Двадесет години правителства в България — какво показват числата

Публикувана: 2026-05-24

Анализ на всички 18 кабинета от 2005 г. насам през макропоказателите им — БВП, инфлация, безработица, дълг и средства от ЕС. Какво проработи и какво не за всеки мандат, кой остави сметка за следващия, и защо последните 4 години са парадокс: най-нестабилната политика върху най-стабилната икономика от ЕС-членството.

Между август 2005 г. и май 2026 г. България е управлявана от 18 кабинета: 10 редовни и 8 служебни. Средната продължителност на редовните мандати е под 2 години. Само две редовни правителства – Станишев и Борисов III – успяват да завършат пълния си парламентарен мандат (съответно 3 г. и 11 м. и 4 години). През този период четирите ключови макроикономически показателя (БВП, инфлация, безработица и държавен дълг) преминават през три ясно разграничени цикъла: догонващ растеж и предкризисно прегряване (2005–2008 г.), кризи и стагнация (2009–2014 г.) и достигане на едни от най-добрите позиции в ЕС (2017–2025 г.) – последното постигнато на фона на безпрецедентна политическа нестабилност.

Тази статия не е политическа оценка, а анализ на числата зад индикаторите и правителствата в electionsbg.com. Изследваме всеки кабинет през неговите макропоказатели – какво показват данните в момента и какви закъснели ефекти се проявяват по-късно (през следващите мандати). Специално внимание отделяме на последните близо четири години и половина – преходите Петков → Донев → Денков → Главчев → Желязков → Гюров, които обхващат шест парламентарни вота (от ноември 2021 г. до април 2026 г.) и съвпадат с присъединяването на страната към еврозоната.

Голямата картина в осем числа

Преди да разгледаме детайлите по кабинети, ето осемте ключови показатели, които очертават цялостната картина. Данните се отнасят за последното налично тримесечие:

Показател	Към момента	Позиция (5 съседи + ЕС-27)	Източник
Реален растеж на БВП	2,9% (Q1 2026 г.)	добър (4-то място от 5)	Икономика
Инфлация (ХИПЦ)	2,4% (Q1 2026 г.)	2-ро място (по-ниска от ЕС-27)	Икономика
Безработица	3,2% (Q4 2025 г.)	най-ниска от 5	Икономика
Държавен дълг (% от БВП)	29,9% (Q4 2025 г.)	най-нисък от 5	Фискални
Бюджетен баланс (% от БВП)	−2,2% (Q4 2025 г.)	по-добър от ЕС-27 (−3,2%)	Фискални
Текуща сметка (% от БВП)	−11,4%	най-слаба от 5	Икономика
Очаквана продължителност на живота	75,8 г. (2024 г.)	най-ниска от 5	Общество
AROPE (риск от бедност)	29,0% (2025 г.)	най-висока от 5	Общество

България се характеризира със стабилна макроикономическа рамка, но слаби социални показатели. Това разделение е в основата на анализа: всяко правителство трябва да се оценява както по фискалните си постижения, така и по това дали те се отразяват реално върху качеството на живота на хората. Страната ни е на предпоследно място по продължителност на живота в ЕС, въпреки две десетилетия на непрекъснат догонващ растеж.

Цикъл 1: Догонващ растеж (2005–2008 г.)

Сергей Станишев — БСП, НДСВ, ДПС · август 2005 – юли 2009 г.

Редовен мандат с продължителност от 3 години и 11 месеца – вторият най-дълъг в нашата база данни след Борисов III. Среднопретеглените във времето стойности според Евростат показват:

• БВП ср.: +5,5% — най-високият за целия разглеждан период
• Инфