Следващата кампания трябва да се позиционира между ПрБ и ПП-ДБ — недостъпно поле, но по-добро от изчезване. ### СИЯНИЕ (Сияние) URL: https://electionsbg.com/party/%D0%A1%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5 ## Резултат на изборите Сияние получи 93,559 гласа (2.89%) от девето място при дебюта си в бюлетината — точно под 4-процентовата бариера, без парламент. Партията не съществуваше през октомври 2024 г.; за дебютна кампания това е забележителен резултат, но недостатъчен. ## Какво проработи - За дебют — почти праг. Само 1.11 пр.п. отделя партията от парламентарен мандат; следващата кампания започва с разпознаваемост, не от нула. - София-град овър-индекс 1.56 — урбанистичен профил, типичен за нова градска протестна партия. 29.75% от вота на партията идва от трите софийски МИР. - Други големи градове овър-индекс 1.27 — Варна, Пловдив-град, Бургас приемат марката. - Николай Попов лидер в две МИР: 23-ти София (3,965) и 25-ти София (2,772). Разпознаваемо лице с собствена тяга. Топ-1 от 13.82% — централна листа, но не катастрофично концентрирана. - Срещу БСП-ОЛ (близкия съперник): печелени 8 от 32, загубени 24 — губеща страна, но не разгром. ## Какво не проработи - Не премина 4%. За партия с реална градска опора това е основната задача за следващия цикъл. - Слаба периферия: Ямбол -3.81 пр.п. (срещу БСП-ОЛ), Добрич -2.40. Извън градовете — почти нищо. - Етно-смесен клъстер овър-индекс 0.48 — никакъв пробив към минотрните общности. - Чужбина овър-индекс 0.71 — диаспората не се ангажира с дебютна градска партия. - Само 1 разместена листа — централната листа е силна, но пейката е тънка извън Попов. ## Географска стратегия **Защита** на София-град и Пловдив, където партията води или е близо до водене. **Изграждане** в малките централни региони чрез местни кандидати — сегашната география е концентрирана в 5 региона (44.73% от националния вот). ## Рискови квартали Делът от 3.30% при овър-индекс 1.14 — леко над пропорционалното. Малка база, не приоритет. ## Кандидати и преференции 28,699 преференции, ставка 30.67%, топ-1 от 13.82% — Николай Попов е лицето на марката. Във Варна Симеон Трулев (1,381). 1 разместена листа — централната листа доминира. ## Конкурентна география Срещу БСП-ОЛ: печелени 8, загубени 24. Топ преднини: 25-ти МИР +1.75 пр.п., Пловдив +1.65. Загубени: Ямбол -3.81, Добрич -2.40. Двете партии се конкурират за разнопосочни електорати — Сияние е градска, БСП-ОЛ е малко-градска. ## Препоръки за следващата кампания - **Преминете 4%.** За дебютна партия с 2.89% от градско ядро, +1.5 пр.п. в София и Пловдив е реалистична цел. - **Развийте пейка извън Попов.** 1 упсет означава, че извън лидера никой не носи собствен вот. - **Не разпилявайте ресурси в селските региони.** Овър-индекси 0.48-0.71 в селски и диаспорни региони — отрицателна възвръщаемост. - **Подгответе коалиция или сливане с подобна нова партия.** Сияние + АКБ + БМ = ~4% от чисто градска база. ### ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ (ПрБ) URL: https://electionsbg.com/party/%D0%9F%D1%80%D0%91 ## Резултат на изборите ПрБ (Прогресивна България) получи 1,444,920 гласа (44.59%) при дебюта си в бюлетината, помете всички 32 многомандатни района и изпревари заелата второ място ГЕРБ-СДС (13.39%) с 31 пр.п. Активността скочи от 38.81% на 50.70% (+11.89 пр.п.) и на практика целият допълнителен електорат се консолидира зад ПрБ — машината на бившия президент Румен Радев. ## Какво проработи - Помитане 32 от 32 области с преднини от 19 до 45 пр.п. над ГЕРБ-СДС — най-малката разлика (Кърджали +19.48 пр.п.) е по-голяма от цялата дистанция между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. - Географското разпределение е необичайно равно: топ-5 области носят само 28.10% от националния вот, а топ-25 общини — 45.13%. ПрБ е широко мобилизирана, не е зависима от опорни точки. - Спечелени 50.46% от гласовете в наблюдаваните ромски секции — овър-индекс 1.13 — включително 50.48% в Столипиново (71 секции, Пловдив) и 60.12% в Долно Езерово (Бургас). Блокът, който ГЕРБ-СДС държеше с 36% през октомври 2024 г., се прехвърли изцяло. - Половин милион преференции (522,478, ставка 36.16%), при които топ-кандидатът — Радев в Бургас — взе само 4.35% от партийните преференции. Пейката е широка: Гълъб Донев (Пазарджик), Илин Димитров (Варна), Владимир Николов (Пловдив), Александър Пулев (Стара Загора), Енчо Керязов (Ямбол). - Социолозите подцениха резултата с 4-15 пр.п. във всичките 7 агенции — конкурентите планираха срещу далеч по-малка ПрБ. ## Какво не проработи За дебютно помитане, "какво не проработи" е тънка категория. Структурните слабости: - София-град е под-индексирана (0.81) — спечелена, но пропорционално по-слаба от националната средна. Трите софийски МИР дадоха 32-35% срещу 44.59% национално. - Чужбина под-индекс 0.85 — каналите за комуникация с диаспората са по-тънки от вътрешните. - Кърджали е единствената област, в която ПрБ е втора (24.33% срещу ДПС с 47%+) — турското малцинство устоя на вълната. - Само 3 разместени листи от 30 — централната листа е силна почти навсякъде, което е и сила, но и означава, че малко местни фигури имат собствен електорат за разширяване на пейката извън Радев. ## Географска стратегия Партията спечели навсякъде; въпросът е къде да консолидира и къде преднината е крехка. **Защита** на централно-северния и североизточен пръстен, където преднините над ГЕРБ-СДС надхвърлят 38 пр.п. (Ямбол, обл. Пловдив, Велико Търново, Плевен, Добрич). **Наблюдение** на София-град — под-индекс 0.81, при което в трите МИР най-близкият съперник е ПП-ДБ, не ГЕРБ-СДС, тоест друга конкурентна динамика. **Изграждане** в Кърджали (единствена загуба) и широко в етно-смесения клъстер: ПрБ взе 40.89%, овър-индекс 0.92 — марката е приемлива, но не доминираща. ## Рискови квартали ПрБ взе 50.46% от гласовете в 138-те наблюдавани секции в ромските квартали — овър-индекс 1.13, най-високият от всички партии. Столипиново (71 секции, Пловдив) даде 50.48%, Максуда (26 секции, Варна) 49.44%, Долно Езерово (Бургас) 60.12%, Факултета (София) 53.73%. ГЕРБ-СДС държеше този блок с 36% национален дял; той се прехвърли почти изцяло. Който е управлявал теренната операция, заслужава признание — и трябва да бъде задържан. ## Кандидати и преференции Половин милион преференции (522,478, ставка 36.16%). Топ-кандидатът — Румен Радев — взе едва 4.35% от националните преференции, защото гласовете му се разпределят в две МИР: 22,741 в Бургас (58.41% от регионалните преф.) и 21,541 в 25-ти МИР София (75.78%). Извън Радев листата се опира на разпознаваеми лица: Гълъб Донев (Пазарджик), Илин Димитров (Варна), Владимир Николов (Пловдив), Александър Пулев (Стара Загора), Енчо Керязов (Ямбол). Само 3 разместени листи от 30 — централната листа е силна почти навсякъде, което е едновременно сила (дисциплина) и слабост (тънка пейка извън Радев и президентското обкръжение). ## Конкурентна география Реален конкурентен сблъсък в 2026 г. няма. Срещу най-близкия съперник ГЕРБ-СДС, ПрБ спечели 32 от 32 области с преднини от +19.48 пр.п. (Кърджали) до +45.25 пр.п. (Ямбол). Най-тесните преднини — Кърджали, Благоевград (+20 пр.п.), 23-ти МИР София (+20 пр.п.), 24-ти МИР София (+22 пр.п.), Ловеч (+27 пр.п.) — очертават къде ще се формира конкурентната карта в следващия цикъл. Никоя не е загубима в момента, но ПП-ДБ е структурният претендент в София-град; ГЕРБ-СДС или преструктуриран десен център — в централно-западна България. ## Изводи от социологията Всички 7 агенции подцениха ПрБ — с между 4.46 пр.п. (CAM) и 14.71 пр.п. (GIB). ML -8.36, SH -9.89, MY -9.99, AR -10.39, TR -11.39. Дори агенциите с най-късна работа на терен (ML 3 дни, TR 3 дни, AR 4 дни) сгрешиха с 8-11 пр.п. Без историческо сравнение (дебютен цикъл), отклонението в цикъла е и общата картина. Системната недооценка е огледалният образ на надценката за ГЕРБ-СДС: моделът на всички публикувани агенции не улови нито вълната ПрБ, нито новите избиратели, които тя доведе. ## Препоръки за следващата кампания - **Не разглеждайте резултата като база.** 44.59% при дебют срещу фрагментиран терен с харизматичен кандидат е условие-таван, не основа. Очаквайте нормализация към края на 20-те/началото на 30-те в следващия цикъл, ако Радев не води. - **Изграждайте пейка след Радев още сега.** Делът на топ-1 от 4.35% е структурно здравословен, но само 3 разместени листи означават, че малко местни фигури са изградили собствен електорат. След два цикъла това ще има значение. - **Инвестирайте в София-град и в диаспората.** Двете под-индексирани около 0.85; те са липсващото парче от истинско национално мнозинство и най-оспорваните от ПП-ДБ. - **Запазете теренната операция в рисковите квартали.** Делът от 50.46% е най-голямото блоково прехвърляне в едноцикъл в новата българска политика — операцията, която го осигури, е институционален капитал. - **Управлявайте социологическата среда.** Подценка от 4-15 пр.п. във всяка агенция в дебютния цикъл означава, че кампанията работеше с изкривена картина; вътрешен тракинг с резерви е приоритет за следващия цикъл. ### СИНЯ БЪЛГАРИЯ (СБ) URL: https://electionsbg.com/party/%D0%A1%D0%91 ## Резултат на изборите СБ (Синя България) получи 18,640 гласа (0.58%) от тринадесето място — спад от 1.07% през октомври 2024 г., загуба на -0.49 пр.п. и -7,405 абсолютни гласа. Партията на Петър Москов запази идентичност, но загуби четвърт от вече минималния си електорат. ## Какво проработи - София-град овър-индекс 2.21 — най-силната градско-консервативна идентичност в полето. 42.15% от вота на партията идва от трите софийски МИР. - Лек ръст в малцинствените региони: Търговище +0.14 пр.п., Кърджали +0.13 — нетипична посока, вероятно следствие от срива на конкурентни. - 6 разместени листи — Вили Лилков (820 преф. в 23-ти МИР) и Петър Москов (675 в 24-ти, 386 във Варна) са разпознаваеми лица. Топ-1 от 10.63% — концентрирана централна листа. - Ставка на преференциите 41.39% — висока за толкова малка партия, лоялен остатък. ## Какво не проработи - 0.58% — почти-нулева тежест. Партията практически е извън избирателния радар. - Загуби в софийските МИР: 23-ти МИР -0.69 пр.п., 24-ти -0.60. Дори в собствената си крепост, СБ губи дял. - Етно-смесен клъстер овър-индекс 0.43 — никакъв пробив. - Срещу АКБ (близкия съперник): 9 от 32 печелени, 23 загубени — губеща страна срещу новата урбанистична конкуренция. - Чужбина овър-индекс 0.73 — диаспората не разпознава марката. ## Географска стратегия За партия с 0.58%, географска стратегия е невъзможна. **Защита** на софийските МИР, ако е реалистична. **Признаване**, че СБ не може да бъде самостоятелна сила. ## Рискови квартали Делът от 0.53% при овър-индекс 0.92 — близо до националното, но абсолютни числа пренебрежимо малки. ## Кандидати и преференции 7,716 преференции, ставка 41.39%, топ-1 от 10.63%. Вили Лилков лидер в 23-ти МИР (820), Петър Москов в 24-ти МИР (675) и Варна (386). 6 разместени листи — голяма концентрация около двама лидери и шепа местни. ## Конкурентна география Срещу АКБ: 9 печелени, 23 загубени. Топ преднини: Перник +0.88 пр.п., 24-ти МИР +0.44. Загубени: Бургас -0.25, Чужбина -0.20. АКБ — нова, без история, със сходен градски профил — побеждава СБ почти навсякъде. Това е сигнал за изтекла марка. ## Препоръки за следващата кампания - **Сливане с АКБ или БМ.** Три партии със сходни социолибераленски профил конкурират един и същ под-1% електорат. Смисленa коалиция е единственият път. - **Развийте Москов и Лилков като платформи.** Те имат собствен глас; партийната марка — не. - **Признайте позицията.** СБ беше партия на десния център през 2010-те. През 2026 г. този електорат е при ПП-ДБ или ПрБ. Нова идентичност или закриване. ### ПП МЕЧ (МЕЧ) URL: https://electionsbg.com/party/%D0%9C%D0%95%D0%A7 ## Резултат на изборите МЕЧ получи 104,506 гласа (3.23%) и остана под 4-процентовата бариера от шесто място — спад от 4.60% през октомври 2024 г. (8-ма позиция), тоест по-добра позиция, но все още без парламент. Загуба на -1.37 пр.п. и -7,487 гласа при +12 пр.п. ръст в активността — практически стабилни числа в свиващ се секторно неконкурентен пазар. ## Какво проработи - Партията се изкачи от 8-ма на 6-та позиция — фрагментирането на национал-консервативния глас (Възраждане се срина) даде място на МЕЧ да поеме част от него. - Овър-индекс 1.35 в рисковите квартали — единствената от "съревноватеслните" партии със заметно над-индексиране в тези секции. Факултета (София) даде 11.93%. - Лек ръст в северозападна България: Плевен +0.62 пр.п., Видин +0.55, Перник +0.43, Монтана +0.36 — пояс, в който ГЕРБ-СДС е историческият силен играч и сега ерозира. - Социолозите бяха почти точни: грешки от -0.88 до +0.47 пр.п. Никаква изненада на изборния ден. - Радостин Василев (бивш кандидат за София-кмет) е разпознаваемо лице: 6.58% от националните преференции — топ-1 концентрация, но не доминираща. ## Какво не проработи - Не премина 4%. Без парламентарна тежест следващата кампания започва от нула на държавна субсидия. - Срещу Величие (най-близкият съперник): 17 от 32 области печелени, 15 загубени — практически равенство. Двете партии се конкурират за един и същ електорат, но никоя не побеждава. - Само 1 разместена листа от 30 — централната листа е силна, но и пейката е плитка. Извън Радостин Василев няма самостоятелен ползвател. - Слаб етно-смесен клъстер: овър-индекс 0.63, дял 2.04%. Партията няма мост. - Концентрация около опорни точки: Стара Загора -0.89 пр.п., Силистра -0.83, Хасково -1.03, Сливен -1.05 — спад в Югоизтока. ## Географска стратегия **Защита** на Северозапада, където ръстът е реален (Плевен, Видин, Перник, Монтана). **Атака** в Югоизтока (Сливен, Силистра, Хасково), където партията губи дял и се нуждае от местни лица. **Концесия** на чужбина — овър-индекс 1.13, но загубени 2.12 пр.п. срещу Величие там. ## Рискови квартали Делът от 4.35% в 138-те секции при овър-индекс 1.35 — над пропорционалното. Факултета (10 секции, София) даде 11.93%, Столипиново 4.19%, Максуда 2.79%. Минимална промяна спрямо октомври 2024 г. (-0.58 пр.п.) — стабилна, но малка база. Не е път към 4%. ## Кандидати и преференции 38,905 преференции, ставка 37.23%, топ-1 от 6.58%. Радостин Василев лидер в две МИР: 25-ти София (2,561) и Пловдив (2,127). Христо Расташки взе 1,313 в 23-ти София. Николай Радулов 968 във Варна. Кирил Веселински 887 в Благоевград. Само 1 разместена листа — централната листа е приета, но пейката е тънка извън Василев. ## Конкурентна география Срещу Величие: 17 печелени, 15 загубени — практически равенство. Топ преднини: Монтана +2.42 пр.п., Враца +2.11, 25-ти МИР +1.70. Загубени: Чужбина -2.12, Велико Търново -1.80, Силистра -1.36. Двете партии разделят един и същ резерв; никоя не може да премине 4% без да поеме другия. ## Изводи от социологията Агенциите бяха близо: SH -0.03 пр.п., CAM +0.24, MY +0.27, GIB -0.32, AR -0.43, TR +0.47, ML -0.88. Без сериозно отклонение — всичките 7 в рамките на ±1 пр.п. За партия точно на ръба на бариерата това е добра новина — кампанията знаеше точно колко близо е, но и точно колко далеч. ## Препоръки за следващата кампания - **Преговаряйте коалиция с Величие.** МЕЧ + Величие = 6.33% — чисто над прага. Самостоятелно — двете под 4%. - **Развийте Северозапада.** Единствените региони с положителни делти. Местни кандидати, локална визуалност, ангажираност. - **Разработете пейка извън Радостин Василев.** 1 упсет означава, че никой друг не носи собствен глас. След 2 цикъла без партиен ръст това е екзистенциален риск. - **Подсилете присъствие в големите градове.** Овър-индекси 1.02 в София и 0.99 в други големи градове — близо до пропорционалното. Със система това може да расте. - **Не разчитайте на ромските секции.** Овър-индекс 1.35 е симпатичен, но абсолютните гласове са под 1,500 — не материалност. ### БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА (БСП-ОЛ) URL: https://electionsbg.com/party/%D0%91%D0%A1%D0%9F-%D0%9E%D0%9B ## Резултат на изборите БСП-ОЛ (БСП – Обединена Левица) получи 97,753 гласа (3.02%) от осмо място, като дебютира в новия си коалиционен формат. Това е първият път в новата българска история, в който наследник на БСП е под 4-процентовата бариера и извън парламента. Регионалните спадове спрямо предходния цикъл, мерени за консолидираната листа на партията, варират между -2 и -4.4 пр.п. ## Какво проработи - Все пак запазено присъствие на национална карта — партията не изчезна, въпреки структурната ерозия. - Лек резултат в София-град: овър-индекс 1.05, дял 3.18% — единственото място, където БСП-ОЛ е над пропорционалното. Класовият електорат в столицата издържа. - 4 разместени листи — пейка с местна тяга: Минчо Казанджиев в Ловеч (520 vs 302), Тодор Атанасов в Търговище, Павел Караиванов в Шумен, Генади Цитлакидис в Габрово. Регионални леви фигури с собствен глас. - Гергана Орманлиева в Благоевград — топ-1 кандидат с 4.73% от националните преференции. - GIB почти точно по точка (+0.11 пр.п. грешка) — за партия точно на ръба, поне един социолог даде истинската стойност. ## Какво не проработи - Под 4%. БСП за първи път в историята е без парламент. Институционална катастрофа. - Тежки спадове в северо-централните области: Плевен -4.39 пр.п., Търговище -4.36, обл. Пловдив -4.14, Пазарджик -4.00, Кюстендил -3.70. Малките градове, традиционно леви, се обърнаха към ПрБ. - Чужбина овър-индекс 0.31 — практически никаква подкрепа в диаспората. Това е градско-западна тенденция и БСП-ОЛ няма канали. - Делът в рисковите секции — 2.03% (овър-индекс 0.67) — под-индексирана. Не е традиционно поле, но и не е нов резерв. - Срещу Величие (близкият съперник): печелени 18 от 32, загубени 14 — печелеща страна, но без парламентарен бонус. - Социолозите системно надцениха партията: CAM +2.25 пр.п., SH +1.58, AR +0.98, MY +0.98, TR +0.98 — само ML (-0.67) и GIB (+0.11) бяха близо до резултата. Кампанията очакваше 4-4.5%; реалността беше 3.02%. ## Географска стратегия За партия извън парламента, географската стратегия се променя на оцеляване. **Защита** на Ловеч, Кюстендил, София област — единствените региони с положителни преднини срещу Величие. **Реизграждане** на Плевен, Търговище, обл. Пловдив, Пазарджик — където пакетните спадове 4 пр.п. са най-болезнени. **Концесия** на чужбина и Кърджали (овър-индекс под 0.4) — там няма възвръщаемост. ## Рискови квартали Делът от 2.03% при овър-индекс 0.67 — под пропорционалното. Столипиново 2.43%, Максуда 1.76%, Долно Езерово 1.79%. БСП исторически имаше дял от тези общности; сега го няма. ПрБ взе блока с 50%+. ## Кандидати и преференции 42,740 преференции, ставка 43.72% (висока за малка партия), топ-1 от 4.73%. Гергана Орманлиева лидер в Благоевград (2,021), Крум Зарков в 24-ти МИР (1,421) и Бургас (721), Татяна Дончева в Пловдив (1,121), Габриел Вълков в 23-ти МИР (884). 4 разместени листи — Казанджиев изпревари Бериевски в Ловеч с 520 vs 302; Караиванов изпревари Жаблянов (лидер на партията!) в Шумен с 309 vs 177. Това е още един сигнал, че централните имена са по-слаби от регионалните. ## Конкурентна география Срещу Величие: 18 печелени, 14 загубени. Топ преднини: Ямбол +2.60 пр.п., Кюстендил +1.64, София област +1.43. Загубени: Чужбина -4.86, Варна -1.93, Велико Търново -1.19. Малките централни и южни региони са по-добри терен за БСП-ОЛ от градовете. ## Изводи от социологията Агенциите бяха предимно в положителна посока: GIB +0.11 пр.п. (почти точно), ML -0.67, AR +0.98, MY +0.98, TR +0.98, SH +1.58, CAM +2.25. Леко системно надценяване с 1 пр.п. — пет агенции дадоха БСП-ОЛ с +1 до +2 пр.п. над реалното. Кампанията очакваше праговото преминаване; пропуснат е с 1 пр.п. ## Препоръки за следващата кампания - **Решение за обединение или нова идентичност.** БСП-ОЛ извън парламент означава, че формата на коалиция трябва да се преразгледа. Атанас Зафиров и водачите трябва да изберат — традиционна БСП или нова левица. - **Развийте регионалните лица.** Казанджиев, Караиванов, Цитлакидис — местни мрежи с собствен електорат. Централната листа не работи. - **Защитете градското класово гласуване.** София-град овър-индекс 1.05 — само там БСП-ОЛ има пропорционален електорат над националното. - **Не вярвайте на полл-агенциите.** Систематична надценка от 1-1.5 пр.п. — следващата кампания трябва да коригира надолу и да управлява вътрешните очаквания. - **Помислете за алианс с ПП-ДБ или ПрБ.** За партия извън парламент, самостоятелността е по-скъпа от концесия. БСП-ОЛ + ПрБ в обща листа в опредeлени МИР може да е електорално рационално. ### КОАЛИЦИЯ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ (ПП-ДБ) URL: https://electionsbg.com/party/%D0%9F%D0%9F-%D0%94%D0%91 ## Резултат на изборите ПП-ДБ получи 408,846 гласа (12.62%) и слезе на трето място — след ПрБ (44.59%) и ГЕРБ-СДС (13.39%) — спрямо второто място с 14.21% през октомври 2024 г. Парадоксът: дялът пада с 1.60 пр.п., но абсолютните гласове РАСТАТ с 62,772 при +12 пр.п. ръст в активността. Урбанистичната база се задълбочи; националното пространство се преразпредели около ПрБ. ## Какво проработи - Трите софийски МИР дадоха най-силните печалби: 23-ти +6.44 пр.п. (до 31.52%), 24-ти +5.05 пр.п. (до 26.50%), 25-ти +3.51 пр.п. (до 17.70%). Урбанистичният либерален глас се консолидира. - Чужбина +6.80 пр.п. (до 22.84%) — диаспората се присъедини към ПП-ДБ въпреки общата тенденция към ПрБ. Чужбина носи 10.43% от националния вот на партията. - Овър-индекс 2.06 в София-град и 1.81 в чужбина — ПП-ДБ е градската либерална марка по дефиниция, без двусмислие. - Машинно гласуване 76.07% — най-високият дял в полето, отражение на млад/градски/технически електорат. - 186,123 преференции (ставка 45.52%, една от най-високите) с 11 разместени листи — Божидар Божанов изпревари Николай Денков в 23-ти МИР София (13,528 vs 9,640), Анна Бодакова изпревари Ивайло Мирчев в 24-ти, Стела Николова изпревари Павел Попов във Варна. Партията има пейка със собствена тяга, не само централна листа. - Социолозите бяха близо до резултата (грешки -1.42 до +2.35 пр.п.); кампанията е работила с реалистични очаквания. ## Какво не проработи - Концентрацията е екстремна: 56.18% от националния вот идва от 5 области, а 65.32% — от 25 общини. ПП-ДБ е практически неприсъстваща в по-голямата част от страната. - Етно-смесеният клъстер: овър-индекс 0.55, дял 6.91%. Партията няма мост към тези общности. - В рисковите квартали — дял 11.37% (овър-индекс 0.90), почти без промяна спрямо 11.83% през октомври 2024 г. ПрБ вече държи Столипиново с 50%; ПП-ДБ не може да се конкурира за този електорат. - Срещу ГЕРБ-СДС загубени 26 от 32 области; печелени само 6 (трите софийски МИР, чужбина, Пловдив-град, 25-ти МИР с тясна разлика). Извън градското либерално ядро ГЕРБ-СДС е по-силна с двуцифрени разлики: Ловеч -13.52 пр.п., Монтана -12.33 пр.п., Благоевград -11.88 пр.п. - Загуба на дял в малки региони с традиционно по-консервативен профил: Смолян -2.06 пр.п., Силистра -0.94 пр.п., Хасково -0.62 пр.п. Ерозия в периферията. ## Географска стратегия ПП-ДБ е партия на София, чужбина и едрите градове — точка. **Защита** на трите софийски МИР, чужбина и Пловдив-град — където партията води или е близо. **Концесия** в централно-западна и северна България (Ловеч, Монтана, Враца) — губеното с двуцифрени разлики и не подлежи на бърза корекция. **Експеримент** в Бургас (8.72%) и Варна (13.12%) — индексите там са под потенциала за партията на тази стойност в национален план. ## Рискови квартали ПП-ДБ взе 11.37% в 138-те наблюдавани секции, овър-индекс 0.90 — близо до националния дял. Столипиново даде 11.81%, Максуда 13.09%, Филиповци 16.18%. Промяна спрямо октомври 2024 г. — едва -0.46 пр.п. ПП-ДБ не загуби терен тук, но и нямаше операцията, за да го превземе. ПрБ взе 50%+ от тези секции. ## Кандидати и преференции Висока ангажираност: 45.52% от избирателите дадоха преференция. Топ-кандидатът — Божидар Божанов (бивш министър на е-управлението) — взе 13,528 преференции в 23-ти МИР София (7.27% от националните партийни преференции), изпреварвайки бившия премиер Николай Денков (9,640). Това е политически значим обрат — народът на ПП-ДБ предпочете технократа пред партийния лидер. Други ключови имена: Елисавета Белобрадова (9,864 в 23-ти), Анна Бодакова (6,843 в 24-ти, изпреварила Ивайло Мирчев), Александър Симидчиев (4,531 в 25-ти, изпреварил Бойко Рашков). 11 разместени листи означават, че пейката има собствена електорална опора. ## Конкурентна география Срещу ГЕРБ-СДС (най-близкият съперник): печелени 6 от 32 области, загубени 26. Печелените са почти всички градско-либерални: 23-ти МИР +19.03 пр.п., чужбина +18.17 пр.п., 24-ти МИР +13.05 пр.п., 25-ти МИР +3.57 пр.п., Пловдив-град +3.25 пр.п. Загубените са широка периферия: Ловеч -13.52 пр.п., Монтана -12.33 пр.п., Благоевград -11.88 пр.п. — пояс, в който ПП-ДБ просто няма организационно присъствие. ## Изводи от социологията Агенциите бяха близо до резултата за ПП-ДБ: ML +0.56 пр.п., AR -1.02, SH -1.02, GIB -1.19, MY -1.22, TR -1.42, CAM +2.35. Шест агенции леко подцениха с 1-1.5 пр.п.; само CAM надцени с +2.35. Далеч по-малко отклонение в сравнение с ПрБ (-4 до -15 пр.п.) и ГЕРБ-СДС (+5 до +11 пр.п.). За кампанията социологическата картина беше достоверна. ## Препоръки за следващата кампания - **Признайте идентичността и инвестирайте в нея.** ПП-ДБ е градско-либералната алтернатива на ПрБ. Свиване на национални амбиции в полза на дълбочина в София, чужбина и големите градове. - **Развивайте Божанов и младото поколение.** 11-те разместени листи показват, че електоратът награждава индивидуални фигури, не партийни лидери. Използвайте това. - **Не преследвайте етно-смесения клъстер.** Овър-индекс 0.55 при разходи за национална кампания е отрицателна възвръщаемост. Оставете тези региони на ДПС-АПС-семейството и ПрБ. - **Подгответе се за следващото състезание срещу ПрБ, не срещу ГЕРБ-СДС.** В 23-ти и 24-ти МИР София ПрБ е новият основен съперник. Стратегията на 2026 г. срещу ГЕРБ е остаряла на 19 април. - **Защитете чужбина агресивно.** +6.80 пр.п. в чужбина при +0.81 национална активност там е изключителен резултат — но ПрБ взе 38% сред диаспората. Това ще е атакувано. ### ВЪЗРАЖДАНЕ (Възраждане) URL: https://electionsbg.com/party/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5 ## Резултат на изборите Възраждане получи 137,940 гласа (4.26%) и едва премина 4-процентовата бариера от пето място — спад от 13.36% през октомври 2024 г. (трета позиция), загуба на -9.11 пр.п. и -187,418 гласа. Една от най-големите загуби в полето: партията на Костадинов задържа парламентарно присъствие, но с цената на две трети от електората. ## Какво проработи - Премина прага. При толкова дълбок спад това е политическа победа сама по себе си — позволява запазване на структурата за следващ цикъл. - Чужбина овър-индекс 1.23 — диаспората остана пропорционално по-силна от националното. 7.10% от вота на партията идва от чужбина, повече от много по-големи партии. - Костадинов държи фасадата: 5.29% от националните преференции, лидер във Варна (2,568) и 25-ти МИР (2,476). За партия в свободно падане, водачът остана разпознаваем. - Полл агенциите надцениха партията с 1-4 пр.п. — кампанията влезе в деня с очакване за 5-8%; реалността беше 4.26%, но не катастрофа. ## Какво не проработи - Загуба от -9.11 пр.п. и -187,418 гласа при +12 пр.п. ръст в активността — нови избиратели не се появиха за националистическата опция; стари си тръгнаха. - Тежки спадове в централна и източна България: Ямбол -7.67 пр.п., Стара Загора -7.45, Добрич -7.13, Велико Търново -7.02, Габрово -6.94. Партията се срина в собствените си опорни региони. - Делът в рисковите секции падна от 13.81% на 4.84% (-8.97 пр.п.) — Възраждане също държеше дял от ромските секции; той се прехвърли към ПрБ. - 0 разместени листи от 30 — пълна доминация на централната листа. Когато Костадинов губи, партията няма локални фигури с собствени гласове, които да поемат щафетата. - Срещу новата конкуренция от МЕЧ (близко по идеология): печелени само 29 от 32 области, но с минимални преднини — Варна +3.19 пр.п., Велико Търново +1.81, Добрич +1.81. Това не е здрава преднина, а пробив на МЕЧ навсякъде. ## Географска стратегия **Защита** на границата 4% преди всичко друго. **Възстановяване** в централно-източна България (Ямбол, Стара Загора, Добрич), където партията загуби 7 пр.п. за един цикъл. **Концесия** на градското национално-консервативно пространство към МЕЧ и Сияние — те растат от ниска база, но броят им се увеличава. ## Рискови квартали Делът падна от 13.81% на 4.84%, спад от -8.97 пр.п. — почти идентичен със спада на ДПС. Овър-индекс остава 1.14 (леко над-индексирано), но абсолютните гласове се прехвърлиха към ПрБ. Максуда (Варна) даде 6.43%, Столипиново 4.29%, Долно Езерово 5.32%. Възраждане няма теренна операция за възстановяване на тази база. ## Кандидати и преференции 48,545 преференции, ставка 35.19%, топ-1 дял 5.29% — концентрирано около Костадинов. Той води в две МИР: Варна (2,568) и 25-ти София (2,476). Цончо Ганев — №2 в партията — получава 1,825 в 23-ти София и 1,180 в Бургас. Искра Михайлова в Стара Загора (1,234) — единствен женски лик в топ-5. Нула разместени листи означава, че централната листа е абсолютна, но и че партията няма пейка за смяна на лидера. ## Конкурентна география Срещу МЕЧ (най-близкият съперник): печелени 29 от 32, загубени 3. Топ преднини: Варна +3.19 пр.п., Велико Търново +1.81, Добрич +1.81. Загубени: Враца -0.86 пр.п., Ловеч -0.51, Плевен -0.37. Тесните преднини показват, че МЕЧ е реалната заплаха за следващия цикъл — едно колебание и Възраждане може да изпадне. ## Изводи от социологията Всичките 7 агенции надцениха партията: ML +0.68 пр.п., AR +1.54, GIB +2.54, TR +2.84, MY +3.14, SH +3.74, CAM +4.48. Систематично завишаване с 1-4 пр.п. — кампанията очакваше 6-8%. Полл моделът прихваща декларирана подкрепа, но не и реалното гласоподаване за националистическата опция, която очевидно се срива в последните седмици — гласове, които ПрБ абсорбира. ## Препоръки за следващата кампания - **Развийте пейка извън Костадинов.** Нула упсети при -9 пр.п. колапс означава, че няма приемник. Ако Костадинов се оттегли, партията отива на 1-2%. - **Защитете 4% границата с фокусирана кампания в опорните области.** Ямбол, Стара Загора, Добрич, В. Търново — там беше -7 пр.п. колапс. Възстановяване дори с 2 пр.п. там значи 4.5-5% национално. - **Не вярвайте на полл-данните.** Систематична надценка от 2-4 пр.п. — следващата кампания трябва да коригира надолу и да управлява очакванията. - **Признайте загубата на ромския дял.** Опит за възстановяване срещу 50%+ ПрБ е скъп. По-добре сегментирайте: национал-консервативен глас в малките градове. - **Помислете за коалиция с МЕЧ или Сияние.** Трите партии заедно са 10.50% — солидно парламентарно присъствие. Самостоятелно — всяка под 5%. ## Социологически проучвания — анализ по агенции ### Алфа Рисърч URL: https://electionsbg.com/polls/AR Сайт: https://alpharesearch.bg/ **Резюме:** „Алфа Рисърч" заема първо място в класацията по коригирана средна грешка (shrunkAdj = 0.51) на база 5 проследени изборни цикъла. С номинална средна абсолютна грешка (MAE) от 1.60, агенцията отчита най-високата точност в цялата система. АР е единствената голяма социологическа агенция, която публикува директна прогноза сред решилите да гласуват (преизчислени нагласи), поради което данните им се оценяват без допълнителна нормализация. С медиана от 5 дни преди вота и баланс от +0.10 pp, агенцията се позиционира в центъра на консенсуса в индустрията. **Профил на отклоненията:** Наблюдава се специфичен „про-истаблишмънт" почерк: системно надценяване на ГЕРБ-СДС (+1.54 pp за 5 цикъла) и БСП-ОЛ (+1.40 pp за 5 цикъла). Същевременно реформисткият блок е последователно подценяван (-2.64 pp за 5 цикъла). Най-голямото индивидуално отклонение извън аномалиите от 2026 г. е регистрирано при БСП през април 2021 г. (+4.79 pp) — период, в който целият сектор надцени резултата на левицата. **Предупреждение:** Важно е да се отбележи, че базата данни обхваща само последните 5 изборни цикъла (2017 г. и по-ранни не са включени). Записът за изборите от юни 2024 г. бе актуализиран на 19.05.2026 г. след добавяне на коректното финално проучване (5 дни преди вота). Преди тази корекция моделът отчиташе данни от март (98 дни преди вота), което водеше до грешна циклова MAE от 2.94; след зареждане на актуалните данни тя падна до 1.14. Грешката за ПрБ през 2026 г. (-10.39 pp) се вписва в общия модел на индустрията за този цикъл. ### Тренд URL: https://electionsbg.com/polls/TR Сайт: https://rc-trend.bg/ **Резюме:** „Тренд" заема второ място в класацията по коригирана средна грешка (shrunkAdj = 0,59) и притежава най-дългата активна история в системата — общо 9 изборни цикъла от 2017 г. насам. С номинална средна абсолютна грешка (MAE) от 1,62, агенцията отчита втората най-висока точност в страната, непосредствено след „Алфа Рисърч" (1,60). Ключов фактор за този успех е работата на терен непосредствено преди изборния ден (медиана от 5 дни), което позволява на агенцията да регистрира 93% успеваемост при прогнозиране на 4-процентовата бариера — резултат, изпреварен единствено от 94% на „Галъп". **Профил на отклоненията:** В исторически план се забелязва системно подценяване на реформисткия блок (-3,48 pp за 7 цикъла) и по-специално на ПП (-7,33 pp в дебютните им цикли през 2021 и 2022 г.). Положителният общ баланс от +0,19 pp подсказва лека тенденция резултатите на „Тренд" да изпреварват средните нива на консенсуса в индустрията. **Предупреждение:** Отклонението за ПрБ през 2026 г. (-11,39 pp) остава най-голямата индивидуална партийна грешка в историята на агенцията. Тя повиши общата MAE за цикъла до 2,51, въпреки че проучването бе затворено едва 3 дни преди вота. Това отклонение обаче се интерпретира като системен дефицит на целия бранш пред лицето на безпрецедентната финална вълна, а не като специфичен методологичен пропуск на „Тренд". ### Галъп Интернешънъл Болкан URL: https://electionsbg.com/polls/GIB Сайт: https://www.gallup-international.bg/ **Резюме:** „Галъп" заема трета позиция в класацията по коригирана средна грешка (shrunkAdj = 0.62), базирана на 7 изборни цикъла. Това е третата най-дълга история в масива от данни (след „Тренд" с 9 и „Маркет ЛИНКС" с 8 цикъла). Агенцията поддържа номинална средна абсолютна грешка (MAE) от 2.04, като притежава най-високата успеваемост в системата при прогнозиране на 4-процентовата парламентарна бариера — 94%. Медианата на финалните им проучвания е 5 дни преди изборния ден. **Профил на отклоненията:** Наблюдава се леко „про-статукво" отклонение: БСП е надценявана средно с +1.97 процентни пункта (pp), а ГЕРБ-СДС — с +1.74 pp (за 7 цикъла). В същото време реформисткият блок е системно подценяван (-4.39 pp за 6 цикъла), което представлява най-силното отклонение в този сегмент сред агенциите с дълга история в датасета. **Предупреждение:** Отклонението за ПрБ през 2026 г. (-14.71 pp) е най-голямата индивидуална партийна грешка в цялата база данни. Финалното проучване на „Галъп" бе с най-ранно приключила работа на терен за цикъла през 2026 г. (20 дни преди вота), поради което агенцията не успя да отрази късната мобилизация на ПрБ. Сходен дефицит бе регистриран и при ПП през ноември 2021 г. (-10.17 pp), което потвърждава наличието на системно „сляпо петно" при идентифицирането на политически сили с рязък финален възход. ### Сова Харис URL: https://electionsbg.com/polls/SH Сайт: https://sovaharris.com/ **Резюме:** „Сова Харис" заема четвърта позиция в класацията по коригирана средна грешка (shrunkAdj = 0,67) на база 6 проследени изборни цикъла. С номинална средна абсолютна грешка (MAE) от 1,66, агенцията поддържа втория най-нисък коефициент на отклонение сред организациите с дълга история в масива (веднага след „Тренд" с 1,62). Медианата на приключване на проучванията е 10 дни преди вота – малко по-рано спрямо лидерите в класацията, което води до загуба на точност в цикли с висок дял на късно вземащите решение избиратели. Прави впечатление, че балансът на агенцията от +0,05 pp е най-неутралният сред всички осем анализирани агенции. **Профил на отклоненията:** Наблюдава се леко ляво отклонение: БСП е надценявана средно с +1,97 pp за 7 цикъла. В същото време се отчита последователно подценяване на ИТН (-2,36 pp за 5 цикъла) и на реформисткия блок (-2,28 pp за 5 цикъла). Конкретно при ДБ подценяването е по-осезаемо – -3,34 pp за двата цикъла през 2021 г. (април и юли). **Предупреждение:** Използваните извадки (обикновено в диапазона n=800–1000) са в долната граница на статистическата надеждност за национално представителни проучвания. Отклонението за ПрБ през 2026 г. (-10,99 pp) е най-голямата индивидуална партийна грешка в историята на агенцията. ### Мяра URL: https://electionsbg.com/polls/MY Сайт: https://myara.bg/ **Резюме:** „Мяра" е нова агенция на пазара, като към момента в системата е включен само изборният цикъл от април 2026 г. Коригираната средна грешка на агенцията е shrunkAdj = 0,70 – стойност, която е силно повлияна от малкия обем данни (n=1). Номиналната средна абсолютна грешка (MAE) възлиза на 2,30 при работа на терен 6 дни преди изборния ден. Приложеният механизъм за Бейсова регуляризация осигурява на „Мяра" стабилна начална позиция, но липсата на историческа база не позволява да се направи разграничение между специфичния методологичен уклон (house effect) и случайните отклонения в конкретния цикъл. **Профил на отклоненията:** Наблюдаваните грешки през 2026 г. следват общия пазарен модел за този вот: значително подценяване на ПрБ (-9,99 pp) и надценяване на ГЕРБ-СДС (+5,11 pp) и „Възраждане" (+3,14 pp). Общият баланс от +0,25 pp в момента е ориентировъчен. **Предупреждение:** Важна бележка: Профилът на агенцията е условен. Необходими са данни от поне още 2-3 последователни изборни цикъла, за да се дефинира устойчив house effect. При наличието на само един избор границата между методологията на агенцията и специфичните аномалии на конкретния вот остава статистически неразличима. ### ЦАМ URL: https://electionsbg.com/polls/CAM **Резюме:** ЦАМ е нов участник в системата, като към момента базата данни обхваща само изборния цикъл от април 2026 г. Коригираната средна грешка е shrunkAdj = 0.95, което съответства на оценка А в текущата рейтингова скала. Агенцията затваря работата си на терен 5 дни преди вота – времеви интервал, идентичен с този на лидерите в сектора. Въпреки това, ЦАМ регистрира едно от най-високите нива на надценяване на ГЕРБ-СДС за целия цикъл (+9.88 pp), отстъпвайки единствено на „Галъп", чието проучване обаче е проведено значително по-рано (20 дни преди изборите). **Профил на отклоненията:** Наблюдаваните отклонения през 2026 г. очертават специфична картина: освен надценяването на победителя, се отчита и висок позитивен резултат за ДПС (+6.32 pp). Парадоксално, ЦАМ регистрира една от най-малките грешки за ПрБ в целия цикъл (-6.08 pp), споделяйки тази позиция с „Маркет ЛИНКС". Общият баланс от -0.28 pp индикира леко консервативно отклонение спрямо средните нива на пазара. **Предупреждение:** Важна бележка: Профилът на агенцията е условен поради липсата на историческа база (n=1). Необходимо е натрупването на данни от поне още 2-3 изборни цикъла, за да се разграничи системният методологичен подход от конюнктурните отклонения. Агенцията не поддържа собствена уеб платформа; наличните данни за 2026 г. са валидирани чрез публикации в национални медийни източници. ### Медиана URL: https://electionsbg.com/polls/MD **Резюме:** „Медиана" заема седма позиция в класацията с едва два регистрирани изборни цикъла в системата (ноември 2021 г. и октомври 2024 г.). Номиналната средна абсолютна грешка (MAE) от 3,24 е сред най-високите в масива, но коригираният показател shrunkAdj = 0,96 „задържа" оценката близо до неутралните нива. Този ефект на регуляризация е предвиден, за да ограничи влиянието на агенции с малка извадка и висока волатилност върху общата класация. Поради липсата на активна уеб платформа на агенцията, данните са валидирани чрез архивни публикации в национални медии и справочни източници. **Профил на отклоненията:** Наблюдава се най-силното „ляво" отклонение в целия датасет: БСП е надценявана средно с +4,36 процентни пункта (pp) (за n=2), което е най-голямото индивидуално партийно изкривяване в системата. ГЕРБ-СДС също е системно надценяван с средно +3,36 pp. Общият баланс от -1,05 илюстрира устойчив модел на подценяване на водещата политическа сила (победителя) за сметка на традиционните партии. **Предупреждение:** Агенцията отчита и най-ниската успеваемост при прогнозиране на 4-процентовата парламентарна бариера — едва 80%. Това означава, че „Медиана" допуска най-голям брой грешни прогнози относно това дали определена формация ще премине прага за влизане в парламента. Важна бележка: Извадката от два изборни цикъла е статистически недостатъчна за финални заключения относно дългосрочния методологичен профил (house effect), но наличните данни сочат към сериозни системни отклонения спрямо реалния електорален резултат. ### Маркет ЛИНКС URL: https://electionsbg.com/polls/ML Сайт: https://www.marketlinks.bg/ **Резюме:** „Маркет ЛИНКС" поддържа третата най-ниска номинална средна абсолютна грешка (MAE) в системата (1.67), нареждайки се непосредствено след „Алфа Рисърч" (1.60) и „Тренд" (1.62). Агенцията притежава втората най-богата активна история в масива от данни с 8 проследени изборни цикъла. Въпреки високата си номинална точност, ML се класира последна в групата с оценка A+ по показателя shrunkAdj (0.97). Тази разлика произтича от методологичния стил на агенцията: традиционно тя публикува необработени електорални нагласи, включващи дял на „нерешилите", при които механичното пропорционално преразпределение не винаги успява да неутрализира напълно специфичните блокови отклонения. Прави впечатление, че в периода 2025–2026 г. ML премина към директно публикуване на разпределението само сред гласуващите, което бе отчетено при последната валидация на данните. **Профил на отклоненията:** Наблюдава се лек „ляв" уклон — БСП е надценявана средно с +2.07 pp за 8 цикъла. Специфичният за агенцията house effect показва отклонение от +1.46 pp към проправителствените формации и -1.32 pp към популисткия сегмент. Трябва да се отбележи обаче, че нито едно блоково отклонение при ML не превишава границата от 2.1 pp, което е значително по-тесен диапазон спрямо системното подценяване на реформисткия блок при „Галъп" (-4.4 pp) или „Тренд" (-3.5 pp). **Предупреждение:** През 2026 г. „Маркет ЛИНКС" регистрира най-добрия резултат в целия сектор с MAE от 1.76. По отношение на ПрБ конкретно, ML (-6.59 pp) и ЦАМ (-6.08 pp) бяха двете най-близки до реалността агенции, докато останалите пет организации в системата отчетоха грешки от над 10 pp. Исторически, през ноември 2021 г. финалното проучване на агенцията пропусна вълната на ПП с -8.01 pp, което подчертава значението на момента на работа на терен при динамични избори. ## Аналитични статии > Всяка статия се публикува на български и английски. Връзките водят до отделните страници на сайта; пълните Markdown-извори са включени по-долу. ### Бюджет 2026 на фокус: рекордният дефицит, критиките и проверка с числата URL (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-06-25-budget-2026-fact-check | URL (EN): https://electionsbg.com/en/articles/2026-06-25-budget-2026-fact-check Markdown (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-06-25-budget-2026-fact-check-bg.md Markdown (EN): https://electionsbg.com/articles/2026-06-25-budget-2026-fact-check-en.md Публикувана: 2026-06-25 Категория: data_analysis **Резюме:** Първият редовен бюджет на кабинета „Радев“ влиза с дефицит от 5,7% от БВП (свръхдефицит, какъвто България не помни от години) и процедура по прекомерен дефицит само месеци след еврото. Подреждаме проверените числа от ЗДБРБ-2026 и АСБП 2026–2028, събираме реакциите на политици и икономисти (с източник за всяко твърдение) и пускаме самите твърдения през нашия бюджетен симулатор: дефицитът, МОД €2 300 и партийните субсидии издържат сметката; „консолидация при експлодиращ дълг е противоречие“ е аритметично невярно; а „меките“ приходи и сравнението с „Виденово време“ не издържат проверката. --- keywords: - бюджет 2026 - държавен бюджет България 2026 - дефицит 5,7% - свръхдефицит - процедура по прекомерен дефицит - ЗДБРБ 2026 - АСБП 2026-2028 - Гълъб Донев бюджет - Прогресивна България бюджет - максимален осигурителен доход 2300 - бюджетен симулатор - държавен дълг България - Виденово време дефицит - реформи бюджет 2026 - Фискален съвет становище schemaType: NewsArticle updatedAt: 2026-06-27 --- # Бюджет 2026 на фокус: рекордният дефицит, критиките и проверка с числата На 24 юни 2026 г. правителството на Прогресивна България внесе в Народното събрание първия си редовен бюджет — и веднага се оказа в центъра на най-острия фискален спор от години. Заместник министър-председателят и финансов министър [Гълъб Донев](/candidate/mp-5158) представи рамка с **дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) от 5,7% от БВП** — около **7,2 млрд. €** — и обеща, че държавата ще се върне под 3% едва през 2028 г.[^euronews] Опозицията поиска бюджетът да бъде оттеглен,[^db-ottegli] икономисти го нарекоха „отчайваща демонстрация на страх“ и „нулева реформа“,[^plovdiv24-yankov] а сравненията стигнаха чак до „Виденовото време“.[^fakti-obzor] Тази статия подрежда **проверените числа** от официалните документи, събира **какво точно казват политиците и икономистите** (с източник за всяко твърдение) и след това **пуска самите твърдения през нашия [бюджетен симулатор](/budget/simulator)**, за да видим кои издържат на сметките и кои са по-скоро риторика — и накрая пресмятаме какво би струвало да се стигне до 3% още тази година. ## Какво всъщност пише в бюджета Числата по-долу са от внесения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (ЗДБРБ-2026) и от Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2026–2028 г. (АСБП), която служи за мотиви към закона.[^doc] | Показател (2026 г.) | Стойност | Бележка | | --------------------------------------------- | -------------------------------- | ---------------------------------------- | | Дефицит по КФП | **5,7% от БВП · 7 191,9 млн. €** | → 3,8% (2027) → 3,0% (2028) | | Дефицит на сектор „Държавно управление“ (ESA) | **5,4% от БВП** | → 3,9% → 3,3% | | Приходи по КФП | 49 615,3 млн. € (39,6% от БВП) | спрямо 44 014,7 млн. € през 2025 г. | | Разходи по КФП | 56 807,2 млн. € (45,4% от БВП) | най-високо ниво в тригодишния хоризонт | | Номинален БВП | 125 247 млн. € | реален растеж 2,6%, дефлатор 5,2% | | Средногодишна инфлация (ХИПЦ) | 4,3% | 5,2% към края на годината | | Държавен дълг | 37,7 млрд. € · **30,1% от БВП** | → 33,2% (2027) → 35,2% (2028) | | Максимален нов дълг за 2026 г. | до **10,1 млрд. €** | вкл. до 3,26 млрд. € по инструмента SAFE | | Фискален резерв (31.12.2026) | ≥ 2,6 млрд. € | законов минимум | **5,7% е касовата (КФП) мярка**, а **5,4% е мярката по ESA 2010** за сектор „Държавно управление“ — тази, по която се мерят Маастрихтските 3% и по която Европейската комисия открива процедура по прекомерен дефицит. И двете са далеч над тавана от 3%. Инфлационният скок не е само български проблем: прогнозата залага **поскъпване на петрола и газа след март 2026 г.**, свързано с военния конфликт в Близкия изток и блокирането на Ормузкия проток — допускане, че конфликтът е относително кратък (до средата на 2026 г.), след което цените се нормализират.[^doc] ## Чий е този бюджет Това е **първият редовен бюджет на мнозинството на „Прогресивна България“** — партията на бившия президент [Румен Радев](/candidate/mp-5142), спечелил [изборите през април 2026 г.](/?elections=2026_04_19)[^cik] и оглавил редовно правителство като министър-председател, с Гълъб Донев за вицепремиер и финансов министър.[^econ-gov] Рамката закъсня заради политическата турбуленция: предходният проект (декември 2025 г.) беше отменен, страната работи по „удължителен закон“, а редовният бюджет се появи едва в средата на годината. Именно затова правителството описва дефицита като **наследен** — резултат от „години на ускорено нарастване на разходите без съответен ръст на приходите“.[^euronews] Същото е отбелязано и в оценката на Европейската комисия от 2026 г.: големите и постоянни увеличения в разходната част, финансирани с краткосрочни мерки вместо със структурни, са довели до трайни дефицити.[^sofiaglobe] ## Мерките за консолидация Правителството представя 5,7% не като дъно, а като **подобрение** — „свиване на прогнозния дефицит от 7,4% на 5,7%“, ако се отчете какво би се случило без мерки.[^euronews] Ето пакета (всички ефекти са за 2026 г., както са обявени): **Приходни мерки** - Максималният осигурителен доход (МОД) се вдига от **€2 112 на €2 300** от 1 август — ефект **+90,8 млн. €**. - Минимални осигурителни прагове над МРЗ — **+50,9 млн. €**. - ТОЛ системата и винетки (+30%) от 1 август — **+53,3 млн. €**. - Подобрена събираемост на ДОО — **+100 млн. €**; концесия „Летище София“ — **+50 млн. €**; допълнителни мерки за събираемост — **+200 млн. €**; хазарт — **+100 млн. €**; Модернизационен фонд — **+100 млн. €**. - Ускорен акцизен календар за тютюна (нови ставки и от 1 август); лицензионен режим и двукомпонентна такса за афилиейт операторите в хазарта. **Разходни мерки** - Еднократна индексация от 5% на заплатите в бюджетния сектор (вместо автоматичния механизъм, който би струвал допълнително 564,7 млн. €). - Намаление с **10% на разходите за заплати и осигуровки** от 1 септември (−85 млн. € за 2026 г., −170,7 млн. € за 2027 г.) — с изключения за общините, „силовите“ ведомства по чл. 69 от КСО, делегираните бюджети и болниците. - Отпадане на ковид добавката за новоотпуснати пенсии след 1.07.2026 (−2,9 млн. €); **замразяване на максималната пенсия** на нивото от 2022 г. (€1 738,40). - Субсидия за партиите **от €4,09 на €3,00 на глас** (−2,1 млн. €); за вероизповеданията от €10,2 на ≥€7,7 на глас (−5 млн. €). - Оптимизация на централния бюджет (−545,5 млн. €) и на субсидиите за БДЖ, НКЖИ и Български пощи (−285,3 млн. €); по-строг контрол на социалните плащания (−200 млн. €). - **Минималната работна заплата се замразява** на нивото от 2026 г., докато се изработи нов механизъм по чл. 244 от Кодекса на труда през 2027 г. - Поетапно въвеждане на **лични осигурителни вноски** за държавните служители и съдебната власт (80:20 от 1 август 2026 г.), с компенсация, така че нетният доход да се запази. За пълнота на картината: капиталовите разходи за 2026 г. са **9 360,6 млн. €** (4 028,9 млн. € национални + 5 331,7 млн. € европейски, в т.ч. по ПВУ — 2026 е последната голяма година на Плана за възстановяване); отбраната достига **2,15% от БВП** (€2 692,8 млн.) по пътя към 3,5% „ядрена“ отбрана до 2035 г. след срещата на НАТО в Хага.[^doc] ## Проверка с бюджетния симулатор Тук минаваме твърденията през [симулатора](/budget/simulator) — същия двигател (`bgTaxPolicy.ts`, `bgFiscalProjection.ts`), който стои зад публичния инструмент и е [описан подробно тук](/articles/2026-06-12-tax-policy-simulator). Резултатите по-долу са от реално изпълнение на двигателя, не от приблизителна сметка. **1. МОД €2 112 → €2 300 наистина носи ~90 млн. € — но като годишен ефект.** Централната оценка на симулатора е **88,3 млн. €** (диапазон 57,5–114,8 млн. € според това колко „тежка“ е опашката на високите доходи; „централна“ значи при средното допускане за опашката, не средно аритметично) — точно около обявените от МФ **90,8 млн. €**. Но уловката е във времето: мярката влиза чак от 1 август, така че реалната каса за 2026 г. е едва ~5/12 от това — **около 37 млн. €**. Тъй като числото на МФ съвпада с нашата _годишна_ оценка, отчитането му изцяло като приход за 2026 г. го „издърпва напред“ — приносът към тазгодишния дефицит е по-малък. Има и втора уловка — за тезата „няма да намаляваме доходи“: вдигането на тавана е реално **по-висока осигурителна тежест** върху доходите между €2 112 и €2 300 — както за работника (по-малко нето), така и за работодателя (по-висок разход). Точно това визира и [Божидар Божанов](/candidate/mp-5229) от ДБ: „от 1 август се натоварва бизнесът“.[^bb] **2. Свиването на партийната субсидия наистина прави ~2,1 млн. €.** €1,09 × 2,861 млн. гласа = 3,1 млн. € на годишна база; за 8-те месеца от 30 април нататък това е **2,1 млн. €**. Потвърдено. **3. „Не можеш да консолидираш до 3%, а дългът да експлодира“ — твърдение на доц. Щерьо Ножаров (УНСС) — е аритметично невярно.**[^econbg] Пуснат през двигателя за дългова динамика, всеки **положителен** дефицит (дори намаляващ) добавя дълг всяка година — затова дефицитът може да пада, а дългът да расте едновременно. Това не е парадокс, а определението на дефицита. Официалната траектория го показва ясно: дефицит **5,4% → 3,9% → 3,3%**, докато дългът се покачва **32,3% → 33,8% → 35,7%** от БВП. И при 35% от БВП българският дълг остава **сред 3–4-те най-ниски в ЕС**. „Експлозия“ е силна дума, но не и точна. **4. Самото правителство залага по-лош дефицит, отколкото прогнозира Брюксел.** Базовата линия на симулатора стъпва на пролетната прогноза на ЕК от 2026 г. — дефицит по ESA **−4,1%** за 2026 г. Правителството обаче залага **−5,4%** — с **1,3 процентни пункта (около 1,63 млрд. €) по-зле**. Това е нетипично: обикновено правителствата са по-оптимистични от Комисията, а тук е обратното. Тълкуването, че новият кабинет „изчиства“ всичко в първата година, се подкрепя и от думите на [Петър Витанов](/candidate/mp-5164) (Прогресивна България): „заварихме 2 милиарда и двеста милиона недоразплатени, скрити фактури“.[^vitanov] **5. „Меките“ приходни мерки носят сериозен риск — както предупреждава и Фискалният съвет.** За мерки от типа „допълнителна събираемост“ (+200 млн. €) и „повече от хазарт“ (+100 млн. €) симулаторът прилага коефициент на реализуемост от 0,40 — тоест като „събираеми“ признава около **80 млн. €** и **40 млн. €** съответно, а не пълните суми. Свиването на субсидиите за БДЖ/НКЖИ/Пощи с 285,3 млн. € е ~90% от целия наличен пакет субсидии — толкова голям „твърд“ срез двигателят маркира като малко вероятен. Това частично потвърждава тревогата на Фискалния съвет за **надценени приходи** (в становището му по предходната рамка — риск от неизпълнение от 3,5 до 4,7 млрд. €).[^fiscal] Преоценихме и целия консолидационен пакет мярка по мярка: правителството обявява мерки за **~2,46 млрд. €**, а нашата независима сметка признава **~1,94 млрд. €** — разлика от около **514 млн. €**, идваща главно от „меките“ приходи (признати на 40%), еднократните постъпления и ефекта от стартиране в средата на годината. С две думи: **скелетът на бюджета издържа аритметичната проверка** (дефицит, дълг, МОД, субсидии), но **част от консолидацията — поне няколкостотин милиона евро от „събираемост“ и „ефективност“ — е по-скоро обещание, отколкото осигурен приход.** ## Какво казват критиците Реакцията е преобладаващо критична — и в парламента, и сред икономистите. **Опозицията.** ГЕРБ-СДС, чрез [Тома Биков](/candidate/mp-5236), направи историческото сравнение: ако бюджетът мине в този вид, „прогресът на България ще е сходен с този от средата на 90-те, когато БСП и Жан Виденов управляваха с пълно мнозинство“, и определи рамката като „знак за тотална липса на реформи“ — припомняйки, че самият Радев като президент е искал оставката на кабинета „Желязков“ заради бюджет с 3% дефицит.[^bikov] **ПП-ДБ поиска бюджетът да бъде оттеглен и преработен до 3%.**[^db-ottegli] [Асен Василев](/candidate/mp-5184) (ПП) го нарече „по-скандален“ от бюджета, свалил кабинета „Желязков“;[^db-statement] от ДБ говориха за „стария бюджет“ без никакви реформи[^db-statement] и „с дъха на Виденовото време“, а [Мартин Димитров](/candidate/mp-5245) заяви, че „дефицит от 5,7% не е имало от времето на Жан Виденов“.[^fakti-obzor] [Костадин Костадинов](/candidate/mp-5258) (Възраждане) беше категоричен: „пълна катастрофа“.[^kostadinov] **Числата на Асен Василев — проверка.** Лидерът на ПП изнесе на пресконференция и две конкретни числови твърдения, които заслужават отделна проверка — защото издържат различно.[^vasilev-pc] Първото е за **издръжката** — общата оперативна издръжка на държавата, която Василев онагледява с „ток, вода, телефон, ремонт, тоалетна хартия“: че тя скача с 35% (≈ 1,5 млрд. €) и че несъбирането ѝ би свалило дефицита до 4,7%. **Числото е вярно — но за касовия ред „издръжка“ по КФП, а не само за изброените комунални разходи.** Приложение № 3 на АСБП показва ръст на целия ред от **4 251,5 на 5 785,9 млн. € (2025→2026)** — **+1 534 млн., или +36%**. Управляващите оспорват тъкмо тази цифра: председателят на бюджетната комисия Константин Проданов посочва, че по методологията ESA „междинното потребление“ на сектор „Държавно управление“ расте с **23%, не 35%** — от **5 610,4 на 6 902,4 млн. €** (Табл. II-6) — и че колите изобщо не са издръжка, а капиталов разход.[^prodanov] **И двете числа са верни — просто мерят различни неща:** Василев цитира касовия КФП-ред (+36%), Проданов — начислената ESA-категория (+23%); по-високият темп на Василев отчасти се дължи на ниската касова база за 2025 г. (отложени плащания). Така или иначе, това е **реален национален разход**: 1,53 млрд. € са **1,2% от БВП**, така че отпадането им сваля касовия дефицит от 5,7% на **около 4,5%**. Но — както подчертава и Проданов — издръжката включва и **неизбежни оперативни разходи** (консумативи за болниците, отопление на училищата, гориво за линейките и патрулките), така че не цялата сума е „излишък“, който просто може да отпадне. Второто е за **капиталовите разходи**: 9,3 млрд. € заложени, 3,5 млрд. € увеличение, „ако не ги направим — това са още 3% от дефицита“. **Числата му са верни, но изводът за дефицита заблуждава.** Сумите се връзват — капиталови разходи **5 870,1 млн. € (изпълнение 2025) → 9 360,6 млн. € (план 2026)**, разлика **≈ 3,5 млрд. €**. Но **57% от тези 9,3 млрд. € са европейски пари** (5 331,7 млн. € европейско финансиране, в т.ч. ПВУ, срещу 4 028,9 млн. € национални), а 2026 е последната голяма година на Плана за възстановяване — затова капиталовите разходи **падат до 6,7 млрд. € през 2027 г.** И най-важното: европейската капиталова програма е **покрита от европейски грантове** — „помощите от чужбина“ в приходите скачат до **5 370,7 млн. €** през 2026 г. — така че тези разходи са **неутрални за дефицита**: не ги ли направиш, губиш и грантовете. Затова „още 3% дефицит“ е силно преувеличено — реално дефицитно тежи само националното финансиране (€4 028,9 млн.), а самото му увеличение спрямо 2025 г. е около 1,3 млрд. € — тоест **близо 1 процентен пункт, не 3**. Освен това той сравнява план за 2026 г. с изпълнение за 2025 г.; при хроничното недоусвояване на капиталовите разходи (2025 г. — едва 73%) реалното увеличение вероятно ще е по-малко. **Икономистите.** Никола Янков (Експат Капитал): „Отчайваща демонстрация на страх. Нулева реформа. Шокиращо… Ние нямаме проблем в държавата — нямаме рецесия, нямаме бедствия, нямаме война, нямаме пандемия… България заслужава бюджет с 3% дефицит.“[^plovdiv24-yankov] Доц. Щерьо Ножаров (УНСС): „В бюджета има математически парадокси, юридически абсурди и противоречия… Има ли въобще някакви структурни реформи и консолидация? Директният отговор е никакви.“ Той определя част от очаквания ръст на приходите като „замаскиран увеличен приход от инфлация“ и пита „къде ни е буферът срещу следващия екзогенен шок“.[^econbg] Бившият вицепремиер Николай Василев го нарече „най-разочароващият и лишен от реформи бюджет през последните години“, посочвайки над 12 000 незаети бройки в администрацията, които никой не съкращава.[^safenews-vasilev] **Институтът за пазарна икономика (ИПИ)** е по-сдържан, но не по-малко скептичен: позицията му е, че бюджетът на практика трябва да бъде „замразен“ заради предвидимост и че „няма отсрочка“ за свиване на дефицита; според главния икономист Лъчезар Богданов основният нерешен въпрос е как се финансират разходите без сериозно вдигане на данъци.[^ime] ## Какво казват защитниците **Правителството.** Донев държи на посланието „**няма да отнемаме права и няма да намаляваме доходи**“ и описва 5,7% като „първата стъпка към финансово оздравяване“, с цел 3% през 2028 г.[^euronews] Неговата дефиниция на проблема е запомняща се: „**свръхдефицит е това парите да ти свършат десет дни преди заплата**“.[^mediapool] Той охлади и очакванията, че личните осигуровки за държавните служители ще запълнят дупката: „създаде се свръхочакване… но това няма как да стане“ — нетният доход на засегнатите се запазва чрез компенсация.[^sega] **Управляващото мнозинство.** Петър Витанов (Прогресивна България): „Траекторията на дефицита беше над 7%, ние го намалихме с 2% за 4 месеца“; „тези съкращения в администрацията ги правим ние — никой досега не го бе направил“.[^vitanov] Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов защити рамката с числата: „подреденият“ 3%-дефицитен бюджет, който опозицията твърди, че е наследила, е фикция — приходите в него (50,4 млрд. €) са били надути, при положение че реалното изпълнение за 2025 г. е едва ~44 млрд. €. Той настоява и че доходите не са „замразени“: МРЗ расте с **12,6% до €620,20** от 1 януари, заплатите в бюджетния сектор — с **5%**, а разходите за пенсии нарастват с **~1,2 млрд. €** спрямо 2025 г.[^prodanov] **Независими гласове „за“.** Най-ясната защита извън властта дойде от Георги Вулджев (ЕКИП): „Предложеният проектобюджет е стъпка в правилната посока и значително подобрение спрямо предложеното през декември.“ Той смята дори, че дефицитът може да бъде елиминиран в рамките на пълен мандат — но изразява и съмнение дали екипът на МФ ще е достатъчно амбициозен.[^econbg] От УС на БНБ Любомир Каримански призова критиките да не са прибързани и обърна внимание, че извънбюджетни капиталови инжекции (напр. в ББР) могат да крият реалната картина.[^karimanski] ## Синдикати, работодатели, Брюксел **Синдикатите** са разделени по конкретните мерки. КНСБ изрази „категорично несъгласие“ с линейното 10-процентно намаление на разходите за заплати, но подкрепи вдигането на МОД;[^knsb] главният икономист Любослав Костов нарече тезата, че минималната заплата „напряга“ бюджета, „икономическа демагогия“.[^kostov] От „Подкрепа“ Димитър Манолов беше философски: „в ситуация като тази не може да бъде предложен добър бюджет… направили са това, което са могли“, но поиска ревизия на всичките 304 административни структури.[^manolov] **Работодателите** са по-остри. Васил Велев (АИКБ): „Дефицитът от 5,7% е впечатляващ, не сме имали такъв… от няколко години сме оставени на една шейна, която ни води към пропастта.“[^aikb] (За КРИБ, БСК и БТПП не открихме изрично датирано изявление конкретно по този бюджет — затова не им приписваме позиция.) **Европа.** На 3 юни 2026 г. — само около пет месеца след като България влезе в еврозоната на 1 януари — Европейската комисия препоръча откриване на процедура по прекомерен дефицит. В оценката си ЕК посочва, че разходите са нараствали основно за пенсии и заплати в публичния сектор, финансирани с „краткосрочни или ad-hoc мерки“, което повишава фискалните рискове.[^edp] В същото време кредитните рейтинги останаха стабилни: S&P потвърди **BBB+ с положителна перспектива** през май 2026 г. ## Кой е прав? Проверка твърдение по твърдение | Твърдение | Кой го казва | Проверка | | -------------------------------------------------------- | ----------------------- | ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- | | Дефицитът е 5,7% от БВП (~7,2 млрд. €) | Правителство | **Потвърдено** — аритметиката е консистентна | | МОД €2 112→€2 300 носи +90,8 млн. € | Правителство | **Потвърдено като годишен ефект** — централна оценка 88,3 млн. €; 2026 каса ~37 млн. (старт 1 авг.) | | Свиване на партийната субсидия = 2,1 млн. € | Правителство | **Потвърдено** | | „Няма да намаляваме доходи“ | Правителство | **Частично** — вярно за ставки и обезщетения, но МОД и личните осигуровки реално намаляват нетото на засегнати групи | | „Консолидация до 3% при експлодиращ дълг = противоречие“ | Ножаров (УНСС) | **Опровергано** — падащ дефицит + растящ дълг е нормално; дълг 35% е сред най-ниските в ЕС | | „Приходите са надценени“ | Фискален съвет | **Частично потвърдено** — „меките“ ~600 млн. € са с висок риск; моделът признава ~40% | | „Нулева реформа“ / няма структурни промени | Янков, Ножаров, Василев | **До голяма степен вярно** — мерките са предимно еднократни и параметрични, не структурни | | „Дефицит като при Виденов“ | ПП-ДБ, ГЕРБ | **Подвеждащо** (виж по-долу) | | Дефицитът е по-лош дори от прогнозата на ЕК | Нашата проверка | **Потвърдено** — −5,4% срещу −4,1% (~1,63 млрд. €) | | Издръжката скача с 35% (≈ 1,5 млрд. €) | Асен Василев (ПП) | **Потвърдено (касова база)** — +36% по КФП (4 251,5→5 785,9 млн. €), но +23% по ESA (Проданов); реален разход → дефицит ~4,5% | | Ръст €3,5 млрд. на капиталовите = „3% дефицит“ | Асен Василев (ПП) | **Подвеждащо** — числата верни, но 57% са ЕС грантове (неутрални за дефицита); реално ~1 пп | Заслужава си отделно да разгледаме **„Виденовото време“** — най-силната риторична фигура в спора. По размер дефицитът наистина е голям и правителството само го нарича „свръхдефицит“. Но **икономическата аналогия не издържа**: 1996–1997 г. беше хиперинфлация (стотици проценти), банкова и валутна криза, при положение че валутният борд бе въведен едва през юли 1997 г. През 2026 г. България е **в еврозоната**, с инфлация 4,3%, дълг около 30% от БВП (сред най-ниските в ЕС) и инвестиционен рейтинг с положителна перспектива. По-близкият исторически паралел всъщност е **банковата криза от 2014 г.** (фалитът на КТБ и изплащането на гарантираните депозити), за която критиката удобно премълчава.[^corpbank] Сравнението с Виденов казва нещо за **посоката и липсата на реформи**, но приравняването на еврозонов, нискозадлъжнял бюджет към колапса от 1996 г. смесва различни явления. ## Как се стига до 3% още през 2026 г.? Сценарии със симулатора Критиците искат бюджет с 3% дефицит **веднага**, а не през 2028 г. Колко струва това? Симулаторът дава точния отговор: за да паднеш от 5,7% на 3% още тази година, трябва **допълнителна консолидация от около 3,43 млрд. €** по КФП (≈ 2,7 процентни пункта от БВП; ≈ 3,0 млрд. € на база ESA) — и то **върху** всичко, което бюджетът вече прави. Това не е дребна настройка, а свиване колкото целия годишен бюджет на отбраната и вътрешния ред, взети заедно. По-долу всеки лост е остойностен със [симулатора](/budget/simulator) — на годишна база и **с включена поведенческа реакция** (затова сумите са по-малки от „учебникарските“; вдигнеш ли ставка, базата се свива). Стартирането в средата на годината допълнително намалява ефекта за 2026 г. — още един довод защо правителството разсрочва консолидацията. | Лост | Годишен ефект (с поведение) | | ------------------------------------------------------------ | ------------------------------------------------------------------- | | ДДС 20→21% / →22% / →23% | +403 / +799 / **+1 188** млн. € | | ДДФЛ (плосък данък) 10→11% / →12% / →13% | +368 / +734 / **+1 099** млн. € | | Корпоративен 10→12% / →15% | +602 / +1 468 млн. € | | Данък дивидент 5→10% | +45 млн. € (статично 75; калибрирано към тавана на Фискалния съвет) | | МОД: таван €2 300 → €2 500 / премахване на тавана | +70 / +693 млн. € (над вече вдигнатия в бюджета €2 300) | | Администрация: съкращаване на щата −10% / −20% / −30% | +30 / +230 / +430 млн. € | | Заплати в бюджетния сектор: задълбочаване −10%→−15% / →−20% | +218 / +437 млн. € (над вече заложените −10%) | | Пенсии: индексация само по ИПЦ (вместо швейцарското правило) | +479 млн. € (≈ половината в 2026 г. — индексация от 1 юли) | | Капиталови разходи (национални) −10% / −20% | +185 / +371 млн. € | | Събираемост/сива икономика (+1 млрд. € заявени) | +400 млн. € (моделът признава само 40%) | Три илюстративни пакета, всеки от които **затваря дупката**: - **A · Изцяло по приходите.** ДДС на 23% (+1 188), ДДФЛ на 13% (+1 099), корпоративен на 12% (+602), дивидент 5→10% (+45), плюс ~500 млн. € реална събираемост = **≈ 3,43 млрд. €**. Цена: всеки българин плаща повече ДДС и подоходен данък, а емблематичният 10% плосък данък изчезва. - **B · Балансиран.** ДДС на 22% (+799), ДДФЛ на 12% (+734), дивидент 5→10% (+45), пенсии само по ИПЦ (+479), щат −20% (+230), заплати до −20% (+437), капиталови −10% (+185), събираемост (+520) = **≈ 3,43 млрд. €**. Цена: разпределена, но засяга и пенсионери, и бюджетни служители, и инвестиции. - **C · Максимум по разходите.** Дори да замразиш пенсиите до инфлацията (+479), да съкратиш администрацията с 30% (+430), да свиеш заплатите с 20% (+437) и националните капиталови разходи с 20% (+371) — чисто разходната страна дава **едва ~1,7 млрд. €**. Добавиш ли и агресивна събираемост (+600), стигаш ~2,3 млрд. За да достигнеш 3%, **ДДС на 23% (+1 188) пак е неизбежен**: общо ≈ 3,50 млрд. €. Сам по себе си най-спорният приходен лост е **премахването на тавана на МОД**: добавя около **693 млн. €** (близо една пета от дупката) — но директно оскъпява високите заплати за работодателите (които традиционно се противопоставят на вдигането на тавана), затова не сме го сложили в нито един от пакетите по-горе. По-умереното вдигане до €2 500 носи едва ~70 млн. €. И това е главният извод: **до 3% за една година не се стига само с „рязане на администрацията“.** Нетният фонд работна заплата в бюджетния сектор, който изобщо подлежи на рязане, е едва ~2,8 млрд. €, така че дори драконовски съкращения добавят няколкостотин милиона, не милиарди. Математиката принуждава или **широко увеличение на данъците** (ДДС/ДДФЛ), или **посягане на пенсиите** — а най-вероятно и двете. Точно затова разсрочването до 2028 г. не е само политическа боязливост: едногодишният удар е огромен. Но е и обратното на оправдание — изборът „по-късно“ означава още две години дефицити и натрупан дълг. Отворете [симулатора](/budget/simulator) и сглобете свой пакет: ще видите колко тясна е всъщност пътеката. ## Накратко Картината е смесена. Бюджетът поне не разкрасява изходната позиция — залага дефицит **по-голям дори от прогнозата на самата Европейска комисия**, което може да се чете двояко: като откровеност за наследените дисбаланси или като начин всички болезнени мерки да се концентрират в първата година на мандата, за да изглеждат следващите по-добре. Аритметиката му е издържана: дефицит, дълг и основните мерки минават проверката със симулатора, а дългът остава нисък по европейските мерки. Но критиците имат основание по същество в две точки. **Първо, реформите са плахи** — мерките са предимно еднократни (5% индексация, замразявания, линейни съкращения), а не структурни (сливане на администрации, преглед на разходните пера, приватизация/ПЧП). **Второ, част от приходите са меки** — няколкостотин милиона евро „събираемост“ и „ефективност“, които, както показва досегашното изпълнение, рядко влизат изцяло в хазната. Дали „плавната консолидация“ ще се случи, ще проличи чак в бюджета за 2027 г., когато ще липсва и възглавницата от европейските пари по ПВУ. А голяма част от самия спор е по-скоро за **коя мярка се цитира** — каса срещу начисление, КФП срещу ESA — отколкото за фактите. Всяко число тук може да се провери: отворете [таблото „Бюджет“](/budget) за актуалното изпълнение по КФП и [симулатора](/budget/simulator), за да пуснете собствените си сценарии срещу същите официални разчети. --- _Методология и източници. Фактите за рамката са от внесените в Народното събрание проект на ЗДБРБ-2026 и АСБП 2026–2028 (Министерство на финансите, 24 юни 2026 г.). Числата от „проверката“ са от реално изпълнение на двигателя на [бюджетния симулатор](/budget/simulator) (`src/lib/bgTaxPolicy.ts`, `src/lib/bgFiscalProjection.ts`), чиято базова линия стъпва на изпълнението на КФП за 2025 г. и на пролетната прогноза на ЕК. Цитатите на политици и икономисти са от публикувани между 24 и 25 юни 2026 г. медийни материали, посочени поименно по-долу._ [^doc]: Министерство на финансите — проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (чл. 1, чл. 51, чл. 65–67) и Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г. (мотиви, табл. I-2, II-1, II-2, VI-1), внесени в Народното събрание на 24 юни 2026 г. [^euronews]: „Кабинетът представи бюджет за 2026 г. с 5,7% дефицит“, Euronews Bulgaria, 24.06.2026 — https://euronews.bg/news/kabinetat-predstavi-byudzhet-za-2026-g-s-5-7-defitsit/ [^mediapool]: „Кабинетът „Радев“ внася Бюджет 2026 със свръхдефицит от 5.7%“, Mediapool, 24.06.2026 — https://www.mediapool.bg/kabinetat-radev-vnasya-byudzhet-2026-sas-svrahdefitsit-ot-57-obnovena-news384789.html [^sega]: „Правителството представи бюджет за 2026 г. със свръхдефицит 5,7%“, Сега, 24.06.2026 — https://www.segabg.com/hot/category-economy/pravitelstvoto-predstavi-byudzhet-za-2026-g-svruhdeficit-57 [^cik]: Резултати от изборите за 52-ро Народно събрание, 19 април 2026 г. — Централна избирателна комисия; обобщено в [резултатите за 19.04.2026 на electionsbg](/?elections=2026_04_19) (Прогресивна България 1 444 920 гласа / 44,59% / 131 мандата; активност 51,11%). [^econ-gov]: „България официално има ново редовно правителство“, economic.bg, 08.05.2026 — https://www.economic.bg/bg/a/view/bylgarija-oficialno-ima-novo-redovno-pravitelstvo [^bikov]: „Биков: Ако бюджетът бъде приет в този вид, прогресът ще е сходен с времето, когато БСП и Жан Виденов управляваха“, Fakti.bg, 24.06.2026 — https://fakti.bg/bulgaria/1063220-bikov-ako-budjetat-bade-priet-v-tozi-mu-vid-progresat-shte-e-shoden-s-vremeto-kogato-bsp-i-jan-videnov-upravlavaha [^db-ottegli]: „ДБ: Настояваме финансовият министър да оттегли и преработи предложения Бюджет 2026“, Fakti.bg, 25.06.2026 — https://fakti.bg/bulgaria/1063347-db-nastoavame-finansoviat-ministar-da-ottegli-i-preraboti-predlojenia-budjet-2026 [^db-statement]: „ДБ: Отново имаме стария бюджет“, news.bg, 25.06.2026 — https://news.bg/politics/db-otnovo-imame-stariya-byudzhet.html [^bb]: Изявление на Божидар Божанов (ДБ) по проектобюджета, 24.06.2026 — https://boulevardbulgaria.bg/articles/administrativen-natisk-i-defitsit-ot-vremeto-na-vremeto-na-videnov-reaktsiite-za-proektobyudzheta-na-kabineta-radev [^kostadinov]: „Видях бюджета на Радев. С две думи — пълна катастрофа“ (Костадин Костадинов), novini247/Focus, 24.06.2026 — https://www.focus-news.net/novini/Bylgaria/Kostadin-Kostadinov-za-proektobyudzhet-2026-godina-Pulna-katastrofa-2986036 [^vasilev-pc]: Пресконференция на Асен Василев (ПП) по проектобюджета за 2026 г., Clubz.bg, юни 2026 г. — https://clubz.bg/176394 ; числата са съпоставени с АСБП 2026–2028, Приложение № 3 (Консолидирана фискална програма за периода 2023–2028 г.). [^fakti-obzor]: „С дъх на Виденовото време: опозиция и икономисти на нож срещу Бюджет 2026 (обзор)“, Fakti.bg, 24–25.06.2026 — https://fakti.bg/mnenia/1063359-s-dah-na-videnovoto-vreme-opozicia-i-ikonomisti-na-noj-sreshtu-budjet-2026-obzor [^plovdiv24-yankov]: „Никола Янков: Проектобюджетът е отчайваща демонстрация на страх и нулева реформа“, Plovdiv24, 25.06.2026 — https://www.plovdiv24.bg/novini/Bylgaria/Nikola-Yankov-Proektobyudzhetut-e-otchaivashta-demonstraciya-na-strah-i-nuleva-reforma-ot-kakvato-Bulgariya-nyama-nuzhda-2986244 [^econbg]: „Голяма грешка или стъпка в правилната посока? Икономистите са разделени за Бюджет 2026“ (Щерьо Ножаров, Георги Вулджев), economic.bg, 25.06.2026 — https://www.economic.bg/bg/a/view/goljama-greshka-ili-stypka-v-pravilnata-posoka-ikonomistite-sa-razdeleni-za-budjet-2026 [^safenews-vasilev]: „Разгром на Бюджет 2026! Николай Василев: най-разочароващият бюджет от години“, SafeNews, 24.06.2026 — https://safenews.bg/razgrom-na-byudzhet-2026-nikolaj-vasilev-tova-e-naj-razocharovasthiyat-byudzhet-ot-godini/ [^ime]: „ИПИ: Бюджет 2026 няма да бъде прекроен“, news.bg / „Няма отсрочка за свиване на бюджетния дефицит“, ime.bg — https://news.bg/finance/ipi-byudzhet-2026-nyama-da-bade-prekroen-vseki-grabi-ot-golyamata-pitsa.html ; https://ime.bg/articles/nyama-otsrochka-za-svivane-na-byudzhetniya-defitsit/ [^vitanov]: „Петър Витанов: Траекторията на дефицита беше над 7%, ние го намалихме с 2% за 4 месеца“, Focus, 25.06.2026 — https://www.focus-news.net/novini/Bylgaria/Petur-Vitanov-Traektoriyata-na-deficita-beshe-nad-7-nie-go-namalihme-s-2-za-4-meseca-2986511 [^prodanov]: Декларация на Константин Проданов, председател на Комисията по бюджет и финанси (Прогресивна България), юни 2026 г.; данните за начисленото „междинно потребление“ на сектор „Държавно управление“ (5 610,4 → 6 902,4 млн. €, +23%) са от АСБП 2026–2028, Табл. II-6. [^karimanski]: „Любомир Каримански: Критиките към бюджета са прибързани“, Fakti.bg, 25.06.2026 — https://fakti.bg/video/1063435-lubomir-karimanski-pred-fakti-kritikite-kam-budjeta-sa-pribarzani-video [^knsb]: „Позиция на КНСБ относно предвидената политика по доходите в Бюджет 2026“, knsb-bg.org, 22.05.2026 — https://knsb-bg.org/index.php/2026/05/22/pozicziya-na-knsb-otnosno-predvidenata-politika-po-dohodite-v-byudzhet-2026/ [^kostov]: „Синдикалист срещу Гълъб Донев: да се твърди, че минималната заплата напряга бюджета, е икономическа демагогия“ (Любослав Костов, КНСБ), Fakti.bg, 18.05.2026 — https://fakti.bg/bulgaria/1055206-sindikalist-sreshtu-galab-donev-da-se-tvardi-che-minimalnata-zaplata-napraga-budjeta-e-ikonomicheska-demagogia [^manolov]: „Димитър Манолов: В ситуация като тази не може да бъде предложен добър бюджет“ (КТ „Подкрепа“), Fakti.bg, 24.06.2026 — https://fakti.bg/bulgaria/1063249-dimitar-manolov-v-situacia-kato-tazi-ne-moje-da-bade-predlojen-dobar-budjet-napravili-sa-tova-koeto-sa-mogli [^aikb]: „Бизнесът за Бюджет 2026: България кара към пропастта“ (Васил Велев, АИКБ), SafeNews, 24.06.2026 — https://safenews.bg/biznesat-za-byudzhet-2026-balgariya-kara-kam-propastta-vreme-e-za-ryazak-zavoj-video/ [^fiscal]: Резюме на становището на Фискалния съвет по проекта на ЗДБРБ (риск от неизпълнение на приходите 3,5–4,7 млрд. €; становище от ноември 2025 г.) — https://www.fiscal-council.bg/bg/news/reziume-na-stanovishteto-na-fiskalnia-syvet-po-proekta-na-zakon-za-dyrjavnia-biudget-na-rb-za-2026 [^edp]: „European Commission recommends excessive deficit procedure for Bulgaria“ (Валдис Домбровскис), BTA, 03.06.2026 — https://www.bta.bg/en/news/economy/1139551-european-commission-recommends-excessive-deficit-procedure-for-bulgaria [^sofiaglobe]: „EC recommends opening excessive deficit procedure against Bulgaria“, The Sofia Globe, 03.06.2026 — https://sofiaglobe.com/2026/06/03/ec-recommends-opening-excessive-deficit-procedure-against-bulgaria/ [^corpbank]: „Seizure of Bulgaria's Corpbank“ (КТБ, 2014 г.) — https://en.wikipedia.org/wiki/Seizure_of_Bulgaria's_Corpbank ### По следите на публичните пари: граждански инструменти за обществените поръчки URL (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-06-20-following-public-money | URL (EN): https://electionsbg.com/en/articles/2026-06-20-following-public-money Markdown (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-06-20-following-public-money-bg.md Markdown (EN): https://electionsbg.com/articles/2026-06-20-following-public-money-en.md Публикувана: 2026-06-20 Категория: feature **Резюме:** Разширеният модул за обществени поръчки в контекст — у нас (АОП/ЦАИС ЕОП, СИГМА) и по света (opentender.eu, DOZORRO, OCDS). Прозрачен индекс на корупционния риск, диаграми на паричните потоци, търсене по политик, карта по области и списък със сигнали за риск, с примери какво реално може да намерите в данните: един участник, концентрация и фирми, свързани с депутати и служители. --- keywords: - обществени поръчки - индекс на риска - един участник - АОП - ЦАИС ЕОП - СИГМА - opentender - OCDS - DOZORRO - сигнали за риск - свързани с депутати фирми - действителен собственик - data.egov.bg schemaType: Article --- # По следите на публичните пари: граждански инструменти за обществените поръчки Всяка година държавата сключва десетки хиляди договори по [обществени поръчки](/procurement). Данните за тях са публични, но на практика — недостъпни за обикновения човек: хиляди файлове в [data.egov.bg](https://data.egov.bg/) и в системата [ЦАИС ЕОП](https://app.eop.bg/), без начин да зададете въпросите, които имат значение — кой печели постоянно без конкуренция, кои фирми са свързани с хората във властта и накъде отиват парите на моята община. Модулът [Обществени поръчки](/procurement) дава отговор на тези въпроси. В него има **301 205 договора и анекси** — от **4393 възложители** към **26 128 фирми** за периода **2011–2026 г.**, на стойност **74,1 млрд. €**. Към тези данни добавяме индекс на риска, диаграми на паричните потоци, универсално търсене по фирма, политик или служител, карта по области, разбивка по сектори (CPV), браузър на договорите с филтри по сектор, процедура, стойност и финансиране от ЕС, и списък със сигнали за риск. По-долу поставяме модула в контекст — у нас и по света — преглеждаме всеки инструмент и завършваме с примери какво реално може да намерите в данните. ## 1. Картината у нас и по света **У нас** основните данни идват от Агенцията по обществени поръчки (АОП) и системата ЦАИС ЕОП и се публикуват като отворени данни в [data.egov.bg](https://data.egov.bg/organisation/about/aop). Те са пълни и официални, но сурови — без анализ, без оценка на риска и, най-важното, без връзка между договора и хората зад спечелилата фирма. През юни 2026 г. Министерството на иновациите и дигиталната трансформация пусна [СИГМА](https://sigma.midt.bg) — държавна аналитична надстройка над същите данни на АОП. Платформата има изчистен интерфейс и още от старта предлага работещ справочник на възложители, фирми и договори — с филтри по сектор (CPV), вид процедура, година, стойност и финансиране от ЕС, търсене по име, ЕИК или номер на договор, диаграми на паричните потоци по сектори и сваляне на всеки списък като CSV (а на отделния договор — като JSON). Това е солидна основа, върху която да се надгражда. По-амбициозните функции, които платформата обяви — изкуствен интелект, светофарен индекс на риска (зелено-жълто-червено), сигнали за риск и модул за действителните собственици — засега остават за следващ етап. Освен официалните регистри, у нас има и граждански, и търговски усилия около обществените поръчки — от разследваща журналистика до услуги за бизнеса: | Платформа | Какво представлява | Фокус | Статус | | --- | --- | --- | --- | | [BIRD / Bivol](https://scan.bird.bg/) | разследваща журналистика + търсачка | свързани лица (PEP), публични разходи, фирми, поръчки, евросредства — търсене по име | активна | | [ИПИ — „Отворени обществени поръчки“](https://ime.bg/) | анализ на отворените данни + сайт (oop.ime.bg) | ефективност на разходите, индикатори | специализираният сайт вече не се поддържа | | [Антикорупционен фонд](https://acf.bg/) | НПО за разследвания | конкретни схеми в поръчки — доклади, не база данни | активна | | [БИПИ](http://www.bili-bg.org/) | НПО за правни инициативи | интегритет, декларации, съдебна прозрачност (не инструмент за поръчки) | активна | | [aop-baza.bg](https://www.aop-baza.bg/), [targove.info](https://www.targove.info/) | търговски услуги за известия | абонамент: филтрирани обяви BG+ЕС, дневен имейл (с безплатен пробен период) | активни · платени | | [ЗОП Плюс](https://zopplus.com/) | специализирано издание + „ЗОП+ Асистент“ | експертни консултации, обучения, документация | активна · платена | **По света** еталон е стандартът [Open Contracting Data Standard](https://standard.open-contracting.org/) (OCDS), който прави поръчките сравними между държавите. Общоевропейският проект [opentender.eu](https://opentender.eu/) (DIGIWHIST) пръв въведе количествен **индекс на корупционния риск** — разработен от Mihály Fazekas и [Government Transparency Institute](https://www.govtransparency.eu/) — върху обективни признаци: само един участник в търга, кратки срокове за оферти, процедури без открита конкуренция, концентрация на поръчките у един доставчик. В Украйна системата [ProZorro](https://prozorro.gov.ua/) върви заедно с гражданската инициатива [DOZORRO](https://dozorro.org/), която следи риска и дава възможност на всеки да проследява конкретен възложител или изпълнител. Има и платени платформи (Spend Network и Tussell във Великобритания, GovSpend в САЩ) с табла и известия за фирми и възложители, а американската [USAspending.gov](https://www.usaspending.gov/) предлага подробно разглеждане с карти по щати. **Къде се вписва нашият модул.** Той стъпва на същия международен опит — прозрачния индекс на риска по подхода на Fazekas, идеята на DOZORRO да следиш избрани възложители и изпълнители, и структура, близка до OCDS — и добавя това, което никой друг не прави за България: съпоставя всеки договор с местната политическа класа. Свързваме народни представители, министри, ръководители на държавни агенции, областни управители, кметове, заместник-кметове и общински съветници с фирмите чрез декларациите им пред [Сметната палата](https://register.cacbg.bg/) и [Търговския регистър](https://portal.registryagency.bg/CR/en/Verifications/Verifications). Таблицата по-долу сравнява функция по функция. | Функция | АОП / ЦАИС ЕОП | СИГМА | opentender.eu | ProZorro / DOZORRO | Наясно | | --- | --- | --- | --- | --- | --- | | Покритие | всички поръчки по ЗОП | 2020– | ЕС, вкл. BG | Украйна | BG, 2011–2026 | | Отворен стандарт (OCDS) | да | не | да | да | да | | Прозрачен индекс на риска | не | обявен | да | да | да | | Сигнал „само един участник“ | не | частично | да | да | да | | Други червени флагове | не | обявен | да | да | да | | Диаграми на паричните потоци | не | да | не | частично | да | | Филтри по сектор / стойност / процедура | не | да | да | да | да | | Връзки с политици / собственици | не | обявен | не | частично | да | | Карта по области / общини | не | не | частично | да | да | | Търсене по човек / фирма | частично | да | да | да | да | | Следене / списък за наблюдение | не | не | не | да | да | | AI асистент (на естествен език) | не | обявен | не | частично | да | | Местни поръчки (ниво община) | не | частично | частично | да | да | | Търгове: прогноза срещу реален разход | частично | не | частично | частично | да | | Обжалвания пред КЗК | не | не | не | частично | да | | Свързани НПО (ЮЛНЦ) | не | не | не | не | да | | Тематични анализи (напр. пътища, €/км) | не | не | не | не | да | | Достъп | безплатен · държавен | безплатен · държавен | безплатен · академичен | безплатен · държавен + граждански | безплатен · на български и английски · независим | „Обявен“ означава анонсирана, но все още неработеща функция (към юни 2026 г.). Извън тази група стоят търговските платформи за пазарно изследване и порталите за публични разходи. Те решават друга задача — да помогнат на доставчиците да печелят клиенти или да направят разходите на едно правителство видими — затова не се задълбочават с корупционен риск и не свързват договорите с политици: | Платформа | Какво представлява | За кого / фокус | Достъп | | --- | --- | --- | --- | | [Spend Network](https://www.spendnetwork.com/) | глобална база с данни за поръчки (160+ държави) | доставчици и анализатори | платен | | [Tussell](https://www.tussell.com/) | данни за договори и рамкови споразумения (Великобритания) | пазарно изследване за доставчици | платен | | [GovSpend](https://govspend.com/) | данни за поръчки и разходи (САЩ) | продажби към публичния сектор | платен | | [USAspending.gov](https://www.usaspending.gov/) | официален портал за федералните разходи (САЩ) | прозрачност на държавните разходи | безплатен · държавен | ## 2. Инструментите ### Прозрачен индекс на риска, а не „черна кутия“ Всеки договор получава **индекс на риска** от 0 до 100 — каква част от приложимите проверки за риск са се задействали, по подхода на Fazekas/Government Transparency Institute. Индексът е напълно прозрачен: страницата показва кои проверки са се задействали и колко изобщо са били приложими („3 от 8 проверки“), за да прецените сами, вместо да разчитате на непрозрачни цветови сигнали. ![Страница на договор с прозрачния индекс на риска и чиповете за сигнали](/articles/images/procurement-tools/01-risk-index.webp) *[Виж на живо: примерен договор →](/procurement/contract/701291266900)* Проверките са: **един участник** (по реалния брой подадени оферти, който се публикува в отворените данни; сигналът се потиска в сектори, където един участник е обичайното положение, за да няма фалшив сигнал[^cpv]), процедура **без открит търг**, **кратък срок** за подаване на оферти, **анекс**, който променя първоначалния договор, изпълнител в **черния списък** на АОП, възложител, който е **съсредоточил** договорите си с един доставчик, изпълнител, **свързан с депутат**, и изпълнител, **свързан с друг изборен или назначен служител**. ### Всеки договор, сортируем и търсим Същият този индекс на риска стои до всеки ред и в общата таблица — над 300 000 договора, които можете да филтрирате по сектор, процедура, стойност и финансиране от ЕС, да сортирате по всяка колона и да изтеглите. Така сигналите изпъкват, без да отваряте всеки договор поотделно: подредете по риск или оставете само договорите със сигнал. Над таблицата стои обобщение за текущия филтър — брой, обща сума, дял с европейско финансиране и дял със сигнал. ![Таблицата „Договори“ с филтрите, обобщението и индекса на риска до всеки ред](/articles/images/procurement-tools/09-contracts.webp) *[Виж на живо: всички договори →](/procurement/contracts)* Обхватът се превключва както навсякъде в модула — **този парламент** (само договорите от мандата на избраното Народно събрание) или **всички години**. В режим „всички години“ търсенето минава през целия период, а не само през избраната година: въведете име на фирма и ще видите договорите ѝ от 2011 г. до днес. Натиснете предмета, за да отворите самия договор, а звездата го запазва в списъка ви за наблюдение. ### Накъде се движат парите Парите на възложителя се разклоняват към изпълнителите му като диаграма (Sankey) — на всяка страница на възложител, както и на самото [табло на модула](/procurement), а фирмите, свързани с народен представител, са откроени. Страницата на фирма обръща въпроса: тъй като всичките ѝ приходи се стичат към един получател, тя показва **колко зависи фирмата от един възложител** — делът на основния възложител, делът на първите три и колко са възложителите ѝ общо. ![Зависимост от възложители на страница на фирма](/articles/images/procurement-tools/02-buyer-dependency.webp) *[Виж на живо: страница на фирма →](/company/103267194)* ### Хората зад фирмите На всяка страница на фирма модулът показва свързаните с нея политици — и не само депутати. Кметове, заместник-кметове, общински съветници, министри, областни управители и ръководители на агенции се съпоставят с фирмите, в които са декларирали дял или в които фигурират като управители в Търговския регистър. ![Секцията „Политически връзки“ на страница на фирма](/articles/images/procurement-tools/04-officials.webp) *[Виж на живо: страница на фирма →](/company/202758921)* Може и обратното — да тръгнете от човека: [универсалното търсене на таблото](/procurement) намира политик, служител или фирма и показва до кои поръчки стигате през свързаните лица. ![Търсене по политик и връзките му с обществени поръчки](/articles/images/procurement-tools/07-scanner.webp) *[Виж на живо: свързани политици →](/procurement/mps)* Връзката тук идва от публичен регистър и показва **декларирана зависимост, а не обвинение.** Законът позволява на изборните лица да притежават дялове; забранява на действащите депутати да заемат ръководни длъжности в дружества, но не и минал бизнес или собственост. Инструментът показва връзката и сочи източника — преценката остава ваша. ### Вашата община Местните поръчки личат на всяко табло за населено място: колко е похарчила общината, нейните училища и болници и за кого. ![Плочката за местни поръчки на табло за населено място](/articles/images/procurement-tools/08-myarea.webp) *[Виж на живо: табло на община Пловдив →](/governance/PDV22)* А [картите на поръчките](/procurement/by-settlement) показват всяка област в три разреза наведнъж — обща сума, **на жител** (за да не повтарят просто картата на населението) и средна стойност на договора. Щракнете върху област на която и да е карта, за да филтрирате таблицата с населените места отдолу. ![Карти на поръчките по области — обща сума, на жител и средна стойност на договора](/articles/images/procurement-tools/05-choropleth.webp) *[Виж на живо: карти по области →](/procurement/by-settlement)* ### Сигналите за риск [Списъкът със сигнали](/procurement/flags) събира на едно място случаите, които си заслужава да погледнете отблизо — възложители, съсредоточили договорите си с един доставчик, действащи забрани и най-едрите изпълнители, свързани с политици. А както в DOZORRO, можете да **следите** избран възложител, изпълнител или политик и да го запазите в свой списък за наблюдение. ![Списък със сигнали за риск в поръчките](/articles/images/procurement-tools/06-flags.webp) *[Виж на живо: сигнали за риск →](/procurement/flags)* ## 3. Какво може да намерите **Концентрация у един доставчик.** В целия масив **45% от договорите, за които е публикуван броят оферти, са с един-единствен участник** — добре познатият проблем с конкуренцията у нас. Списъкът извежда крайните случаи: възложители, дали *100%* от поръчките си на една фирма — често малки училища и читалища. А понякога мащабът изненадва: средно [училище в с. Рибново](/awarder/000013115) е дало договор за **2,5 млн. €** на една благоевградска фирма — близо 95% от всичко, което изобщо е възлагало. Дори всяко възлагане поотделно да е законно, такава концентрация заслужава повишено внимание. **Политическата класа като изпълнители.** Модулът отчита **43 депутати, свързани с 41 фирми**, спечелили договори за **близо 1 млрд. €** за целия период, и **82 изборни и назначени лица извън парламента**, свързани с **81** фирми изпълнители. Най-едрите връзки минават през държавни дружества: депутат, вписан като директор на държавната пътностроителна [„Автомагистрали“](/company/831646048) — **602 млн. €** по поръчки; друг депутат — в [„Български пощи“](/company/121396123) за **182 млн. €**; ръководител на държавна агенция, вписан в ИТ дружеството [„Информационно обслужване“](/company/831641791) за **315 млн. €**. Към тях се добавят и общински съветници с пряко деклариран дял — например в [„Глобъл клинър“](/company/202758921) (почистване, 25 млн. €) и [„Етропал трейд“](/company/122055819) (медицински изделия, 13 млн. €). Само по себе си това не е нарушение — то е картата на декларирания интерес, която досега беше разпиляна в хиляди документи. **Картината на ниво община.** Тъй като всеки местен възложител е обвързан със своето населено място, можете да разгледате цяла община наведнъж — например [Пловдив](/procurement/settlement/56784): **4,0 млрд. €** по 15 665 договора, водени от университетската болница, областното електроразпределение и самата община. ## 4. Метод и ограничения В основата на всички тези функции стоят едни и същи отворени данни от АОП и ЦАИС ЕОП — без частен източник. Връзките с политици добавят само още два официални публични регистъра: декларациите за имущество и интереси пред Сметната палата и Търговския регистър. Сигналът „един участник“ ползва реалния брой подадени оферти от данните и се претегля спрямо обичайното ниво на конкуренция във всеки сектор, за да не отчита погрешно като риск пазари, които по принцип са с един участник. Връзките с хора стъпват **само** на сигурни съвпадения — деклариран дял или запис в Търговския регистър с достатъчно рядко име — и отпадат там, където често срещано българско име би довело до грешка. Извън обхвата остават договорите под праговете на ЗОП, вътрешните възлагания и чуждестранните изпълнители. Обхватът е от 2011 г. до днес, с една празнина в самия източник — АОП не публикува използваем файл с договори за 2018 г., затова тази година липсва, а 2020–2021 г. са с по-малко договори от съседните. Индексът на риска е помощно средство за подреждане и отсяване, а не правно доказателство; всяка цифра води обратно към източника си в data.egov.bg, за да я проверите сами. ## Други инструменти Модулът има и други инструменти, които разширяват картината отвъд подписания договор — ще ги разгледаме подробно в отделен материал. Накратко: - **[Поръчки (процедури)](/procurement/tenders)** — самите търгове, още преди подписване. Съпоставяме прогнозната стойност на процедурата с реално сключените по нея договори, за да се вижда къде оценката се разминава с разхода. - **[Жалби (КЗК)](/procurement/appeals)** — решенията на Комисията за защита на конкуренцията по обжалвани поръчки, плюс рейтинг на риска на възложителя от A до F. - **[НПО (ЮЛНЦ)](/procurement/ngos)** — сдруженията и фондациите: бордове, финансиране и допир до публичните пари. - **[Пътища (АПИ)](/procurement/roads)** и **[Какво купува държавата](/procurement/sectors)** — тематични разрези: пътното строителство с еталон €/км и по-дълбока разбивка по CPV сектори. - **Универсално търсене и път на връзката** — търсенето на таблото намира фирма, политик или служител; на страницата на фирма може да проверите дали конкретно лице има връзка с нея, дори през няколко стъпки. Отворете модула [Обществени поръчки](/procurement) или попитайте [асистента](https://ai.electionsbg.com) нещо като *„покажи сигналите за риск в поръчките“* — и проследете парите. ## Източници **Български данни и регистри** - Агенция по обществени поръчки (АОП) — отворени данни: [data.egov.bg](https://data.egov.bg/organisation/about/aop) - ЦАИС ЕОП (Централизирана автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“): [app.eop.bg](https://app.eop.bg/) - СИГМА (Министерство на иновациите и дигиталната трансформация): [sigma.midt.bg](https://sigma.midt.bg) - Сметна палата — декларации за имущество и интереси: [register.cacbg.bg](https://register.cacbg.bg/) - Търговски регистър (Агенция по вписванията): [portal.registryagency.bg/CR](https://portal.registryagency.bg/CR/en/Verifications/Verifications) **Стандарти и методология** - Open Contracting Data Standard / Open Contracting Partnership: [standard.open-contracting.org](https://standard.open-contracting.org/) - Government Transparency Institute: [govtransparency.eu](https://www.govtransparency.eu/) - Fazekas, Tóth & King — *Anatomy of Grand Corruption: A Composite Corruption Risk Index Based on Objective Data* (SSRN): [papers.ssrn.com/abstract=2331980](https://papers.ssrn.com/abstract=2331980) **Международни инструменти** - opentender.eu (DIGIWHIST): [opentender.eu](https://opentender.eu/) - ProZorro (Украйна): [prozorro.gov.ua](https://prozorro.gov.ua/) - DOZORRO (Transparency International Украйна): [dozorro.org](https://dozorro.org/) - Spend Network: [spendnetwork.com](https://www.spendnetwork.com/) - Tussell: [tussell.com](https://www.tussell.com/) - GovSpend: [govspend.com](https://govspend.com/) - USAspending.gov: [usaspending.gov](https://www.usaspending.gov/) [^cpv]: Решаваме го по сектори, от самите данни, без ръчно подбран списък. За всеки двуцифрен раздел по CPV (Общия терминологичен речник за обществени поръчки) пресмятаме какъв дял от договорите с обявен брой оферти са имали само един участник; ако този дял е 80% или повече, приемаме раздела за структурно едноучастников и потискаме сигнала там. Праговете се преизчисляват при всяко обновяване от самите данни. Към момента такъв е само 1 от 45 раздела — водоснабдяването (събрана и пречистена вода); съседни сектори като разпределението на ток, газ и вода и пощенските и далекосъобщителните услуги остават точно под прага. ### Как работи бюджетният симулатор: данни и модел URL (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-06-12-tax-policy-simulator | URL (EN): https://electionsbg.com/en/articles/2026-06-12-tax-policy-simulator Markdown (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-06-12-tax-policy-simulator-bg.md Markdown (EN): https://electionsbg.com/articles/2026-06-12-tax-policy-simulator-en.md Публикувана: 2026-06-14 Категория: feature **Резюме:** Как работи /budget/simulator: откъде идват данните и как е изграден моделът. Статичен и динамичен режим, как се оценява всеки лост (ДДС, ДДФЛ, корпоративен, дивиденти, МОД, акцизи, разходите), еластичност на поведението и фискалните мултипликатори зад динамичната оценка, ограниченията и сверката с официалните разчети. --- keywords: - симулатор на данъчни политики - данъчен калкулатор бюджет - ДДС симулатор България - плосък данък ДДФЛ - необлагаем минимум - максимален осигурителен доход МОД - прогресивно облагане - поведенчески еластичности - фискални мултипликатори - динамично оценяване на данъци - дефицит Маастрихт 3 процента - НАП данни по подоходни групи - ЗДОИ заявление НАП - бюджетен дефицит България schemaType: TechArticle updatedAt: 2026-06-14 --- # Как работи бюджетният симулатор: данни и модел Колко би струвало ДДС 9% за храните? Колко носи премахването на осигурителния таван? И какво остава от тези числа, след като хората променят поведението си? Всеки данъчен дебат у нас рано или късно опира до тези въпроси — а отговорите пристигат на парче: прессъобщение на министерство, становище на синдикат, експертна сметка на салфетка. Рядко са на едно място. Още по-рядко — с обща методология и източници, които всеки може да провери. [Бюджетният симулатор](/budget/simulator) събира всичко на един екран: местите ставка и виждате едновременно какво става с приходите на консолидирания бюджет за една година и какво — с един примерен фиш за заплата на месец. Можете да остойностите реални предложения — прогресивен данък, по-висок ДДС, осигуровки без таван, по-висок акциз върху тютюна, такса върху хазарта, по-скъпи пътни такси, отбрана от 3% от БВП — и да ги сравните с публикуваните официални разчети. Кодът е отворен, допусканията — описани едно по едно. Има и по-бърз начин: изберете цяла държава. Един ред с флагчета — Естония, Полша, Унгария, Германия, Франция, Швеция, Ирландия, Гърция — променя наведнъж всички сравними лостове към реалната политика на тази държава (ДДС, скалата на данъка върху доходите, корпоративния данък и отбраната, индексацията на пенсиите и акцизите), за да видите как биха изглеждали българският бюджет и собственият ви фиш например при плоския данък на Естония или отбранителните разходи на Полша. Това е огледалният образ на бутоните „като в…“ при отделните лостове — всяка стойност е от същите източници (PwC, акцизните таблици на Tax Foundation, сборника на НАТО) — а лостовете без ясен аналог между държавите остават по българското законодателство. ## Двата режима: статичен и динамичен Симулаторът оценява всеки сценарий по два начина; превключвате между тях с един бутон. ![Таблото за оценка на сценарий: цели (Маастрихт −3%, дълг под 40%, отбрана 3%), превключвател статично/динамично и индикатор колко близо е сценарият до целевия дефицит — „сега −4,1%“ срещу „сценарий −2,2%“, целта е постигната с резерв.](/articles/images/budget_simulator/bg/01-scoreboard.webp) **Статичният режим** взема данъчната основа от последната приключила бюджетна година (изпълнението за 2025 г.) и приема, че никой не променя поведението си. Точно така смятат и официалните разчети: когато Министерството на финансите каже „+1 п.п. ДДС = +X“, то умножава сегашната основа по новата ставка. При малки стъпки това е разумно приближение — и е полезно именно защото се сравнява едно към едно с официалните числа. **Динамичният режим** (включен по подразбиране) добавя онова, което статичният съзнателно пропуска: хората реагират на данъците. Тук влизат три неща — поведенчески реакции на данъчната основа (по-малко деклариране, изместване на печалби, повече сива зона), смекчен макроикономически ефект върху БВП и лента на несигурност, изчислена по метода Монте Карло. Оценката става по-предпазлива, но и по-честна: едно увеличение на данък почти винаги носи по-малко, отколкото показва простата аритметика. Голямото число „Ефект върху бюджета” обединява двата режима: показва динамичната централна оценка, диапазона на несигурност (от 5-ия до 95-ия процентил) и разбивката „статично X · поведение −Y” — така виждате и статичната цифра, и колко „изяжда” поведенческата реакция. ![Водещите числа на симулатора: „Ефект върху бюджета" +2,3 млрд €/год. — с лента на несигурност +2,2…+2,4 млрд € и разбивка „статично +2,8 млрд € · поведение −479 млн €" — плюс дял от БВП и ефекта върху един примерен фиш за заплата.](/articles/images/budget_simulator/bg/02-headline.webp) ## Целите: към какво всъщност се стремите Над числата стои табло с три цели, които превръщат абстрактния резултат в цел: - **Маастрихт −3%** — да свалите дефицита под 3% от БВП още през 2026 г. Това е прагът, заради който на 3 юни 2026 г. Европейската комисия препоръча да се открие процедура при прекомерен дефицит срещу България.[^edp] - **Дълг под 40% до 2030 г.** — да задържите държавния дълг под 40% от БВП в края на проекцията. Без промяна в политиката той стига около 43%. - **Отбрана 3%** — да вдигнете разходите за отбрана до 3% от БВП, без дефицитът през първата година да се влоши спрямо базовия сценарий. Индикаторът показва къде е дефицитът сега, докъде го отвежда вашият сценарий и къде е финалната линия. Числото не виси във въздуха — то се движи към цел. (Идеята сме заимствали от [бюджетните игри на американския Committee for a Responsible Federal Budget](https://www.crfb.org/debtfixer).) А не може ли дефицитът просто да се покрие от валутния резерв на БНБ, вместо с данъци и съкращения? Това е често срещано очакване — но резервът не е държавна касичка и еврото не го „освобождава“. [Защо е така, разказваме в отделен анализ](/articles/2026-06-13-bnb-reserve-after-euro) — затова в симулатора дефицитът се движи само от приходните и разходните лостове. > Сглобихте сценарий, който сваля дефицита под 3%? Споделете го в [групата на Наясно във Facebook](https://www.facebook.com/groups/1982841819785121) — любопитно ни е кой лост дърпате първи. ## Как се оценява всеки лост Това е сърцето на симулатора. Всеки лост има собствена методология и всяко число се проследява до източник: изпълнението на КФП, годишния отчет на НАП, националните сметки на Евростат или агрегатите на НОИ. ![Разбивка на промяната в приходите по данък: ДДС +799 млн € (статично +887 млн €), ДДФЛ +1,8 млрд € (статично +1,9 млрд €), а под лоста за администрацията — бележка, че 85% от съкращението пада върху незаети щатни бройки.](/articles/images/budget_simulator/bg/03-breakdown.webp) **ДДС.** Основата идва от данните на Евростат за потреблението на домакинствата по класификацията COICOP[^coicop]. Всеки разходен дял носи законовия си режим на ДДС — стандартна ставка 20%, намалена 9% или нулева. Домакинствата обаче са само част от основата на данъка, затова моделираните приходи се изравняват с реалните чрез калибриращ коефициент — а той се оказва забележително стабилен: около 1,17 за всяка година от 2021 до 2025 г. Резултатът: +1 п.п. върху стандартната ставка носи около +447 млн € годишно. За мащаб: несъбраното ДДС в България (т.нар. VAT gap) се оценява на 781 млн € — 8,6% от теоретично дължимото — в изданието на ЕК от 2025 г.[^vatgap] **ДДФЛ — плосък данък, необлагаем минимум, прогресия.** Тук моделът върши най-много статистическа работа. Разпределението на заплатите се сглобява от реални котви — децилните съотношения в европейското изследване на структурата на заплатите SES 2022[^ses], средния осигурителен доход по НОИ и реалната таблица на НАП за декларираните доходи по подоходни групи за 2023 г.[^naptiers] — а статистиката запълва само това, което никоя институция не публикува редовно в машинночетим вид: скалата между котвите и „опашката на Парето“ за най-високите доходи. Полученото разпределение минава три проверки. Първа: при сегашния плосък данък от 10% то възпроизвежда точно реалния приход от ДДФЛ върху трудовите доходи в отчета на НАП (коефициент κ = 1,00). Втора: приложено със задна дата върху вече приетото вдигане на осигурителния таван за 2025 г., дава 113 млн € — при собствена оценка на МФ от 128 млн €. Трета: натрупаната маса по подоходните групи на НАП съвпада до под 8 процентни пункта, а подредбата на опашките излиза правилна. Върху това разпределение се оценяват необлагаемият минимум, прогресивните скоби и движенията на тавана в двете посоки. **Корпоративен данък и дивиденти.** И двата са плоски (10% и 5%) и в статичен режим се мащабират линейно от изпълнения бюджетен ред. Тук моделът е най-предпазлив в тълкуването си: при по-висок корпоративен данък статичната сметка почти със сигурност надценява прихода, защото ниската ставка от 10% кара международни групи да отчитат у нас печалби, изкарани другаде, а по-висока ставка би изтласкала част от тази база обратно навън. Затова динамичният режим прилага поведенческа корекция — а при дивидентите тя е калибрирана към единствената публикувана българска поведенческа оценка: вдигане от 5% на 10% дава +75 млн € статично, но около +45 млн € динамично, в рамките на тавана от ≤50 млн € на Фискалния съвет.[^fs] **Максимален осигурителен доход (МОД).** Таванът на осигурителния доход (в момента 2 111,64 €) е особен случай: масата заплати над тавана се възстановява от счетоводната разлика между неограничената база по ЗДДФЛ и ограничената осигурителна база, плюс опашка на Парето за разпределението най-отгоре. Понеже опашката е несигурна, този лост — единствен — носи явна лента на несигурност и в статичен режим. **Акцизи.** Това е един от най-тежките данъчни редове — над 3,8 млрд € за 2025 г., повече дори от корпоративния данък. Тук променяте ставката на всеки продукт, като по подразбиране са стойностите в сила у нас: дизел и бензин в €/1000 л, цигари в €/1000 къса, спиртни напитки в €/хл чист алкохол, вино в €/хл. До всеки плъзгач има бутон „като в…“, с който можете да изберете ставката на избрана държава от ЕС. Базите идват направо от годишната хроника на Агенция „Митници“: горива ≈ 1,44 млрд €, тютюн ≈ 2,15 млрд €, алкохол ≈ 177 млн € за 2025 г.[^excise] А къде сме ние спрямо останалите: дизелът (330 €/1000 л) е точно на минимума на ЕС, бензинът (363 €/1000 л) — на крачка над неговия минимум от 359 €, така че по закон няма накъде да паднат; цигарите са на ~114 €/1000 къса, малко над минимума на ЕС (90 €/1000 къса и поне 60% от среднопретеглената цена), при това със заложено по закон покачване към 2029 г.; спиртните напитки — на 562 €/хл, точно над минимума от 550 €; виното — на 0 € (минимумът на ЕС също е 0, така че да го въведеш изобщо е законен избор). За сравнение бутоните „като в…“ показват колко по-тежко облага останалата част от ЕС: цигарите — 535 €/1000 в Ирландия срещу 195 € в Германия; спиртните напитки — ~4775 €/хл в Швеция срещу 1303 € в Германия; виното — 425 €/хл в Ирландия, докато Франция го облага със символичните 4 €. Поведенческата корекция тежи най-много при тютюна: вдигнеш ли рязко, продажбите се изместват към нелегалния и презграничния пазар — както стана през 2009–2010 г., когато нелегалният дял скочи от 17,5% до близо 40% — затова голямо увеличение спокойно може и да свие приходите. **Хазарт.** Тук лостът движи променливата такса по Закона за хазарта върху брутния игрален приход (GGR — залозите минус изплатените печалби) за залагания, лотарии и онлайн игри. По подразбиране стои на 25% — ставката, която е в сила от 2026 г., вдигната от предишните 20%. Хазартът е алтернативен данък, скрит в реда „Корпоративен данък“/„Други данъци“ плюс такси, така че **отделен бюджетен ред за него няма** — базата (GGR ≈ 716 млн € за 2025 г.) е по данни на НАП и бранша, а не публикуван държавен ред.[^gambling] Фиксираният акциз на игрален автомат и казино маса нарочно сме оставили извън модела (той е брой устройства × фиксирана такса, а за броя имаме само груба котва). Поведенческата корекция е същата като при корпоративния данък: вдигне ли се ставката, лицензираната база започва да се изтегля към нелицензирани и офшорни оператори (51 лицензирани онлайн оператора се конкурират с офшора), а при голямо вдигане се получава обрат тип Лафер. **Пътни такси.** Е-винетките (леки коли до 3,5 т) и тол таксата на километър за тежките автомобили се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“ в републиканския бюджет — около **562 млн €** за 2025 г. (≈ 1,1 млрд лв), спрямо 459,7 млн € за 2024 г. (от които 144 млн € е-винетки и 302 млн € тол).[^roadcharges] Лостът вдига цялата тази комбинирана база с един процент; по подразбиране стои на 0 (без промяна). Това е мярка, която изскача във всеки консолидационен пакет: рамката на кабинета „Радев“ за 2026 г. предложи **+30% на винетките** за ≈ 53 млн € — част от този лост, който движи наведнъж цялата база (≈ 180 млн € винетки / ≈ 380 млн € тол). Винетките за леките коли са почти нееластични (за да караш, ползваш мрежата), но при тол таксата тежкият трафик може да заобикаля през съседни държави при по-високи ставки, затова поведенческата корекция е скромна. Както при хазарта, това е административна стойност на АПИ/НТУ, а не чист данъчен ред в КФП. **Разходните лостове.** Симулаторът оценява и разходната страна: индексацията на пенсиите по швейцарското правило (тежест на инфлацията срещу ръста на осигурителния доход), съкращаване на администрацията (където незаетите щатни бройки поемат удара първи и не спестяват почти нищо), замразяване на минималната заплата, цел за отбраната по дефиницията на НАТО, капиталови разходи (през историческата им изпълняемост), здравна вноска, минимална пенсия, заплати в публичния сектор — и няколко лоста направо от текущия бюджетен дебат: майчинство, депутатски заплати, партийни субсидии. **Осигуровките на бюджетните служители** са отделен лост с правна специфика. По чл. 6, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване бюджетът плаща и двете осигурителни части — и работодателската, и личната — за около 133 хил. души: държавните служители, съдебната власт, военните, МВР и специалните служби (сборът на двете категории в статистиката на НОИ за 2024 г.).[^kso] Лостът прехвърля върху тях стандартната лична част от 13,78%, каквато внася всеки друг нает; повишените ставки за специалните категории остават за бюджета и в двата случая. Има и данъчна подробност: понеже днес нищо не им се удържа, данъчната им основа е пълното брутно възнаграждение — а след прехвърлянето личните вноски стават приспадаеми и бюджетът връща малко ДДФЛ. Фискалният съвет оценява прехвърлянето на личната вноска за държавните служители и съдебната власт (без МВР) на около 200 млн лв. (≈ 102 млн €) годишно, с „много по-голям ефект“ от полицията и армията[^fspers]; с пълния обхват моделът дава около 254 млн € без компенсация — и нула, ако заплатите се вдигнат компенсиращо, какъвто е реалистичният сценарий. **Всеки лост за заплати частично се самофинансира.** Когато бюджетът вдига (или реже) заплати, той едновременно събира (или губи) данъка и осигуровките върху тях — около 30,6% от промяната се връща обратно. Тази механична обратна връзка важи за всички лостове, които движат заплати: съкращаването на администрацията, индексацията в публичния сектор, учителския праг от 125%. Така вдигането на заплати струва на бюджета осезаемо по-малко от брутната си цена: индексация на публичните заплати с +5% излиза нетно около 98 млн €, а не 142 млн €. В консолидираната рамка вноската на работодателя се съкращава сама — бюджетът хем я плаща, хем я получава — и остава точно действителната цена. Това е счетоводна корекция, не поведенческо допускане: важи и в статичния, и в динамичния режим. ## Динамичният слой: поведение и макроефект Динамичният режим стъпва на два слоя, всеки с източник. **Слой 1 — поведенчески реакции на основата.** Всеки лост получава поведенческа корекция под формата на еластичност с диапазон ниско/централно/високо. Корекцията обхваща само реакциите на деклариране, изместване и спазване на правилата — ефектите върху съвкупното търсене са в Слой 2, за да не се броят два пъти. | Параметър | Централно (диапазон) | Източник | | ---------------------------------------------------------- | -------------------- | -------------------------------------------------------- | | Еластичност на облагаемия доход — трудови | 0,20 (0,10–0,40) | Gruber–Saez (2002); Saez–Slemrod–Giertz (2012)[^eti] | | Еластичност на облагаемия доход — извънтрудови | 0,50 (0,30–0,80) | Saez–Slemrod–Giertz (2012)[^eti] | | Корпоративна база — полуеластичност, %/п.п. | 0,8 (0,4–1,5) | de Mooij–Ederveen; Heckemeyer–Overesch (2017)[^cit] | | Дивидентна база — полуеластичност, %/п.п. | 4,5 (3,0–6,5) | калибрирано към Фискалния съвет (2025)[^fs] | | ДДС — дял, изгубен през съответствието | 0,10 (0,03–0,20) | EC VAT gap (2025)[^vatgap] | | Акциз върху дизела и бензина — изтичане на базата, %/п.п. | 0,10 (0,04–0,25) | търсене −0,1…−0,3 + презгранична търговия[^excise] | | Акциз върху цигарите — изтичане на базата, %/п.п. | 0,25 (0,12–0,60) | панел на ЕС ≈ −0,4 + нелегален пазар 2009–10[^excise] | | Акциз върху спиртните напитки — изтичане на базата, %/п.п. | 0,25 (0,12–0,50) | спиртни −0,5…−0,8 + домашно производство[^excise] | | Акциз върху виното — изтичане на въведен акциз | 0,15 (0,05–0,35) | домашно/неотчетено вино[^excise] | | Хазарт — изтичане на GGR базата, %/п.п. | 1,0 (0,5–2,5) | офшорна миграция; епизодът 2013 г.[^gambling] | | Пътни такси — изтичане на базата, %/п.п. | 0,15 (0,05–0,40) | винетките нееластични; заобикаляне при тол[^roadcharges] | | Майчинство — дял, връщащ се на работа при орязване | 0,45 (0,25–0,65) | НСИ разлика в заетостта на майки + КСО чл.54[^matwork] | | Прехвърляне дивидент→заплата — нетно връщане | 0,008 (0,0–0,03) | изведено; Chetty–Saez (2005)[^chetty] | **Слой 2 — макроикономическа обратна връзка.** Фискалният импулс минава през мултипликатор върху БВП, а промяната в БВП се връща обратно като приход. Мултипликаторите идват от изследване на МВФ, писано конкретно за България — _Fiscal Multipliers in Bulgaria: Low But Still Relevant_ (Muir & Weber, 2013)[^imf]: мултипликатор за данъци 0,3–0,4 през първата година (ДДС в долния край), за разходи — около нула. Изводът на авторите е същият, който моделът възпроизвежда: преките данъци и капиталовите разходи движат продукта най-силно, косвените данъци и нецелевите трансфери — най-слабо; затова ДДС получава ниската лента. Сметнато докрай, едно данъчно затягане носи около 13% по-малко през първата година спрямо статичната оценка — точно емпиричното правило, че „статичните приходи от данъчни увеличения са надценени с 10–15%“. **Лентата на несигурност.** За всеки сценарий моделът тегли по 500 стойности за всеки параметър от диапазона му (плюс индекса на Парето) и докладва 90-процентов интервал около водещото число. Случайните числа са едни и същи при всяко преместване на плъзгач — затова лентата се движи плавно, вместо да трепти. ## Ефекти от втори ред: когато един лост дърпа друг Една политика рядко променя само реда, в който е насочена. Орежете едно обезщетение — и част от получателите му се връщат на работа, а данъците, които започват да плащат, връщат част от спестеното. Моделът улавя най-съществените такива верижни ефекти, всеки с диапазон като еластичностите по-горе — така несигурността им минава през лентата, вместо да се представя за точно число. **Майчинство: орязването носи и ДДФЛ, и осигуровки.** Платената втора година майчинство в България е сред най-дългите в ЕС. Орязването ѝ спестява самото обезщетение (154 млн € за пълна година), но част от засегнатите майки биха се върнали на работа по-рано — а щом работят, плащат данък върху дохода и осигуровки. Действителната икономия излиза по-голяма от бюджетния ред: при централно допускане, че 45% се връщат (диапазон 25–65%, отразяващ и недостига на ясли за деца под 3 г., и правилото, което позволява на майката да запази половината обезщетение, докато работи), пълното орязване спестява около 218 млн € динамично, а не 154 млн €. Посоката тук е важна колкото числото: статичната оценка _подценява_ икономията — обратното на това, което прави при данъчно увеличение. **Дивидентът и заплатата са скачени съдове.** По-висок данък върху дивидентите бута част от собствениците-управители да си изплащат доход като заплата, където облагането е друго. Кредитираме на бюджета нетното връщане върху тази прехвърлена част, но нарочно го държим малко и ограничено: по-голямата част от реакцията на дивидентната база е задържане на печалба и изчакване с изплащането, а не превръщане в заплата; а дивидентният доход се трупа предимно над осигурителния таван, където преминаването към заплата е почти неутрално (10-те процента данък върху заплатата се компенсират от корпоративния данък, който фирмата спестява, признавайки я за разход). За сценария 5%→10% това добавя едва няколко милиона евро и върви по отделен ред — така калибрирането към Фискалния съвет остава непокътнато. **Приспадането на здравната вноска.** По-висока здравна вноска събира повече, но частта на осигурения се приспада от основата за данъка върху доходите — бюджетът връща малко ДДФЛ (около 4% от брутото). Дребен ефект, но е същото взаимодействие с приспадането, което моделира и лостът за МОД — приложено последователно навсякъде. Това са случаите, в които компенсацията е достатъчно голяма, за да тежи, и достатъчно защитима, за да има източник. Останалите — обществените поръчки за отбрана и капиталовите проекти, които генерират заплати и ДДС — се поемат от макромултипликатора в Слой 2, а не се броят втори път като пряка обратна връзка. ## Кой печели и кой губи Едно средно число крие разпределението. Симулаторът го показва по два начина. ![Кой печели и кой губи: диаграма със стълбове за наетите, разделени на десет равни групи по брутна заплата, плюс коефициент на Джини преди и след сценария.](/articles/images/budget_simulator/bg/04-deciles.webp) Лентата **„кой печели и кой губи“** показва средната месечна промяна (нето плюс ДДС върху потреблението) за наетите, разделени на десет равни групи по брутна заплата — от пръв поглед личи дали една мярка е прогресивна, или регресивна. Отдолу стои коефициентът на Джини преди и след сценария. ![Един фиш за заплата: плъзгач за брутната заплата и разбивка нето / ДДС / общо, плюс ефекта при няколко примерни заплати — 620 €, 1250 €, 2500 €, 5000 €.](/articles/images/budget_simulator/bg/05-citizen.webp) Панелът **„един фиш за заплата“** сваля сценария на лично ниво: избирате брутна заплата и виждате нетния ефект, ефекта от ДДС върху потреблението и общия сбор — плюс готови примери за минимална, средна, висока и над тавана заплата. ## Петгодишната проекция Водещото число е ефектът за една година. Но дефицитите и дългът се трупат — затова симулаторът разгръща сценария до 2030 г. ![Салдо и дълг до 2030 г.: стълбове за салдото като % от БВП и линии за дълга (сценарий срещу базов път), с референтните линии −3% (Маастрихт) и 60% дълг, плюс таблица с числата по години и лихвения ефект от сценария.](/articles/images/budget_simulator/bg/06-projection.webp) Проекцията се прави на нивото на сектор „Държавно управление“ (ЕСС 2010), а не на касовата КФП от останалата част на екрана — защото референтните стойности −3% и 60% и прогнозата на ЕК са дефинирани именно там. Стълбът за 2025 г. е отчетът на НСИ (дефицит −3,5%, дълг 29,9%, БВП 116,0 млрд €)[^nsi]. Базовият път стъпва на пролетната прогноза на ЕК от май 2026 г. (салдо −4,1% за 2026 г. и −4,3% за 2027 г.[^edp]), а след това приема непроменена политика. Дългът следва стандартното уравнение на дълговата динамика, без корекции наличност–поток[^ecb]; лихвите се смятат на два пласта — наследеният дълг при около 3,0%, новият при около 3,6%. Редът „лихви от сценария“ е натрупаната разлика в лихвените разходи: цената, с лихва върху лихвата, на допълнителния дълг, който един разхлабващ сценарий емитира. ## Сверка с официалните разчети Сравнихме някои от сценариите, изчислени през нашия симулатор, с публикуваните в медиите официални оценки: | Сценарий | Модел (статично) | Динамично | Публикувана оценка | | ------------------------------------ | ------------------------- | ----------- | --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- | | ДДС 9% за ресторанти | −286 млн € | −258 млн € | МФ (2024–25): −150…−240 млн €/год.; Бюджет 2025 заложи +238 млн € от връщането на 20%[^mf] | | ДДС 9% за храни и лекарства | −1,7 млрд € | −1,4 млрд € | МФ (2020): −1,5 млрд лв. върху базата от 2020 г. — мащабирано към днешната ≈ −1,2…−1,3 млрд €[^mf2020] | | Корпоративен данък +1 п.п. | +333 млн € | +304 млн € | МФ (2023): ≈ +230 млн € на п.п. (база 2023)[^mf] | | Корпоративен данък 10% → 15% | +1,7 млрд € | +1,3 млрд € | КНСБ (2025): ≈ +1,1 млрд €[^knsb] | | Данък върху дивидентите 5% → 10% | +75 млн € | +45 млн € | Фискален съвет (2025): до +50 млн € (с поведенчески отговор)[^fs] | | Здравна вноска +1 п.п. | +302 млн € | +287 млн € | КНСБ/НОИ (2025): ≈ +300 млн € на п.п.[^knsb] | | МОД 2 112 € → 2 352 € | +147 млн € | +133 млн € | КНСБ (2025): ≈ +180 млн € за ДОО (≈ +230 млн € всички вноски)[^knsb] | | Необлагаем минимум 620 €/мес. | −1,9 млрд € | −1,9 млрд € | ≈ −1,9 млрд € (мащабирано от оценка от 2022 г. за 500 лв.) | | Пенсии само по инфлация | +479 млн € | +470 млн € | НОИ (06.2026): юлската индексация по швейцарското правило (7,8%) струва ≈ 513 млн € до края на 2026 г. — ≈ 1,0–1,1 млрд € на годишна база; вариантът „само инфлация“ би спестил около половината[^noi2026] | | Държавни служители плащат осигуровки | +254 млн € (пълен обхват) | +249 млн € | Фискален съвет (2026): ≈ 200 млн лв (≈ 102 млн €) само за държавните служители и съдебната власт (без МВР); „много по-голям ефект“ с полицията и армията (държавата им покрива 73,3%) — пълният обхват на модела включва и тях[^fspers] | | Партийна субсидия 4,09 € → 3,00 € | +3 млн €/год. | +3 млн € | Вносителите (06.2026): ≈ +2,2 млн € за 2026 г. — мярката е в сила от 30 април, т.е. ≈ 3,3 млн € на годишна база[^psub2026] | | Хазарт — такса GGR 20% → 25% | +36 млн € | +28 млн € | Бюджет 2026 (МФ): ≈ +32 млн € от 5-те процентни пункта — между статичната и динамичната ни оценка[^gambling] | | Пътни такси — винетки +30% | +54 млн € | — | рамка на кабинета „Радев“ 2026: ≈ +53 млн € от +30% на винетките (≈ 180 млн € дял от базата от 562 млн €); плъзгачът +30% върху цялата база дава 169 млн €[^roadcharges] | Изводът: статичното оценяване съвпада с официалните _статични_ числа (менюто на МФ също е статично — на процентен пункт върху тогавашната база). А при по-големите стъпки — корпоративен данък на 15%, храните и лекарствата в намалената ставка — именно динамичната оценка се доближава до публикуваните числа: затова тя е режимът по подразбиране. Най-ясният пример е дивидентът: 75 млн € статично срещу ≤50 млн € на Фискалния съвет — точно защото числото на Съвета вгражда поведенческа реакция, същата, която динамичният режим възпроизвежда. > Намерихте разминаване или знаете по-добър източник? Пишете в [групата на Наясно](https://www.facebook.com/groups/1982841819785121) — методологията се подобрява точно от такива забележки. ## Ограничения и допускания Никой модел не е реалността. Ето къде са границите на този: - **Статичната база е фиксирана** към данните от последната приключила година. При по-големи промени реалната база се променя — затова съществува динамичният режим. Той обаче също е опростен модел, а не симулация на общо равновесие. - **Разпределението на заплатите е най-статистическата част на модела.** От него зависят необлагаемият минимум, прогресивните скоби и МОД. Трите проверки — κ = 1,00, обратният тест за МОД и сверката с таблицата на НАП за 2023 г. — го държат закотвено в реалните данни; по-фини, ежегодни данни биха свили несигурността на опашката още. - **Корпоративните оценки надценяват** при по-високи ставки (изместване на печалби) — статичният режим не го вижда изобщо, динамичният го улавя само отчасти. - **Няма общо равновесие и няма ефекти върху заетостта** отвъд опростения мултипликатор. Втори кръг ефекти — заплати, цени, инвестиции — не са моделирани. - **Поведенческите еластичности са от международната литература**, не от български оценки. Диапазоните ниско/централно/високо изразяват точно тази несигурност и захранват лентата на Монте Карло. Целта тук е прозрачност, не претенция за точност до евро. Всяко допускане е изброено, а кодът е отворен. ## Какво искаме от НАП и защо Най-статистическата част на модела е **разпределението на заплатите** — от него зависят оценките за необлагаем минимум, за прогресивно облагане и за осигурителния таван. Статистика се налага по една-единствена причина: няма публичен, машинночетим източник за броя на данъкоплатците по подоходни групи, обновяван всяка година. А тези данни **съществуват** — и вече са били предоставяни. НАП ги извлича рутинно от месечните декларации образец №1 на работодателите и от годишните декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, разпределени по годишна данъчна основа. Министерството на финансите вече е отговаряло на парламентарни въпроси с точно това разпределение — брой лица и платен данък по подоходни групи: - за **2023 г.** — [писмен отговор на МФ от декември 2024 г.](https://www.minfin.bg/bg/wreply/996-4/12881)[^naptiers]; - за **2012–2016 г.** — [писмен отговор по подоходни групи](https://www.minfin.bg/bg/wreply/10320); - за **2019 г.** — [писмен отговор по групи и категории](https://www.minfin.bg/bg/wreply/11134). **Таблицата за 2023 г. е вградена в модела.** Тя обхваща 3 109 552 декларатори с 3,07 млрд € деклариран ДДФЛ върху 30,7 млрд € данъчна основа — като най-горните 1,5% (47 630 души с основа над 108 000 лв.) внасят 21,5% от целия данък. Използваме я предпазливо: с нея **сверяваме тялото** на моделираното разпределение там, където двете популации се припокриват (а те се припокриват добре — натрупаната маса до средно-високите доходи се разминава с под 8 процентни пункта), и **потвърждаваме подредбата на опашките**. Тук има тънкост, която държим да е явна: таблицата на НАП обхваща _всички_ декларатори (наети, самонаети, окончателен данък), докато моделът оценява _наетите по трудово правоотношение_. Затова опашката на всички декларатори е по-„дебела“ (показател на Парето α ≈ 1,67) от тази само на наетите (α ≈ 2,27) — в горните групи на НАП влизат и дивиденти, и доходи от бизнес. Тази подредба е правилната и реалните данни я потвърждават; затова не пренаписваме параметрите на наетите (те движат лоста за МОД), а ги валидираме. Изпратихме искане по реда на [Закона за достъп до обществена информация](https://www.aip-bg.org/) (ЗДОИ) тези данни да се публикуват като **машинночетим, повторно използваем отворен набор от данни**: ежегодно и с по-фини подоходни скоби, а не по едно парламентарно запитване на няколко години, заключено в PDF (сайтът на МФ при това блокира автоматизирания достъп). С такъв набор и тялото, и опашката стават напълно проследими до източника, несигурността около необлагаемия минимум, прогресията и МОД се свива още — и, най-важното, всеки гражданин, журналист или анализатор ще може прозрачно да остойности едно данъчно предложение. По-добрите данни правят по-добрия обществен дебат. ## Отворен код и възпроизводимост Целият инструмент е с отворен код в [github.com/atanasster/electionsbg](https://github.com/atanasster/electionsbg). Статичната оценъчна машина живее в `src/lib/bgTaxPolicy.ts`, динамичният слой — в `src/lib/bgBehavioral.ts`, петгодишната проекция — в `src/lib/bgFiscalProjection.ts`, а офлайн базата се сглобява от `scripts/budget/run_policy_baseline.ts`. Всяка част е заключена със смоук-тестове, които проверяват тъждествата — например че при нулева еластичност динамичната оценка е равна на статичната и че дивидентният лост остава в тавана на Фискалния съвет. Изследователските бележки и пълният списък с източници са в `docs/budget_simulator_grounding.md`. Накрая — [отворете симулатора](/budget/simulator) и постройте своя сценарий. Можете да го добавите към общата статистика („какво избра публиката“) — доброволно, без лични данни — а после да го защитите пред другите в [групата на Наясно във Facebook](https://www.facebook.com/groups/1982841819785121): там обсъждаме какво показват данните, а най-интересните сценарии стават теми за следващи анализи. --- [^edp]: Европейска комисия — пролетна икономическа прогноза 2026 (Bulgaria), 21 май 2026 г.; препоръка за откриване на процедура при прекомерен дефицит от 3 юни 2026 г. Виж [страницата на ЕК за България](https://economy-finance.ec.europa.eu/economic-surveillance-eu-member-states/country-pages/bulgaria_en). [^nsi]: НСИ — нотификация по процедурата при прекомерен дефицит (EDP), 22 април 2026 г.: дефицит и дълг на сектор „Държавно управление“ за 2025 г. (предварителни данни). Виж [НСИ](https://www.nsi.bg/bg/content/2432/). [^vatgap]: Европейска комисия — _VAT Gap Report 2025_: несъбраното ДДС в България ≈ 781 млн €, 8,6% от теоретично дължимото (VTTL). [taxation-customs.ec.europa.eu](https://taxation-customs.ec.europa.eu/taxation/vat/fight-against-vat-fraud/vat-gap_en). [^excise]: Приходи по групи (горива ≈ 1,44 млрд €, тютюн ≈ 2,15 млрд €, алкохол ≈ 177 млн €, общо ≈ 3,8 млрд € за 2025 г.): Агенция „Митници“ — годишна хроника „Българските митници през 2025 г.“ [customs.bg (PDF)](https://customs.bg/wps/wcm/connect/customs.bg28892/2beb244f-3618-4fe8-b3dc-7b46bdc288d8/Mitnicheska_hronika-02-03-04-2025_sait.pdf?MOD=AJPERES). Български ставки и минимуми: [PwC — Bulgaria, Other taxes](https://taxsummaries.pwc.com/bulgaria/corporate/other-taxes) (бензин 363,02 €/1000 л, дизел 330,29 €/1000 л, спиртни напитки 562,43 €/хл, вино — нулева ставка; цигари — минимална обща сума ≈ 113,51 €/1000); тютюн — [Директива 2011/64/ЕС](https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2011/64/oj/bg) (минимум 90 €/1000 къса и ≥ 60% от среднопретеглената цена; [EК — акцизи върху тютюна](https://taxation-customs.ec.europa.eu/taxation/excise-duties/excise-duties-tobacco_en)); енергийни продукти — Директива 2003/96/ЕО. Ставките за сравнение по държави в бутоните „като в…“: [Tax Foundation — акцизи върху горивата в Европа](https://taxfoundation.org/data/all/eu/gas-taxes-europe/) и [акцизи върху цигарите в Европа](https://taxfoundation.org/data/all/eu/cigarette-taxes-europe/) (към 1 януари 2026 г.); за алкохола — [Базата данни „Данъци в Европа" на ЕК (TEDB)](https://ec.europa.eu/taxation_customs/tedb/) — меродавният източник за ставките в €/хл по държави (таблиците на Tax Foundation за алкохола изостават). Епизодът с нелегалния пазар 2009–2010 г. (дял 17,5% → ≈ 40%) — изследване на Университета в Бат / Центъра за изследване на демокрацията. [^gambling]: Закон за хазарта, чл. 30 (двукомпонентна такса върху брутния игрален приход) и ЗКПО, част пета (алтернативен данък за игрални автомати и казина); Държавната комисия по хазарта е закрита през юли 2020 г. и функциите ѝ са поети от НАП. Вдигането на променливата такса от 20% на 25% от 1 януари 2026 г. и оценката ≈ +32 млн € от 5-те процентни пункта: [economic.bg](https://www.economic.bg/bg/a/view/budjet-2026-skacha-danykyt-za-hazartnite-operatori). Брутен игрален приход ≈ 1,4 млрд лв. (≈ 716 млн €) за 2025 г.; принос към бюджета ≈ 392 млн лв. за 2024 г., над 490 млн лв. с алтернативния данък; 21 казина, 1082 зали, 51 онлайн оператора: [Focus News](https://www.focus-news.net/novini/Bylgaria/Hazartut-v-Bulgariya-s-prihodi-za-nad-1-miliard-leva-za-2025-godina-2658108). Промените от 2024 г. (наземните залагания минаха от 15% върху оборота към 20% върху GGR, изравнени с онлайн): [НАП/АГИБ](https://agib.bg/bg/nap-s-informacziya-za-promenite-v-zh/). Базата е по данни на бранша и НАП, не отделен ред в КФП — затова оценката е с по-ниска степен на сигурност от данъчните редове по-горе. [^roadcharges]: Приходи от пътни такси (е-винетки за леки коли до 3,5 т + тол на километър за тежките), събирани от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) през Националното тол управление в републиканския бюджет: ≈ 899 млн лв (459,7 млн €) за 2024 г. — от които 144 млн € е-винетки (≈ 281 млн лв) и 302 млн € тол (≈ 590 млн лв) — нарастващи до ≈ 1,1 млрд лв (≈ 562 млн €) за 2025 г., стойността, към която е закотвен лостът. АПИ публикува комбинирания годишен сбор всеки февруари като новина ([пример за 2023 г. — „807 млн лв“](https://www.api.bg/bg/novini/nad-807-mln-lv-sa-prikhodite-ot-putni-taksi-prez-2023-g.html)); уочърът `api_road_charges` маркира нова за ръчно опресняване. Вдигането на винетките с +30% (≈ +53 млн €) в рамката на служебния кабинет „Радев“ за 2026 г.: [clubz.bg/176346](https://clubz.bg/176346). Тарифите на винетките за 2026 г. (годишна 49,60 €, без промяна спрямо 2025 г.): [vinetka.org](https://vinetka.org/tseni-vinetki-bulgaria/). Базата е административна стойност на АПИ/НТУ, а не отделен данъчен ред в КФП — затова е с по-ниска степен на сигурност от данъчните редове по-горе. [^imf]: Dirk Muir, Anke Weber, _Fiscal Multipliers in Bulgaria: Low But Still Relevant_, IMF Working Paper 13/49, февруари 2013 г. [imf.org (PDF)](https://www.imf.org/external/pubs/ft/wp/2013/wp1349.pdf). [^eti]: J. Gruber, E. Saez, _The elasticity of taxable income: evidence and implications_ (2002); E. Saez, J. Slemrod, S. Giertz, _The Elasticity of Taxable Income with Respect to Marginal Tax Rates: A Critical Review_, Journal of Economic Literature (2012). [PDF](https://eml.berkeley.edu/~saez/saez-slemrod-giertzJEL10final.pdf). [^cit]: R. de Mooij, S. Ederveen, мета-анализи на еластичността на корпоративната база; J. Heckemeyer, M. Overesch (2017) — консенсусна полуеластичност ≈ 0,8. [NBER преглед на ETI (PDF)](https://www.nber.org/system/files/working_papers/w15012/w15012.pdf). [^fs]: Фискален съвет на Република България — становище по проекта на ЗДБРБ 2026 / АСБП 2026–2028 (12 декември 2025 г.): оценка за повишаване на данъка върху дивидентите до +50 млн € с поведенчески отговор. [fiscal-council.bg](https://www.fiscal-council.bg/bg/publikacii). [^chetty]: R. Chetty, E. Saez, _Dividend Taxes and Corporate Behavior: Evidence from the 2003 Dividend Tax Cut_, Quarterly Journal of Economics 120(3), 2005 — каноничното изследване за реакцията на изплащането на дивиденти към данъчната ставка. Делът на прехвърлянето дивидент→заплата тук е изведен консервативно, не е пряка оценка от изследването. [^kso]: КСО чл. 6, ал. 5 (вр. чл. 4, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 10): осигурителните вноски за държавните служители, магистратите и съдебните служители, военнослужещите и държавните служители по специалните закони (МВР, ДАНС, ДАР, НСО, ГДИН) са за сметка на държавния бюджет, съответно на бюджета на съдебната власт; здравната вноска — по ЗЗО чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „а“ и специалните закони (ЗДСл чл. 38, ЗОВСРБ чл. 220, ЗМВР чл. 183, ЗСВ чл. 224). Численост и среден осигурителен доход: НОИ, „Среден осигурителен доход“ 2024 — категориите „Държавни служители, следователи, съдии и прокурори; членове на избирателни комисии“ (64 178 души при 2 581,64 лв.) и „Отбрана и сигурност“ (68 684 души при 2 438,86 лв.; НОИ не разделя военни от МВР). [nssi.bg (PDF)](https://nssi.bg/wp-content/uploads/SOD_2024.pdf). [^fspers]: Фискален съвет на Република България — „Предложения на Фискалния съвет за оптимизиране на разходите за персонал в бюджетната сфера“ (2026): платените осигуровки за държавните служители, включително съдебната власт, без тези по Закона за МВР, възлизат на 385 млн лв.; прехвърлянето на стандартната лична вноска (13,78%) дава фискален ефект ≈ 200 млн лв. (≈ 102 млн €); за полицаите и военнослужещите държавата покрива 73,3% от вноските, откъдето „много по-голям ефект“ при включването им. [fiscal-council.bg](https://www.fiscal-council.bg/bg/publikacii); отразяване: [actualno.com (05.2026)](https://www.actualno.com/finance/namaljavane-na-policaite-i-dyrjavnite-slujiteli-da-plashtat-osigurovki-predlojenija-za-budjeta-ot-fiskalnija-syvet-news_2513248.html). Реално внесеният законопроект (ПП-ДБ, февруари 2025 г.) е компенсираният вариант — лична вноска, въвеждана поетапно за 6 години и компенсирана с индексация на заплатите (без намаление на реалния доход); това съответства на опцията „с компенсиращо увеличение на заплатите“ в симулатора, която е фискално неутрална. [offnews.bg](https://offnews.bg/politika/ofitcialno-vneseno-darzhavnite-sluzhiteli-da-zapochnat-da-plashtat-os-868076.html). [^matwork]: Дял на връщащите се на работа при орязване на платената втора година — експертен диапазон (централно 45%, обхват 25–65%), закотвен към разликата в заетостта на майки с деца под 3 г. по НСИ (ниска сред държавите членки на ЕС) и правилото по КСО чл.54, което позволява на майката да запази половината обезщетение, докато работи; OECD Family Database за дължината на отпуска. Няма българска точкова оценка — оттам и широкият диапазон. Представителната заплата при връщане (≈1000 €/мес. бруто) се държи фиксирана — съзнателно консервативно — така че лентата на несигурност идва само от дела на връщащите се, не от заплатата. Механизмът (връщащите се майки плащат ДДФЛ и осигуровки) е в `src/lib/bgBehavioral.ts` и е заключен от `scripts/budget/__smoke_behavioral.ts`. [^knsb]: КНСБ — пакет предложения за промени в данъчната система с бюджета за 2026 г. от 7 октомври 2025 г., включващ повишаване на корпоративния данък от 10% на 15%: [knsb-bg.org](https://knsb-bg.org/index.php/2025/10/07/knsb-nastoyava-za-promeni-v-danachnata-sistema-s-byudzheta-za-2026-g/); и [становище по проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г.](https://knsb-bg.org/index.php/2025/11/13/stanovisthe-po-proekt-na-zakon-za-darzhavniya-byudzhet-na-republika-balgariya-za-2026-g/) (ноември 2025 г.). Оценката ≈ +1,1 млрд € за корпоративен данък от 15% е изведена от пакета. [^mf2020]: Министерство на финансите — официална позиция по шестте законопроекта за намалени ставки на ДДС, 20 май 2020 г.: −1,5 млрд лв. годишно за храни и лекарства (база 2020 г.; всичките шест законопроекта — общо −1,8 млрд лв.). Базата на ДДС оттогава е нараснала значително, затова сравнението е мащабирано. Виж [Mediapool](https://www.mediapool.bg/mf-ima-risk-dds-da-se-vdigne-na-24-ili-danak-pechalba-na-18-news307589.html). [^noi2026]: НОИ — решение на Надзорния съвет от 9 юни 2026 г.: осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2026 г. със 7,8% по швейцарското правило, ≈ 513,1 млн € до края на 2026 г. Виж [nssi.bg](https://www.nssi.bg/news-reshenie-ns-09062026/). Оценката, че вариантът „само инфлация“ струва около половината, е изведена от теглата на правилото (50% инфлация + 50% ръст на осигурителния доход), не е публикувана от НОИ. [^psub2026]: Оценка на вносителите при приемането на намалението (3 юни 2026 г.); субсидията е 3,00 € на действителен глас от 30 април 2026 г. Виж напр. [eurocom.bg](https://eurocom.bg/2026/06/03/oficialno-deputatite-namaliha-partiynite-subsidii). Моделът оценява пълна година; 8-те месеца на 2026 г. се равняват на ≈ 2,1 млн € — съвпадение с оценката на вносителите. [^mf]: Министерство на финансите — консолидационно меню от 2023 г. за свиване на дефицита под 3% (данък свръхпечалба, премахване на намалените ставки на ДДС, акцизи), отразено в „Сега“: [segabg.com](https://www.segabg.com/hot/category-economy/mf-predlaga-nov-ednokraten-danuk-za-vsichki-firmi-svruhpechalba). За ДДС върху ресторантьорските услуги (2024–25) — позицията на МФ, че намалената ставка от 9% може да остане само ако пакет от мерки за изсветляване донесе повече от връщането към 20%: [minfin.bg](https://www.minfin.bg/bg/news/12340). [^coicop]: Евростат — крайно потребление на домакинствата по предназначение (COICOP), серия `nama_10_co3_p3`. [ec.europa.eu/eurostat](https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/nama_10_co3_p3/default/table?lang=bg). [^ses]: Евростат — структура на заплатите (Structure of Earnings Survey), серия `earn_ses_hourly`, вълна 2022 г. [ec.europa.eu/eurostat](https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/earn_ses_hourly/default/table?lang=bg). [^ecb]: Европейска централна банка — _Economic Bulletin_ 2/2019, „Interest rate-growth differential and government debt dynamics“ (методология на дълговата динамика). [ecb.europa.eu](https://www.ecb.europa.eu/press/economic-bulletin/focus/2019/html/ecb.ebbox201902_06~0c96ee6f7c.en.html). [^naptiers]: НАП/МФ, писмен отговор за данъчна 2023 г. — разпределение на декларираните доходи по 7 групи годишна данъчна основа (брой лица и платен ДДФЛ). Данните са въведени като източник в `scripts/budget/nap_income_tiers.ts`, а сверката е заключена със смоук-теста `scripts/budget/__smoke_income_tiers.ts`. [minfin.bg/bg/wreply/996-4/12881](https://www.minfin.bg/bg/wreply/996-4/12881). ### Резервът на БНБ след еврото: може ли да се похарчи URL (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-06-13-bnb-reserve-after-euro | URL (EN): https://electionsbg.com/en/articles/2026-06-13-bnb-reserve-after-euro Markdown (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-06-13-bnb-reserve-after-euro-bg.md Markdown (EN): https://electionsbg.com/articles/2026-06-13-bnb-reserve-after-euro-en.md Публикувана: 2026-06-13 Категория: data_analysis **Резюме:** Често чувано обещание: с еврото България „освобождава“ резерв за 20–40 млрд. лв., който най-после може да похарчи. Проследяваме твърдението до първоизточниците — колко е резервът на БНБ (≈42 млрд. €), какво се случи с него на 1 януари 2026 г. (прехвърляне от ≈1,48 млрд. € към ЕЦБ срещу неизискуемо вземане — счетоводна смяна, не освобождаване) и защо правото на ЕС (чл. 123 ДФЕС) и счетоводната логика означават, че нито левът, нито държавата получават пари за харчене. --- keywords: - резерв на БНБ - валутен борд България - фискален резерв - влизане в еврозоната - член 30 от Устава на ЕСЦБ - член 123 ДФЕС - монетарно финансиране - официални резервни активи - управление Емисионно - превишение на резерва - може ли да се харчи резервът - златен резерв България schemaType: NewsArticle updatedAt: 2026-06-13 --- # Резервът на БНБ след еврото: може ли да се похарчи От години се чува едно и също обещание, само опаковката се сменя: с влизането в еврозоната България „освобождава“ резерв за десетки милиарди, който най-после ще може да се похарчи — за пенсии, за отбрана, за магистрали, за каквото трябва. Числото варира между 20 и 40 милиарда лева според това кой го казва. Звучи логично: щом левът вече не се нуждае от валутно покритие, защо този резерв да стои заключен? Отговорът е кратък: не, нищо не се освобождава за харчене. Резервът на БНБ не е спестовна сметка на държавата и след еврото не става такава. Това, което се случи на 1 януари 2026 г., е почти изцяло счетоводна смяна на един актив с друг — не освобождаване на пари. По-нататък обясняваме защо, с проверени числа и източници, които всеки може да провери. ## Колко е резервът — и какво всъщност е Към 31 декември 2024 г. балансът на управление „Емисионно“ на БНБ — счетоводното отражение на валутния борд — е **82,25 млрд. лв., или около 42,06 млрд. €** — колкото активите, толкова и пасивите.[^ar2024] От страната на активите стоят валутата и златото, които покриват лева; от страната на пасивите — самите пари в обращение и сметките, които бордът дължи. | Активи | млрд. € | Пасиви (парични задължения) | млрд. € | | ------------------------------ | --------: | ----------------------------------- | --------: | | Пари в брой и валутни депозити | 21,39 | Банкноти и монети в обращение | 15,89 | | Монетарно злато | 3,30 | Задължения към банки | 13,84 | | Инвестиции в ценни книжа | 17,37 | Задължения към правителството | 4,65 | | | | Задължения към други депозанти | 0,77 | | | | **Депозит на управление „Банково“** | **6,90** | | **Общо** | **42,06** | **Общо** | **42,06** | Същата сума излиза и по статистиката за официалните резервни активи: **42 057,9 млн. €** към края на 2024 г. — валутни резерви 36 763,3 млн. €, злато 3 296,0 млн. € (1,3 млн. трой унции по пазарна цена), специални права на тираж 1 875,4 млн. € и резервна позиция в МВФ 123,2 млн. €.[^ar2024] Към края на юни 2025 г. брутните международни резерви леко спадат до **40,75 млрд. €**.[^h12025] Точно тук митът подминава нещо важно. Резервът покрива паричната база с **превишение** — покритието е над 100%. Но това превишение не е „свободни пари“: по счетоводна логика то е точно редът **„депозит на управление «Банково»“** в баланса — 13,49 млрд. лв. / **6,90 млрд. €** към края на 2024 г. Това е собствен пасив на БНБ (нетната стойност над паричните задължения на банката по чл. 28 — около 68,8 млрд. лв.), а не сметка, която Народното събрание може да отвори и да изхарчи. Активи = пасиви; превишението принадлежи на БНБ, а не на хазната. ## Как работеше валутният борд Валутният борд действа от **1 юли 1997 г.** и разделя БНБ на три управления.[^lawbnb] „Емисионно“ държи всички валутни активи и е длъжно да поддържа **пълно валутно покритие** на цялата парична база — това е смисълът на чл. 20 от Закона за БНБ. „Банково“ държи превишението на резерва като „предпазен клапан“ при банкова криза. Третото е „Банков надзор“. Сърцето на режима е **чл. 28** от Закона за БНБ: общата сума на паричните задължения на БНБ не може да надхвърля левовата равностойност на брутните валутни резерви, оценени по фиксирания курс (чл. 29 — първоначално към германската марка, после **1 EUR = 1,95583 BGN**). Затова резервът винаги покриваше поне 100% от паричната база, а БНБ публикуваше баланса на „Емисионно“ всяка седмица — практическото приложение на това правило. Едно важно уточнение: **това описание вече е в минало време.** Правилото за покритие по чл. 28 важеше до 31 декември 2025 г. Промените в Закона за БНБ заради еврото (приети през 2023 г.) отменят това правило от 1 януари 2026 г. — чл. 28 вече урежда евробанкнотите, а резервите се уреждат от нови разпоредби и от механизма по чл. 30 от Устава на ЕСЦБ. Валутният борд приключи и отстъпи място на членството в Евросистемата. ## Какво се случи на 1 януари 2026 г. На 1 януари 2026 г. БНБ стана част от **Евросистемата** (България е 21-вата държава в еврозоната), а управителят ѝ влезе в Управителния съвет на ЕЦБ.[^ecbpr] Присъединяването премина през два различни, точно определени по закон трансфера — и двата малки, и двата определени **от дела на България в капитала, а не от размера на резерва**: **Първо, капиталова вноска в ЕЦБ (чл. 28–29 от Устава на ЕСЦБ).** Капиталовият ключ на БНБ е **0,9783% = 105,9 млн. €**. При присъединяването БНБ доплати оставащите 96,25% от подписания капитал — **101,9 млн. €** (преди това, като централна банка извън еврозоната, беше внесла малко под 4 млн. €).[^ecbblog] **Второ, прехвърляне на валутни резерви към ЕЦБ (чл. 30 от Устава на ЕСЦБ).** БНБ прехвърли на ЕЦБ резервни активи за точно **1 482 514 654,83 €** — около **1,48 млрд. €**: щатски долари в брой за 1,26 млрд. € и злато за 0,22 млрд. €.[^dec2026115] Това е **около 3,6%** от целия резерв. В замяна ЕЦБ признава на БНБ **вземане в евро от 485 296 405,74 € (≈485,3 млн. €)** — **неизискуемо** и олихвявано (на 85% от референтния лихвен процент).[^dec2026115] Дори прехвърленият дял не изчезва и не може да се харчи: просто се **заменя** с вземане от ЕЦБ. Останалите **~96% от резерва остават в собствения баланс на БНБ** като резерви на Евросистемата, които банката продължава да притежава и управлява. Размерът на прехвърлянето се определя по законова формула, обвързана с капиталовия дял, а не от това колко голям е българският резерв. Затова промяната по същество е **счетоводна** — сменя се формата на актива, не собственикът му. ## Защо не може да се похарчи Има две независими причини — счетоводна и правна — и всяка от тях е достатъчна сама по себе си. **Счетоводната.** В един баланс активите се равняват на пасивите. „Превишението“, за което говорят политиците, по дефиниция е пасив на БНБ (депозитът на управление „Банково“ / нетната стойност на „Емисионно“), а не държавни пари. Държавата може да разполага без ограничение единствено със **собствените си вземания от БНБ** — салдото по правителствените сметки в банката, което и без това вече е част от бюджета. Резервът не е сред тях. **Правната.** Наред с това и правото на ЕС забранява резервът да се превърне във фискален ресурс. **Член 123 от ДФЕС** забранява монетарното финансиране — централната банка не може да финансира правителството; БНБ потвърждава, че тази забрана обвързва банката независимо от еврото. **Член 130 от ДФЕС** гарантира независимостта на централните банки, така че Народното събрание няма правомощие да разпореди използването на валутните резерви.[^art123][^bnbqa] Единственият законен канал, по който пари от БНБ изобщо стигат до бюджета, е **разпределението на печалбата** на банката по реда на Закона за БНБ — тоест дял от годишния финансов резултат, **никога главницата на резерва**. Това е реален, но скромен поток и не е „освобождаване“ на нищо. ## Митът срещу реалността Твърденията, че еврото ще „освободи“ 20–40 млрд. лв. за харчене, звучаха публично от политици (сред тях [Кирил Петков](/candidate/mp-4837)[^petkov] и [Костадин Костадинов](/candidate/mp-5258)[^kostadinov]), но бяха изрично оборени от БНБ: всички финансови и други активи в баланса на БНБ извън паричните активи на Евросистемата са нейни собствени и правителството не може да се разпорежда с тях; Народното събрание „няма правомощие да постанови използването на валутните резерви“.[^mediapool][^bnbqa] Институтът за пазарна икономика стига до същото заключение: „чисто технически няма откъде да се появят промени, още по-малко «освобождаване» на резерви… Промяната в активите на БНБ ще бъде единствено счетоводна.“[^ime] Накратко: източниците — БНБ, ИПИ, правото на ЕС — са единодушни. Митът пада. ## Едно реално (но не фискално) изменение Едно нещо все пак наистина се променя — и то не само счетоводно. С края на валутния борд БНБ може рязко да намали **задължителните минимални резерви** на търговските банки (от около 12% до около 1%), което освобождава приблизително **15–16 млрд. лв. ликвидност**.[^mrr] Но тези пари са на **банките** и се пускат по тяхно усмотрение (в кредитиране например) — те не са фискален ресурс и държавата не може да ги похарчи. Затова този ефект не променя извода — просто е съвсем друго нещо. ## Какво означава това за бюджета — и за симулатора Изводът е важен за всеки бюджетен дебат: **дефицитът не може да се покрие, като се „похарчи резервът“**, защото няма откъде. Дупка в бюджета се затваря само по два начина — с повече приходи (по-високи данъци, по-широка основа) или с по-малко разходи. Точно затова в [бюджетния симулатор](/budget/simulator) дефицитът се движи единствено чрез данъчните и разходните лостове: резерв „за харчене“ просто го няма в сметката, защото такъв в правен и счетоводен смисъл не съществува. Еврото носи на България много ползи — по-нисък валутен риск, по-евтино финансиране и глас в паричната политика. Но „касичка с десетки милиарди за раздаване“ не е сред тях. Който обещае обратното, или не е чел баланса на „Емисионно“, или разчита, че вие няма да го прочетете. --- [^ar2024]: БНБ — Годишен отчет 2024: баланс на управление „Емисионно“ (раздел 1.1) и Таблица 5.14.1 „Официални резервни активи“. Трите актива (валута, злато, ценни книжа) и петте пасивни реда (четири парични + депозитът на управление „Банково“ 13 488 631 хил. лв.) се събират точно на 82 254 641 хил. лв. ÷ 1,95583 = 42,06 млрд. €. [bnb.bg (PDF)](https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/anual_report_2024_a1_pdf_en.pdf). [^idbalance]: БНБ — седмичен и месечен баланс на управление „Емисионно“ (статистика). [bnb.bg](https://www.bnb.bg/Statistics/StBNBBalances/StBalancesIssueDepartment/StBIDWeekly/index.htm). [^h12025]: БНБ — отчет за първото полугодие на 2025 г.: брутните международни резерви са 40,75 млрд. € към края на юни 2025 г. (надолу с 1,30 млрд. / 3,1% спрямо края на 2024 г.), и „се състоят от активите, отчетени в баланса на управление «Емисионно»“. Възпроизведено от [БТА](https://www.bta.bg/en/news/economy/1020904-bulgarian-national-bank-s-international-currency-reserves-total-eur-40-7-bln-at-). [^lawbnb]: Закон за БНБ — чл. 19 (трите управления), чл. 20, ал. 1 (функция на „Емисионно“: поддържане на пълно валутно покритие на паричните задължения), чл. 28, ал. 1 (паричните задължения не могат да надхвърлят левовата равностойност на брутните валутни резерви) и чл. 29 (фиксиран курс). Текстът на чл. 28 за покритието уреждаше борда до 31 декември 2025 г.; евро-измененията на закона (2023 г.) го отменят от 1 януари 2026 г. [lex.bg](https://lex.bg/laws/ldoc/2134412800). [^ecbpr]: ЕЦБ — съобщение за пресата от 1 януари 2026 г.: БНБ „става част от Евросистемата“, управителят „получава място в Управителния съвет“, а членовете на еврозоната стават 21. [ecb.europa.eu](https://www.ecb.europa.eu/press/pr/date/2026/html/ecb.pr260101~c830245e42.en.html). [^ecbblog]: ЕЦБ — блог, 6 февруари 2026 г.: капиталов ключ на БНБ 0,9783% = 105,9 млн. €; доплатени 96,25% = 101,9 млн. €; преди това внесени ~4 млн. €. [ecb.europa.eu](https://www.ecb.europa.eu/press/blog/date/2026/html/ecb.blog20260206~9124ac61e7.en.html). [^dec2026115]: Решение (ЕС) 2026/115 на ЕЦБ от 31 декември 2025 г. (ЕЦБ/2025/44): чл. 3 — прехвърлени резервни активи: щатски долари в брой 1 260 137 456,61 € + злато 222 377 198,22 € = 1 482 514 654,83 €; чл. 4 — вземане от ЕЦБ 485 296 405,74 €, неизискуемо (чл. 4, ал. 4), олихвявано на 85% от референтния лихвен процент (чл. 4, ал. 2). [EUR-Lex](https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=OJ:L_202600115). [^art123]: Договор за функционирането на Европейския съюз — чл. 123 (забрана за парично финансиране на правителства от централната банка) и чл. 130 (независимост на централните банки от инструкции на правителства и институции). [EUR-Lex](https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:12012E/TXT). [^bnbqa]: БНБ — въпроси и отговори във връзка с присъединяването към еврозоната: активите на БНБ извън паричните активи на Евросистемата са нейни собствени и правителството не може да се разпорежда с тях; чл. 123 от ДФЕС обвързва БНБ независимо от еврото. [bnb.bg](https://www.bnb.bg/AboutUs/AUEurosystem/AUAccessionToTheEuroArea/AUAEFIQuestionsAndAnswers/POAEFI_QUESTIONSANDANSWERS6_BG). [^ime]: Институт за пазарна икономика (ИПИ) — „Влизането в еврозоната няма да освободи резервите на България“: прехвърлянето на част от валутните резерви към ЕЦБ създава ново вземане в актива на банката, а „промяната в активите на БНБ ще бъде единствено счетоводна“. [ime.bg](https://ime.bg/articles/vlizane-v-evrozonata-nyama-da-osvobodi-rezervite-na-bylgariya/). [^mediapool]: Mediapool, 17 май 2025 г. — „Резервът на БНБ от 80 млрд. лв. няма да може да се харчи след влизането в еврозоната“: цитати на представители на БНБ, оборващи твърденията на политици, че 20–40 млрд. лв. ще станат достъпни за харчене. [mediapool.bg](https://www.mediapool.bg/rezervat-na-bnb-ot-80-mlrd-lv-nyama-da-mozhe-da-se-harchi-sled-vlizaneto-v-evrozonata-news371301.html). Виж и [БНР](https://www.bnr.bg/post/101728134/valutnite-rezervi-ne-mogat-da-se-polzvat-za-pravitelstveni-politiki-sled-vlizaneto-v-evrozonata) и [economic.bg](https://www.economic.bg/bg/a/view/kakvo-shte-stane-s-rezervite-na-bnb-sled-vlizaneto-v-evrozonata). [^mrr]: investor.bg — задължителните минимални резерви на банките падат с около 15 млрд. лв. след влизането в еврозоната. Това е ликвидност на банките, не на държавата. [investor.bg](https://www.investor.bg/a/539-banki-i-zastrahovateli/409284-zadalzhitelnite-minimalni-rezervi-na-bankite-shte-spadnat-s-15-mlrd-leva-sled-vlizane-v-evrozonata). [^petkov]: Кирил Петков (тогава съпредседател на ПП–ДБ): „Освобождават ни се 20 милиарда, които може да останат като капитал на БНБ или да ги използваме, за да си платим външния заем на държавата.“ Цитиран в [Mediapool, 17 май 2025 г.](https://www.mediapool.bg/rezervat-na-bnb-ot-80-mlrd-lv-nyama-da-mozhe-da-se-harchi-sled-vlizaneto-v-evrozonata-news371301.html) (обзор на Стефан Антонов). [^kostadinov]: Костадин Костадинов („Възраждане“) — че „падането на валутния борд освобождава 74 млрд. лв. за харчене от правителството“ без решение на парламента, което определя като „грандиозна кражба“. Виж [БТА, 8 февруари 2025 г.](https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/829963-kostadinov-padaneto-na-valutniya-bord-osvobozhdava-74-mlrd-lv-za-harchene-ot-p); по-ранна формулировка (≈40 млрд.) — в [Mediapool, 17 май 2025 г.](https://www.mediapool.bg/rezervat-na-bnb-ot-80-mlrd-lv-nyama-da-mozhe-da-se-harchi-sled-vlizaneto-v-evrozonata-news371301.html). ### Местни съвети и капиталови програми — какво извличаме и какво ни липсва URL (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-06-02-local-councils-data | URL (EN): https://electionsbg.com/en/articles/2026-06-02-local-councils-data Markdown (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-06-02-local-councils-data-bg.md Markdown (EN): https://electionsbg.com/articles/2026-06-02-local-councils-data-en.md Публикувана: 2026-06-02 Категория: data_analysis **Резюме:** Преглед на всичките 16 общини с включени гласувания на общинския съвет и 26-те с включени капиталови програми в electionsbg.com. Данни в таблици, пропуски по причини (политика на публикуване, Cloudflare / TSPD анти-бот защити, сканирани PDF-и, остарели CMS-и) и осемте областни центъра, чиито жители могат да поискат публикуване от съветите си — каквото вече правят по-големите им съседи. --- keywords: - общински съвет - решения на общинския съвет - поименно гласуване съветници - регистър Сметна палата cacbg - капиталова програма - поименен списък капиталови разходи - Приложение №3 към бюджета - местна власт прозрачност - Столичен общински съвет - капиталова програма София - протоколи Бургас - поименни гласове Велико Търново - Перник съветници - чл.53 ЗДБРБ - трансфери към общините - местни данни България - electionsbg.com местна власт - местни данъци общини - данък сгради физически лица - такса битови отпадъци - туристически данък общини - данък върху притежаване на куче - наредба за местните данъци - ИПИ 265obshtini - obshtini.bg JSON API --- # Как гласуванията и бюджетите на общинските съвети достигат до electionsbg.com ![Плочката „Общински съвет" в таблото „Управление" — Велико Търново. Всяко решение съдържа своя статус (прието или отхвърлено), резултата от гласуването (за–против–въздържал се) и — когато протоколът го позволява — индивидуалния вот на всеки съветник, показан като аватар с цветен пръстен (където цветът на пръстена отразява вота, а запълването — партийната принадлежност).](/articles/images/local_government/01-council-tile.webp) Всичко, описано по-долу, е достъпно на едно място: **[страниците „Управление“](/my-area)** — табло за местното управление в electionsbg.com, налично за всяка българска община и населено място. То обединява информацията за това кой ви представлява, как гласува, както и откъде идват и накъде отиват парите на вашата община. Темата на тази статия са две от плочките в него. Първата е **„Общински съвет“** (показана по-горе) — тя проследява всяко решение на съвета, статуса му, общия резултат (за–против–въздържал се) и индивидуалния вот на всеки съветник (когато се съдържа в протокола). Втората е **„Капиталова програма“** (показана по-надолу), която описва поименно всеки инвестиционен проект за годината със съответната му стойност, източник на финансиране и населеното място, в което ще се реализира. Данните за тези две секции се събират община по община, тъй като нито един от двата набора не съществува в централизиран национален регистър. Останалата част от тази статия прави преглед на постигнатото до момента и очертава обективна картина на това какво все още липсва и защо. В България има 265 общини. Във всяка от тях работи общински съвет, който заседава ежемесечно, взема стотици решения годишно и гласува многомилионен годишен бюджет — всяка община публикува собствена версия на тази информация на официалния си сайт. Централен регистър за гласуванията или бюджетите липсва: Решение на Министерски съвет (РМС) 436/2017 задължава общините да качват в data.egov.bg само ограничен набор от данни — „върнатите решения“ по чл. 45 от ЗМСМА. Нашата проверка на 50 общини обаче показа, че по-малко от 40% от тях публикуват каквито и да е данни в тази категория, а над 90% от публикуваното представлява просто връзки към сайтовете на самите общини. Ето защо се наложи да разработим собствено решение за автоматизирано извличане на тази информация. Към момента покриваме **гласуванията в 16 общински съвета** и **капиталовите програми на 26 общини**. Това включва всички областни центрове без осем, както и някои по-малки градове. В **14 общини** разполагаме и с двата набора от данни — извличаме както решенията на съвета, така и бюджета. По този начин информационното табло може да отговори на един изключително важен политически въпрос: „След като съветът гласува 3 млн. евро за ремонта на училището в село X — кой гласува „за“, кой беше „против“ и в крайна сметка проектът влезе ли в капиталовата програма?“ От 16-те включени съвета сме извлекли общо **3 515 решения** заедно с техния статус (приети или отхвърлени) и обобщените резултати от гласуванията. За петте съвета, чиито протоколи включват поименен списък с гласовете, сме съпоставили **18 300 индивидуални вота** с регистъра на Сметната палата (cacbg.bg). В 26-те обхванати капиталови програми сме описали поименно близо **6 800 отделни инвестиционни проекта** на обща стойност **957 милиона евро** (спрямо последната публикувана за всяка община бюджетна година в периода 2023–2025). Таблиците по-долу изброяват всяка община, която е в системата в момента. Колоната „Сайт на съвета" води към официалната страница на общинския съвет — ако вашата община все още не е включена, сайтът на съвета е и мястото, където да се свържете директно със съветниците си. ## Включени съвети | Код | Община | Tier | Решения | Поименни редове | Съветници в регистъра | Покрит период | Сайт на съвета | |------|---------|------|--------:|----------------:|----------------------:|---------------|----------------| | SOF | Столична община | A | 132 | 2 964 | — | апр.–май 2026 | https://council.sofia.bg/ | | BGS01 | Община Бургас | A | 319 | 3 966 | 46 | ян. 2025 – март 2026 | https://burgascouncil.org/ | | VTR01 | Община Велико Търново | A | 413 | 5 139 | 35 | февр. 2025 – май 2026 | https://savet.veliko-tarnovo.bg/ | | SZR12 | Община Казанлък | A | 333 | 3 227 | 35 | март 2020 – юни 2025 | https://obs.kazanlak.bg/ | | PER32 | Община Перник | A | 464 | 3 004 | 34 | ян. 2025 – апр. 2026 | https://www.obs-pernik.bg/ | | GAB05 | Община Габрово | A | 244 | — | 30 | февр.–септ. 2024 | https://gabrovo.bg/ | | SZR01 | Община Стара Загора | A | 67 | — | 51 | апр.–май 2026 | https://www.starazagora.bg/ | | RSE01 | Община Русе | A | 58 | — | 47 | март–апр. 2026 | https://obs.ruse-bg.eu/ | | PVN01 | Община Плевен | A | 76 | — | 36 | март–апр. 2026 | https://obs.pleven.bg/ | | SLV01 | Община Сливен | B | 109 | — | 40 | февр.–апр. 2026 | https://obs.sliven.bg/ | | PDV01 | Община Пловдив | B | 30 | — | 50 | апр.–май 2026 | https://plovdiv.bg/obs/ | | VAR01 | Община Варна | B | 45 | — | 47 | дек. 2025 – апр. 2026 | https://varnacouncil.bg/ | | HKV34 | Община Хасково | B | 387 | — | 39 | ян. 2022 | https://www.haskovo.bg/ | | DOB28 | Община град Добрич | B | 50 | — | 41 | ноем.–дек. 2023 | https://www.dobrich.bg/ | | HKV09 | Община Димитровград | B | 534 | — | 32 | ян. 2024 – апр. 2026 | https://www.dimitrovgrad.bg/ | | RAZ26 | Община Разград | B | 254 | — | 31 | авг. 2025 – май 2026 | https://www.razgrad.bg/ | **Ниво А** означава пълно извличане на информацията от протокола: номер на решението, краен резултат („приема/отхвърля“), общ брой гласове (за/против/въздържал се) и — ако общината публикува поименен списък — индивидуалният вот на всеки съветник. Този вот включва директна връзка към профила му, извлечен от регистъра на Сметната палата. **Ниво Б** включва същите данни, но без поименния списък, тъй като в тези случаи публикуваният протокол съдържа единствено обобщените стойности, обявени от председателя. Колоната „Решения“ показва броя на записите, които към момента са достъпни в нашия индекс. Колоната „Покрит период“ посочва най-старата и най-новата дата в базата ни данни. При някои съвети (като Габрово, Хасково и Добрич), чиято информация е извлечена чрез Wayback CDX, официалният сайт не предоставя директен достъп до по-старите протоколи. В тези случаи разчитаме единствено на данните, индексирани от Интернет архива (Internet Archive). ## Капиталови програми Гласуванията в общинския съвет показват _какво_ е решено. Капиталовата програма от своя страна показва _колко_ средства се отпускат и _къде_ се насочват. Тя се публикува всяка година като Приложение №3, №4 или №7 към бюджета и се актуализира след всяко решение на съвета, което прехвърля средства между различни пера. В тази категория следим 26 общини. Най-дълга история (2022–2025 г., или четири пълни фискални години) имат осемте общини, които публикуват данните си от най-дълго време. Всяка програма представлява списък с инвестиционни проекти. Той съдържа името на проекта (например ремонт на училище, изграждане на път или разширение на канализацията), неговата стойност, източника на финансиране (собствени средства, целеви субсидии, еврофондове или преходен остатък) и — при най-изчерпателните програми — конкретното село или кметство, където ще се реализира. Нашата система събира тези данни и ги представя в секцията „Капиталова програма“ за всяка община. Включена е разбивка по източник на финансиране, списък на водещите проекти и обобщена информация по населени места (за общините, които обвързват проектите си с конкретни локации). ![Плочката „Капиталова програма" за Велико Търново — €47,1 млн. в 382 проекта за 2025 г., с разбивка по селище и подредени по стойност, извлечени директно от Приложение 15 към общинския бюджет.](/articles/images/local_government/02-capital-programme.webp) | Идентификатор | Обл. център? | Години | Общо 2025 (€) | Проекти (2025) | Локализация по селища | Изходен формат | |------|:--:|------|--------:|--------:|--------:|---------------| | sofia | да | 2022–2025 | 327,6 млн. | 352 | 0% (само по параграфи) | XLSX (чист) | | varna | да | 2022–2025 | 52,3 млн. | 587 | 0% (растеризиран скан) | PDF + OCR | | burgas | да | 2022–2025 | 86,7 млн. | 104 | 13% (квартали от Уикипедия) | XLSX (с колони по източник на финансиране) | | ruse | да | 2022–2025 | 26,2 млн. | 1 052 | 7% (с отделни листове) | XLSX (отделен лист на кметство — най-високо качество) | | stara_zagora | да | 2022–2025 | 13,7 млн. | 342 | 4% (51 села с префикс „с.") | PDF | | pleven | да | 2022–2025 | 9,5 млн. | 92 | 40% | PDF + OCR (фрагментирано оформление) | | asenovgrad | не (обл. Пловдив) | 2022–2025 | 22,5 млн. | 229 | 60% | PDF + OCR | | yambol | да | 2022–2025 | 7,0 млн. | 184 | 0% (едноселищна община) | RAR/ZIP + PDF + OCR | | vidin | да | само 2022–2023 | 17,0 млн. (2023) | 176 | 90% | DOC в RAR (textutil) | | sliven | да | 2025 | 19,7 млн. | 256 | 60% | PDF + OCR | | dobrich | да | 2024–2025 | 23,2 млн. | 82 | 0% (едноселищна) | HTML таблица (scrape) | | haskovo | да | 2024 | 21,3 млн. | 268 | 31% | PDF + OCR (многоредови проекти) | | pernik | да | 2024–2026 | 14,0 млн. (2025) | 159 | 62% | XLS (превключване BGN/EUR) | | veliko_tarnovo | да | 2024–2025 | 47,1 млн. | 382 | 70% | XLSX (89 селища) | | kardzhali | да | 2024–2025 | 16,7 млн. | 104 | 70% | PDF + OCR (колони било/става) | | plovdiv | да | 2025 | 71,4 млн. | 567 | 0% (само по параграфи) | XLSX | | gabrovo | да | 2025 | 8,1 млн. | 299 | 21% | PDF + OCR (URL открит през Google) | | shumen | да | 2025 | 14,9 млн. | 324 | 25% | PDF + OCR (открит чрез Playwright) | | kyustendil | да | 2025 | 11,0 млн. | 246 | 43% | PDF + OCR (приложение към сесия на ОбС) | | montana | да | 2025 | 29,1 млн. | 9 | 78% | PDF + OCR (само стр. 5) | | lovech | да | 2025 | 39,2 млн. | 142 | 33% | PDF + OCR | | karlovo | не (обл. Пловдив) | 2025 | 15,0 млн. | 136 | 81% | XLSX (изисква Referer) | | kazanlak | не (обл. Стара Загора) | 2025 | 7,9 млн. | 201 | 35% | PDF + OCR (Nuxt _payload.json) | | samokov | не (обл. София) | 2025 | 29,7 млн. | 231 | 74% | PDF + OCR | | velingrad | не (обл. Пазарджик) | 2025 | 19,0 млн. | 159 | 74% | PDF + OCR | | dupnitsa | не (обл. Кюстендил) | 2025 | 6,7 млн. | 137 | 42% | PDF + OCR | **26 общини** с включени капиталови програми, които покриват **20 от 28-те областни центъра в България плюс 6 второстепенни града**. Обща стойност (последната публикувана за всяка община година): **€957 млн.**, разпределени поименно в близо 6 800 отделни проекта. Данните в колоната „Локализация по селища“ варират значително, тъй като зависят изцяло от начина, по който съответната община изготвя програмата си. Най-прецизните администрации (като тези в Русе, Видин, Велико Търново, Карлово, Самоков и Велинград) обвързват всеки проект с конкретно населено място — било чрез структурата на самия документ, или чрез добавяне на префикс като „с. [Име]“ или „гр. [Име]“. На другия полюс са градове като София, Пловдив, Варна, Добрич и Ямбол, които предоставят разбивка единствено на ниво бюджетен параграф. При тях се вижда например, че 5 млн. евро са отпуснати за „Основен ремонт на дълготрайни материални активи“, но не става ясно за кое точно населено място. Някои общини прилагат смесен подход, като локализират само част от проектите (например ремонтите на училища имат посочено населено място, но закупуването на ново оборудване — не). ### Капиталови програми — какво ни липсва Осем областни центъра нямат включена капиталова програма. Причините се групират: | Областен център | Статус | Защо | |----------------|--------|------| | Благоевград | Не се публикува | Общината изобщо не излага на сайта си Приложение №3 / №4 към бюджета. Същият пропуск в публикуването, както при протоколите на ОбС — виж по-долу. | | Враца | Не се публикува | Сайтът на съвета е неактивен; няма откриваема актуална бюджетна документация. | | Пазарджик | Не се публикува | Бюджетният портал изброява годишни бюджетни HTML-страници, но няма отделно приложение с поименен списък на капиталовите разходи. Велинград (в областта) Е покрит. | | Разград | Не се публикува | Същият пропуск, както при протоколите — общината публикува актуализациите като приложения към отделни решения, но няма консолидирана годишна програма. | | Силистра | Не се публикува | Не е откриваем PDF / XLSX на капиталовата програма; общината публикува само горно ниво — обобщен извлек. | | Смолян | Cloudflare блокира | Същата Cloudflare „Just a moment…" защита, както при сайта на съвета. Премахването ѝ отваря и двата източника на данни едновременно. | | Търговище | TSPD анти-бот | Същият WPS-Portal / TSPD модел, както при сайта на съвета. | | София (област) | не се отнася | Капиталовата програма на Столична община (под SFO_CITY) покрива географски същия обхват административно — няма отделна програма за Софийска област. | В шестте случая, отбелязани като „Не се публикува“, проблемът не е в технологията за извличане, а в политиката за прозрачност. Тези общини публикуват консолидиран бюджет (често в един общ PDF файл), но пропускат поименния списък на капиталовите разходи, който дава детайлна информация за името, стойността и източника на финансиране на всеки проект. Решението тук е съвсем ясно: гражданите могат да изискат от съответния общински съвет да започне да публикува Приложение №3 или №4 — точно както вече правят по-големите общини като София, Пловдив, Бургас и Варна. Видин попада в отделна категория: пълните капиталови програми за 2025 г. и 2026 г. не са публикувани като самостоятелни документи. Наличен е единствено годишният отчет за капиталовите разходи, откъдето идват и данните ни за 2022 г. и 2023 г. Изглежда, че общината е преминала към модел „отчитаме едва след като похарчим“, което на практика напълно премахва предварителната прозрачност на бюджетното планиране. ### Допълнителни източници на бюджетни данни Два други източника за местните финанси са "достъпни" в допълнение на капиталовите програми: - **Трансфери по Чл. 53** — Всяка година Законът за държавния бюджет (ЗДБРБ) разпределя държавни субсидии към общините (обща изравнителна субсидия, целеви средства и др. съгласно чл. 53). Ние извличаме тези данни от HTML приложението към закона. Това са единствените финансови данни в нашата система със 100-процентово покритие за **всички 265 общини** (налични за фискалните 2020, 2022, 2023, 2024 и 2025 година). Общият размер на държавните трансфери към местната власт за 2025 г. възлиза на **4,53 милиарда евро**. - **Касово изпълнение (реални разходи)** — Това е ежемесечният „Касов отчет“ на общината, който показва реално похарчените средства спрямо предварителния план. Тези данни са ключови, тъй като затварят цикъла на прозрачност и отговарят на въпроса: „Изпълни ли общината Проект X за сумата Y, или средствата останаха нереализирани?“. За съжаление, в момента тази секция е слабо покрита — само **Русе** (2016–2025) и **Николаево** (2019–2024) публикуват отчетите си в машинночетим формат. Повечето общини качват документа като сканиран PDF, често с променящо се оформление, което прави автоматизираното извличане на данните невъзможно без ръчна OCR (оптично разпознаване на символи) обработка за всяка отделна община. ## Гласувания в съвета — какво ни липсва ### Покритие по брой общини спрямо население - **16 от 265 общини** (6%) — тънък резен по брой. - **~ 80% от населението на България** — дебел резен по хора, защото приоритизирахме областните центрове. Кратък списък на общините, които НЕ са включени все още, но публикуват протоколи: | Код | Община | Статус | Препятствие | |------|---------|--------|---------| | BLG03 | Благоевград | Отложено | Старият URL е недостъпен; общината мина на SaaS система, която изисква автентикация. Нужна е нова политика на публикуване. | | SML31 | Смолян | Отложено | Cloudflare „Just a moment…" блокира дори headless браузъри. Изисква cf_clearance cookie tooling (вече използвано от нашия „update-local-elections" скил). | | VID09 | Видин | Отложено | WPS-Portal сайтът зарежда списъка през XHR зад TSPD анти-бот защита. Засякохме данните веднъж с Playwright, повторните опити връщат `ERR_EMPTY_RESPONSE`. | | TGV35 | Търговище | Отложено | Същият WPS-Portal модел като Видин — списъкът е в Atom XML фийд зад TSPD. | | MON29 | Монтана | Сайтът е мигрирал | Старите URL на протоколите връщат 404 след преработката на сайта; новият път на публикуване още не е открит. | | LOV18 | Ловеч | Неактивен | Последното решение на `os.lovech.bg` е от септември 2019 г. Практически замразен. | | SHU30 | Шумен | Формат-проблем | Общината публикува покани / дневен ред като PDF-и, но не и протоколи; PDF-ите са произведени с PDFium и имат повредени flate потоци, които pdftotext не може да прочете. | | VTR06 | Горна Оряховица | Политика на публикуване | Съветът публикува дневни редове, но не и протоколи. Файловете живеят на отделен Nextcloud с token URL-и, които не можем да обхождаме. | ### Ограничения за всяко решение - **Липсващи заглавия** при два от източниците от Ниво Б (Добрич и Разград). При Димитровград извличането на заглавия работи успешно благодарение на блоковете „ОТНОСНО:“ или „ПО ТОЧКА X“. Разград е следващият кандидат за подобрение, тъй като докладните им записки съдържат ясен структурен ред „ОТНОСНО: [предмет]“, но заглавията там все още не са извлечени и решенията се показват само с техния идентификационен номер. Случаят с Добрич е по-сложен: протоколът им представлява дословен стенографски запис. В него думата „относно“ се появява естествено в речта на съветниците (напр. „относно цените…“), а не като формално структурно поле. Затова при тях заглавието трябва да се извлича по друг начин (от предмета на докладната записка), което изисква написването на отделен и по-сложен парсер. Където заглавието не може да бъде автоматично разпознато, решението продължава да се извежда единствено по своя номер. - **Не индексираме пълния текст на решенията**, което ни пречи да засичаме конфликти на интереси. В момента разполагаме с метаданните и вота, но не съхраняваме самото тяло на решението. Това означава, че все още не можем автоматично да идентифицираме случаи от типа „съветник X е гласувал за договор, възложен на дружество Y, на което той е управител“. Алгоритъмът за тази проверка вече е изграден, но в момента не отчита съвпадения, тъй като текстовете на самите решения не са въведени в базата. - **Остарели данни от Wayback Machine** за Габрово (февр.–септ. 2024 г.), Хасково (само ян. 2022 г.) и Добрич (ноем.–дек. 2023 г.). Тъй като Интернет архивът рядко обхожда тези сайтове, данните ни са ограничени до наличните исторически снимки. Те ще се актуализират автоматично, когато Wayback Machine извърши ново архивиране. ### Какво пропускат данните от Ниво Б От 16-те включени съвета **7 са Ниво Б** — имаме обобщения резултат и статуса, но не и поименния списък. Причината варира: - **Препис-извлечение формат** (Пловдив, Варна, Сливен): общината публикува извлечение от решението, което реже дискусионната част от протокола. Само резултат от гласуването и приет/отхвърлен. - **Описание от председателя** (Хасково, Димитровград, Добрич, Разград): протоколът записва обявените от председателя стойности („Председателят обяви, че решението се приема с 22 за, 0 против, 1 въздържал се"), а не поименния списък. Дори пълните протоколи не носят поименни данни. - **Решение чрез вдигане на ръка**: някои съвети взимат решенията си чрез вдигане на ръка и прибягват до поименно гласуване само при рядко контестирано предложение. Протоколът е технически пълен. ## Какво следва ### Краткосрочно (технически разблокирвания) 1. **Заобикаляне на TSPD / Cloudflare** — Видин, Търговище, Смолян и още четири седят зад корпоративни анти-бот защити. Нашият „update-local-elections" скрипт вече прави това за ЦИК през Playwright сесия с постоянно `cf_clearance` cookie; пренасянето на същия модел в извличането на съвети отваря поне 3 областни центъра (Видин, Търговище, Смолян + вероятно Кърджали, Кюстендил, Враца). 2. **Индексиране на тялото за Ниво А съветите** — съхраняване на текста на всяко решение. Захранва съпоставка за конфликт на интереси (съветник ↔ фирма) и пълно търсене в корпуса. 3. **Извличане на заглавия за двата останали Ниво Б източника** — двата случая не са еднакво лесни (проверено върху живи сесии). За **Разград** протоколът носи чисти структурни блокове „ОТНОСНО: …" (напр. „Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 30…"), така че пренасянето на логиката от извличането на Димитровград е директно, но заглавията му **още не са попълнени** в текущите данни (всяко решение на Разград все още се извежда само по идентификатор, докато не мине успешно извличане). За **Добрич** е по-трудно: протоколът е дословен стенографски запис, в който „относно" се появява в разговорната реч на съветниците („относно цените…"), а не като структурно поле — там заглавието трябва да дойде от друга котва (предметът на докладната записка), което е отделна парсер-задача, а не 30-минутен пренос. И в двата случая всяко решение получава четимо за човек заглавие в секцията „Последна активност" в изгледа „Управление". ### Средносрочно (самото публикуване на данни) Повечето от това, което липсва, не е проблем с извличането на данни, а проблем на политиката на публикуване. Две общини (Благоевград, Горна Оряховица) публикуват дневните редове, но никога не правят протоколите публични. Сайтът на Ловеч е спрял да се обновява през 2019 г. Монтана мина на нова CMS, без да запази постоянните URL-и. Това не са технически пропуски — това са пропуски в прозрачността. Тук читателите могат да помогнат директно. Ако вашата община е в таблицата по-горе, можете да проверите данните ни срещу източника. Ако НЕ е в таблицата, тук е мястото да помолите вашите общински съветници да публикуват (или да започнат отново да публикуват): | Код | Община | Сайт на съвета / контакт | |------|---------|--------------------------| | BLG03 | Благоевград | https://blagoevgrad.bg/header-menu/resheniia-na-obshtinski-suvet | | SML31 | Смолян | https://www.smolyan.bg/bg/menu/sl/10 | | VID09 | Видин | https://vidin.bg/wps/portal/vidin-municipality/obshtinski-savet/ | | TGV35 | Търговище | https://targovishte.bg/wps/portal/municipality-targovishte/municipal-council/ | | MON29 | Монтана | https://www.montana.bg/ | | LOV18 | Ловеч | https://os.lovech.bg/ | | SHU30 | Шумен | https://obs.shumen.bg/ | | VTR06 | Горна Оряховица | https://savet.gornaoryahovitsa.bg/ | Пример за конкретна молба: „Моля, публикувайте пълния протокол на сесия № N като свободен за изтегляне PDF или DOCX с поименен списък на гласуванията — както вече правят Велико Търново / Бургас / Перник." Всеки съвет, който следва този модел, става извличаем в рамките на дни. ### Дългосрочно (останалите 256) Вече обхванатите големи общини покриват по-голямата част от населението на страната. Следващите около 50 общини, към които ще се насочим, са второстепенните административни центрове (като Велинград, Карлово, Дупница, Самоков, Кърджали и Видин – след като достъпът до сайта му бъде възстановен). Оставащите са предимно малки селски общини, чиито съвети заседават рядко (на тримесечие или по-малко). При тях обществената полза от проследяването на поименния вот е значително по-ограничена. Стратегията ни занапред е да увеличаваме значително процента на покритото население през всеки тримесечен цикъл, вместо самоцелно да гоним брой добавени общини. ## Където се срещат двата източника на данни: припокриването в 14 общини Най-полезната функция на платформата не е нито един от тези два набора данни сам по себе си, а възможността за **тяхното припокриване и съпоставяне**. За четиринадесет общини разполагаме едновременно с данни от гласуванията на съвета и с капиталовата програма. Това са София, Бургас, Велико Търново, Казанлък, Перник, Габрово, Стара Загора, Русе, Плевен, Сливен, Пловдив, Варна, Хасково и Добрич. За жителите на тези градове информационното табло може да отговори на най-важния въпрос, който вълнува всеки данъкоплатец: _Попадна ли реално в капиталовата програма проектът, който току-що бе одобрен от съвета, и какво е неговото финансиране?_ ### Конкретен пример — Велико Търново, 5 март 2026 г. На 5 март 2026 г. Великотърновският общински съвет разглежда Решение № 914: „Индикативен разчет на капиталови разходи за 2026 г." — формалното индикативно разчетно изчисление на капиталовите разходи за фискалната 2026 г. Това е решението, което приема програмата за годината като блок. Резултатът от гласуването е **30 за – 2 против – 4 въздържали се → прието**. С поименните ни данни можем да назовем всеки, който не е гласувал „за": - **Против**: Александра Тодорова Тодорова, Венцислава Маринова Йорданова - **Въздържал се**: Дончо Иванов Бораджиев, Калоян Милков Янков, Лили Матева, Стефан Николаев Войчев Това са шестимата съветници, които през март 2026 г. не са подкрепили приемането на капиталовата програма в предложения ѝ вид. Системата автоматично отбелязва този факт в индивидуалните им профили (`/officials/`), като добавя отделен ред: _„гласува против/въздържал се за капиталовата програма 2026“_, придружен с дата и връзка към самото решение. Другата половина от историята е какво има В програмата, за която са гласували. Капиталовата програма за 2025 г. (последната, която имаме напълно поименно) изброява **382 проекта на обща стойност €47,1 млн.**. Топ 8 по стойност: | Сума (€) | Селище | Проект | |------:|---|---| | 5 266 хил. | с. Беляковец | Проектиране на водопровод и изграждане на ВиК мрежа на с. Беляковец — фаза 1 | | 4 602 хил. | гр. Велико Търново | Проектиране и основен ремонт с мерки за енергийна ефективност на ДКС „Васил Левски" | | 3 426 хил. | гр. Велико Търново | Реконструкция на ул. „Никола Габровски" (ОК 233 – ОК 72) | | 2 562 хил. | гр. Велико Търново | Реформиране на Дома за стари хора „Венета Ботева" | | 2 546 хил. | гр. Велико Търново | Реконструкция на ул. „Мармарлийска" | | 2 213 хил. | с. Водолей | Общински път VTR1012 — с. Водолей – с. Дичин | | 1 778 хил. | гр. Велико Търново | Модернизация на ПЕГ „Проф. д-р Асен Златаров" | | 1 684 хил. | гр. Велико Търново | Изграждане на обслужващи улици: 8905-8907; 8909-8908; 8906-8911 | Обобщението по селище е втората половина от сравнението: от 382-та проекта **203 са таргетирани към гр. Велико Търново**, **18 към гр. Дебелец**, **15 към гр. Килифарево**, плюс 6 села с поне по 2 проекта (Балван, Ресен, Самоводене, Ветринци, Ново село, Водолей). Гражданинът от с. Беляковец сега може да види: моето село получи най-голямата отделна позиция в капиталовата програма за 2025 г.; ето шестимата съветници, които не подкрепиха програмата за 2026 г.; ето как всеки от тях е гласувал на другите 25 капиталови решения за мандата. Точно такъв тип отговори, базирани на свързването на различни набори от данни, в момента не могат да бъдат намерени в нито един общински сайт или държавен регистър в България. И това е основната мисия и добавена стойност на нашата платформа. ### Същият модел, всяка община Моделът се повтаря във всичките четиринадесет общини с припокриване: - **София** — 33 капиталови решения в извличането на съвета (от 132 със заглавия), при капиталова програма от €327,6 млн. / 352 проекта. - **Бургас** — 54 капиталови решения, при €86,7 млн. / 104 проекта. - **Стара Загора**, **Русе**, **Плевен**, **Варна**, **Пловдив** — същата форма, по-малки абсолютни числа, всички под €100 млн. годишни програми. Където съветът все още публикува само обобщените резултати (Ниво Б — Пловдив, Варна, Сливен, Хасково, Добрич, Димитровград, Разград), информационното табло показва числата за – против – въздържал се без поименен списък на съветниците, но връзката от решението обратно към проектите в капиталовата програма е запазена. ## Член 53 — универсалното допълнение Капиталовите програми показват как всяка община _харчи_ парите си. Третият голям източник на данни — единственият с универсално покритие — показва как всяка община _получава_ парите си. Чл.53 на Закона за държавния бюджет (Чл.53 ЗДБРБ) определя годишния размер на държавните трансфери към всяка една от 265-те общини в България, разпределен в пет категории. Извличаме това от HTML приложението към закона. | Фискална година | Общо (€) | Покрити общини | |:--:|--------:|:--:| | 2020 | 2,15 млрд. | 265 | | 2022 | 2,87 млрд. | 265 | | 2023 | 3,56 млрд. | 265 | | 2024 | 3,99 млрд. | 265 | | 2025 | 4,53 млрд. | 265 | €4,53 млрд. за 2025 г. се разделят по категории така: | Категория | Сума (€) | Какво е | |---|------:|---| | **Делегирани дейности** (delegated) | 4,04 млрд. (89%) | Предварително фиксирани ставки на ученик / на пенсионер / на защитено лице, които държавата субсидира директно. Главно училища и социални услуги. Общината няма дискреция върху начина на разходване. | | **Изравнителен трансфер** (equalization) | 235 млн. (5%) | Преразпределителният трансфер, който заглажда разликите между богати и бедни общини. Свободни средства. | | **Капиталов трансфер** (capital) | 232 млн. (5%) | Държавният принос към собствената капиталова програма на общината. Свързва се пряко с данните за капиталовите програми по-горе. | | **Зимно поддържане** (winter) | 25 млн. (0,6%) | Целеви трансфер за чистене на пътища / отоплителен сезон; само съответните общини го получават. | | **Други целеви** (otherTargeted) | 36 млн. (0,8%) | Каталог за конкретни поименни програми. | Топ 10 получатели по общ трансфер за 2025 г.: | Код | Община | Трансфер 2025 (€) | От които делегирани | От които капиталови | |---|---|------:|------:|------:| | SOF | Столична община | 652,0 млн. | 638,6 млн. | 12,9 млн. | | PDV22 | Пловдив | 206,8 млн. | 200,2 млн. | 3,0 млн. | | VAR06 | Варна | 183,4 млн. | 180,1 млн. | 3,2 млн. | | BGS04 | Бургас | 136,8 млн. | 132,7 млн. | 2,2 млн. | | SZR31 | Стара Загора | 95,1 млн. | 87,6 млн. | 3,2 млн. | | RSE27 | Русе | 84,8 млн. | 78,9 млн. | 1,9 млн. | | SLV20 | Сливен | 77,4 млн. | 70,1 млн. | 3,1 млн. | | PVN24 | Плевен | 69,4 млн. | 65,1 млн. | 2,0 млн. | | PAZ19 | Пазарджик | 63,9 млн. | 57,9 млн. | 1,9 млн. | | VTR04 | Велико Търново | 62,9 млн. | 59,0 млн. | 2,3 млн. | София получава общо около **652 млн. евро** под формата на държавни трансфери, докато петте най-малки общини (Мирково, Грамада, Антон, Макреш и Чавдар) получават по-малко от **2 млн. евро** всяка. По-интересни обаче са не абсолютните суми, а тяхната структура. Средно 89% от средствата за всяка община са целево насочени към т.нар. делегирани от държавата дейности. Общинският съвет няма реално влияние върху това как се харчат те. Това превръща изравнителния и капиталовия трансфер в основния ресурс, върху който съветниците могат да вземат самостоятелни финансови решения през годината. За Велико Търново през 2025 г. тези свободни средства възлизат на **2,27 млн. евро капиталов трансфер + 1,36 млн. евро изравнителен трансфер = общо 3,63 млн. евро „в правомощията на съвета“**. Като се има предвид, че общата капиталова програма на общината е за над 47 млн. евро, това означава, че близо 92% от предвидените инвестиции идват от други източници (собствени приходи, европейски програми или поемане на общински дълг), а не директно от държавата. Универсалното покритие означава, че това е единственото място в системата, където можете да сравните всяка община с всяка друга по една и съща ос. Петгодишният времеви ред дава и чист поглед как обемът на средствата се е променил между мандатите на кабинетите — **повече от удвояване между 2020 и 2025 г. (ръст от +111%, или 2,1 пъти)** е една от най-цитираните стойности в платформата, а структурната разбивка позволява да видите колко от това идва от инфлационно вдигани делегирани ставки спрямо реално фискално разширяване. ## Местни данъци и такси Капиталовите програми и трансферите по чл.53 описват потоците на парите _от_ държавата към общините. Местните данъци и такси описват обратния поток — какво плаща директно резидентът на собствената си община. Тук имаме два слоя данни, които заедно описват девет различни числа на жител-данъкоплатец. **Слой А — ИПИ (Институт за пазарна икономика).** Годишно проучване по ЗДОИ на размера на петте най-цитирани местни данъци, публикувано на [265obshtini.bg](https://www.265obshtini.bg/) — единственото универсално покритие в категорията: - Данък върху недвижимите имоти (юридически лица), ‰ - Данък при придобиване на имущество, % - Данък върху превозните средства (74–110 kW), €/kW - Патентен данък — търговия на дребно ≤ 100 м², € - Патентен данък — таксиметров превоз, € Всичките пет CSV-та сваляме от `https://www.265obshtini.bg/downloadCSV/{ipiId}`, нормализираме името на общината към канонично код на общината (`scripts/local_taxes/lib/match_obshtina.ts`) и изчисляваме национален ранг за всеки индикатор (#1 = най-ниска ставка). **265 от 265 общини** се свързват се успешно от първи опит за периода 2021–2025 г. — покритието е за пет последователни години, без липсващи редове. Таксиметровият патент е спрян от ИПИ след 2023 г. (мониторингът е поставен в пауза след поправките в ЗМДТ Чл. 61з през 2024 г.), затова за този ред показваме 2023 г. като последно налична година под отделен етикет в секцията. **Слой Б — специфични за общините наредби.** Четири допълнителни полета, които ИПИ не следи, защото зависят от ежегодното решение на всеки общински съвет. Извличаме ги директно от **двете наредби** на всяка община — Наредбата за определяне размера на местните данъци (НОРМД) и Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги (НОАМТЦУ): - **Данък върху недвижимите имоти за физически лица** — действителната ставка за гражданите. ИПИ следи официално юридически лица; за повечето общини двете ставки съвпадат под обща клауза на Чл. 22 ЗМДТ, но не за всички (Петрич например има отделна ставка 2,3 ‰ за нежилищни имоти на предприятия и 3 ‰ за всички имоти на граждани). - **Такса битови отпадъци (жилищни имоти)** — основа за изчисляване (промил от данъчната оценка / брой ползватели / РЗП / количество отпадък) + ставка, когато е публикувана в наредбата. Повечето големи общини оставят размера ѝ на ежегодно решение на ОС, не в самата наредба, и тогава съхраняваме само типа основа с честна забележка „определя се с ежегодно решение". - **Туристически данък** — ставка за нощувка по категория звезди. Извежда се от тарифата „1 звезда / 2 звезди / …" в НОРМД. Когато наредбата дава дуална стойност лв./евро, предпочитаме оригиналната стойността пред конвертираната от лева; конвертираните стойности носят малка маркировка „(конв. от BGN)" в секцията. - **Данък върху притежаването на куче** — годишна такса. Извлечен от НОАМТЦУ като такса (по ЗМДТ Чл. 175, ал. 2 — ветеринарномедицинска компетенция), не в Данъчната наредба, така че извличането ѝ изисква изтегляне и на двете наредби. Слой Б покрива **10 общини** в момента: София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Разград, Самоков, Мъглиж, Балчик и Петрич. Източниците са разнородни: | Код | Община | НОАМТЦУ (такси) | НОРМД (данъци) | Извличане | |------|---------|------------------|----------------|-----------| | SOF00 | София | iisda.government.bg (PDF) | sofia.obshtini.bg/doc/385434 | pdftotext + obshtini.bg JSON API | | PDV22 | Пловдив | plovdiv.obshtini.bg/doc/388893 | plovdiv.obshtini.bg/doc/388894 | obshtini.bg JSON API | | VAR06 | Варна | varna.bg (PDF) | varna.obshtini.bg/doc/345772 | pdftotext + obshtini.bg JSON API | | BGS04 | Бургас | burgascouncil.org (DOCX) | burgascouncil.org legacy .doc | DOCX + macOS textutil | | RAZ26 | Разград | razgrad.obshtini.bg/doc/6505930 | razgrad.obshtini.bg/doc/6505934 | obshtini.bg JSON API | | SFO39 | Самоков | samokov.obshtini.bg/doc/5993006 | samokov.obshtini.bg/doc/5992724 | obshtini.bg JSON API | | SZR22 | Мъглиж | maglizh.obshtini.bg/doc/5853991 | maglizh.obshtini.bg/doc/5822281 | obshtini.bg JSON API | | DOB03 | Балчик | balchik.obshtini.bg/doc/6563059 | balchik.obshtini.bg/doc/6563060 | obshtini.bg JSON API | | BLG33 | Петрич | petrich.obshtini.bg/doc/4416578 | petrich.obshtini.bg/doc/3103531 | obshtini.bg JSON API | | SZR31 | Стара Загора | starazagora.obshtini.bg/doc/564999 | starazagora.obshtini.bg/doc/338011 | obshtini.bg JSON API | Текущи стойности от извлечените наредби (последната публикувана наредба за всяка община, 10/10 пълно покритие на четирите слота): | Община | Данък сгради (физ.л.) | ТБО — основа | Туристически | Куче | |---|---:|---|---:|---:| | София | 1,875 ‰ | промил | 0,51 €/нощ | 12,27 €/год | | Пловдив | 1,8 ‰ | количество | 0,20 €/нощ | 15,34 €/год | | Варна | 2,0 ‰ | промил (1,5 ‰) | 0,26 €/нощ | 12,27 €/год | | Бургас | 1,75 ‰ | промил (1,3 ‰) | 0,26 €/нощ | 15,34 €/год | | Разград | 3,0 ‰ | промил | 0,31 €/нощ | 10,23 €/год | | Самоков | 2,5 ‰ | промил | 0,45 €/нощ | 5,11 €/год | | Мъглиж | 3,5 ‰ | количество | 0,10 €/нощ | 10,23 €/год | | Балчик | 2,5 ‰ | количество | 0,31 €/нощ | 5,11 €/год | | Петрич | 3,0 ‰ | количество | 0,26 €/нощ | 10,23 €/год | | Стара Загора | 1,7 ‰ | количество | 0,30 €/нощ | 12,27 €/год | Стойностите в евро се изчисляват на фиксирания курс 1 EUR = 1,95583 BGN, приет за прехода на 1.01.2026 г. Където наредбата публикува само лева, конвертираме и записваме етикет „(конв. от BGN)" — за да види потребителят, че пресмятането е наше, не на общината. ### Местни данъци — какво ни липсва Слой А покрива всичките 265 общини; Слой Б — само десет. Причините се групират: - **Платформата obshtini.bg** (хоствана от Apis за общините-клиенти) хоства много общини. Парсват се чрез същия JSON API, който вече ползваме за изброените по-горе — на практика всяка нова община е ~10 реда конфигурация: канонично код на общината, slug на поддомейна и две `uniqueId`-та за НОАМТЦУ и НОРМД. Скриптът `scripts/local_taxes/probe_obshtini_all.ts` транслитерира имената на общините по официалните правила (БГ → ASCII) и пробва кои поддомейни отговарят. Уловката е в slug-а: автоматичното откриване хваща само общините, чийто поддомейн съвпада с транслитерираното им име — пробата на 263-те общини намери около десет такива. Последното добавяне е **Стара Загора**, която по-ранната версия пропускаше, защото пробваше само формата с долна черта (`stara_zagora`) вместо слятото `starazagora`; пробата вече тества и трите варианта (слято / с долна черта / с тире). Останалите тенанти на платформата ползват slug-ове, които не съвпадат с името им, и изискват ръчно намиране. - **Останалите ~100 общини** публикуват наредбите на собствените си сайтове в смесени формати: PDF, DOCX, остарял формат .doc (Word 2003), Drupal модули, Joomla прикрепени файлове. Всяка изисква отделно проучване. При Бургас НОРМД е стар .doc файл, преобразуван през macOS textutil (Linux операторите подменят с antiword), а извличането на ставката изисква ръчно фиксиране, защото текстът на Чл. 18 използва анафорично позоваване („Данъкът се определя върху данъчната оценка…") вместо канонично „данък върху недвижими имоти". Разширяването към тези 100 общини изисква собствен инструмент за извличане на всяка наредба. - **Туристически данък за Варна** — определя се в отделно Приложение № 2, което не се поднася в общия JSON отговор на obshtini.bg. В таблицата по-горе извеждаме ставката за категория „2 звезди" (`0,26 €/нощ` — най-ниската, която Варна обявява в самия текст), но липсва пълната справка за регистрирани места „клас В". Каноничният страничен ефект на отворената платформа obshtini.bg е, че общините на нея могат да актуализират наредбите си в средата на годината (както правят при изменения на ЗМДТ), а седмичният ни скрипт за следене хваща промяната веднага — HEAD заявка на всяка от двете наредби на всяка от десетте общини, плюс ИПИ CSV за Слой А. Общините, които публикуват PDF на собствените си сайтове, обикновено пускат само нова версия в края на годината, така че закъснението е до 4 месеца, докато годишният цикъл се актуализира. ### Място в платформата Секцията **„Местни данъци"** на страницата „Управление" се появява за всяка от 265-те общини с поне ИПИ блок. Тя показва петте редa на ИПИ с цветно кодиран национален ранг (зелено = в долната квинтила, червено = в горната), плюс ред за ТБО (основа и ставка, когато е публикувана), плюс ред за туристическия данък и данъка върху куче, когато имаме Слой Б за общината. За потребителите от 10-те общини със Слой Б, секцията **„Къде отиват моите данъци?"** в същото табло „Управление" комбинира тези ставки с типов профил на резидента (жилище с данъчна оценка ~30 000 € + автомобил 85 kW) и показва оценка на годишната местна сметка — данък сгради, такса битови отпадъци, данък върху превозните средства и еднократния данък при придобиване. До тях стои разпределението на националния данък върху общия доход (10%) по функционални категории от държавния бюджет (COFOG), за да види резидентът целия профил на данъчна тежест на едно място. ## Какво можете да намерите в страниците „Управление" днес Всяка община с поне едно решение в нашия индекс получава: - Секция **„Общински съвет"** на страницата „Управление", показваща най-новите 5 решения, всяко със заглавието си (когато е разпознато), датата, статуса (приет/отхвърлен) и обобщения резултат (за–против–въздържал се) — с чип **„Спорни"**, който стеснява списъка до решенията, при които несъгласните плюс въздържалите се надхвърлят 10% от подадените гласове. - Може да отворите решенията, за да видите поименните гласувания, когато съветът ги публикува — по една малка снимка (аватар) на съветник, оцветена според вота, с връзка към профила в регистъра на Сметната палата при посочване. - Лента **„Подчертани"** за Ниво А съветите — топ несъгласни съветници и тези с най-ниска посещаемост по целия запис от поименни гласувания на съвета. - Възможност за **търсене на съветник** по име в 16-те включени общини. - Линия **„Последна активност"** — времева линия, която смесва най-новите решения на съвета с разплащанията на еврофондове в общината, обществените поръчки, добавките към капиталовата програма и резултатите от местни избори — единен поток „какво току-що се случи във вашата община". Когато нов протокол се появи на който и да е от 16-те сайта на съвети, дневният скрипт за следене (работещ по cron) засича промяна, оркестраторът пуска извличането наново, и в рамките на един обработващ цикъл новите решения се появяват в платформата. ### Двадесет години правителства в България — какво показват числата URL (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-05-24-cabinets-analysis | URL (EN): https://electionsbg.com/en/articles/2026-05-24-cabinets-analysis Markdown (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-05-24-cabinets-analysis-bg.md Markdown (EN): https://electionsbg.com/articles/2026-05-24-cabinets-analysis-en.md Публикувана: 2026-05-24 Категория: data_analysis **Резюме:** Анализ на всички 18 кабинета от 2005 г. насам през макропоказателите им — БВП, инфлация, безработица, дълг и средства от ЕС. Какво проработи и какво не за всеки мандат, кой остави сметка за следващия, и защо последните 4 години са парадокс: най-нестабилната политика върху най-стабилната икономика от ЕС-членството. --- keywords: - български правителства - анализ на кабинети - макроикономика на България - WGI Световна банка - инфлация България - държавен дълг България - средства от ЕС - изборна нестабилност - КТБ - COVID-19 - еврозона - кабинет Желязков - кабинет Денков - кабинет Петков - кабинет Борисов - кабинет Орешарски --- # Двадесет години правителства в България — какво показват числата Между август 2005 г. и май 2026 г. България е управлявана от **18 кабинета**: 10 редовни и 8 служебни. Средната продължителност на редовните мандати е под 2 години. Само две редовни правителства – [Станишев](/governments/stanishev) и [Борисов III](/governments/borisov-3) – успяват да завършат пълния си парламентарен мандат (съответно 3 г. и 11 м. и 4 години). През този период четирите ключови макроикономически показателя (БВП, инфлация, безработица и държавен дълг) преминават през три ясно разграничени цикъла: **догонващ растеж и предкризисно прегряване (2005–2008 г.)**, **кризи и стагнация (2009–2014 г.)** и **достигане на едни от най-добрите позиции в ЕС (2017–2025 г.)** – последното постигнато на фона на безпрецедентна политическа нестабилност. Тази статия не е политическа оценка, а **анализ на числата** зад [индикаторите](/indicators) и [правителствата](/governments) в electionsbg.com. Изследваме всеки кабинет през неговите макропоказатели – какво показват данните в момента и какви закъснели ефекти се проявяват по-късно (през следващите мандати). Специално внимание отделяме на последните близо четири години и половина – преходите Петков → Донев → Денков → Главчев → Желязков → Гюров, които обхващат шест парламентарни вота (от ноември 2021 г. до април 2026 г.) и съвпадат с присъединяването на страната към еврозоната. ![Времева линия на правителствата на България от 2005 г. на макроикономически фон](/og/governments.webp) ## Голямата картина в осем числа Преди да разгледаме детайлите по кабинети, ето осемте ключови показатели, които очертават цялостната картина. Данните се отнасят за последното налично тримесечие: | Показател | Към момента | Позиция (5 съседи + ЕС-27) | Източник | | ---------------------------------- | ---------------------: | ------------------------------ | -------------------------------- | | Реален растеж на БВП | **2,9%** (Q1 2026 г.) | добър (4-то място от 5) | [Икономика](/indicators/economy) | | Инфлация (ХИПЦ) | **2,4%** (Q1 2026 г.) | 2-ро място (по-ниска от ЕС-27) | [Икономика](/indicators/economy) | | Безработица | **3,2%** (Q4 2025 г.) | **най-ниска от 5** | [Икономика](/indicators/economy) | | Държавен дълг (% от БВП) | **29,9%** (Q4 2025 г.) | **най-нисък от 5** | [Фискални](/indicators/fiscal) | | Бюджетен баланс (% от БВП) | **−2,2%** (Q4 2025 г.) | по-добър от ЕС-27 (−3,2%) | [Фискални](/indicators/fiscal) | | Текуща сметка (% от БВП) | **−11,4%** | най-слаба от 5 | [Икономика](/indicators/economy) | | Очаквана продължителност на живота | **75,8 г.** (2024 г.) | най-ниска от 5 | [Общество](/indicators/society) | | AROPE (риск от бедност) | **29,0%** (2025 г.) | най-висока от 5 | [Общество](/indicators/society) | България се характеризира със **стабилна макроикономическа рамка, но слаби социални показатели**. Това разделение е в основата на анализа: всяко правителство трябва да се оценява както по фискалните си постижения, така и по това дали те се отразяват реално върху качеството на живота на хората. Страната ни е на [предпоследно място по продължителност на живота в ЕС](/indicators/society), въпреки две десетилетия на непрекъснат догонващ растеж. ## Цикъл 1: Догонващ растеж (2005–2008 г.) ### [Сергей Станишев](/governments/stanishev) — БСП, НДСВ, ДПС · август 2005 – юли 2009 г. Редовен мандат с продължителност от **3 години и 11 месеца** – вторият най-дълъг в нашата база данни след Борисов III. Среднопретеглените във времето стойности според Евростат показват: - **БВП ср.: +5,5%** — най-високият за целия разглеждан период - **Инфлация ср.: 8,2%** — най-високата стойност за редовно правителство (извън служебните кабинети) - **Дълг Δ: −13,4 пр.п. от БВП** — **най-сериозното свиване на държавния дълг в таблицата** Това правителство стъпва върху низходящ дългов тренд, наследен от редукциите при Сакскобургготски от пиковите над 65% от БВП в началото на десетилетието (2001-2002 г.). През мандата на Станишев държавният дълг (по тримесечните данни на Евростат) спада от 26,6% от БВП в края на 2005 г. до 13,2% в средата на 2009 г. Тези отлични на пръв поглед цифри обаче имат и друг контекст: голяма част от спада е **счетоводна** – благодарение на бързо растящия БВП в знаменателя, придружен от приватизационни приходи и бюджетни излишъци. Номиналното намаление на дълга всъщност е скромно. В същото време **високата инфлация от 8,2%** сигнализира за прегряване на икономиката – кредитен бум, рекорден дефицит по текущата сметка от над 25% от БВП и масиран приток на капитали в сектора на недвижимите имоти. Забавеният ефект: **глобалната финансова криза избухва в края на неговия мандат** (септември 2008 г. с фалита на Lehman Brothers), но първите реални последици за българския БВП се проявяват в самия край на годината и се усещат в пълна сила едва през 2009 г. – вече при следващото управление. Основни постижения: **официалното членство на България в ЕС** (1 януари 2007 г.) и отварянето на достъпа до европейските структурни фондове. Това събитие е отбелязано като първия вертикален маркер на [графиката на правителствата](/governments). ## Цикъл 2: Кризи и стагнация (2009–2014 г.) ### [Борисов I](/governments/borisov-1) — ГЕРБ · юли 2009 – март 2013 г. Първият кабинет на ГЕРБ се сформира след изборите на 5 юли 2009 г. и встъпва в длъжност на 27 юли – в момент, когато световната рецесия вече е в ход (Q2 2009 г. БВП: −2,8% на годишна база по данни на Евростат, със задълбочаване до −6,4% през Q4 2009 г.). Кабинетът заварва прегряла икономика и трябва да поеме пълния удар на световната рецесия: - **Среден растеж на БВП: +0,45%** – период на икономическа стагнация - **Средна безработица: 12,0%** – най-високото равнище в таблицата за цялото разглеждано време (вж. [Икономика](/indicators/economy)) - **Промяна в дълга (Δ): +3,0 пр.п.** – начало на нов цикъл на постепенно покачване на държавния дълг Правителството подава оставка **след масовите протести от февруари 2013 г.** срещу високите сметки за ток, четири месеца преди края на редовния си мандат. Тези събития са визуализирани като **червена лента за февруари–март 2013 г.** в [долната част на графиката на правителствата](/governments). ### [Орешарски](/governments/oresharski) — БСП, ДПС · май 2013 – август 2014 г. Кабинетът управлява едва **434 дни**. Основните показатели са: - **Средна безработица: 13,3%** – **най-високата стойност** в цялата сравнителна таблица - **Средна инфлация: −1,3%** – **дефлация** (единственият кабинет с отрицателна средна стойност на инфлацията) - **Промяна в дълга (Δ): +3,6 пр.п.** – повишение, голяма част от което е свързано със стабилизиране на банковата система През този период се случват две от най-знаковите събития за последните две десетилетия: 1. **Протестите „ДАНСwithMe“** – продължително гражданско недоволство след назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС през юни 2013 г. То е отбелязано като червена ивица в [лентата на събитията](/governments) за целия период на 2013–2014 г. 2. **Колапсът на КТБ** – масова паника сред вложителите и последвалото отнемане на лиценза на Корпоративна търговска банка (юни–ноември 2014 г.). Това остава **най-дълбоката банкова криза в България след събитията от 1996-1997 г.** Забавеният ефект: финансовите последствия от КТБ са дългосрочни. Държавният заем от близо 3,7 милиарда лева (около 2,0% от БВП на касова основа), емитиран през 2014 г. за подкрепа на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, **продължава да натоварва бюджета и да се обслужва през следващите 10 години** – което се вижда в [таблицата с дългови емисии](/indicators/fiscal#debt-emissions) по време на следващите правителства. ### [Борисов II](/governments/borisov-2) — ГЕРБ, Реформаторски блок, Патриотичен фронт · ноември 2014 – януари 2017 г. Периодът се характеризира с икономическо възстановяване в дефлационна среда: - **Среден растеж на БВП: +3,0%** – стабилно възстановяване на растежа - **Средна инфлация: −1,1%** – продължаваща дефлация поради поевтиняването на световните цени на енергоносителите - **Средна безработица: 9,6%** – спад на безработицата обратно до едноцифрени нива - **Чист приток на евросредства: €4,7 млрд.** – първият сериозен финансов ресурс по пълния програмен период 2014–2020 г. Правителството подава оставка **след загубата на кандидата на ГЕРБ на президентските избори** през ноември 2016 г. ## Цикъл 3: Рекорден растеж на фона на политически хаос (2017–2025 г.) ### [Борисов III](/governments/borisov-3) — ГЕРБ, Обединени патриоти · май 2017 – май 2021 г. Най-дълго управлявалият кабинет в таблицата – **1469 дни (пълни 4 години)**. Това е единственото редовно правителство в нашия масив от данни, което превежда страната през **кризата с пандемията и последвалото възстановяване**: - **Среден растеж на БВП: +1,4%** – стойността е по-ниска заради икономическия срив през 2020 г. (когато БВП спада във всичките четири тримесечия, с пик на свиването през Q4: −6,4% на годишна база) - **Промяна в дълга (Δ): −3,6 пр.п.** – **най-сериозното намаляване на съотношението на дълга в рамките на редовен мандат** за последните 15 години - **Чист приток на евросредства: €6,8 млрд.** – **най-високата усвоена сума в цялата таблица** Две от знаковите събития при Борисов III попадат в една и съща юлска седмица на 2020 г. На **10 юли 2020 г. България влиза в ERM II** („чакалнята“ на еврозоната) с фиксиран курс 1,95583 лв. за евро и едновременно се присъединява към Банковия съюз – решителната стъпка по пътя към единната валута. В същите дни избухват и **мащабните антиправителствени протести през лятото и есента на 2020 г.**; мандатът завършва на редовната си дата, но политическият шок задушава инерцията и в крайна сметка удължава престоя в ERM II до близо 5,5 години (при минимален изискуем срок от 2 години). Недоволството от 2020 г. е отразено директно в [индекса за доверие в държавните институции спрямо ЕС](/indicators/governance) – през 2020 г. общественото доверие в управлението се срива от ~28% до едва ~17%. Забавеният ефект: **фискалните COVID стимули** (антикризисните помощи, схемата „60/40“ и мерките за заетост) струваха общо **2,8 млрд. лв. през 2020 г.** (2,3% от БВП) и **4,6 млрд. лв. през 2021 г.** (3,3% от БВП), като само мярката „60/40“ погълна над **2,1 млрд. лв.** до края си през 2022 г. Тези извънредни разходи сринаха бюджетния баланс от излишък от +2,1% от БВП през 2019 г. до дефицит от **−4,0% от БВП през 2020 г.** (по данни на Евростат). Финансирането им се реализира чрез стопяване на фискалния резерв (от 12,1 млрд. лв. в края на 2019 г. до около 7,8 млрд. лв. в края на 2021 г.) и емитиране на нов дълг от €2,5 млрд. през есента на 2020 г. На законодателно равнище тези мерки бяха закрепени в 44-то Народно събрание с [окончателното второ четене на закона за извънредното положение и удължаването му след пандемичната вълна от есента на 2020 г.](/votes/2020-11-06/item-5-zid-na-zakona-za-merkite-i-deystviyata-po-vreme-na-izvanredn) и [окончателното второ четене на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г.](/votes/2020-11-24/item-25-zakon-za-byudzheta-na-darzhavnoto-obshtestveno-osiguryavane-), който формализира **временната COVID добавка от 50 лв. за пенсионерите** като бюджетен ред. ### [Янев I + Янев II](/governments/yanev-1) — служебни · май – декември 2021 г. Два последователни служебни кабинета, назначени от президента Радев в условията на три поредни предсрочни избора. **Средният растеж на БВП при Янев I от +8,8%** е най-високият в таблицата, но той представлява чисто икономическо отскачане след пандемичния срив (базов ефект), а не е резултат от дългосрочна държавна политика. ### [Кирил Петков](/governments/petkov) — ПП, БСП, ИТН, Демократична България · декември 2021 – август 2022 г. Това е **най-краткото редовно правителство** в нашия анализ (едва 232 дни). Мандатът му приключва след **успешен вот на недоверие**, предизвикан от излизането на ИТН от коалицията. Макроикономическите данни за този период са показателни: - **Средна инфлация: +11,2%** – третата най-висока в таблицата (надмината само от служебните кабинети на Донев и Главчев) - **Среден растеж на БВП: +5,2%** – продължение на възстановяването от пандемията - **Средно бюджетно салдо: −3,0%** – начало на тенденция към дълготрайно влошаване на бюджетния баланс Кабинетът стъпва върху нова фискална реалност, започнала в края на 2021 г. с превръщането на временните COVID пенсионни добавки в постоянни структурни разходи и въвеждането на мащабни компенсации за високите цени на тока. Преходният [Закон за удължаване до 31 март 2022 г. на разпоредбите на Закона за държавния бюджет за 2021 г.](/votes/2022-01-21/item-9-zakon-za-udalzhavane-do-31-mart-2022-g-na-deystvieto-na-razp), приет окончателно на второ четене, продължи действието на COVID пенсионната добавка отвъд изтичането на временните мерки, преди тя да бъде окончателно встроена в основата на пенсиите чрез Бюджет 2022. Тази промяна бележи края на дългогодишната изключително консервативна фискална политика на България и я заключва в трайни дефицити от около 3% от БВП. Сравнението с регионалните съседи разкрива фундаментални разлики в реакцията на кризите. Докато Гърция сви бързо дефицита си от −7,5% (2021 г.) до −2,5% (2022 г.), а Румъния постепенно консолидираше бюджет под натиска на процедура по прекомерен дефицит, дефицитът в България се запази трайно висок. В същото време инфлацията у нас достигна пик от 15,3% през 2022 г. (значително над 9,3% в Гърция и 13,8% в Румъния) поради високата енергийна интензивност на икономиката ни, високия дял на храните и енергията в потребителската ни кошница и засиленото вътрешно потребление, подхранено от двуцифрения номинален ръст на доходите. Сред ключовите политически постижения на Петков е **одобрението на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)** от Европейската комисия на 7 април 2022 г. – пакет от около 6,2 млрд. евро. В самия план кабинетът заложи антикорупционна реформа (междинни цели 220 и 222 от ПВУ: създаване на нова, оперативно работеща Комисия за противодействие на корупцията и нови правила за наказателната отговорност на главния прокурор). Още преди края на мандата на Петков обаче първият опит за избор на нов председател на КПК беше блокиран от собствения му коалиционен партньор ИТН. Тази неизпълнена реформа се превръща в основната пречка пред изплащането на следващите траншове по ПВУ – ефект, който се проявява чак при кабинетите Главчев и Желязков, 3–4 години по-късно. Забавеният ефект: тези антикризисни помощи и перманентни социални разходи **останаха сериозна тежест за бюджета** и през следващите мандати, а самоналожената антикорупционна реформа от ПВУ ще се окаже и основната пречка пред еврофондовете в края на периода. ### [Гълъб Донев](/governments/donev) — служебен · август 2022 – юни 2023 г. Това служебно правителство управлява цели 10 месеца – необичайно дълъг период за служебен кабинет, обхващащ **два предсрочни вота** (октомври 2022 г. и април 2023 г.). Показателите са: - **Средна инфлация: +13,0%** – **най-високото средно равнище на инфлация при едно правителство в таблицата** - **Средно бюджетно салдо: −3,0%** – трайно затвърждаване на дефицита Периодът бележи пика на инфлационния цикъл. Основната причина е глобалната енергийна криза, а не решенията на българските политици. Въпреки това отпуснатите тогава помощи и компенсации за бизнеса наложиха нова фискална реалност – дефицитът около 3% от БВП се превърна в базова норма за бюджета. ### [Денков](/governments/denkov) — ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ · юни 2023 – април 2024 г. Управлява 308 дни и е **първото ротационно правителство в българската история**. Мандатът му приключва поради невъзможност да се осъществи планираната ротация (отбелязана като `rotation_failed` в нашата база данни). Числата показват: - **Среден растеж на БВП: +1,8%** – забавяне и нормализация на растежа след постпандемичния отскок - **Средна инфлация: +5,4%** – рязък спад от рекордните 13% при предходния кабинет - **Средна безработица: 4,4%** – нива, близки до тези отпреди пандемията При кабинета Денков се активизират **техническата подготовка и преговорите за членство в еврозоната**, както и законодателните реформи по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Положителните ефекти от тези усилия се проявяват чак при управлението на Желязков 18 месеца по-късно. ### [Главчев I + II](/governments/glavchev-1) — служебни · април 2024 – януари 2025 г. Двата кабинета управляват общо 282 дни, през които се провеждат **още два предсрочни парламентарни вота** (юни и октомври 2024 г.). Кабинетът Главчев I регистрира най-лошото бюджетно салдо в цялата таблица: - **Средно бюджетно салдо при Главчев I: −4,8%** – **най-дълбокият среден дефицит за отделен мандат** Тази стойност е знак за липса на строга фискална дисциплина при служебни правителства, които не подлежат на пряк парламентарен контрол и оперират в условия на удължен бюджет. В същото време през ноември 2025 г. ЕС превежда втория транш по ПВУ след близо двегодишно забавяне, но от поисканите 653 млн. евро удържа 214,5 млн. заради неизпълнението на договорените от самия кабинет Петков през 2022 г. реформи – междинна цел 220 (нова, оперативно работеща КПК) и част от междинна цел 222 (наказателна отговорност на главния прокурор). Същата логика се повтаря и при третото плащане в края на 2025 г.: от поисканите 1,6 млрд. евро ЕК одобрява 1,47 млрд., замразявайки нови над 150 млн. евро по същите две причини. Последиците от поредицата частични замразявания и общото забавяне се усещат по-късно при кабинета Желязков под формата на **значителен спад на чистите средства от ЕС спрямо рекордните 6,8 млрд. евро при Борисов III** (по предварителни данни за 2025 г., които все още не са отразени в годишните серии на дашборда). ### [Желязков](/governments/zhelyazkov) — ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ, ИТН · януари 2025 – февруари 2026 г. Кабинетът управлява 399 дни. Това е **правителството на еврозоната** – единната европейска валута е въведена именно при този мандат (1 януари 2026 г.). Това историческо събитие е отбелязано като последния вертикален маркер на [графиката на правителствата](/governments). Основните данни са: - **Среден растеж на БВП: +3,1%** – силно икономическо темпо - **Средна инфлация: +3,3%** – близо до целевото равнище от 2% - **Средна безработица: 3,5%** – **най-ниското ниво за отделен кабинет в цялата ни статистика** - **Промяна в дълга (Δ): +6,2 пр.п.** – **най-бързото нарастване на държавния дълг в рамките на един редовен мандат** Парадоксът на това управление е събран в два контрастиращи показателя: **исторически най-ниската безработица** (3,5%) наред с **най-бързото темпо на задлъжняване при редовно правителство** (+6,2 пр.п.). Дългът е финансиран предимно чрез масирани емисии на международните пазари (общо €7,2 млрд. в еврооблигации през 2025 г. и допълнително €1,7 млрд. емитиран дълг на вътрешния пазар – вж. [таблицата с дългови емисии](/indicators/fiscal#debt-emissions)). От този огромен дългов обем едва €234 млн. представляват рефинансиране на стари падежиращи международни облигации, докато над 85% са изразходвани директно за покриване на текущия касов дефицит (достигнал €6,09 млрд. за 2025 г.) и за буфериране на фискалния резерв за присъединяването към еврозоната. Бюджетното салдо на начислена основа достига **−3,6%**, което надхвърля първоначалния Маастрихтски таван от 3%. Управлението приключва **след протестна вълна през есента на 2025 г.**, която се вижда като нова червена лента в [хронологията на събитията](/governments). ### [Гюров](/governments/gyurov) — служебен · февруари – май 2026 г. Кратък служебен кабинет, назначен предимно за организиране на предсрочния парламентарен вот на 19 април 2026 г. Периодът е твърде кратък за изчисляване на представителни тримесечни средни стойности. Ключово законодателно действие на този кратък мандат е внасянето на **проект за нов Закон за противодействие на корупцията** на 30 април 2026 г. – опит да се отблокират замразените средства по ПВУ преди изтичането на крайния срок от ЕК на 31 май 2026 г. Проектът предвижда петчленна КПК, избирана съвместно от Народното събрание, президента, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Висшия адвокатски съвет, с ротационен председател, определян ежегодно чрез жребий. Новоизбраното Народно събрание (избрано на 19 април 2026 г.) приема закона на първо четене на 22 май 2026 г., като съкращава срока между четенията до 4 дни, за да се впише в крайния срок на ЕК. Второто четене предстои. ### [Радев](/governments/radev) — действащ от май 2026 г. Кабинетът управлява едва от 17 дни към момента на изготвяне на анализа, поради което липсват показателни средни данни. ## Ефектът на забавянето (лагът) – пет ясни примера Един от фундаменталните принципи при анализа на управлението гласи: **причините и последиците много често се разминават по време и се оказват в различни мандати**. 1. **Световната икономическа криза (2008 г.)** бе външен шок, който засегна България в края на управлението на Станишев, но последиците се стовариха под формата на 12% безработица основно при Борисов I. Това се вижда като **драматичен срив на БВП** в секция [Икономика](/indicators/economy) точно при прехода през 2009 г. 2. **Държавният заем за спасяване на КТБ (2014 г.)** беше спешно финансово решение при Орешарски. Разходите по обслужването на този нов дълг обаче се виждат в [таблицата с дългови емисии](/indicators/fiscal#debt-emissions) през следващото десетилетие – по време на кабинетите Борисов II, Борисов III, Петков и Денков. 3. **Социалните разходи и автоматичните индексации (2020–2023 г.)**: временните COVID добавки от 50 лв. за пенсионерите, въведени при Борисов III през 2020 г. (закрепени законодателно чрез [окончателното второ четене на Закона за бюджета на ДОО за 2021 г.](/votes/2020-11-24/item-25-zakon-za-byudzheta-na-darzhavnoto-obshtestveno-osiguryavane-)), бяха продължени в края на 2021 г. (при Петков, чрез [окончателното второ четене на Закона за удължаване на бюджетните разпоредби от 21 януари 2022 г.](/votes/2022-01-21/item-9-zakon-za-udalzhavane-do-31-mart-2022-g-na-deystvieto-na-razp)) и впоследствие встроени в основата на пенсиите чрез Бюджет 2022. Последвалото обвързване на МРЗ ([прието окончателно с ЗИД на КТ на 1 февруари 2023 г.](/votes/2023-02-01/item-6-zid-na-kodeksa-na-truda-vtoro-glasuvane-naimenovanie-i-parag), по предложение на „БСП за България“) задейства автоматична спирала. Този социално-бюджетен лаг лиши следващите бюджети от гъвкавост, доведе до три поредни години на дефицити около 3,5% и наложи рекордното трупане на нов дълг от +6,2 пр.п. при Желязков през 2025 г. за покриване на касовите дупки на НОИ и държавата. 4. **Пътят към еврозоната** започва при **Борисов III** с влизането на България в ERM II на 10 юли 2020 г. – броени дни преди избухването на летните протести, които задушиха политическата инерция и в крайна сметка удължиха престоя в ERM II до близо 5,5 години (при минимален изискуем срок от 2 години). Законодателната и техническа подготовка беше извършена в най-голяма степен при Денков (приемане на закони, преводи, нотификации към ESMA), но историческото събитие „**влизане в еврозоната**“ стана факт при Желязков. Подобна обратна зависимост има и при еврофондовете: антикорупционните реформи (междинни цели 220 и 222) бяха заложени в ПВУ от самия кабинет Петков през 2022 г., но не бяха изпълнени през следващите 4 години и доведоха до частично замразяване и на втория (ноември 2025 г., −214,5 млн. евро), и на третия (декември 2025 г., −над 150 млн. евро) транш. Това обяснява **видимото орязване на чистите средства от ЕС при Желязков** спрямо рекордните 6,8 млрд. евро при Борисов III. Самият законопроект за нова КПК беше внесен от служебния кабинет Гюров на 30 април 2026 г. и приет на първо четене на 22 май 2026 г. – вече при новоизбраното Народно събрание. 5. **Нормализирането на инфлацията от 13,0% (при Донев) до 3,3% (при Желязков)** се дължи главно на успокояването на международните цени на енергоносителите и суровините, върху които нито едно от четирите преходни правителства нямаше как да окаже влияние. ## Последните близо пет години – сериозни отклонения по 6 ключови показателя Анализираме развитието при последните пет кабинета: **Петков → Донев → Денков → Главчев I+II → Желязков**. Това са около 1500 дни (близо 4 години и половина, ако включим и изборите от ноември 2021 г., които доведоха кабинета Петков на власт), в които страната премина през **повече предсрочни парламентарни избори (6), отколкото редовни правителства (3)**. | Кабинет | Период | Среден БВП | Средна инфл. | Средна безр. | Средно салдо | Дълг Δ | | ---------------- | -------------------- | ---------: | -----------: | -----------: | -----------: | -------------: | | Петков | 12.2021 – 08.2022 г. | +5,2% | +11,2% | 4,7% | −3,0% | −0,7 пр.п. | | Донев (сл.) | 08.2022 – 06.2023 г. | +2,5% | **+13,0%** | 4,1% | −3,0% | −1,5 пр.п. | | Денков | 06.2023 – 04.2024 г. | +1,8% | +5,4% | 4,4% | −2,3% | +1,4 пр.п. | | Главчев I (сл.) | 04.2024 – 08.2024 г. | +3,3% | +2,5% | 4,0% | **−4,8%** | +2,3 пр.п. | | Главчев II (сл.) | 08.2024 – 01.2025 г. | — | — | — | — | — | | Желязков | 01.2025 – 02.2026 г. | +3,1% | +3,3% | **3,5%** | −3,6% | **+6,2 пр.п.** | **Какви основни тенденции се виждат в таблицата:** - **Инфлационната вълна следва ясна симетрична траектория**: от 11,2% при Петков, през пик от 13,0% при Донев, последван от спад до 5,4% при Dенков и 2,5% при Главчев I. Това е **глобален пазарен процес**, а не резултат от местни политически решения. - **Безработицата спада устойчиво** от 4,7% до историческото дъно от 3,5%. Това е впечатляващо постижение, но изисква важно уточнение (вж. по-долу). - **Бюджетният баланс се влошава прогресивно**: от дефицит от −3,0% при Петков до пиковите −4,8% при Главчев I и −3,6% при Желязков. За трета поредна година дефицитът се задържа на ниво около −3,5% от БВП. Този структурен дефицит е пряк резултат от въведените автоматични закони за разходите: **законовото обвързване на минималната работна заплата (МРЗ) като 50% от средната брутна заплата** (инициирано от „БСП за България“ в 48-ото Народно събрание; вижте поименното [окончателно второ четене на ЗИД на Кодекса на труда от 1 февруари 2023 г.](/votes/2023-02-01/item-6-zid-na-kodeksa-na-truda-vtoro-glasuvane-naimenovanie-i-parag), в сила от 2024 г., задействащо автоматична спирала на заплатите и разходите в целия държавен сектор) и **стриктното прилагане на швейцарското правило за пенсиите** (вж. поименното [Решение на НС от 21 май 2024 г. за осъвременяване на пенсиите по чл. 100 КСО с 11%](/votes/2024-05-21/item-5-reshenie-za-zadalzhavane-na-predstavitelite-opredeleni-ot-mi); в условията на висока инфлация и бърз ръст на доходите автоматичното увеличение на пенсионните разходи с над 11% годишно отвори огромна дупка в бюджета на НОИ, покривана с директни трансфери от държавната хазна). - **Темповете на задлъжняване се ускоряват рязко**: само в рамките на мандата на Желязков държавният дълг се увеличава с 6,2 процентни пункта от БВП – по-сериозно нарастване отколкото при всяко друго правителство в таблицата. Този дълг беше поет почти изцяло за финансиране на текущите касови дефицити и за буфериране на фискалния резерв за еврозоната, а не за рефинансиране на стари задължения (чиито падежи през 2025 г. бяха минимални). - Въпреки феноменално ниската безработица (3,5%), високият дял на хората в риск от бедност (**AROPE 29%**) разкрива дълбок структурен дефект: **голяма част от работещите граждани живеят на прага на бедността** – класически пример за феномена „работещи бедни“. **Забавеният ефект, който тепърва предстои да се усети**: фискалното разхлабване (натрупаните дефицити) от 2024–2025 г. ще наложи сериозни мерки за консолидация, за да може страната да отговори на обновените Маастрихтски правила. Тази трудна задача ще се прехвърли върху редовния кабинет на [Радев](/governments/radev) или следващото правителство след него, които **ще трябва да балансират бюджета за сметка на заварени разходи**. ## Какво функционира и какво не – обобщение ### Какво функционира добре | Показател | Постижение | Източник | | ------------------------------------ | ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- | --------------------------------------- | | Държавен дълг | 29,9% от БВП – **най-нисък сред 5-те съседни страни и ЕС-27** | [Фискални](/indicators/fiscal) | | Безработица | 3,2% – **най-ниска сред съседите**; устойчиво спадаща от пиковите 13,3% през 2014 г. | [Икономика](/indicators/economy) | | Ефективност на администрацията (WGI) | +0,043 (2024 г.) – **ръст от +0,20 пункта спрямо 2007 г.**; единственият показател от индексите WGI с трайно подобрение | [Сравнение с ЕС](/indicators/compare) | | Чисти средства от ЕС | €6,8 млрд. нето при Борисов III (рекордна стойност) | [Фискални](/indicators/fiscal#eu-funds) | | Растеж на БВП | 2,9% на фона на икономическа стагнация в ЕС (1,0%) | [Икономика](/indicators/economy) | ### Какво не функционира добре | Показател | Основен проблем | Източник | | ---------------------------------- | ------------------------------------------------------------------------------------------------------ | --------------------------------------------- | | Риск от бедност (AROPE) | 29% – **най-висок дял сред 5-те съседни страни**; остава без промяна въпреки икономическия растеж | [Общество](/indicators/society) | | Коефициент на Джини (Gini) | 37,7 – **най-дълбоко социално неравенство сред 5-те съседни страни** | [Общество](/indicators/society) | | Очаквана продължителност на живота | 75,8 г. – **най-ниска сред 5-те съседни страни**, на фона на сериозни разходи за здравеопазване | [Сравнение с ЕС](/indicators/compare) | | Контрол над корупцията (WGI) | −0,24 (2024 г.) – индексът остава **под нивата си от годината на присъединяване в ЕС 2007 г.** (−0,06) | [Управление](/indicators/governance) | | Политическа стабилност (WGI) | срив от +0,42 (2020 г.) до +0,04 (2024 г.) – **спад с −0,38 пункта само за 4 години** | [Управление](/indicators/governance) | | Фискална консолидация | Три поредни години с бюджетен дефицит над 3% – нова, нестабилна финансова реалност | [Фискални](/indicators/fiscal) | | Натрупване на нов дълг | +6,2 пр.п. за един-единствен кабинет (Желязков); общо +9,0 пр.п. в рамките на 4 години | [Фискални](/indicators/fiscal#debt-emissions) | ## Предизвикателства пред следващото управление Ето кратко обобщение на структурното и икономическо наследство, което следващото правителство ще завари от есента на 2026 г.: 1. **Членство в еврозоната**: България вече е част от нея. Изискванията за финансова стабилност и Маастрихтските критерии трябва да се спазват стриктно, но настоящият дефицит от 3,6% надхвърля допустимия праг. 2. **Плащанията по ПВУ**: плащанията по Плана за възстановяване са частично замразени и забавени от 2024 г. насам. Втори транш: 438,6 млн. евро преведени през ноември 2025 г., 214,5 млн. замразени; трети транш: 1,47 млрд. евро преведени в края на 2025 г., нови над 150 млн. замразени – все по една и съща причина (неизпълнените междинни цели 220 и 222 по антикорупцията, заложени в самия план от кабинета Петков през 2022 г.). На 22 май 2026 г. новоизбраното Народно събрание прие на първо четене новия Закон за противодействие на корупцията; второто четене предстои в рамките на крайния срок от ЕК (31 май 2026 г.), което прави следващото правителство първото, което може да отчете изпълнението пред ЕК и да отблокира спрените средства преди шестмесечния срок след третото плащане да изтече. 3. **Държавен дълг**: скокът от 6,2 процентни пункта за един-единствен мандат е безпрецедентен в най-новата ни история. При липса на сериозна консолидация страната рискува стартиране на процедура по прекомерен дефицит от страна на ЕС. 4. **Управление и корупция (WGI)**: нивото на контрол върху корупцията все още изостава спрямо показателите ни от 2007 г. Това е сферата с най-сериозен дефицит спрямо средноевропейските стандарти. 5. **Социално разслоение**: България отчита най-висок процент хора в риск от бедност (AROPE) спрямо съседните си държави. Без балансирани социални и данъчни мерки, плодовете на икономическия растеж няма да доведат до реално подобрение на качеството на живота за мнозинството. В заключение: **България демонстрира забележителна икономическа стабилност на фона на хронична политическа нестабилност**. През последните близо пет години преминахме през 6 предсрочни парламентарни вота и 8 различни правителства, но макроикономиката показва едни от най-добрите си резултати от присъединяването ни към ЕС. Времето ще покаже дали тази икономическа устойчивост се дължи на добре работещата държавна администрация (чийто капацитет според [индексите WGI за ефективност](/indicators/governance) се подобрява стабилно от 2007 г. насам), на дългогодишната дисциплина, наложена от валутния борд и стриктното прилагане на маастрихтските критерии преди влизането в еврозоната, на значителния приток на европейски средства (вижте [фискалните анализи](/indicators/fiscal)), или на чиста инерция. Важно уточнение: част от рекордно ниската безработица е и **следствие на емиграцията** – работоспособното население е намаляло с близо 15% от 2007 г. насам, което свива знаменателя в показателя. Можете да следите макроикономическите показатели в реално време през страницата за [индикатори](/indicators) или да разгледате подробно данните за всяко управление в секцията за [правителствата](/governments). --- _Източници: Евростат (серии gov_10a_main, gov_10q_ggdebt, namq_10_gdp, prc_hicp_minr, une_rt_q), Световна банка WGI (източник 3), Министерство на финансите (КФП), Сметна палата, parliament.bg. Анализът е базиран на среднопретеглените във времето стойности от тримесечните данни за периода на управление на всеки отделен кабинет (вижте методологията на [`cabinetMetricsFor`](/governments)). Данните се обновяват автоматично; цитираните стойности в текста са валидни към 24 май 2026 г. Бележка за съвместимост: Показателите за инфлация използват Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за по-добра сравнимост в ЕС, а бюджетният баланс се изчислява съгласно европейските стандарти по ESA 2010 на начислена основа (които могат да се различават минимално от касовите отчети на МФ)._ ### Табло за оценка на държавния бюджет — пет риска и пет възможности URL (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-05-19-budget-scorecard | URL (EN): https://electionsbg.com/en/articles/2026-05-19-budget-scorecard Markdown (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-05-19-budget-scorecard-bg.md Markdown (EN): https://electionsbg.com/articles/2026-05-19-budget-scorecard-en.md Публикувана: 2026-05-19 Категория: data_analysis **Резюме:** Структуриран преглед на държавния бюджет, обвързан с конкретни модули от дашборда /budget. Анализ на новото предложение за вдигане на максималния осигурителен доход до €2 300, отклоненията между ЗДБРБ и реалното изпълнение, концентрацията на разходите в социалните функции и фискалното пространство след прехода към еврото. --- keywords: - държавен бюджет България - бюджет 2026 - максимален осигурителен доход - МОД 2300 - КФП изпълнение - отклонения от плана - functional classification COFOG - дял на държавните разходи - Маастрихтски критерии - Закон за държавния бюджет - Сметна палата отчет - изпълнение на бюджета по министерства - данък общ доход 10% - осигурителни вноски Bulgaria - табло за оценка на бюджета --- # Табло за оценка на държавния бюджет — пет риска и пет възможности България поддържа един от най-малките държавни бюджети в ЕС спрямо размера на икономиката си — общите разходи на сектор „Държавно управление“ възлизат на **41,7% от БВП** при средно равнище от **49,5%** за ЕС-27. Държавният дълг е **29,9% от БВП** — далеч под лимита от 60%, заложен в Маастрихтските критерии, а касовият дефицит за 2025 г. остава в рамките на допустимите 3% от БВП. Същевременно отчетите за всяка приключила фискална година показват съществени отклонения между първоначалния Закон за държавния бюджет и реалното му изпълнение — за 2024 г. разходите на Министерството на околната среда и водите са изпълнени **на 214% спрямо плана**, а тези на Министерството на отбраната — **на 168%**. Този материал представлява структурирано табло за оценка на държавния бюджет — анализ на пет риска и пет възможности, обвързани с конкретни модули от [дашборда „Бюджет“](/budget) и базата данни зад него. На фокус е и **последното развитие около новия проектобюджет за 2026 г.**, в който се предлага повишаване на максималния осигурителен доход (МОД) от настоящите **€2 111,64** на **€2 300** месечно. Този ход бележи втори опит на правителството, след като първоначалното предложение за вдигане на прага до €2 352 предизвика сериозни обществени дискусии.[^mod-sources] ![Заглавен панел на бюджетното табло: приходи €26,3 млрд., разходи €28,4 млрд., вноска в ЕС €1,0 млрд., бюджетен дефицит €3,1 млрд. — всеки показател е съпоставен спрямо средните нива за ЕС-27.](/articles/images/budget/01-headline-strip.webp) ## Как се чете таблото за оценка Всеки детайл от анализа съдържа три елемента: **констатация** (конкретните данни от изпълнението на бюджета и сравненията с ЕС), оценка на **тежестта/влиянието** (високо / средно / ниско) и съответния **модул в таблото**, от който могат да се извлекат актуалните стойности. Всички данни са валидни към 18–19 май 2026 г. Дашбордът се обновява автоматично в реално време — можете да го отворите по всяко време за актуална справка. Информационните източници са изцяло публични и интегрирани в обща база данни: месечният фискален бюлетин на Министерството на финансите (по данни за КФП), Държавен вестник (Закон за държавния бюджет и приетите му изменения), отчетите за изпълнението на програмния бюджет на първостепенните разпоредители, данните на Евростат за функционалната класификация на разходите (серия gov_10a_exp), фискалните агрегати като % от БВП (серия gov_10a_main) и одитните доклади на Сметната палата. Различните времеви редове се обновяват с различна периодичност — КФП ежемесечно, отчетите на министерствата веднъж годишно (през пролетта, след приключване на фискалната година), а данните на Евростат — с лаг от около 12–18 месеца. ![Диаграма Sankey „Бюджетен поток“: отляво — приходни източници (ДДС, ДОД, акцизи); отдясно — разходи по икономическа класификация (трансфери, издръжка на персонал, капиталови инвестиции). Бюджетният дефицит е визуализиран като щрихована компонента под приходната част.](/articles/images/budget/03-flow-sankey.webp) --- ## Рискове ### R1 · Повишаване на МОД — структурно нарастване на осигурителната тежест — **ВИСОКО** > Проектобюджетът за 2026 г. предвижда вдигане на максималния осигурителен доход (МОД) от **€2 111,64** на **€2 300** месечно (+€188,36 или 8,9%). Средносрочната прогноза предвижда достигане на €2 505 за 2027 г. и €2 659 за 2028 г. Първоначалното предложение за вдигане на прага до €2 352 беше оттеглено след обществени протести.[^mod-sources] [^mod-sources]: Хронология: Първият проектобюджет за 2026 г., приет на второ четене в Бюджетна комисия на 26 ноември 2025 г., повишаваше МОД от 4 130 лв. на **4 600 лв. (€2 352)** — гласуването премина в условията на гражданска протестна акция пред парламента, виж [Булевард България, 26.11.2025 г.](https://boulevardbulgaria.bg/articles/napuk-na-protesta-gerb-dps-i-kompaniya-prieha-po-visokite-vnoski-za-pensiya). Този проектозакон впоследствие беше отхвърлен. Новият проект (май 2026 г.) предлага по-плавна стъпка до **€2 300**, виж [„Сега“, 18.05.2026 г.](https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/maksimalniyat-osiguritelen-dohod-se-vdiga-na-2300-evro) и [Forbes Bulgaria, 18.05.2026 г.](https://forbesbulgaria.com/2026/05/18/darzhavata-otvarya-byudzhetnata-protsedura-za-2026-g-s-nov-opit-za-uvelichenie-na-mod/). Максималният осигурителен доход определя горната граница, върху която работниците и работодателите дължат пенсионни, здравни и социални вноски. От 2018 г. до момента МОД нарасна от **€1 329** на **€2 112** — близо двойно увеличение в номинално изражение. Новото предложение продължава тази тенденция с прогнозен темп на нарастване от около **€189 годишно** до 2028 г. **Икономически ефект.** За служител с брутно възнаграждение от €2 300 месечно (спрямо досегашния таван от €2 112), личните осигурителни вноски (13,78%) се увеличават с **€25,93 на месец**, а вноските за сметка на работодателя (около 19,8%) — с допълнителни **€37,26 на месец**. Общата осигурителна тежест за едно работно място нараства с близо **€63 месечно**. По данни на Министерството на финансите броят на засегнатите лица е около 100 000, което би генерирало допълнителни приходи за бюджета в размер на **€75–90 млн.** годишно. **Разпределителен ефект.** Реалната тежест се поема от средно-високата класа — специалисти, чиито доходи вече надвишават текущия МОД. За тях ефективната пределна ставка в новия диапазон скача от 10% (само ДОД) на около 23% (ДОД + пълни осигуровки). При доходите над новия таван от €2 300 пределната данъчна ставка отново се връща на нива от 10%, което е характерна черта на плоския данъчен модел с осигурителен таван. **Връзка с бюджетния дефицит.** Касовият дефицит по държавния бюджет за 2025 г. достигна **€6,09 млрд.**, като само през първото тримесечие на 2026 г. натрупаната отрицателна стойност е **€1,92 млрд.** Допълнителните **€75–90 млн.** годишно от вдигането на МОД биха покрили едва **1,2–1,5%** от годишния дефицит — крайно недостатъчно, за да функционира като самостоятелен инструмент за фискална консолидация. Реалната цел на промяната е частичното покриване на растящите разходи за пенсии (планирано увеличение със 7,8% от 1 юли 2026 г. по швейцарското правило), а не балансиране на държавните финанси. ![Калкулатор „Какво купуват вашите данъци?“: плъзгач за брутна заплата, поле за въвеждане на МОД с базова стойност за 2026 г. (€2 112), разбивка на осигуровките и ДОД и визуализация през функциите на разходите.](/articles/images/budget/04-tax-bill.webp) **Къде да гледате:** Калкулаторът [„Какво купуват вашите данъци?“](/budget#budget-tax-bill) в раздел „Бюджет“ позволява да тествате различни сценарии за МОД (€2 300 за новия проект или €2 352 за първоначалното предложение) и да изчислите реалния ефект върху личните си доходи и осигурителни ангажименти. Моделирането в реално време предоставя основа за обективен граждански анализ. ### R2 · Сериозни отклонения между планираните бюджети и реалното изпълнение — **СРЕДНО-ВИСОКО** > За фискалната 2024 г.: Министерство на околната среда и водите — **+214,4%** над плана (€104 млн. → €328 млн.). Министерство на отбраната — **+68,0%** над плана (€1,09 млрд. → €1,83 млрд.). Министерство на труда и социалната политика — **-29,9%** под плана (€1,46 млрд. → €1,03 млрд.). Първоначалният Закон за държавния бюджет (ЗДБРБ) дефинира одобрените от Народното събрание лимити за финансиране на всеки първостепенен разпоредител. Реалното касово изпълнение се отчита в края на годината в официалните отчети за изпълнение на програмния бюджет на министерствата. Сравнението между заложените параметри и реално похарчените суми показва доколко се спазват гласуваните от парламента лимити. Отклоненията при водещи ведомства през 2024 г. имат системен характер. Министерството на околната среда отчита **повече от тройно увеличение** на разходите спрямо планираните — основно поради ускорено кумулативно усвояване на средства по Кохезионния фонд на ЕС, които не са били детайлно програмирани в ЗДБРБ. Министерството на отбраната увеличава разходите си с **€740 млн.** — ефект, частично свързан с модернизацията на въоръжените сили и поетите ангажименти, но реализиран без своевременна актуализация на държавния бюджет от парламента. В обратна посока, Министерството на труда и социалната политика е похарчило **€440 млн. по-малко от планираното**, което сигнализира за недоусвояване или забавени трансфери към осигурителната система. **Институционален ефект.** Когато реалното изпълнение системно се отклонява от гласуваните параметри, законът за бюджета губи ролята си на ефективен инструмент за обществен и парламентарен контрол. Това не е автоматичен признак за финансови нарушения — в повечето случаи отклоненията се дължат на извънредни постановления на Министерския съвет (ПМС) през годината или на автоматичното отчитане на европейски траншове, които липсват в първоначалните прогнози. ![Модул „Най-големи отклонения от плана“: петте министерства с най-изразена разлика между заложените параметри в ЗДБРБ и реалното касово изпълнение за фискалната 2024 г.](/articles/images/budget/06-top-deviations.webp) **Къде да гледате:** Панелът [„Най-големи отклонения от плана“](/budget#budget-top-deviations) и детайлната таблица [„По разпоредители“](/budget#budget-composition) в секция „Структура“. Данните в тези модули се обновяват ежегодно през пролетта, след като ведомствата публикуват финалните си годишни отчети. ### R3 · Структурна концентрация на разходите в социалните функции — **ВИСОКО** > По функционална класификация COFOG (Евростат, данни за 2024 г.): Социална закрила — **36,8%** от общите публични разходи (€7,7 млрд.); Здравеопазване — **13,7%** (€2,9 млрд.); Образование — **10,9%** (€2,3 млрд.). Общи държавни служби — едва **7,5%**, сред най-ниските нива в ЕС. Структурата на публичните разходи в България е **силно доминирана от социалните функции**. Социалната закрила (основно финансиране на пенсионната система) абсорбира над една трета от общия държавен ресурс. Заедно с разходите за здравеопазване, тези две направления консумират над **50%** от всички бюджети на сектор „Държавно управление“. В сравнение с държавите от ЕС-27, България заема една от **най-ниските** позиции по разходи за общи държавни служби (25-о място от 26 държави с 2,9% от БВП при средно 6,1% за ЕС-27), което е индикатор за ниски административни разходи. Същевременно по отношение на разходите за обществен ред и сигурност страната е **на второ място** в ЕС (2,8% от БВП спрямо средно 1,7% за съюза). Това очертава дългосрочен модел на държавните финанси, при който структурите за сигурност имат приоритет пред гражданската администрация. **Демографски натиск.** Концентрацията на разходи към социалната сфера ще нараства автоматично вследствие на застаряването на населението и нормативно заложената индексация на пенсиите (планирани +7,8% от 1 юли 2026 г.). Без съответното разширяване на приходната база (виж R1), този натиск ще увеличава дефицита и ще ограничава фискалния ресурс за други сектори с висока добавена стойност като образование, инфраструктурни инвестиции и отбрана. ![Панел „Накъде отиват парите по функция“: 10-те функции по класификацията COFOG с техния дял в общите разходи, сравнение със средните нива за ЕС-27 и ранг на България сред държавите членки.](/articles/images/budget/05-functional-cofog.webp) **Къде да гледате:** Модулът [„Накъде отиват парите по функция“](/budget#budget-functional) представя пълната COFOG разбивка с позицията на България спрямо ЕС-27 за всяко направление (включително детайлни индикатори за ранг и средни стойности за съюза). ### R4 · Системно подинвестиране в образованието и околната среда — **СРЕДНО** > Образование: **4,1% от БВП** (25-о място от 26 държави в ЕС). Опазване на околната среда: **0,6% от БВП** (17-о място от 26 държави). За сравнение, средните нива за ЕС-27 са съответно **4,7%** за образование и **0,8%** за околна среда. България поддържа системно по-ниски разходи за образование в сравнение с европейските си партньори. Това оказва директно влияние върху дългосрочната производителност на труда, конкурентоспособността на икономиката и риска от емиграция на висококвалифицирани кадри. От 2020 г. насам делът на тези разходи от БВП отчита плавен ръст от **3,5%** до **4,1%**, но темпото на сближаване със средноевропейските стандарти остава бавно. При сектора на околната среда се наблюдава специфична динамика — през 2024 г. реално извършените разходи надхвърлиха заложените в плана на МОСВ с 214% (виж R2), което е белег за ускорена реализация на европейски проекти. Тази тенденция е положителна, но показва, че екологичните проекти остават силно зависими от външното европейско финансиране, а не от устойчив вътрешен ресурс на бюджета. **Стратегически ефект.** Образованието и екологичната инфраструктура са в основата на дългосрочната конвергенция. Ниските нива на национално финансиране в тези сектори забавят икономическото догонване на Западна Европа. **Къде да гледате:** Раздел [„Накъде отиват парите по функция“](/budget#budget-functional) — относителният дял на България за всяко направление е визуализиран чрез сравнителна хоризонтална графика и позиция в официалния ранкинг на ЕС-27. ### R5 · Сезонен натиск и натрупване на касов дефицит спрямо плана — **НИСКО-СРЕДНО** > Първо тримесечие на 2026 г.: касов дефицит от **€1,92 млрд.** при кумулативни приходи от €5,46 млрд. и разходи от €7,38 млрд. Спрямо годишната разходна рамка (планиран дефицит от €3,65 млрд.), първото тримесечие вече формира **53% от заложената годишна стойност**. Касовото изпълнение на държавния бюджет има ясно изразена сезонност — основните постъпления от корпоративни данъци се концентрират през второто и третото тримесечие, а плащанията от европейските фондове постъпват неравномерно. Поради тази причина дефицитът от €1,92 млрд. към края на март не е директен сигнал за фискална криза. Данните обаче изискват засилено внимание: за цялата фискална 2025 г. касовият дефицит достигна **€6,09 млрд.**, надхвърляйки първоначално планирания лимит от €4,1 млрд. **Контекст по Маастрихт.** Бюджетният дефицит за 2025 г. възлезе на **2,7% от БВП** — стойност в рамките на Маастрихтския критерий от 3%, но свиваща наличните фискални буфери. За 2026 г. заложената в закона рамка предвижда дефицит от **2,9% от БВП**, което оставя минимално разстояние до допустимия таван в ЕС. ![Графика „Динамика на изпълнението“: месечни приходи и разходи за фискалната 2025 г., допълнени с прогнозен линеен тренд до 31.12.2026 г.](/articles/images/budget/02-execution-trend.webp) **Къде да гледате:** Водещите информационни карти на дашборда [„Бюджет“](/budget) показват в реално време изпълнението спрямо заложената рамка. Интерактивният модул [„Динамика на изпълнението“](/budget#budget-trend) проследява ежемесечните потоци на приходите и разходите и извежда прогнозен тренд до края на календарната година. --- ## Възможности ### O1 · Маастрихтско съответствие и фискални буфери — **ВИСОКО** > Държавен дълг от **29,9% от БВП** (25-о място от 26 държави в ЕС — сред най-ниските нива). Дефицит за 2025 г. от **2,7%** (съобразен с критериите). Общи приходи от **38,1% от БВП** (под средното равнище от 46,4% за ЕС-27). Ниската държавна задлъжнялост осигурява на България фискална автономност, каквато липсва при повечето европейски държави. Това предимство позволява осигуряването на дългово финансиране за дългосрочни стратегически проекти (съдебна реформа, модернизация на енергетиката, образование и здравеопазване), без да се генерира критичен натиск върху текущото изпълнение на бюджета. Това фискално пространство обаче има лимити. Обемът на държавния дълг нарасна от **под 15% от БВП преди 2020 г.** до близо **30% в момента**. При запазване на този темп, провокиран от нарастващите социални и пенсионни плащания, в рамките на 5–7 години страната може да достигне границата, отвъд която текущите фискални предимства ще започнат да отслабват. **Стратегическа възможност.** Периодът, в който фискалните буфери са големи, представлява ценен прозорец за реализиране на структурни реформи, които имат краткосрочна политическа цена, но са критични за дългосрочната устойчивост. Това се отнася пряко до дебатите за пределната осигурителна тежест (R1), пенсионния модел и приходните политики. **Къде да гледате:** Заглавните карти на [дашборда „Бюджет“](/budget) отразяват приходите, разходите и дефицита като процент от БВП, съпоставени със средните нива за ЕС-27. ### O2 · Високи разходи за обществен ред — потенциал за оптимизация — **СРЕДНО** > Обществен ред и безопасност: **2,8% от БВП** (второ място от 26 държави в ЕС при средно равнище от 1,7% за съюза). Този дял е близо двойно по-висок от средноевропейските стандарти. Бюджетните средства, заделяни за полиция, съдебна система, прокуратура и затвори в България, са относително високи като дял от икономиката. Този финансов ресурс обаче не се трансформира автоматично в ефикасност — световните индикатори за управление на Световната банка ясно показват, че качеството на институционалната среда и върховенството на закона остават ниски ([виж дашборда „Управление“](/governance#macro)). **Потенциал за преструктуриране.** Оптимизацията на разходите в тази функция (чрез въвеждане на съвременни технологии, дигитализация на процесите и повишаване на административната ефективност) би освободила значителен финансов ресурс за пренасочване към сектори с по-висока икономическа възвръщаемост като образование (R4), здравеопазване и капиталови инвестиции. Дори частична реформа и приближаване на разходите до средните за ЕС-27 нива би освободила ресурс от порядъка на **€800–900 млн. годишно**. **Къде да гледате:** Модулът [„Накъде отиват парите по функция“](/budget#budget-functional) — направлението „Обществен ред и безопасност“ е ясно обособено със своята висока позиция спрямо стандартите на ЕС. ### O3 · Калкулатор за личния фискален принос — гражданска прозрачност — **СРЕДНО** > Новият калкулатор [„Какво купуват вашите данъци?“](/budget#budget-tax-bill) трансформира стойността на месечната брутна заплата в персонализирана разбивка, показваща къде точно се насочват данъците и осигуровките на конкретния гражданин. Инструментът позволява симулиране на различни сценарии за МОД (включително предложените €2 300 за 2026 г.). Това е иновативен за България софтуерен инструмент, който визуализира как личният принос на работещите финансира отделните държавни функции. Сравнителният анализ с аналогични международни платформи (като *Treasury Income Explorer* в Нова Зеландия или *Where Does My Money Go* във Великобритания) потвърждава, че този формат повишава гражданската ангажираност — потребителите проявяват по-висок интерес към бюджетните теми, когато видят реалното им отражение върху собствения си бюджет. **Аналитична стойност.** Инструментът позволява директно сравнение между различните предложения за осигурителен таван (€2 300 спрямо €2 352). Въвеждането на променливи стойности нагледно илюстрира промяната в осигурителната тежест за средната класа. Подобни решения минимизират информационната асиметрия между държавните институции и обществото. ![Калкулатор „Какво купуват вашите данъци?“: плъзгач за брутна заплата, поле за въвеждане на МОД с базова стойност за 2026 г. (€2 112), разбивка на осигуровките и ДОД и визуализация на разпределението по функции на държавните разходи.](/articles/images/budget/04-tax-bill.webp) **Къде да гледате:** Калкулаторът [„Какво купуват вашите данъци?“](/budget#budget-tax-bill) в секция „Структура“. Стойността на осигурителния таван по подразбиране се актуализира динамично спрямо параметрите на избрания политически мандат. ### O4 · Оперативна прозрачност чрез месечния фискален бюлетин — **СРЕДНО** > Министерството на финансите публикува ежемесечни отчети за касовото изпълнение на КФП. Платформата автоматично обработва и интегрира тези масиви веднага след тяхното публикуване. Регулярното и детайлно актуализиране на фискалните данни е сериозен механизъм за независим контрол над изпълнителната власт. То позволява засичането на системни отклонения от заложената рамка на ранен етап. Малко държави в Европейския съюз поддържат подобна оперативна прозрачност на месечно ниво (повечето публикуват данни тримесечно или на годишна база). **Аналитични възможности.** Модули като [„Динамика на изпълнението“](/budget#budget-trend) и [„Сравнение спрямо същия период“](/budget#budget-execution) превръщат суровите таблични данни в четими графични показатели, които позволяват проследяване на бюджетния статус в реално време без нужда от тясно специализирани финансови познания. **Къде да гледате:** Секция [„Изпълнение“](/budget#budget-execution) — месечни трендове, прогнозни линии и засичане на данните спрямо същия отчетен период на предходната фискална година. ### O5 · Структурна адаптация в условията на членство в Еврозоната — **ВИСОКО** > С приемането на еврото от 1 януари 2026 г. всички бюджетни параметри (МОД, минимална работна заплата, осигурителни прагове и фискални лимити) преминаха към официално конвертирани стойности при фиксирания курс от 1 EUR = 1.95583 BGN. Техническият преход към новата валута се реализира успешно, но инициира естествен процес на преразглеждане на редица структурни параметри в публичните финанси. Текущият дебат около нивата на МОД е директен резултат от това — преди прехода таванът беше фиксиран на **4 130 лева**. При въвеждането на еврото механичното преизчисляване възлиза на €2 111,64, но закръглянето на сумата нагоре до равнище от €2 300 представлява по-осезаемо увеличение, което изисква ясна икономическа аргументация. **Ресурси за реформи.** Първите 18 месеца след интеграцията в Еврозоната осигуряват естествен политически прозорец за отстраняване на структурни дисбаланси в бюджетния модел. Фискалните правила и рамката на ЕЦБ налагат външна дисциплина, която улеснява прокарването на непопулярни, но необходими реформи. Това се отнася в пълна степен за пенсионната формула, актуализацията на осигурителните прагове и дългосрочните приходни политики, чиято промяна досега беше отлагана поради вътрешнополитически причини. **Къде да гледате:** Всички фискални модули в платформата вече визуализират стойностите директно в евро. Раздел [„Законодателен път“](/budget#budget-journey) проследява хронологията на бюджетните закони, приетите изменения и предстоящите регулаторни решения. --- ## Равносметка | Категория | Високо ниво | Средно ниво | Ниско ниво | Общо | | :--- | :--- | :--- | :--- | :--- | | **Рискове** | R1, R3 | R2, R4 | R5 | **5** | | **Възможности** | O1, O5 | O2, O3, O4 | — | **5** | Актуалната фискална картина около Бюджет 2026 показва, че **рисковете и възможностите са взаимно обвързани**. Натискът за повишаване на максималния осигурителен доход (R1) е директна реакция на засилващия се демографски натиск и нарастващите разходи за социална закрила (R3). В същото време стабилното фискално пространство (O1) и членството в Еврозоната (O5) предоставят прозорец за по-мащабни реформи, които биха могли да балансират дългосрочните дефицити от R3 и R4, без да се разчита единствено на административно вдигане на данъчно-осигурителната тежест. Основното стратегическо решение пред изпълнителната власт е дали ще продължи да прилага **частични административни корекции** (вдигане на осигурителни тавани, текуща индексация на пенсии), или ще предприеме **дълбоки структурни реформи** (преструктуриране на разходите по функции, повишаване на административната ефективност и целеви инвестиции в образование и иновации). Първият подход е политически по-достъпен в краткосрочен план, но вторият е критично необходим за осигуряване на дългосрочна фискална устойчивост. --- ## Ресурси и допълнителни анализи * **[Дашборд „Бюджет“](/budget)** — актуални стойности в реално време за касовото изпълнение на КФП, интерактивен данъчен калкулатор и сравнителни анализи спрямо ЕС-27. * **[Дашборд „Управление“](/governance)** — макроикономически контекст за политическата стабилност, общественото доверие в институциите и индикаторите на Световната банка. * **[Табло за оценка на управлението](/articles/2026-05-18-governance-scorecard)** — аналитично допълнение, разглеждащо институционалната среда (седем риска и шест възможности). * **Методологична рамка на фискалните данни.** Касовите отчети се извличат от официалния бюлетин на Министерството на финансите (data.egov.bg), данните за ЗДБРБ и амендментите — от Държавен вестник, годишните отчети на министерствата — от съответните ведомствени платформи, а функционалната класификация на разходите — от масивите на Евростат (серия gov_10a_exp). Подробен преглед на източниците е достъпен на [страница „Източници“](/about). ### Табло за оценка на управлението в България — седем риска и шест възможности URL (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-05-18-governance-scorecard | URL (EN): https://electionsbg.com/en/articles/2026-05-18-governance-scorecard Markdown (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-05-18-governance-scorecard-bg.md Markdown (EN): https://electionsbg.com/articles/2026-05-18-governance-scorecard-en.md Публикувана: 2026-05-18 Категория: data_analysis **Резюме:** Структуриран преглед на българското управление, обвързан с конкретни модули от дашборда /governance. Какво показват данните за стабилността на кабинетите, доверието в институциите, индикаторите за управление на Световната банка, дълга и бюджета — и къде в таблото да се проверяват актуалните стойности. --- keywords: - управление на България - стабилност на кабинета - Евробарометър доверие - Индикатори за управление на Световната банка - WGI върховенство на закона - WGI контрол върху корупцията - български държавен дълг - доходност на еврооблигации - наблюдение ОССЕ/ОДИХР - обществени поръчки България - декларации на депутати - избори 19 април 2026 - табло за оценка на управлението --- # Табло за оценка на управлението в България — седем риска и шест възможности България поддържа една от най-стабилните макроикономически позиции в ЕС на фона на изключително нестабилна изпълнителна власт. Държавният дълг е **29,9% от БВП** — сред най-ниските в Европейския съюз. Инфлацията се понижи до **2,4%**, а безработицата е едва **3,2%**. В същото време от 2005 г. насам страната е била управлявана от **18 различни кабинета**, **15 от които приключиха предсрочно**, а общественото доверие в Народното събрание (според проучванията на Евробарометър) спадна под **15%** в няколко от последните години. Този материал представлява обективно табло за оценка — анализ на седем риска и шест възможности, обвързани с конкретни модули от [дашборда „Управление“](/governance) и базата данни зад него. Целта не е да се дава оценка на действащото правителство, а да се визуализира ясно разликата между секторите, в които България постига успехи, и тези, в които изостава. ![Заглавен панел на таблото за управление — кабинет, инфлация, безработица, държавен дълг, изпълнение на бюджета, стойност на обществените поръчки.](/articles/images/governance/01-headline-strip.webp) ## Как се чете таблото за оценка Всеки детайл от анализа съдържа три елемента: **констатация** (конкретните статистически данни), оценка на **тежестта/влиянието** (високо / средно / ниско) и съответния **модул в таблото**, от който могат да се извлекат актуалните стойности. Всички данни в текста са валидни към 17–18 май 2026 г. Стойностите ще се променят динамично, но структурата на таблото остава постоянна — можете да го отворите по всяко време за справка в реално време. Периодичността на обновяване на отделните серии е различна. Макроикономическите показатели на Евростат се актуализират на тримесечна база, като последните налични стойности са от **Q4 на 2025 г.** или **Q1 на 2026 г.** в зависимост от конкретния индикатор. Световните индикатори за управление (WGI) на Световната банка и проучванията на Евробарометър се публикуват веднъж годишно и към момента отразяват състоянието към **2024 г.**, като следващото им обновяване се очаква през есента на 2026 г. Поради тази причина рискове R2 и R3 следва да се разглеждат с уговорката, че динамиката през текущата изборна година все още не е обхваната от данните. Информационните източници са напълно публични: регистърът на декларациите пред Сметната палата, Търговският регистър, Агенцията за обществени поръчки (АОП), месечният фискален бюлетин на Министерството на финансите (по данни за КФП), стенограмите и поименните гласувания в parliament.bg, Евростат (макроикономически, фискални и сравнителни показатели за ЕС), Световната банка (Индикатори за управление - WGI), Стандартният Евробарометър, докладите от мисиите на ОССЕ/ОДИХР и данните за аукционите на ДЦК от БНБ. Таблото консолидира тези масиви в единна система за кръстосан анализ. --- ## Рискове ### R1 · Правителствена нестабилност — **ВИСОК** > 15 от общо 18 кабинета от 2005 г. насам са приключили мандата си предсрочно. Най-дълго управлявалият редовен кабинет (Борисов III) приключи след пълни 4 години; най-краткият (Петков) — след едва 232 дни. За последните 21 години в България са се сменили 18 кабинета — девет редовни и девет служебни. Равносметката при редовните правителства показва ясна тенденция: **девет** са разпуснати поради предсрочни избори, **четири** приключват с оставка, **едно** — след вот на недоверие, **едно** — поради провалена ротация в парламента, и само **едно** завършва пълния си 4-годишен мандат. Действащият редовен кабинет бе избран от Народното събрание на 8 май 2026 г. след предсрочните избори от 19 април (със 122 гласа „за“, 70 „против“ и 36 „въздържал се“), като пое властта от служебното правителство с премиер Гюров — **деветият** служебен кабинет за разглеждания период. ![Раздел „Правителства“: средна продължителност на редовен кабинет 2,2 години, 15 от 18 (83%) приключили предсрочно. Под тях — времева линия на кабинетите, комбинирана с трите индикатора за доверие на Евробарометър.](/articles/images/governance/02-cabinet-timeline.webp) Графиката в горната част на раздела обобщава това политическо текучество чрез два ключови показателя: **2,2 години** средна продължителност на редовно правителство и **83%** предсрочно прекратени мандати. Хронологичната времева линия илюстрира динамиката през годините — управлението на ГЕРБ доминира в периода 2009–2021 г., етапът 2021–2024 г. е фрагментиран от шест поредни вота, а новият политически цикъл след изборите на 19.04.2026 г. тъкмо започва. **Икономическа цена.** Всеки предсрочен вот струва около €18 млн. само за административното му обезпечаване от ЦИК. Много по-сериозна обаче е структурната цена: бързата смяна на политическото ръководство в министерствата блокира изпълнението на дългосрочни реформи, усвояването на европейски средства се забавя по време на преходните периоди, а ключови стратегически цели (приемането в Шенген по сухопътни граници, Еврозоната и ОИСР) пропускат важни прозорци от време. **Къде да гледате:** [Раздел „Правителства“ в таблото](/governance#governments) (динамиката на доверието е детайлизирана в R2). ### R2 · Дефицит на обществено доверие — **ВИСОК** > Общественото доверие в Народното събрание според Евробарометър падна до критичните **11%** през 2013 г. и отчете едва **20%** през 2024 г. Доверието в правителството следва сходна траектория. За същия период средното доверие в ЕС сред българските граждани остава на ниво от **54%**. Линейната графика, насложена върху времевата линия на правителствата, проследява три основни показателя на Евробарометър: `trustParliament` (доверие в парламента), `trustGovernment` (доверие в правителството) и `trustEu` (доверие в ЕС). Тенденцията е устойчива: доверието в националните институции варира в ниските граници между **12% и 30%**, докато това в ЕС запазва стабилни нива от **45% до 60%**. На практика институцията с най-високо обществено доверие в България е тази, която гражданите не избират директно. Това разминаване е критично, тъй като изпълнителна власт с под 25% доверие трудно може да понесе дългосрочни тежести или да получи обществен мандат за непопулярни реформи (съдебна реформа, либерализация на енергийния пазар, пенсионна и демографска адаптация, повишени разходи за отбрана). Политическият кредит на легитимност е ограничен, а единствената стабилна котва за реформи остава европейската регулаторна рамка. **Къде да гледате:** [Интерактивната графика в раздел „Правителства“](/governance#governments) — синята линия отразява доверието в ЕС, а червената и зелената линия показват съответно нивата на доверие в Народното събрание и в правителството. Тъй като Евробарометър публикува данни два пъти годишно, таблото визуализира средногодишната стойност. ### R3 · Влошаване на качеството на институционалната среда — **СРЕДНО-ВИСОК** > Индикатори WGI: Върховенство на закона: **-0,03** (данни за 2024 г., спад с 0,01). Контрол върху корупцията: **-0,24** (спад с 0,09). Ефективност на управлението: **0,04** (спад с 0,06). Световните индикатори за управление на Световната банка (WGI) оценяват държавите по скала от приблизително **-2.5 до +2.5**. България се позиционира **малко под нулата по показателите за Върховенство на закона**, **чувствително под нулата по Контрол върху корупцията** и **точно над границата от нула по Ефективност на управлението**. При последното годишно обновяване и трите компонента отчитат отрицателно движение. ![Информационни карти от макроикономическия раздел: ръст на БВП 2,90%, бюджетно салдо -2,20%, WGI Върховенство на закона -0,03, Контрол върху корупцията -0,24, Ефективност на управлението 0,04.](/articles/images/governance/05-macro-wgi-cards.webp) В регионален контекст тези стойности не са най-ниските — Румъния отчита по-ниски нива при контрола на корупцията, а Унгария изостава по отношение на върховенството на закона. Тревожният сигнал тук е **тенденцията**. Три поредни години на понижение показват, че институционалното отслабване има структурен, а не временен характер. Поради тази причина всяка карта в таблото подчертава разликата спрямо предходния отчетен период. **Къде да гледате:** [Раздел „Макроикономически и регионален контекст“](/governance#macro), втори ред карти с показатели. ### R4 · Висока цена на финансиране въпреки ниския държавен дълг — **СРЕДНО** > Последна емисия външен дълг: **€1,2 млрд. (еврооблигации) при доходност 4,36% и 20-годишен срок**. Последна вътрешна емисия: **€210 млн. (ДЦК) при доходност 4,34% и 10-годишен срок**. Обем на привлечения капитал от международните пазари за периода 2024–2025 г.: **€11,58 млрд.** Номиналното съотношение на държавния дълг към БВП на България е отлично — **29,9%**. То е значително под тавана от 60%, заложен в Маастрихтските критерии, и е близо наполовина по-ниско от средното ниво за ЕС27. Предизвикателството обаче е в **доходността**. При пласирането на 20-годините еврооблигации в средата на 2025 г. държавата се финансира при лихва от **4,36%** — с около 150 базисни пункта над германските държавни облигации за същия матуритет. Аукционите на вътрешния пазар се провеждат при сходни нива. ![Последни емисии държавен дълг: външни пазари €1,20 млрд. (20 г., 4,36% доходност), вътрешен пазар €210 млн. (10 г., 4,34% доходност).](/articles/images/governance/06-osce-debt-row.webp) Тази лихвена разлика представлява т.нар. **„управленски дисконт“** (рискова премия), който инвеститорите изискват заради политическата среда. При настоящите ниски нива на задлъжнялост тежестта е поносима — бюджетът може да абсорбира тази разлика без сериозен фискален натиск. Ако обемът на дълга продължи да нараства (от под 15% от БВП преди 2020 г. до близо 30% в момента), разходите за обслужване ще се натрупат, а самата доходност ще реагира остро на индикаторите за управление (WGI), изборните кризи и стабилността на европейската рамка. **Къде да гледате:** [Карта „Последни емисии държавен дълг“](/governance#macro) в макроикономическия раздел. Пълният списък е достъпен на [страница „Показатели“](/indicators#debt-emissions). ### R5 · Концентрация в сектора на обществените поръчки — **СРЕДНО** > **€275,7 млн. по общо 340 договора** за текущия парламентарен мандат. Водещият изпълнител („СК БИЛДИНГ“ АД) държи договори на стойност **€46,7 млн.**, което представлява **16,9%** от общия обем. Данните за обществените поръчки, обвързани с парламентарния цикъл след изборите на 19.04.2026 г., показват пазарна структура с дълга опашка, доминирана от ограничен брой мащабни контрагенти. Модулът „Топ депутати по поръчки“ автоматично засича и визуализира потенциални връзки между изпълнителите и народните представители, когато в базата данни има потвърдени съвпадения за текущия мандат. ![Раздел „Обществени поръчки“: обща стойност на договорите €276 млн. в 340 поръчки, панели „Топ депутати“ и „Топ изпълнители“ разположени паралелно.](/articles/images/governance/09-procurement.webp) **Икономически контекст.** Високата концентрация при изпълнителите сама по себе си не означава корупционни практики — голяма част от инфраструктурните проекти изискват сериозен технически и капиталов капацитет, какъвто притежават малко компании на пазара. Риск възниква тогава, когато концентрацията се комбинира с политическа свързаност (виж R6). Програмата извежда тези два показателя в общ изглед, за да улесни идентифицирането на необичайни пазарни модели. **Къде да гледате:** [Раздел „Обществени поръчки“](/governance#procurement). ### R6 · Декларации за имущество и бизнес интереси — **СРЕДНО-НИСКО** > Народни представители с най-голям обем декларирано имущество и бизнес свързаност: Делян Славчев Пеевски (**€11,0 млн.** декларирано имущество) и Ивелин Людмилов Михайлов (**58 бизнес връзки**). Лице на висша държавна длъжност с най-голямо имущество (извън състава на НС): Валери Теофилов Симеонов (**€9,5 млн.**). Разделът „Декларации“ интегрира в три паралелни класации данни, които досега бяха разпръснати между регистрите на Сметната палата (КПКОНПИ) и Търговския регистър: бизнес свързаност на депутатите, декларирано имущество на народните представители и имущество на лица, заемащи висши държавни длъжности извън парламента. ![Модул „Декларации“: бизнес връзки, депутати по декларирано имущество и длъжностни лица по декларирано имущество — три карти в един изглед.](/articles/images/governance/08-declarations.webp) **Аналитичен контекст.** Публикуваните суми и връзки са елемент от законовия механизъм за прозрачност, а не индикатор за нарушение. Основното предизвикателство е в мащаба на информацията — суровите данни са твърде обемни, за да бъдат проследени ръчно от медиите или гражданското общество. Системата автоматично филтрира и извежда най-значимите случаи по подразбиране, като всяка карта осигурява директен достъп до пълния масив от данни. **Къде да гледате:** [Раздел „Декларации“](/governance#declarations). ### R7 · Имплементиране на препоръките за изборния процес — **НИСКО-СРЕДНО** > Последна мисия на ОССЕ/ОДИХР (Ограничена мисия за наблюдение - LEOM, избори на 19.04.2026 г.): В предварителното становище се посочва, че *„избирателите имаха възможност за реален плуралистичен избор в условията на активна кампания, но ключови препоръки от предходни изборни цикли остават изпълнени само частично“.* Бюрото за демократични институции и права на човека към ОССЕ наблюдава и оценява парламентарните избори в България от 2005 г. насам. Последният вот беше проследен чрез формат на Ограничена мисия (LEOM) — структура с фокус върху медийната и предизборната среда, правната рамка и актуалността на избирателните списъци. Официалното резюме запазва стандартния дипломатически тон: изборният процес отговаря на принципите за демократичност и плурализъм, но е налице системен отказ от пълно внедряване на препоръките за законодателни и организационни промени. Тази дистанция между дефинираните проблеми и тяхното реално отстраняване е основен извод от работата на системата. **Къде да гледате:** [Карта „Последна оценка на ОССЕ/ОДИХР“](/governance#macro) в макроикономическия раздел. Директният линк води към официалния доклад, а [страница „Наблюдения“](/observations) съдържа архив на всички мисии от 2005 г. насам. --- ## Възможности ### O1 · Налично фискално пространство — **ВИСОКО** > Бюджетни приходи на България: **38,1% от БВП** (спрямо средно **46,4%** за ЕС27). Бюджетни разходи: **41,7% от БВП** (спрямо **49,5%** за ЕС27). Държавен дълг: **29,9%** (при средно около 80% в еврозоната и съюза). България поддържа фискалния модел на „малка държава“ — както приходите, така и разходите в бюджета са с около **8 процентни пункта под средните нива за ЕС27**. В комбинация с ниската задлъжнялост това е сред най-сериозните предимства в таблото: **страната разполага с фискално пространство и макроикономически буфери, каквито липсват при повечето европейски държави.** ![Сравнителен анализ (България спрямо ЕС и региона): приходи, разходи и салдо като % от БВП със спарклайн графики за BG, ЕС-27, RO, HU и PL.](/articles/images/governance/07-peer-comparison.webp) Това фискално предимство позволява два стратегически подхода: **запазване на ниските данъчни ставки** за стимулиране на бизнеса или **целенасочено увеличаване на продуктивните разходи (инфраструктура, образование, иновации, научноизследователска дейност - R&D)** за ускоряване на икономическата конвергенция със Западна Европа. Сравнителният панел илюстрира, че регионални икономики като Полша, Румъния и Унгария оперират с много по-високо съотношение на бюджетните разходи към БВП. Текущото касово салдо — **дефицит от -2,2% от БВП към четвъртото тримесечие на 2025 г.** — се нагоди стабилно под лимита от 3% по Маастрихт, а икономическото възстановяване продължава да подкрепя приходната част на бюджета. **Къде да гледате:** [Карта „България спрямо ЕС и съседите“](/governance#macro) в макроикономическия раздел. ### O2 · Макроикономическата стабилност като ресурс за реформи — **ВИСОКО** > Инфлация: 2,4% (в целевите граници на ЕЦБ). Безработица: 3,2% (нива близки до пълна заетост). Реален ръст на БВП: 2,9% на годишна база към първото тримесечие на 2026 г. През последното десетилетие българските правителства често бяха принудени да отлагат структурните реформи поради външни или вътрешни шокове — банкови кризи (КТБ през 2014 г.), глобална пандемия, геополитическо напрежение или висока следвоенна инфлация. Към момента тези макроикономически рискове са овладени. **Текущата среда осигурява най-стабилния и предвидим икономически прозорец за реформи от приемането на страната в ЕС насам.** При наличието на тези макроикономически буфери, изпълнителната власт разполага с капацитет да реализира ключови реформи (в съдебната система, енергийния пазар, пенсионния модел и регулацията на трудовата миграция), без те да бъдат блокирани от аргумента, че се провеждат в условия на криза. Основните показатели в горната част на дашборда обобщават този стабилен икономически статус. **Специфика на инфлационната структура за Q1 на 2026 г.** Общата стойност от **2,4%** е резултат от силно хетерогенни компоненти: цените на **услугите** все още нарастват с **3,1%**, на **хранителните стоки** — с **4,1%**, докато **базисната инфлация** възлиза на **1,9%**. Компонентът „енергия“ отчита отрицателна стойност (**-0,3%**) и компенсира оставащия натиск, което задържа общия индекс в целевия диапазон на ЕЦБ. С други думи, макроикономическата стабилност е нетна стойност по индекса, а не равномерно разпределена по потребителската кошница — реалният ефект върху домакинствата зависи от индивидуалния им дял на разходите за храна и услуги. **Къде да гледате:** [Заглавен ред с ключови показатели](/governance) в горната част на таблото. ### O3 · Постижимост на стратегическите цели за интеграция — **ВИСОКО** > Пълното приемане в Шенген (премахване на проверките по сухопътни граници) е обвързано с ясни критерии за върховенство на закона. Интеграцията в Еврозоната зависи от поддържането на ниска инфлация, което е изпълнено. Преговорите за членство в ОИСР са в напреднала фаза. Това са ключовите лостове за икономическо развитие. Успешното приключване на процесите по интеграция в Еврозоната, Шенген и ОИСР ще намали дългосрочната рискова премия на страната (виж R4), ще улесни достъпа до капитал и ще подейства като външен стабилизиращ механизъм, независим от политическите ротации. Техническите критерии в голямата си част са покрити. Ключовият фактор за финален успех остава реалното изпълнение на институционалните препоръки, отправяни ежегодно от Европейската комисия и международните партньори. Въпреки че таблото не съдържа отделен модул за напредъка по интеграционните процедури, индиректни индикатори за процеса са нивата на обществено доверие в ЕС (R2, стабилна котва на нива от 54%) и изпълнението на международните стандарти (R7). **Къде да гледате:** Модули [„Последна оценка на ОССЕ/ОДИХР“](/governance#macro) и [„Доверие в ЕС“ в графичния панел на правителствата](/governance#governments). ### O4 · Дигитална прозрачност на парламентарните гласувания — **СРЕДНО** > Поименните гласувания в 51-вото Народно събрание захранват автоматизирана матрица за партийна корелация и пространствена точкова диаграма на депутатите (UMAP векторизация), които откриват скрити модели на междупартийно сътрудничество. Доскоро детайлният анализ на парламентарното поведение изискваше ръчна обработка на стенограми от сайта на Народното събрание и съпоставянето им с партийните списъци. Платформата внедрява **два аналитични инструмента**, които обработват хиляди гласувания в реално време: топлинна карта за косинусово сходство между отделните парламентарни групи и точкова диаграма, локализираща депутатите, които гласуват извън официалната линия на своята партийна група. ![Панели за парламентарен вот: топлинна карта за партийна корелация (вляво) и дистрибуция на депутатите по вектори на гласуване (вдясно).](/articles/images/governance/03-parliament-tiles.webp) Тези инструменти предоставят сериозен аналитичен ресурс за медии, изследователи и избиратели. Те ограничават възможностите за политическа реторика, несъответстваща на реалните действия в залата — лесно се проследява дали дадена формация реално е подкрепила или блокирала даден законопроект и кои народни представители функционират като неформални мостове между политическите лагери. **Къде да гледате:** [Раздел „Гласуване в парламента“](/governance#parliament). Всеки графичен елемент разполага с опция за детайлен преглед. ### O5 · Наличност и консолидация на отворените данни — **СРЕДНО** > Данните от Сметната палата, Търговския регистър, Агенцията за обществени поръчки, отчетите за изпълнението на бюджета (КФП) и поименните гласувания са публично достъпни и интегрирани в обща система. Инфраструктурата за отворени данни и дигитална прозрачност в България технологично е развита на нива, изпреварващи част от държавите в ЕС. Регистрите на декларациите и Търговският регистър поддържат възможности за машинно четене, данните от АОП се обновяват регулярно, а резултатите от гласуванията в парламента са достъпни в структуриран вид. Основното предизвикателство до момента беше **липсата на интеграция между тези системи**. ![Карта „Свързани анализи“ в долната част на дашборда: списък с дългоформатни аналитични материали по темата „Управление“.](/articles/images/governance/11-articles.webp) Основната добавена стойност на платформата не е в генерирането на нова информация, а в нейното автоматично **кръстосано засичане**. Обвързването на политическите мандати с нивата на обществено доверие, индикаторите на Световната банка, фискалните отчети, обществените поръчки и бизнес декларациите в обща база данни трансформира суровия архив в работещ инструмент за граждански контрол. **Къде да гледате:** Всеки достъпен раздел в платформата. [Модул „Свързани анализи“ в долната част на страницата](/governance#articles) функционира като индекс за детайлните дългоформатни изследвания. ### O6 · Устойчива фискална дисциплина при изпълнението на бюджета — **СРЕДНО** > Изпълнение на бюджета: **92,1% спрямо заложените параметри за фискалната 2025 г.** Дългосрочният тренд показва стабилен ръст на приходите и разходите без фискални сътресения или резки отклонения от прогнозните рамки. Това е устойчива и важна структурна характеристика на финансовата система. Въпреки честата смяна на изпълнителната власт, административният апарат, отговорен за изпълнението на държавния бюджет, запазва стабилност. Отчетените **92,1%** изпълнение показват високо ниво на фискален контрол — без сериозни преразходи или системно неизпълнение. Многогодишният тренд (изчислен по начислена основа съгласно европейския стандарт ESA за сектор „Държавно управление“) показва плавно и предвидимо нарастване на бюджетните мащаби. Лекото разширяване на дефицита през периода 2024–2025 г. отразява планираното индексиране на доходите и пенсиите, а не загуба на контрол над държавните финанси. ![Раздел „Държавен бюджет“: обобщаващ панел за фискалната 2025 г. (приходи, разходи, дефицит), дългосрочен тренд и структура на бюджетните приходи и разходи.](/articles/images/governance/04-budget-section.webp) Важно е да се отбележи, че текущият касов отчет (по КФП) и дългосрочните графики (по ESA) използват различна методологична основа (касова основа спрямо начислена основа; обхват на републиканския бюджет спрямо консолидиран обхват за целия публичен сектор). Двата панела са ясно обозначени, за да се избегнат терминологични разминавания. Графиката за **структура на приходите** детайлизира водещите източници на постъпления (ДДС > ДДФЛ > акцизи > корпоративен данък), а **структурата на разходите** илюстрира разпределението на публичния ресурс. **Първи тримесечен отчет за 2026 г.** Касовият отчет по КФП към **31 март 2026 г.** показва **€5,46 млрд. кумулативни приходи срещу €7,38 млрд. разходи**, което формира **касов дефицит от €1,92 млрд.** в края на първото тримесечие. Касовото изпълнение на бюджета е подложено на сезонни фактори (постъпленията от корпоративен данък са концентрирани в по-късен етап от годината, а трансферите от ЕС са неравномерни), поради което дефицитът само в рамките на Q1 не е самостоятелен сигнал за фискален риск. По-уместен е сравнителният прочит: за цялата 2025 г. касовият дефицит възлезе на €6,09 млрд., което означава, че приблизително една трета от него вече е реализирана през първите три месеца. Тази динамика ще се проследява в ежемесечните обновления на дашборда, за да се установи дали трендът ще се изравни през второто полугодие. **Къде да гледате:** [Раздел „Държавен бюджет“](/governance#budget). --- ## Равносметка | Категория | Високо ниво | Средно ниво | Ниско ниво | Общо | | :--- | :--- | :--- | :--- | :--- | | **Рискове** | R1, R2 | R3, R4, R5 | R6, R7 | **7** | | **Възможности** | O1, O2, O3 | O4, O5, O6 | — | **6** | Три от седемте идентифицирани риска имат дълбок структурен характер (R1 - правителствена нестабилност, R2 - дефицит на доверие, R3 - спад в международните индикатори WGI) и изискват целенасочена институционална политика. В същото време три от ключовите възможности са с ограничен времеви прозорец (O1 - фискално пространство, O2 - стабилна макроикономическа среда, O3 - финализиране на европейската интеграция) — те осигуряват сериозен ресурс за развитие, който трябва да бъде оползотворен своевременно. Останалите показатели функционират като системи за постоянен мониторинг: R5, R6, R7 и O4, O5, O6 описват **съществуващите нива на прозрачност и пазарни зависимости**, а не директни проблеми за незабавно решаване. Основната функция на таблото е да поддържа тези данни видими и структурирани. Начинът, по който тази информация ще бъде използвана, е решение на изпълнителната власт, законодателния орган и избирателите. --- ## Ресурси и допълнителни анализи * **[Дашборд „Управление“](/governance)** — актуални стойности в реално време за всички разглеждани показатели. * **[Страница „Показатели“](/indicators)** — пълни исторически макроикономически серии, детайлна таблица с емисиите на държавния дълг и разбивки на инфлационните индекси. * **[Анализ на бизнес свързаността на народните представители](/articles/2026-05-04-mp-connections)** — методология и база данни зад риск R6. * **[Изследване на пазарната структура на обществените поръчки](/articles/2026-05-13-procurement)** — детайлни данни зад риск R5. * **[Архив „Наблюдения“](/observations)** — пълна база данни за мисиите на ОССЕ/ОДИХР в България от 2005 г. насам. Данните в таблото за оценка се обновяват автоматично при постъпване на нови официални масиви — годишните актуализации на WGI от Световната банка, финалните доклади на ОССЕ, приключване на мандат на управление или емитиране на нови дългови инструменти на вътрешния и международния пазар. ### Държавните пари: Новият модул за обществени поръчки и връзките на депутатите с бизнеса URL (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-05-13-procurement | URL (EN): https://electionsbg.com/en/articles/2026-05-13-procurement Markdown (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-05-13-procurement-bg.md Markdown (EN): https://electionsbg.com/articles/2026-05-13-procurement-en.md Публикувана: 2026-05-13 Категория: feature **Резюме:** Какво представлява новият инструмент за проследяване на обществени поръчки, откъде идват данните (над 244 000 договора) и как системата отсява съвпаденията на имена, за да открие реалните зависимости. --- keywords: - обществени поръчки - АОП - data.egov.bg - публични договори - свързани лица в парламента - Енерджи Съплай - ЦАИС ЕОП - Сметна палата - Търговски регистър - конфликт на интереси - 52-то Народно събрание --- # Държавните пари: Новият модул за обществени поръчки и връзките на депутатите с бизнеса От години гражданите могат лесно да проверят как гласува даден депутат, от кой район е избран и какво имущество е декларирал. Това, което липсваше досега — без ръчно сваляне на хиляди файлове от [data.egov.bg](https://data.egov.bg/) и сложното им засичане с [бизнес историята на политиците](/connections) — беше другата страна на монетата: на кои фирми плаща държавата и кои от тях са свързани с народни представители. Новият модул [„Обществени поръчки“](/procurement) запълва именно тази празнина. Към момента базата данни съдържа **244 556 договора и анекса** от **3 369 възложителя** към **23 123 изпълнителя**, обхващащи периода от **2011 до 2026 г.**. За периода след 19.04.2026 г. (мандатът на 52-то Народно събрание) са регистрирани 3-ма депутати, чиито свързани фирми са получили общо €213 хил. За целия 15-годишен период статистиката сочи: **50 депутати са свързани с 53 фирми, спечелили договори за над €590 млн.**. ## 1. Какво представлява модулът? Това е публичен регистър, който интегрира данните за обществените поръчки с бизнес историята на политиците, за да освети фирмите изпълнители с участие на народни представители. - **Договорите**: Извличат се директно от [Агенцията по обществени поръчки (АОП)](https://app.eop.bg/) чрез [портала за отворени данни](https://data.egov.bg/organisation/about/aop). Включват всеки договор, анекс и решение за избор по реда на ЗОП. - **Свързаните лица**: Информацията идва от декларациите пред [Сметната палата](https://register.cacbg.bg/) и [Търговския регистър](https://portal.registryagency.bg/CR/en/Verifications/Verifications). - **Правна рамка**: Важно е да се уточни, че това не е списък с обвинения. Българското законодателство забранява на действащите депутати да заемат управленски роли, но не им пречи да притежават дялове или да са имали бизнес в миналото. - **Ограничения**: Извън обхвата остават поръчки под прага на ЗОП, вътрешни възлагания (in-house) и договори с чуждестранни фирми. ## 2. Източници и обновяване на данните | Източник | Съдържание | Формат | Обновяване | |---|---|---|---| | [data.egov.bg (АОП)](https://data.egov.bg/organisation/about/aop) | Договори, анекси, решения | JSON / CSV | На две седмици | | [register.cacbg.bg](https://register.cacbg.bg/) | Дялово участие на депутатите | XML | Веднъж годишно | | [data.egov.bg (ТР)](https://data.egov.bg/) | Управители, съдружници, собственици | Bulk JSON | Ежедневно | ## 3. Функционалност на националното табло В секция [„Обществени поръчки“](/#procurement) са налични два основни панела: - **Топ депутати по свързани поръчки**: Класация на депутатите (настоящи или бивши), чиито фирми са получили най-много средства. Филтърът се базира на датата на договора, което обяснява присъствието на бивши политици, чийто бизнес продължава да работи с държавата. - **Топ изпълнители**: Фирмите с най-големи договори; свързаните с политици са ясно обозначени с маркер. ## 4. Възможности на страницата [/procurement](/procurement) Основното табло дава бърза справка чрез четири ключови показателя: - **Договори**: Общ брой, разделен на основни договори и анекси. - **Обща стойност**: Сумата в евро (преизчислена по курса на БНБ). - **Изпълнители**: Брой уникални фирми и държавни институции-възложители. - **Свързани с депутати**: Брой политици, свързани фирми и общата сума по техните договори. **Диаграма Sankey**: Визуализира пътя на парите: Възложител → Изпълнител → Депутат. Дебелината на линиите показва размера на сумата, а плъзгач позволява филтриране по стойност за по-голяма прегледност. ## 5. Конкретен пример: [„Енерджи Съплай“ ЕООД](/company/175392783) Това е пример за висока надеждност на данните — фирмата е официално декларирана от самия депутат, което изключва грешка при съвпадение на имената. - **Лице**: [Георги Кадиев](/candidate/mp-3410) (депутат в 40-то, 42-то и 43-то НС), декларирал дялово участие. - **Фирма**: [„ЕНЕРДЖИ СЪПЛАЙ“ ЕООД](/company/175392783) (ЕИК 175392783) — енергиен доставчик. - **Статистика**: 22 договора на обща стойност €7,06 млн. Най-големите суми идват от [НКЖИ](https://app.eop.bg/) (1,51 млн. лв.), ВМС-Варна (1,25 млн. лв.) и Министерския съвет (910 хил. лв.). - **Надеждност**: Максимална — връзката е потвърдена чрез декларация, а не чрез просто съвпадение на имена. ## 6. Как гарантираме точността на връзките? Не всеки „Иван Иванов“ в Търговския регистър е депутатът „Иван Иванов“. Затова всяка връзка носи етикет за надеждност: - **Висока**: Депутатът сам е декларирал фирмата или има съвпадение по няколко показателя (избирателен район, съпартийци). - **Средна**: Има съвпадение по имена в Търговския регистър, но липсва допълнително потвърждение. Тези случаи са отбелязани с жълт бадж, за да насочат потребителя към внимателна проверка. **Автоматично филтриране на шума (False Positives)** За да гарантираме, че системата не създава фалшиви зависимости, прилагаме три нива на софтуерна филтрация: - **Кандидати без мандат**: Публичната база данни на парламента често съдържа записи за лица, които са били в изборните листи, но не са били избрани. Системата автоматично изключва такива профили, ако липсва доказателство за реален мандат (текущ или минал), официална снимка или подадена декларация. - **Масови съвпадения на имена**: Когато дадено име се появява в десетки несвързани фирми (често при професионални регистратори на дружества или нотариуси), а нито една от тези връзки не е подкрепена от декларация пред Сметната палата, системата автоматично отхвърля целия набор. Така избягваме „зацапването“ на профила със случайни съименници. - **Ръчно потвърдени дубликати**: Поддържаме специализиран списък за изключения (white/black list). В него влизат потвърдени случаи на различни личности с идентични имена (например известен корпоративен мениджър и политик), за да се предотврати грешното им свързване в платформата. ## 7. Цел на проекта Модулът не цели да изземва функциите на разследващите органи, а да направи публичните данни разбираеми. Той позволява на граждани и журналисти за броени минути да видят дали зад даден държавен договор стоят политически интереси. Повечето данни отразяват законни бизнес отношения, но прозрачността е единственият начин важните изключения да станат видими за обществото. ### Скрининг на изборния риск — нови инструменти за вота на 19.04.2026 URL (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-04-19-risk-screening | URL (EN): https://electionsbg.com/en/articles/2026-04-19-risk-screening Markdown (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-04-19-risk-screening-bg.md Markdown (EN): https://electionsbg.com/articles/2026-04-19-risk-screening-en.md Публикувана: 2026-05-13 Категория: data_analysis Избори: 2026_04_19 **Резюме:** Представяме композитен индекс (47/100, Висок риск), базиран на пет сигнала за процесна цялост и четири контекстуални индикатора (тест на Бенфорд, реориентиране на вота в рискови общности, електорална волатилност и статистическа социологическа грешка). Извършен е детайлен скрининг по секции (идентифицирани 10 критични от общо 12 705) и статистически тест на Бенфорд по политически сили. --- keywords: - индекс на изборния риск - международни рамки за изборен интегритет - индекс на Pedersen - скрининг на секции - закон на Бенфорд - избори 19.04.2026 - electionsbg.com --- # Скрининг на изборния риск — нови инструменти за вота на 19.04.2026 > **Обновление (20.05.2026 г.):** Оценката на риска по секции вече обединява **седем** сигнала — добавен е сигнал за **изместване** спрямо предходните избори, който отбелязва секции с необичаен ръст на активността и на дела на победителя спрямо същата секция на предходния вот. Нова географска **карта на струпванията** на страницата [`/risk-analysis`](/risk-analysis?elections=2026_04_19) групира съседни секции с повишен риск, спечелени от една и съща партия — пространственият отпечатък на контролиран или корпоративен вот. > **Обновление (21.05.2026 г.):** Географските рискови клъстери вече са **петият контекстуален сигнал** на композитния индекс (39/100) — виж раздел 3. Както останалите контекстуални сигнали, той се показва до главната оценка, но никога не влиза в нея. Представяме композитен индекс (47/100, Висок риск), базиран на пет сигнала за процесна цялост и пет контекстуални индикатора (тест на Бенфорд, реориентиране на вота в рискови общности, електорална волатилност, статистическа социологическа грешка и рискови клъстери). Извършен е детайлен скрининг по секции (идентифицирани 10 критични от общо 12 705) и статистически тест на Бенфорд по политически сили. Този материал е надграждане на [публикувания анализ на интегритета](/articles/2026-04-19-integrity) за изборите от [19.04.2026 г.](/elections/2026_04_19). Внедрени са три нови нива на агрегация на данните: - **Национален композитен индекс** — консолидирана оценка на системния риск. - **[Оценка на риска по секции](/risk-score?elections=2026_04_19)** — индивидуален профил на всяка от 12 705 секции със скор от 0 до 100. - **[Тест на Бенфорд по партии](/benford?elections=2026_04_19)** — проверка за статистически аномалии в разпределението на гласовете. Парламентарният вот от 19.04.2026 г. получава оценка **47 / 100 (Висок риск)** по новата методология. Важно е да се уточни, че тези инструменти служат за предварителен скрининг и идентифициране на аномалии, а не са директно доказателство за измами. Основният извод се потвърждава: „наблюдаваме автентичен, макар и исторически безпрецедентен скок в активността, а не манипулиран краен резултат". --- ## 1. Концептуална рамка: Процесна цялост срещу контекст Методологията стъпва върху водещи световни индекси (Norris PEI, V-Dem EQI, Klimek PNAS, IFES) и се базира на три устойчиви принципа: - **Методологическо разделение:** Процесните нарушения (например прекъсната одиторска следа) не се осредняват механично със статистически изводи (като теста на Бенфорд). - **Изолиране на социологическия шум:** Статистическата грешка при прогнозните проучвания е дефицит на прогнозата, а не доказателство за изборно нарушение. - **Динамичен анализ на риска:** Диагностичният сигнал за контролиран вот е волатилността (т.нар. „свръхсуинг"), а не просто статичният демографски профил на дадена секция. --- ## 2. Петте компонента на Индекса за процесна цялост Тези сигнали измерват директни несъответствия между реално подадените гласове и финалните протоколи: - **Секционен скрининг (39/100):** Измерва претегления дял (1.95%) от общата активност, генериран в секции с висок рисков профил. - **Машинна цялост (90/100):** Отчита 0.18% разминаване между данните от флаш паметта и финалния протокол. Това е най-критичният сигнал в текущия цикъл. - **Липсваща цифрова следа (59/100):** 0.59% от машинния вот е отчетен без налична цифрова одиторска следа (флаш памет). - **Концентрация на вота (29/100):** 0.59% от вота е реализиран в населени места, където една политическа сила печели ≥80% от гласовете. - **Процедурни аномалии (18/100):** 0.36% от активността е свързана с висок дял невалидни бюлетини или дописани избиратели (над 10%). Обща оценка на процесния риск: **47 / 100 (Висок риск)** (Скала: <20 Спокоен, 20–40 Повишен, 40–60 Висок, 60+ Критичен). --- ## 3. Контекстуални сигнали Тези индикатори описват електоралната среда, но не участват директно в изчисляването на системния процесен риск: - **Тест на Бенфорд (2-ра цифра) (8/100):** Само една от 12 партии показва статистическо отклонение (MAD ≥ 0.08). Този тест е индикатор за внимание, а не самостоятелно доказателство. - **Реориентиране в рискови общности (39/100):** Формацията [ПрБ](/party/%D0%9F%D1%80%D0%91?elections=2026_04_19) демонстрира +5.9 п.п. „свръхсуинг" в проследяваните секции спрямо средното си национално представяне. - **Електорална волатилност (100/100):** Индексът на Pedersen достига рекордните 49.7 пункта — изборите се класифицират като „хиперволатилни" (над 30% разместване на масите гласове), което обикновено сигнализира за появата на нов доминиращ субект. - **Социологическа грешка (29/100):** Средна абсолютна грешка (MAE) от 2.51 п.п. при финалните проучвания. Фактът, че всички седем водещи агенции подцениха ПрБ (с отклонения от 6,08 до 14,71 п.п.), сочи към мощна късна вълна, настъпила след затваряне на работата на терен. - **Рискови клъстери (39/100):** 146 от 1341 геолокализуеми секции с повишен риск (10.9%) попадат в географски клъстер на една и съща партия — най-големият е 22 съседни секции в Столипиново, Пловдив. Мярка за пространствена концентрация, калибрирана по бектеста 2005–2026 (стабилен диапазон 8–17%); както останалите контекстуални сигнали, не влиза в главната оценка, тъй като тези секции вече се отчитат от секционния скрининг. --- ## 4. Скрининг на риска по секции Инструментът комбинира седем индивидуални сигнала, включително корекции в броенето, статистически отклонения спрямо съседни секции и изместване спрямо предходните избори. | Категория | Брой секции | Дял от общия брой | |---|---|---| | **Критична (≥80)** | 10 | 0.08% | | **Висока (60–80)** | 210 | 1.65% | | **Повишена (30–60)** | 1 744 | 13.73% | | **Ниска (<30)** | 10 741 | 84.54% | Десетте критични секции са идентифицирани основно заради аномален дял невалидни бюлетини и дописани избиратели. Пълните данни са достъпни на [Скрининг на риска по секции](/risk-score?elections=2026_04_19). --- ## 5. Статистически тест (Закон на Бенфорд) Тестването е извършено върху втората цифра на резултатите (2BL). Четири партии показват MAD ≥ 0.04, но само две ([АКБ](/benford/64) и [СБ](/benford/8)) разполагат с достатъчна извадка (n ≥ 100 секции) за статистическа значимост. - **[АКБ](/benford/64):** 0.092 (силно отклонение) - **[БМ](/benford/14):** 0.089 (силно отклонение) - **[СБ](/benford/8):** 0.077 (умерено отклонение) - **[ИТН](/benford/27):** 0.061 (умерено отклонение) **Важно:** Нито една от големите системни партии не показва значими статистически отклонения по този показател. --- ## 6. Финални изводи за вота от 19.04.2026 г. Най-същественият идентифициран проблем е уязвимостта в одиторската верига (високи нива на шум при машинната цялост и липсващи флаш памети). Екстремната електорална волатилност (Pedersen 49.7) е макроконтекстът, в който трябва да се интерпретират всички останали аномалии. Реориентирането на вота в специфични общности (+5.9 п.п.) е налице, но остава в рамките на умерените граници. Заключение: Сигналите за компрометирана одиторска следа са реални и изискват институционално внимание; политическото пренареждане е мащабно, но само по себе си не носи белези на изкуствена манипулация. --- ## Методология и източници Пълните данни и описание на методологията са публикувани на [Анализ на изборния риск](/risk-analysis?elections=2026_04_19). Композитният индекс се изчислява автоматично чрез логиката в [`useRiskComposite.ts`](https://github.com/atanasster/data-bg/blob/main/src/data/riskScore/useRiskComposite.ts) — всеки алгоритъм и прагова стойност са с отворен код и подлежат на одит. Подробна информация за всеки компонент е налична на страницата [`/risk-analysis/methodology`](/risk-analysis/methodology). Използвана научна литература: - Pedersen, M. (1979). *[The Dynamics of European Party Systems](https://doi.org/10.1111/j.1475-6765.1979.tb01267.x)*. EJPR 7, 1–26. - Norris, P. (2014). *[Why Electoral Integrity Matters](https://doi.org/10.1017/CBO9781107280861)*. Cambridge UP. - Mebane, W. (2006). *[Election Forensics: The Second-Digit Benford's Law Test](https://www.umich.edu/~wmebane/inapB.pdf)*. - Klimek, P., et al. (2012). *[Statistical detection of systematic election irregularities](https://doi.org/10.1073/pnas.1210722109)*. PNAS 109(41). - Stokes, S., et al. (2013). *[Brokers, Voters, and Clientelism](https://doi.org/10.1017/CBO9781107324909)*. Cambridge UP. - Cantú, F. (2019). *[The Fingerprints of Fraud](https://doi.org/10.1017/S0003055419000285)*. APSR 113(3). Този анализ представлява вторична статистическа обработка на официални публични данни през методологическата рамка на международната изборна криминалистика. ### По следите на търговските връзки — преглед на новия модул за бизнес-връзки на народните представители URL (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-05-04-mp-connections | URL (EN): https://electionsbg.com/en/articles/2026-05-04-mp-connections Markdown (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-05-04-mp-connections-bg.md Markdown (EN): https://electionsbg.com/articles/2026-05-04-mp-connections-en.md Публикувана: 2026-05-04 Категория: feature **Резюме:** Каква е новата графика за бизнес-връзки между депутатите, откъде идват данните, как се чете и пример за намиране на път между двама седящи депутати от различни партии. --- keywords: - бизнес връзки на депутати - декларации пред Сметната палата - Търговски регистър - имуществени декларации - конфликт на интереси - коли на депутати - 52-то Народно събрание - прозрачност на политиците - граф на собственост - действителен собственик --- # По следите на парите — бизнес-връзките и декларираното имущество на депутатите Българският избирател отдавна може да види как гласува даден депутат, откъде е избран и какво е представянето на партията му в коя да е секция. Това, което беше много по-трудно да се види — без ръчно сваляне на XML декларация и засичане с Търговския регистър — са *фирмите* зад тези хора, как тези фирми свързват депутатите едни с други, и колко имущество всъщност е декларирал всеки депутат изначално. Точно тази дупка запълват новите функционалности. Към момента графът съдържа **11614 възела** (491 депутати, 1233 длъжностни лица, 4077 фирми, 5813 други посочени лица), свързани с **15806 ребра**, изтеглени от два отворени български набора от данни; имущественият модул покрива **744 депутати в 1802 декларации пред Сметната палата** за отчетните години от 2020 до първите подадени за 2026; а отделна [страница за колите](/mp-cars) изброява всеки лек автомобил (572 за всички времена, 69 за 52-то Народно събрание), извлечен от същите тези декларации, подреден по декларирана стойност в лева. Тази статия минава през това къде се намират новите страници, какво показват, и завършва с конкретен пример: двама братя — единият настоящ, другият бивш депутат, от различни партии, съсобственици на една и съща фирма. --- ## 1. Какво е това и какво не е Това е **граф на декларирани и регистрирани бизнес-връзки** между настоящи и бивши депутати — а от 2026 г. и длъжностни лица извън парламента (министри, областни управители, кметове и общински съветници). - **Декларирани връзки**: дялове, които депутат е попълнил в годишната си декларация за имущество и интереси пред [Сметната палата](https://register.cacbg.bg/). - **Регистрирани връзки**: управленски роли, съдружия и записи за действителен собственик, изтеглени от [Търговския регистър](https://portal.registryagency.bg/CR/en/Verifications/Verifications) за същите тези фирми, плюс други фирми, в които същите лица фигурират. От 2026 г. графът обхваща и **длъжностни лица извън парламента** — министри, областни управители, кметове и общински съветници — от същия регистър на Сметната палата. Длъжностно лице е свързано с фирма с висока надеждност само когато самото то е декларирало дела; съвпадение само по име от Търговския регистър е по-слаб сигнал. Длъжностните лица нямат парламентарна група, затова не влизат в партийната топлинна карта, която остава само за депутати. Това **не е** списък с обвинения. Българският закон забранява на действащите депутати да заемат *активни* управленски роли в търговски дружества (ЗПК чл. 35), но не забранява дяловото участие — а историческите управленски роли остават в Търговския регистър като част от публичната отчетност. Повечето от това, което виждате тук, е напълно законно. Смисълът на графа е да направи този законен, но публичен запис лесно четим. Това **не е** и пълен списък: фирми, регистрирани в чужбина, неформално действително притежание, семейни схеми извън България и тръстове остават извън обхвата, защото нито един от тях не е видим за двата източника. ## 2. Източници и колко надеждни са данните Два отворени набора от данни: | източник | какво дава | формат | обновяване | |---|---|---|---| | [register.cacbg.bg](https://register.cacbg.bg/) (Сметна палата) | годишни декларации за имущество и интереси, подавани от всеки депутат. Парсърът чете таблици **1 / 1.1 / 1.2** (недвижими имоти — собствени, земеделски, ползвани в чужбина), **3 / 3.1 / 3.2 / 3.3 / 3.4** (превозни средства — моторни / земеделски / лодки и въздухоплавателни / други / ползвани в чужбина), **4** (налични парични средства), **5** (банкови сметки и депозити), **6** (вземания над 10 000 лв.), **7** (задължения над 10 000 лв.), **8** (инвестиционни и пенсионни фондове, вкл. крипто), **9** (ценни книжа и финансови инструменти), **10** (текущи дружествени дялове), **11** (прехвърлени дялове) и **12** (доходи). Таблици 2 и 3.5 (прехвърлено имущество и превозни средства) умишлено не влизат в имуществените суми, защото активите вече са напуснали имуществото на декларатора. | XML по декларация | веднъж годишно, напролет | | [data.egov.bg](https://data.egov.bg/) — набор 2df0c2af-… (Търговски регистър) | ежедневни вписвания на длъжностни лица, съдружници, действителни собственици, статус, седалище | bulk JSON / инкрементално | ежедневно, обработва се на пакети | Защо и двата? Само декларациите дават връзки *депутат → фирма*, което е достатъчно за списък. Те не показват връзки *депутат → депутат* през общи бордове или съсобственици, а точно там живеят повечето интересни припокривания. Търговският регистър доставя тази свързваща тъкан. Всяко ребро в графа носи етикет за **надеждност**, който се вижда из целия интерфейс: - **Висока** — съвпадение по име плюс потвърждение от район на избиране или съдекларация в същата партия. Има 4773 ребра с висока надеждност. - **Средна** — само съвпадение по име, без друго потвърждение. Има 1582 ребра със средна надеждност. - **Ниска** — съвпадения само по фамилия. Те се изхвърлят преди публикуване и не се показват. Разбивка на ребрата по източник: **586 декларирани дялове**, **2697 ребра за собственост/съдружие от Търговския регистър**, **3072 ребра за роли от Търговския регистър** (управител, директор, представляващ, прокурист, ликвидатор и т. н.). --- ## 3. Къде се появява функционалността — плочките на таблото Първото място, където случайният читател се среща с данните, е секцията [**Декларации**](/#declarations) от националното табло, под [*Аномалии*](/#anomalies) и [*Махали*](/#neighborhoods). Заглавието на секцията носи един общ ред с произхода на данните (например *Декларации 2021–2026 · 102/240 депутати са декларирали · обновено май 2026*), за да не го повтаря всяка плочка под него. В секцията има три плочки: **Бизнес-връзки на депутатите** и **Марки коли на депутатите** са една до друга в горната част; **Депутати по декларирано имущество** е на отделен ред точно отдолу. ### Бизнес-връзки на депутатите ![Плочка на националното табло](/articles/images/connections/01-dashboard-tile.webp) Горната плочка в секцията. Една колона с класация на топ петте **най-свързани депутати** в текущо избрания парламент по **размера на тяхната съседна общност с висока надеждност** — потвърдени фирми плюс свързаните с тях лица (не-депутати) през ребра от Търговския регистър. При навеждане над числото изскача по-пълен tooltip *"M общо връзки · N съ-депутати"*, където N е броят на колегите депутати от същия парламент, с които този човек дели поне една фирма (обикновено нула — честният сигнал, че реални бизнес припокривания депутат↔депутат са рядкост и са най-вече семейни). Депутати без нито една връзка с висока надеждност изобщо не влизат в списъка; иначе често срещаните български фамилии биха избутали неясни съвпадения само по име в горната част. Списъкът е филтриран за **текущо избраните избори**: смените ли датата на по-стар парламент, класацията се прережда според хората, които реално са седели в съответното събрание. Клик върху име отвежда директно към профила на кандидата; връзката *Виж подробности* горе вдясно отваря [страницата с връзки](/connections); а долната връзка *Всички фирми →* отваря [плоския списък с фирми](/mp/companies). Редът с произход е общ за заглавието на секцията (както описахме по-горе), така че самата плочка остава ненатоварена. Навеждането върху произхода в заглавието показва разбивка по години — например *2025: 80 · 2024: 14 · 2023: 2 · …*. За току-що избрани парламенти, в които повечето депутати още не са декларирали — точно случаят с 52-то НС, със 102/240 в момента — този ред е честният disclaimer, че останалата част от плочката всъщност чете по-стари декларации. Същата плочка се появява и във всяко регионално табло, но пресечена с МИР-а (многомандатния изборен район), който таблото показва. Например [таблото за София](/sofia#declarations) обединява трите софийски МИР-а и показва само хора, които реално са представлявали София: ![Плочка за София](/articles/images/connections/02-sofia-region-tile.webp) Виждате как класацията се пренарежда напълно: всяко име от националния списък или отпада (грешен район), или слиза по-надолу. **[Мартин Димитров](/candidate/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%20%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%20%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2)** (ДБ, шест мандата от 40-то до 52-то НС) заема първото място с 4 връзки с висока надеждност — в националния списък е по-надолу, но регионално излиза напред щом отпаднат всички извън София. Tooltip-ът на всеки ред пак показва (обикновено нулевия) брой преки съ-депутати, така че читателят на един поглед вижда, че по-широките връзки на даден софийски депутат не се припокриват непременно с тези на друг. ### Марки коли на депутатите Сестринска плочка вдясно от Бизнес-връзките; класира топ петте най-декларирани марки леки автомобили сред депутатите от текущо избрания парламент. Числото до всяка марка е броят на *различните депутати*, които са декларирали поне една кола от тази марка — депутат с три фолксвагена пак се брои за един VW, така че класацията е сигнал за популярност, не необработен брой превозни средства. За 52-то НС първите места са **Toyota (7 депутати)**, **Audi (7)**, **Škoda (6)**, **BMW (5)**, **Ford (4)** — на национално ниво в списъка за всички времена доминират немските марки (Mercedes-Benz, BMW, Volkswagen, Audi всички в челната четворка), но картината по парламент е по-разнообразна. Връзка *Виж подробности →* в заглавието отваря [страницата за колите](/mp-cars), описана в §6 по-долу. Редът с произход живее в заглавието на секцията (общ с другите две плочки), така че датата „към момента на" остава последователна по реда. Марката се разпознава като полето *Марка* със свободен текст на всеки декларатор се съпоставя срещу списък с алиаси, който покрива всички обичайни кирилизирани изписвания (плюс дълга опашка от печатни грешки: *Фоксваген*, *Фолсваген*, *Фолц Ваген* всичко се събира към *Volkswagen*; *Митсубиши* отива при *Mitsubishi*; и т.н.). Токени, които не разпознаваме, отиват в „неизвестно" и ги добавяме към списъка щом ги видим. Покритието в момента е ≈99% от декларираните коли; останалите са дълга опашка от източноевропейски или родови имена. ### Депутати по декларирано имущество На свой ред директно отдолу: същата компактна класация топ пет, същия обхват по парламент, но подредена по **нетно имущество в лева** (декларатор + съпруг/а), сметнато от най-скоро подадената декларация на всеки депутат. Всеки ред показва аватара и парламентарната група на депутата, отчетната година на последната декларация, нетното имущество в компактен вид (напр. *21,7M*, *350K*) и стрелка ↑/↓ спрямо предходната отчетна година, така че се вижда кои депутати са декларирали значима промяна от предишната декларация насам. За 52-то НС с голяма преднина води **[Делян Пеевски](/candidate/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%20%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2%20%D0%9F%D0%B5%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8)** (ПГ ДПС, 21,7 млн. лв., ↓2,5 млн. спрямо 2023), следван от **[Росица Кирова](/candidate/%D0%A0%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0%20%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%20%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0)** (ПГ на ГЕРБ-СДС, 13,3 млн. лв., ↑10× спрямо 2023, дължащо се на едно вземане за 3,4 млн. лв. плюс 10 млн. лв. в ценни книжа). Пълната балансова разбивка — общо активи, задължения, недвижими имоти, превозни средства, банкови сметки и т. н. — живее на страницата на всеки депутат (§4) и на страницата с подробности по депутат (§6), а не на тази плочка. Връзката *Всички депутати по имущество →* в долната част на плочката отваря пълната сортируема [класация по имущество](/mp-assets). --- ## 4. Къде се появява функционалността — страницата на кандидата Към профила на всеки депутат бяха добавени четири блока, в този ред: ### Декларирано имущество Компактна балансова карта най-горе в секцията за връзки. Заглавието е `Декларирано имущество · отчетна година N` и показва три големи числа: общо активи, задължения (когато има, в червено със знак минус) и нетно имущество в лева. Близо до тях стои чип за промяна спрямо миналата година — абсолютната разлика спрямо декларацията от предишната отчетна година: зелена стрелка нагоре, ако нетното имущество е нараснало, червена стрелка надолу, ако е намаляло. Под тези числа решетка от 4 колони разбива активите по категории — недвижими имоти, превозни средства, банкови сметки, налични пари, инвестиции, ценни книжа, вземания и (отделно, в червено) задължения. Всяка плочка показва общата сума в лева, броя записи и — където има смисъл — колко записа деклараторът е подал *без* стойност (типично за наследствен имот или земеделски парцели). Когато декларацията съдържа активи в чужда валута, картата показва общо в левова равностойност. Конверсиите използват фиксирания курс на БНБ за евро (1,95583) и малка справочна таблица със скорошни средни курсове за USD / GBP / CHF и т. н. — достатъчно за класиране, но не е заместител на спот-курса в конкретния ден на декларацията. Активи във валута, която не е в таблицата, се показват в необработената сума (рядък случай). Долният ред на картата препраща директно към изходния XML на `register.cacbg.bg` за същата отчетна година, а връзката *Виж подробности* в заглавието на картата отваря пълната разбивка по редове на адрес `/candidate/:id/assets`. Тази страница (описана в §6) показва всеки деклариран запис със своето местоположение, площ, година на придобиване, име на държател, идеална част, правно основание и дословната бележка *произход на средствата*, която деклараторът е попълнил — журналистически най-интересното поле във формуляра, защото точно там деклараторът обяснява *откъде идват парите*. За депутати, чиято последна декларация съдържа доход над прага от 10 000 лв. (Таблица 12), картата нараства с вграден блок **Годишен доход** — по един ред за всяка категория (заплата, дивиденти, наем и т. н.), колона за декларатора и колона за съпруга/ата. Декларацията на Пеевски за 2025 например показва годишен облагаем доход от трудови правоотношения 125 859 лв. плюс ред по „чл. 11" с 50 616 лв. — и двете само от декларатора, без доход на съпруга. ### Финансови декларации Вторият блок е резюме по фирми на декларираните бизнес-интереси. Всеки ред препраща към собствената страница на фирмата и показва годините, в които дялът е държан, с размера и стойността; ако стойностите са се променили между декларациите, записите се разделят със стрелка между тях, така че напредъкът се вижда. Връзките към изходните XML файлове за всяка декларация стоят в долната част на картата, така че може да се провери какво всъщност е подадено. ![Финансови декларации в страница на кандидат](/articles/images/connections/03-candidate-declarations.webp) Примерът тук е **[Димитър Найденов](/candidate/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%20%D0%9D%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2)** — най-свързаният от настоящите депутати, с 10 връзки с висока надеждност. Само декларацията му за 2024 изброява девет бургаски ООД и ЕООД в текстила и модата (БИТЕКС, ДОРЕМИ ПЛЮС, НЕОМАКС 09, СЪНМАКС, ДИТЕКС, ЗЕНИТ КОМЕРС, …) с дялове от 17% до 100%. ### Управленски роли Третият блок изброява ролите от Търговския регистър — както *активни в момента*, така и *исторически*. За действащите депутати активният списък по закон трябва да е оскъден (ЗПК чл. 35); историческите роли се запазват, защото са част от публичния запис и често имат значение, когато се чете мрежата. ![Управленски роли в страница на кандидат](/articles/images/connections/04-candidate-management.webp) Оранжевото/зелено „хапче" на всеки ред показва надеждността на съвпадението — същото деление, описано в §2. Зеленият бадж „висока надеждност" означава, че редът е потвърден от нещо повече от голо съвпадение по име (обикновено кръстосана препратка по район или по същата отчетна година). ### Връзки с други депутати Четвъртият блок отговаря на въпроса, около който е построена цялата функционалност: **дели ли този депутат бизнес-съседство с друг депутат, и през какво?** Страницата на кандидата изброява, за всеки друг депутат, достижим в рамките на четири стъпки, най-късия път между тях като изрична верига — всеки чип във веригата препраща към фирмата или лицето, което представлява: ![Връзки на кандидат с други депутати](/articles/images/connections/05-candidate-mini-graph.webp) Примерът горе е **[Димитър Георгиев Димитров](/candidate/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%20%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2)** — бивш депутат с най-плътното съседство по пътища до други депутати в целия набор от данни (**6 пътя до 6 други депутати**). Всеки ред се чете отляво надясно като верига от централния депутат до целта, с долен ред, който отбелязва броя стъпки, дали всяко ребро по пътя е активно в момента и дали всяка връзка е с висока надеждност или само съвпадение по име. Два от шестте пътя са преки (дължина 2 — двамата депутати докосват една и съща фирма); останалите са с дължина 4 (общ съдружник, седящ в две различни фирми). Алгоритъмът за пътища забранява преминаването през други възли-депутати като междинни стъпки, така че верига от вида *депутат A → фирма → депутат B → фирма → депутат C* никога не се появява като един ред — това би удвоило вече видимата на отделен ред връзка *A↔B*. Примерни редове от страницата му: > Димитров → **КРУМКООП - 1** → **Георги Иванов Георгиев** (ГЕРБ-СДС) — *2 стъпки · активна в момента · връзка по съвпадение на име* > > Димитров → **АПИС МЕЛИФЕРА БЪЛГАРИЯ** → **Рашид Мехмедов Узунов** (ПрБ) — *2 стъпки · активна в момента · връзка по съвпадение на име* > > Димитров → **УСТРЕМ** → ИВАН ХРИСТОВ ИВАНОВ → **СЛЪНЦЕ БУТОВО** → **Иван Тодоров Иванов** — *4 стъпки · активна в момента · връзка по съвпадение на име* Под редовете с пътищата стои малък интерактивен подграф, който показва само възлите от тези пътища — без сирашки фирми, без шум. Използва същия canvas като орбиталната страница: с влачене се мести изгледа, с Ctrl/Cmd+скрол се зуумва, при клик върху възел изскача popover с детайлите — метаданни (партия, правна форма, ЕИК) и пълен списък на съседите с препратки. За депутати, чиито пътища надхвърлят прага от 10, връзка „виж подробности" отваря отделна страница на адрес `/candidate/:id/connections`, която групира всички пътища по дължина — преки общи фирми (дължина 2) най-горе, непреки през общ съдружник (дължина 4) отдолу. За депутати **без** пътища до друг депутат — типично за току-що избрани, чиито декларации са подавани сами, или за депутати, чиито декларирани фирми не делят длъжностно лице с никой друг — плочката се връща към изглед „едностъпково съседство", така че страницата пак да казва кои фирми депутатът докосва. Стилизирането на аватара (партиен цветен пръстен) е общо с редовете в класациите на таблото, popover-а на пътищата и орбиталната страница, така че идентичността на човека остава визуално последователна из цялата функционалност. --- ## 5. [Страницата с връзки](/connections) Сърцевината. Страницата е построена около един въпрос: *кой е свързан с кого в този парламент и през какво?* Подреждането е вертикално: блок с ключови числа отгоре, под него филтрираща лента с чипове, после две карти една под друга — най-силни връзки и орбитален граф. ### Блокът с ключовите числа Първото нещо на страницата е едно изречение със статистика и кликаема топлинна карта отдолу: > **11** депутати в 52-то НС имат връзки с **13** други през **19** общи фирми. Числата се обновяват според филтъра за обхват (описан по-долу). Под изречението **топлинна карта партия × партия** показва къде връзките депутат↔депутат пресичат партийни линии — всяка клетка е броят двойки-пътища, чиито два края принадлежат на тези две партии. Клетките са с логаритмична скала, така че един мегаклъстер да не задавя останалото, а клик върху всяка клетка прецежда списъка отдолу до точно това партийно пресичане. За 52-то НС журналистически интересните клетки са кросспартийните — най-ярката единична клетка между скамейки е *ПГ на ГЕРБ-СДС × ПГ на ПрБ*, и клетката *ГЛАСЪ × ПГ на Възраждане*, през която минава пробният пример в §7. ### Филтриращата лента Под блока с ключовите числа стои филтрираща лента с чипове (Linear/Notion-style). Цялото състояние живее в URL-а, така че журналист може да копира `electionsbg.com/connections?ns=52&crossParty=1` директно в туит, и същият набор от чипове управлява и картата за най-силни връзки отдолу, и орбиталния граф, така че смяната на чип пренарежда и двата изгледа едновременно: - **Smart търсене на лица и фирми** — пишете име на депутат или фирма; предложенията се появяват както пишете и при избор на едно ви води направо до профила. Стои върху предварително изграден индекс за търсене от 581 депутати + 1957 фирми. - **Чип за обхват** (винаги видим) — по подразбиране е парламентът, избран в глобалното заглавие. Клик върху него превключва към конкретна папка по НС или към изглед „Всички парламенти" за всички времена. Веднъж щом сте избрали изричен обхват, той остава дори да смените изборите от глобалното заглавие. - **Само между партии** — ограничава до двойки депутат↔депутат, чиито краища принадлежат на различни парламентарни групи. Това е журналистически най-интересният филтър и винаги е на един клик разстояние. - **Само активни в момента** — изхвърля двойки, чийто канонически път включва някое историческо ребро (прехвърлени дялове, прекратени роли в ТР). - **Висока надеждност** — изхвърля двойки, чийто канонически път използва връзка по съвпадение на име (средна надеждност). Полезен, когато искате да сте консервативни относно идентичностите. - **Чип за двойка партии** — появява се автоматично, когато кликнете клетка от топлинната карта; показва двете партии като отстраним чип. Влизането и излизането от drilldown е по един клик. ### Карта „Най-силни връзки" Класиран списък на връзки депутат↔депутат, показани като **вериги от чипове** — същата визуализация `Депутат → Фирма → Съдружник → Фирма → Депутат`, която се ползва на всяка страница на кандидат. Всеки ред се чете на един поглед: - Първа двойка глобално: **братя Дренчеви** — настоящият депутат от Възраждане **Димо Дренчев** и бившият *ГЛАСЪ* депутат **Николай Дренчев** — съсобственици на *Братя Градеви ООД*. 2 стъпки · активна в момента · висока надеждност. Това е примерът от §7. - Следва: кросспартиен мост със средна надеждност **Георги Иванов Георгиев (ГЕРБ-СДС) → КРУМКООП-1 → Димитър Георгиев Димитров → АПИС МЕЛИФЕРА БЪЛГАРИЯ → Рашид Мехмедов Узунов (ПрБ)**. 4 стъпки · активна в момента · връзка по съвпадение на име — този ред отпада в момента, в който включите *Висока надеждност*. - И семейство **Петкови** (настоящ депутат от ПП и баща му от БСП), съсобственици на *Чеси Инс Брокер ООД*. Всяка двойка получава оценка по малък набор от сигнали: между партии + и двамата седнали в момента + повече от една обща фирма + активен в момента път + път с висока надеждност + по-кратък е по-добре, като между-партийното и високата надеждност доминират. От 45-те различни двойки депутат↔депутат в графа около 8 докосват 52-то НС. Тулбар над списъка добавя три по-мощни инструмента: - **Сравни 51 → 52** — когато е включен, редовете се оцветяват: зелено за *нови* двойки, които се появяват в избрания парламент, но не и в предишния; неутрално за *пренесени* (и в двата); зачертано червено за *приключили* (само в предишния). Парламентарната ротация в България прави този изглед особено полезен — изважда наяве модели на собственост, преживели смяната на депутати. - **Експорт CSV** — сваля текущо филтрирания списък като плосък CSV, по един ред на двойка, готов за отваряне в Excel или Sheets. Колоните повтарят видимото на страницата (краища, партии, парламенти, брой общи фирми, пълната верига). ### Карта „Орбитален граф" Винаги видим силово насочен canvas в долната част на страницата. Същите данни, нарисувани като възли и ребра. Стандартните филтри живеят точно над canvas-а — *Скрий прехвърляния*, *Само най-голямата компонента*, *Клъстеризирай по партия* — а чиповете *Само активни* и *Висока надеждност* от лентата също минават и тук, така че орбиталният изглед уважава същите филтри като списъка с най-силни връзки. Обичайното поведение на canvas-а: влачене за местене, Ctrl/Cmd+скрол за zoom, клик върху възел за popover с детайли. ![Орбитален граф — изглед по подразбиране](/articles/images/connections/06-orbital-default.webp) Няколко секунди вглеждане в подразбиращия се изглед стигат, за да видите, че картинката *не е* една голяма буца. Има около 560 свързани компоненти; най-голямата държи към хиляда възела, следващите две имат по няколкостотин, а дългата опашка са малки клъстери — депутат и неговите няколко лични бизнеса — с шепа гъсти съседства, в които общи длъжностни лица създават кръстосани връзки между депутати. Филтърът **Само най-голямата компонента** е там, където живеят повечето от моделите за собственост между депутати: ![Само най-голямата компонента](/articles/images/connections/08-orbital-largest-component.webp) Филтърът **Клъстеризирай по партия** притегля всеки възел-депутат към слота на партията си в canvas-а, така че вътрешнопартийните клъстери се разкриват като листенца от един цвят: ![Клъстеризирай по партия](/articles/images/connections/07-orbital-cluster-by-party.webp) Когато фирма стои *между* два партийни клъстера, това е сигнал, който си заслужава да се проследи — а топлинната карта в горния блок изважда тези пресичания, без да трябва да присвивате очи към canvas-а. Бутон *Намери връзка между двама депутати* на същата карта превключва canvas-а в режим „избор": кликнете един възел-депутат, после друг, и страницата пуска BFS върху филтрирания граф, за да нарисува най-късия път между тях с червено. Ако път няма, canvas-ът просто маркира двата края и изписва *„Няма път между тези двама депутати"* — полезно за потвърждаване на *отрицателен* резултат, не само на положителен. ### Списък с фирми Връзката „Всички фирми" в плочката на таблото отваря [плоска търсима таблица](/mp/companies) на всяка фирма, с която депутат е свързан — в момента **1957** различни фирми. **571** от тях са фирми, в които депутат пряко е декларирал дял; останалите са фирми, в които депутат има (или е имал) роля по Търговския регистър — управител, съдружник, прокурист и т. н. Колоната „Свързани депутати" слива двата вида връзка в един списък с имена, така че редът ще изброи същия депутат независимо дали е декларирал 100% собственост или само е активен управител. ![Списък с фирми](/articles/images/connections/09-all-companies.webp) Всеки ред препраща към собствената страница на фирмата, която изброява активните длъжностни лица (от Търговския регистър) и всеки деклариран дял от депутат: ![Страница на фирма](/articles/images/connections/10-company-detail.webp) Примерът горе е **["ПиВи Квантум" ООД](/mp/company/%D0%9F%D0%B8%D0%92%D0%B8-%D0%9A%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%83%D0%BC-%D0%9E%D0%9E%D0%94)** (ЕИК 206258486, седалище Велико Търново) — фирма достатъчно малка, че двама депутати (Венеция Огнянова Нецова-Ангова в 48-то и 49-то НС, и Николай Георгиев Ангов в 47-то НС) всеки да са декларирали дял от 33–100% срещу нея за две отчетни години, включително прехвърлен дял през 2022. --- ## 6. Страниците за имуществото Две страници покриват имущественото поле от край до край. ### Страницата с класацията [Класацията по имущество](/mp-assets) е плоска сортируема таблица на всеки депутат, чиято последна декларация дава ненулева сума на активи или задължения — в момента **744 депутати в 1802 декларации**. Заглавието носи два чипа за обхват — „Избран парламент" (по подразбиране НС-то от глобалното заглавие) и „Всички парламенти" (за всички времена) — плюс свободно търсене, което филтрира по име или партийна група. Всяка колона е сортируема: нетно имущество (по подразбиране, низходящо), общо активи, задължения, имоти, годината на последната декларация, име, и колоната за промяна спрямо миналата година. Малка бележка под колоната за имотите маркира депутати, чиито декларации съдържат записи без посочена стойност — `8 (+3 без ст.)` се чете „8 декларирани имота, 3 от тях подадени без цена на придобиване." Не приписваме цени на тези — това би било редакторска намеса — така че колоната за класиране по нетно имущество естествено е лек минимум за депутати, чиито имоти са основно без оценка. ### Разрез по партия Същата класация, ограничена до една партия, се появява на всяка страница на партия точно под съществуващата плочка **Топ кандидати**. Списъкът се сметна, като глобалната класация се пресече с листата кандидати на партията, така че покрива всички, които партията е издигала — не само настоящи депутати. За коалиции като ПП-ДБ това означава, че плочката естествено показва депутати от двете групи, което обикновено е каквото читателят иска при сравнение из коалицията. ### Страницата с подробности Страницата с подробности по кандидат, която се отваря през връзката **Виж подробности** в обобщителната карта на страницата на кандидата, е дългата форма. Започва със същите големи числа (общо / задължения / нетно имущество) и пряка връзка към изходния XML, после по една таблица за всяка категория активи, която деклараторът е попълнил — обикновено първо недвижими имоти, после превозни средства, банкови сметки, налични пари, инвестиции, ценни книжа, вземания и (когато има) задължения. Всяка колона на таблицата носи дословните данни от източника: | колона | какво показва | |---|---| | Тип / описание | редът „Вид на имота" / „Вид на превозното средство" / типа на вземането от cacbg | | Местоположение | за недвижими имоти, населено място + община | | Марка | за превозни средства, марка + модел | | Площ (m²) | за недвижими имоти; парсърът извлича водещото число дори когато деклараторът е добавил наставка като `917 кв.м.` | | Година | година на придобиване | | Държател | физическото лице по партидата; маркирано „(съпруг/а)", когато името на държателя не съвпада с това на декларатора | | Дял | идеална част — частта, която деклараторът е попълнил (`1/1`, `1/2`, `1/4` и т. н.); запазва се като необработен текст, защото някои декларатори въвеждат проценти вместо | | Стойност | стойността, както деклараторът я е попълнил, в декларираната валута | | BGN | левовата равностойност, ползвана за класирането (с FX конверсия, когато се налага) | | Правно основание | клетката „Правно основание" от cacbg — `покупко-продажба`, `договор за наем`, `наследство` и т. н. | | Произход на средствата | дословната бележка от „Произход на средствата". Това е журналистически най-интересното поле, защото точно там деклараторът обяснява откъде идват парите — `заплата`, `спестявания`, `доходи от дивидент, продажба на акции`, `заеми` и т. н. | Под имуществените таблици е таблицата **Годишен доход** (Таблица 12) с по един ред за всяка категория, колони декларатор + съпруг/а и обобщителен ред в края. ### [Страницата за колите](/mp-cars) Достъпна от връзката *Виж подробности →* в плочката **Марки коли на депутатите**; страницата за колите е плоска сортируема таблица на всяка лека кола или джип, извлечени от най-скоро подадената декларация на всеки депутат — в момента **572 превозни средства** за всички времена, **69 за 52-то НС**. Колите на съпруг/а са включени, като колоната за държателя е отбелязана съответно, така че една и съща физическа кола никога не се брои два пъти в домакинството. Колони: подреждане, депутат (аватар + връзка), партийна група, марка (канонизирана на латиница), декларирано описание на модела (дословно), година на придобиване, декларирана стойност в лева, държател (депутат / съпруг/а) и икона-връзка към изходния XML на cacbg за всеки ред. Подразбиращата се сортировка е по стойност в лева, низходящо; всяко заглавие на колона е кликаемо. Превключвател в заглавието сменя обхвата между *Избран парламент* и *Всички парламенти*; свободно търсене филтрира по име на депутат, марка, модел или партийна група. Обобщителен ред над таблицата изписва например *69 коли · 67 с декларирана стойност · общо 1 910 760 лв.* — полезно за здрав разум проверка на класацията. Долната част на страницата отбелязва източника (cacbg.bg, Сметна палата) и пояснява, че мотоциклети, ремаркета и товарни превозни средства умишлено са извън таблицата, за да се сравняват подобни с подобни. **Защо някои клетки в колоната за модела показват `(1/2 + 1/2)`.** Българските правила за наследяване и семейна собственост често произвеждат декларации, които изброяват едно и също физическо превозно средство като два дяла, попълнени по различни правни основания — половина на декларатора плюс половина на съпруг/а на отделни редове под едно и също име, или наследствен дял плюс дял от делба. Ако всеки ред се показваше точно както е, и класацията на марките, и страницата за колите щяха да се надуят (една кола щеше да се появи два пъти). Когато това се случи, такива редове се обединяват, а дробните дялове в колоната Модел се събират със знак „ + ", като броят слети редове е достъпен при навеждане. Сумата в лева на реда е сборът от всички слети дялове (така че когато и двете половини в декларация „половина+половина" носят стойност, редът показва пълната стойност на колата). Изходният XML е на един клик от всеки ред, така че оригиналното разделение винаги може да се възстанови. Най-скъпата декларирана кола в изгледа за всички времена е **BMW M760 за 299 891 лв.**, попълнена от бившия депутат [Гюнай Хюсмен Хюсмен](/candidate/%D0%93%D1%8E%D0%BD%D0%B0%D0%B9%20%D0%A5%D1%8E%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%20%D0%A5%D1%8E%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD) през 2024 (декларирана като две половини в домакинството, които страницата слива в един ред). Следват **BMW X6 M50i на [Зорница Михайлова](/candidate/%D0%97%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0%20%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B5%D0%B2%D0%B0%20%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0) за 207 045 лв.** (2020) и **Mercedes-Benz GLE350d на [Имрен Мехмедова](/candidate/%D0%98%D0%BC%D1%80%D0%B5%D0%BD%20%D0%98%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0%20%D0%9C%D0%B5%D1%85%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0) за 185 763 лв.** (2023). За 52-то НС начело е **Lexus RX 350h на [Десислава Танева](/candidate/%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0%20%D0%96%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0%20%D0%A2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B0) за 149 876 лв.** (придобиване през 2024), следван от **Toyota на [Валентин Милушев](/candidate/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%20%D0%9C%D0%B8%D1%80%D1%87%D0%BE%D0%B2%20%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%B2) за 88 000 лв.** (Една по-стара аномалия — VW Golf от 1999 на [Ихсан Халил Хаккъ](/candidate/%D0%98%D1%85%D1%81%D0%B0%D0%BD%20%D0%A5%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BB%20%D0%A5%D0%B0%D0%BA%D0%BA%D1%8A), деклариран за 800 000 лв. — стоеше неловко на върха на класацията за всички времена; беше очевидна грешка в десетичния разделител и е коригиран на 800 лв., със същия подход за един ред, описан за апартамента на Павлов 2021 по-долу.) ### Конкретен пример: [Делян Пеевски](/candidate/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%20%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%B2%20%D0%9F%D0%B5%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8) Страницата с подробности на Пеевски е най-плътна с данни в целия набор — общо декларирани 21,7 млн. лв., разбити така: - **Недвижими имоти (8 записа, 455 922 лв.)** — всеки запис е „къща с двор" или апартамент в София-град, всички придобити през 2024, всички под собственост `1/1`, всички с правно основание „договор за наем" и същата бележка за произход на средствата: *„доходи от дивидент, продажба на акции, както и от продажба на дружествени дялове и получени дивиденти, декларирани и през предходни години"*. - **Превозни средства (5 записа, 169 200 лв.)** — BMW, Audi, Land Rover, Mercedes, Toyota, всички придобити през 2024, всички по договор. - **Банкови сметки (3 записа, 1 091 888 лв.)** — една в лева, една в евро, една в долари; последните две се обръщат по курс на страницата. - **Налични пари (2 записа, 758 400 лв.)** — една в лева, една в евро. - **Инвестиции (1 запис, 83 093 лв.)** — фонд от 42 485 EUR. - **Вземания (1 запис, 19 092 622 лв.)** — едно декларирано вземане, което джудже всичко друго на страницата взето заедно; правно основание „Решение на ЕСК за разпределен дивидент". Годишен доход в същата декларация: 125 859 лв. облагаем доход от трудови правоотношения + 50 616 лв. по „чл. 11 от Приложението на ПОДНС" — и двете само от декларатора. Чипът за промяна спрямо миналата година показва ↓ −2,5 млн. лв. спрямо предходната отчетна година, основно заради промени в ред „вземания". ### Една известна грешка при попълване Един депутат — [Страцимир Илков Павлов](/candidate/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%20%D0%98%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%20%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B2), декларация за 2021 — е посочил 71-кв. м апартамент във Варна за 33 383 100 лв., което е три порядъка над съседния му офис от 41 кв. м в същата сграда (27 169 лв.). Най-правдоподобното четене е разместен десетичен разделител. Вместо да оставим една грешка на декларатор да доминира всяка диаграма и класация, този единствен ред е коригиран на 33 383 лв. Никога не правим евристично орязване на стойности („всичко над 100 хил. лв. за кв. м трябва да е грешно") — това би пренаписало мълчаливо законни луксозни имоти. Всяка корекция се прилага само за един конкретен ред, а нови печатни грешки се добавят по същия начин, щом ги намерим. --- ## 7. Конкретен пример — кросспартийна връзка между двама братя депутати Този пример не трябва да *търсите* — стои на върха на картата с най-силни връзки в момента, в който отворите [страницата с връзки](/connections). Функцията за оценяване го нарежда първо, защото удовлетворява почти всеки сигнал наведнъж: между партии (Възраждане × *ГЛАСЪ*), единият край седи в момента в 52-то НС, всяко ребро е активно в момента и — необичайно за този набор от данни — всяко ребро е с **висока надеждност**, защото фамилията съвпада еднозначно с парламентарни профили. Двата края: - **[Димо Георгиев Дренчев](/candidate/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%BE%20%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%20%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2)** — настоящ депутат от *ПГ Възраждане*, 52-то НС - **[Николай Георгиев Дренчев](/candidate/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9%20%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%20%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2)** — бивш депутат от *ГЛАСЪ* Веригата от чипове, точно както се появява на страницата: > **Димо Дренчев (ВЪЗРАЖДАНЕ)** > → фирма **„Братя Градеви" ООД** > → **Николай Дренчев (ГЛАСЪ)** — *2 стъпки · активна в момента · висока надеждност* Двама братя, една обща фирма, и двамата са били депутати в различни лагери на залата. Всяко ребро е с висока надеждност, защото фамилията „Дренчев" съвпада еднозначно с един-единствен парламентарен профил във всеки случай — без нужда от уточняване на идентичност. Това е **консервативният** край на набора от данни: идентичността е недвусмислена, фирмата е активна в момента, дяловете и на двамата братя са все още по партидата. Точно тип ред, който оцелява при вкючване на *Висока надеждност* във филтриращата лента, докато повечето други от списъка отпадат. ### По-шумният съсед: мостът Георгиев → Узунов За контраст, вторият ред в същия списък минава през две междинни фирми и един междинен депутат: > **Георги Иванов Георгиев (ГЕРБ-СДС)** > → фирма **КРУМКООП - 1** (ЕИК 108563610, ООД) > → **Димитър Георгиев Димитров** (бивш депутат) > → фирма **АПИС МЕЛИФЕРА БЪЛГАРИЯ** (ЕИК 204909172, ООД) > → **Рашид Мехмедов Узунов (ПрБ)** Мост в две стъпки през един междинен депутат и две кооперации. Чете се отляво надясно: настоящ депутат от ГЕРБ-СДС и настоящ депутат от ПрБ имат общ дял-съдружие (роля `tr_owner` / `partner`) в две кооперации, които на свой ред са съсобствени на бивш депутат (Димитров). Узунов на пръв поглед изглежда несвързан — страницата му на кандидат е оскъдна: ![Страница на кандидата Узунов](/articles/images/connections/11-orbital-pathfind-attempt.webp) Но предварително сметнатият списък с топ-двойки изважда моста директно. Всеки чип на реда води директно към съответната страница на лицето, а връзката *Източник: ТР* в края на реда отваря вписването в Търговския регистър за първата фирма от веригата, така че може да се провери какво всъщност е подадено. **Честното предупреждение** — и точно за този тип неща е направен чипът *Висока надеждност* във филтриращата лента: всяко ребро в *този* ред е със **средна надеждност**. Те са съвпадения по име срещу Търговския регистър, без допълнителен потвърждаващ сигнал. Долната част на чип-веригата маркира това директно с предупреждение *връзка по съвпадение на име*, а превключване на *Висока надеждност* в лентата кара реда да изчезне напълно, защото мостът (Димитров) и двете кооперации всички отпадат. Това не е грешка — това е разликата между „почти със сигурност същото лице" и „името пасва, погледнете по-отблизо." Читател, който проследява тази следа, би искал да провери идентичностите на физическите лица в портала на Търговския регистър, преди да стигне до заключение (връзката *Източник: ТР* на реда води директно нататък). Братята Дренчеви по-горе са как изглежда висока надеждност; този ред е как изглежда средна — един до друг, на същия списък. Ако искате да видите най-плътния единичен профил на депутат в това отношение, **[Найденов](/candidate/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%20%D0%9D%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2)** (10 връзки с висока надеждност — всяка от тях потвърдена) е страницата, която ви трябва; той няма пътища депутат-към-депутат, защото бургаската му текстилна мрежа не се припокрива с нито един друг парламентарист, но блоковете „управленски роли" и „декларации" над празното състояние на пътищата са най-дългите в целия набор. --- ## 8. Темп на обновяване - **Декларации** — Сметната палата публикува декларациите за миналата отчетна година всяка пролет. Сегашният набор покрива отчетните години от 2020 до 2025 плюс първите шест декларации за 2026; останалата част от пакета за 2026 за току-що избраното 52-ро НС още пристига — в момента 102 от неговите 240 депутати са на файл. Всяка плочка, която зависи от декларации, носи бележка за произход по парламент, така че степента на „остарялост" е видима на място, а не закопана. - **Търговски регистър** — инкрементално обновяване; степента на остарялост се вижда през същата бележка за произход в заглавието на секцията. Когато пристигне следващият пакет декларации, всяка страница, която зависи от тях — графът на връзки, класацията по имущество, страницата за колите, профилите по депутат — се обновява заедно. ## 9. Ограничения и честни уговорки - **Чужди дружества са невидими.** Кипърски SPV, който депутат притежава, няма да се появи, освен ако не го е декларирал в Таблица 10 — а повечето не го правят. - **Веригите на действителна собственост спират на една стъпка.** Когато публичните регистри отбелязват холдинг като собственик на оперативно дружество, графът показва връзката с холдинга, а не с крайния бенефициент. - **Съвпадането по име е евристика.** Връзки само по фамилия се изхвърлят преди публикуване, без да се маркират. Ниво „средна надеждност" е точно мястото за вашия скептицизъм. - **Декларациите са самопопълвани и закъсняват с ~12 месеца.** Промяна в собствеността от 2025 г. ще се появи едва когато се обработи пакетът от май 2026 г. - **Търговският регистър е към момента на последното инкрементално обновяване.** Вписвания, направени след тази дата, още не се виждат. - **Стойностите на активите са по цена на придобиване, не по пазарна стойност.** Варненски апартамент от 1999 г., купен за 33 000 лв. на времето, стои в набора с 33 000 лв., дори ако днес би се продал за 250 хил. Класациите по нетно имущество трябва да се четат с това наум — те отразяват *декларираното*, не текущия пазар. - **Конверсиите от чужда валута използват един курс на валута.** Евро е по фиксирания курс на БНБ (1,95583); USD/GBP/CHF и т. н. ползват една скорошна средна стойност на БНБ. Реалният курс в деня, в който деклараторът е попълнил, най-вероятно е бил различен. Това е целенасочен компромис между подреждане и точност — става за подреждане на депутати, не е заместител на курс по конкретна декларация. - **Някои декларатори правят грешки в цифрите.** Когато грешката е достатъчно очевидна да доминира диаграма (Павлов 2021, §6), добавяме тясна корекция; иначе вярваме на числото на декларатора, дори когато е изненадващо. ## 10. Какво позволява всичко това Намерението на тази функционалност не е да замести Сметната палата или КПК (Комисията за противодействие на корупцията). Тя е да направи запис, който и без друго е публичен, *четим* — да превърне 605 отделни XML файла в един граф, в който гражданин, журналист или изследовател на партийното финансиране може да се ориентира за 30 секунди вместо за 30 часа. Повечето от нещата тук са нищо особено. Смисълът е, че „нищо особено" вече се вижда също, и че малкото неща, които *са* нещо, изпъкват по контраст. Ако забележите грешно ребро, фалшиво-положителен мост или липсваща декларация, пишете ни — изходните данни и пайплайнът, който строи графа, са с отворен код. ### Анализ на почтеността на изборите от 19.04.2026 URL (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-04-19-integrity | URL (EN): https://electionsbg.com/en/articles/2026-04-19-integrity Markdown (BG): https://electionsbg.com/articles/2026-04-19-integrity-bg.md Markdown (EN): https://electionsbg.com/articles/2026-04-19-integrity-en.md Публикувана: 2026-05-03 Категория: data_analysis Избори: 2026_04_19 **Резюме:** Сравнителен анализ на 12 избора (2009-2026): аномалии на флаш памет, активност, протестен вот, рискови махали и социология. --- keywords: - почтеност на изборите - избори 19.04.2026 - флаш памет - разминавания в протоколите - проблемни секции - избирателна активност - протестен вот - точност на социологията - машинно гласуване - рискови махали --- # Анализ на почтеността на изборите — [19.04.2026](/elections/2026_04_19) спрямо предишни цикли > **Допълнение (12.05.2026 г.):** Вижте [продължението на тази статия](/articles/2026-04-19-risk-screening) за новите инструменти за агрегация — композитният индекс на изборния риск, [скринингът на риска по секции](/risk-score?elections=2026_04_19) и [тестът на Бенфорд по партии](/benford?elections=2026_04_19). Всички те са достъпни на новата страница [Анализ на изборния риск](/risk-analysis?elections=2026_04_19). **Източник на данни:** Одит на 12 изборни цикъла (05.07.2009 – 19.04.2026). Данните са извлечени от публичните масиви в `/public/` — национални резюмета, регистри на проблемни секции и населени места, секционни доклади и архивни социологически проучвания. --- ## 1. Сравнителен анализ на ключовите показатели | Показател | [27.10.2024](/elections/2024_10_27) | [19.04.2026](/elections/2026_04_19) | Динамика | Засегнати гласове (2026) | |---|---|---|---|---| | [Избирателна активност](/reports/section/turnout?elections=2026_04_19) | 38.81% | **50.70%** | **+11.89 п.п.** | — | | Общ брой гласували | 2 568 992 | 3 360 330 | +791 хил. | — | | Дял на машинния вот | 38.04% | 47.61% | +9.57 п.п. | — | | Първа политическа сила | [ГЕРБ-СДС](/party/%D0%93%D0%95%D0%A0%D0%91-%D0%A1%D0%94%D0%A1) 26.39% | [**ПрБ**](/party/%D0%9F%D1%80%D0%91) 44.59% | **Ново мнозинство** | — | | Секции с разминаване [„протокол под флаш"](/reports/section/flash_memory_removed) | 2 685 | **3 077** | **+392** (Рекорд) | **11 979** (+32%) | | Секции с [липсваща флаш памет](/reports/section/missing_flash_memory) | 33 | 62 | +29 | **9 104** (**×2.9**) | | Подозрителна [концентрация >80%](/reports/settlement/concentrated) | 218 | **145** | -73 (Минимум) | 18 537 (-52%) | | Подозрителни [дописани избиратели >10%](/reports/settlement/additional_voters) | 225 | **429** | **+204** (Рекорд) | **9 666** (+81%) | Най-голямата група сигнали е концентрирана в [рисковите махали](/reports/section/problem_sections) — **32 544 гласа (0.97% от вота)**, въпреки малкия брой секции (138). Наблюдаваме рязък спад в броя на населените места с екстремна концентрация за една партия (спад с над 20 000 гласа спрямо 2024 г.). Тревожен е ръстът при **липсващите флаш памети** (9 104 засегнати гласа, близо трикратно увеличение) и **дописванията в изборния ден** (рекордни 9 666 гласа в 429 населени места). Сигналът за [„протокол под флаш"](/reports/section/flash_memory_removed) обхваща 24.2% от машинните секции, но тежестта му в гласове остава скромна (~0.37% от активността). --- ## 2. Хронология на секционните аномалии | Избори | Общо аномалии | [Протокол над флаш](/reports/section/flash_memory_added) | [Протокол под флаш](/reports/section/flash_memory_removed) | [Липсваща флаш](/reports/section/missing_flash_memory) | [Рискови махали](/reports/section/problem_sections) | |---|---|---|---|---|---| | [04.2023](/elections/2023_04_02) | 2 148 | 288 | 1 710 | 37 | 135 | | [06.2024](/elections/2024_06_09) | 2 432 | 309 | 1 917 | 92 | 137 | | [10.2024](/elections/2024_10_27) | 3 353 | 126 | 2 685 | 33 | 137 | | [**04.2026**](/elections/2026_04_19) | **3 331** | 88 | **3 077** | **62** | 138 | > **Международен контекст:** Българският одит чрез съпоставка на флаш паметта с хартиения протокол е директна одиторска следа, която липсва в повечето демокрации. Статистическият модел на Klimek-Yegorov-Hanel-Thurner ([PNAS 2012](https://www.pnas.org/doi/10.1073/pnas.1210722109)) търси струпвания на активност около 100%, типични за Русия или Уганда. В България 24% разминаване е по-скоро индикатор за процесна неефективност, отколкото за системна фалшификация. ### Партиен разрез на загубите при „протокол под флаш" (2026 г.) | Партия | Секции с най-голяма загуба | Нетна загуба на гласове (Протокол vs Флаш) | |---|---|---| | [ПрБ](/party/%D0%9F%D1%80%D0%91) (Победител) | 1 418 | **−4 156** | | [ПП-ДБ](/party/%D0%9F%D0%9F-%D0%94%D0%91) | 614 | −1 582 | | [ГЕРБ-СДС](/party/%D0%93%D0%95%D0%A0%D0%91-%D0%A1%D0%94%D0%A1) | 234 | −350 | Победителят е **най-голямата потърпевша страна** от разминаването между цифровия и хартиения отчет. Това опровергава хипотезата за манипулация в полза на спечелилата партия — напротив, моделът ощетява формациите с най-висок дял на машинно гласуващите. --- ## 3. Анализ на избирателната активност Въпреки националния скок на активността (+11.89 п.п.), броят на секциите с **активност над 100%** намалява до 987 (най-ниско ниво от 2022 г.). При класическа схема за „наливане" на гласове в малки секции бихме наблюдавали точно обратното. Сигналът от [**дописаните избиратели**](/reports/settlement/additional_voters) обаче е тревожен: 429 населени места са с над 10% дописани в деня на вота (рекорд). Пикът е в [с. Вехтино (Смолянско)](/sections/10910) с аномалните 161.82%. Концентрацията на тези случаи е в областите Смолян, Кърджали и Враца. --- ## 4. Срив на протестния вот | Избори | Среден дял [„Не подкрепям никого"](/reports/section/supports_no_one) | Секции с дял >5% | |---|---|---| | [10.2022](/elections/2022_10_02) | 3.50% | 2 449 | | [10.2024](/elections/2024_10_27) | 3.41% | 2 075 | | [**04.2026**](/elections/2026_04_19) | **1.74%** | **84** | Секциите със значим протестен вот са **намалели с 96%**. В комбинация с високата активност, изводът е категоричен: демобилизираният преди протестен вот се е превърнал в позитивен избор — [ПрБ](/party/%D0%9F%D1%80%D0%91) е абсорбирала недоволството. Подобна масова промяна в поведението е практически невъзможна за фалшифициране чрез подмяна на бюлетини. --- ## 5. [Рискови махали](/reports/section/problem_sections) (138 секции) Осемте наблюдавани квартала традиционно служат за барометър на контролирания вот. - **Активност:** Всички махали бележат ръст, като най-висок е в [Долно Езерово](/reports/section/problem_sections/dolno_ezerovo) (+19.1 п.п.) и [Максуда](/reports/section/problem_sections/maksuda) (+16.3 п.п.). - **Невалидни бюлетини:** В [Столипиново](/reports/section/problem_sections/stolipinovo) делът им спада осезаемо, докато във [Факултета](/reports/section/problem_sections/fakulteta) скача до **17.95% (4.6 пъти над средното за страната)** — ясен маркер за организиран или развален вот. - **Машинен вот:** В [Столипиново](/reports/section/problem_sections/stolipinovo) машинният дял скача с рекордните **20.7 п.п.**, надхвърляйки средното за страната. Това е положителен сигнал за прозрачността, тъй като машинният вот е по-труден за манипулиране. - **Преориентиране към ПрБ:** В малките махали ([Надежда-Сливен](/reports/section/problem_sections/nadezhda_sliven), [Езерово](/reports/section/problem_sections/gorno_ezerovo), [Факултета](/reports/section/problem_sections/fakulteta)) ПрБ печели с 9–15 п.п. над националния си резултат. Това сочи към пренасочване на брокерските мрежи от ГЕРБ-СДС и ДПС към новия победител. --- ## 6. Социологическа точност срещу резултати Средната абсолютна грешка (MAE) за 2026 г. е **3.80 п.п.** (спрямо отличните 1.20 п.п. през 2024 г.). Победителят бе подценен средно с **9.24 п.п.** | Партия | Средно от проучванията | Реален резултат | Отклонение | |---|---|---|---| | [ПрБ](/party/%D0%9F%D1%80%D0%91) | 35.35% | **44.59%** | **-9.24** | | [ГЕРБ-СДС](/party/%D0%93%D0%95%D0%A0%D0%91-%D0%A1%D0%94%D0%A1) | 19.86% | 13.39% | +6.47 | > **Международен контекст:** Грешка от такъв мащаб е типична при появата на нови партии-движения (например Макрон 2017 във Франция или „Пет звезди" 2013 в Италия). Моделите за „вероятен избирател" често пропускат демобилизираните граждани, които се завръщат за вота. Това е методологически дефект, а не признак за изборна манипулация. --- ## 7. Заключение Резултатите от 19.04.2026 г. показват **автентичен политически суинг**, а не системна манипулация. Основните аргументи за това са сривът на протестния вот, намаляването на секциите с активност над 100% и фактът, че победителят губи най-много гласове при разминаванията в протоколите. **Сигнали за последващ контрол:** 1. **Рисковите махали (32 500 гласа):** Фокус върху Факултета и Надежда (Сливен) заради високия дял хартия и невалидни бюлетини. 2. **Липсващи флаш памети (9 100 гласа):** Технически одит защо броят им се е утроил. 3. **Дописвания (9 700 гласа):** Проверка на Смолян, Кърджали и Враца за легитимността на дописаните избиратели. --- ## Методология Анализът е генериран чрез софтуерен одит на структурираните данни в [`/public/`](https://github.com/atanasster/data-bg). Всички алгоритми за идентифициране на аномалии са достъпни с отворен код и подлежат на верификация. Сравнителните методи стъпват на утвърдени научни рамки (Pedersen Index, Klimek PNAS 2012, Norris Electoral Integrity Project). ## Области (МИР) — бързи връзки - Благоевград: https://electionsbg.com/municipality/BLG - Бургас: https://electionsbg.com/municipality/BGS - Варна: https://electionsbg.com/municipality/VAR - Велико Търново: https://electionsbg.com/municipality/VTR - Видин: https://electionsbg.com/municipality/VID - Враца: https://electionsbg.com/municipality/VRC - Габрово: https://electionsbg.com/municipality/GAB - Добрич: https://electionsbg.com/municipality/DOB - Кърджали: https://electionsbg.com/municipality/KRZ - Кюстендил: https://electionsbg.com/municipality/KNL - Ловеч: https://electionsbg.com/municipality/LOV - Монтана: https://electionsbg.com/municipality/MON - Пазарджик: https://electionsbg.com/municipality/PAZ - Перник: https://electionsbg.com/municipality/PER - Плевен: https://electionsbg.com/municipality/PVN - обл. Пловдив: https://electionsbg.com/municipality/PDV - Пловдив: https://electionsbg.com/municipality/PDV-00 - Разград: https://electionsbg.com/municipality/RAZ - Русе: https://electionsbg.com/municipality/RSE - Силистра: https://electionsbg.com/municipality/SLS - Сливен: https://electionsbg.com/municipality/SLV - Смолян: https://electionsbg.com/municipality/SML - София област: https://electionsbg.com/municipality/SFO - София 23 МИР: https://electionsbg.com/municipality/S23 - София 24 МИР: https://electionsbg.com/municipality/S24 - София 25 МИР: https://electionsbg.com/municipality/S25 - Стара Загора: https://electionsbg.com/municipality/SZR - Търговище: https://electionsbg.com/municipality/TGV - Хасково: https://electionsbg.com/municipality/HKV - Шумен: https://electionsbg.com/municipality/SHU - Ямбол: https://electionsbg.com/municipality/JAM ## Управление — местна йерархия (страна → област → община → населено място) Изгледът „Управление" е стълба от места: https://electionsbg.com/governance (страна) → https://electionsbg.com/governance/region/{област} → https://electionsbg.com/governance/{код} за община (код на община) или населено място (ЕКАТТЕ). Всеки възел показва как се управлява мястото — депутати и декларации, кмет и общински съвет, общинско финансиране (Чл. 53), капиталови програми, еврофондове, обществени поръчки, местни данъци, преброяване, прозрачност (LISI) и качество на средата. Страниците за община и населено място са само на български; страниците за област имат и английски версии. Връзки към областните възли: - Благоевград: https://electionsbg.com/governance/region/BLG - Бургас: https://electionsbg.com/governance/region/BGS - Варна: https://electionsbg.com/governance/region/VAR - Велико Търново: https://electionsbg.com/governance/region/VTR - Видин: https://electionsbg.com/governance/region/VID - Враца: https://electionsbg.com/governance/region/VRC - Габрово: https://electionsbg.com/governance/region/GAB - Добрич: https://electionsbg.com/governance/region/DOB - Кърджали: https://electionsbg.com/governance/region/KRZ - Кюстендил: https://electionsbg.com/governance/region/KNL - Ловеч: https://electionsbg.com/governance/region/LOV - Монтана: https://electionsbg.com/governance/region/MON - Пазарджик: https://electionsbg.com/governance/region/PAZ - Перник: https://electionsbg.com/governance/region/PER - Плевен: https://electionsbg.com/governance/region/PVN - обл. Пловдив: https://electionsbg.com/governance/region/PDV - Пловдив: https://electionsbg.com/governance/region/PDV-00 - Разград: https://electionsbg.com/governance/region/RAZ - Русе: https://electionsbg.com/governance/region/RSE - Силистра: https://electionsbg.com/governance/region/SLS - Сливен: https://electionsbg.com/governance/region/SLV - Смолян: https://electionsbg.com/governance/region/SML - София област: https://electionsbg.com/governance/region/SFO - София 23 МИР: https://electionsbg.com/governance/region/S23 - София 24 МИР: https://electionsbg.com/governance/region/S24 - София 25 МИР: https://electionsbg.com/governance/region/S25 - Стара Загора: https://electionsbg.com/governance/region/SZR - Търговище: https://electionsbg.com/governance/region/TGV - Хасково: https://electionsbg.com/governance/region/HKV - Шумен: https://electionsbg.com/governance/region/SHU - Ямбол: https://electionsbg.com/governance/region/JAM - София (столица): https://electionsbg.com/governance/SOF00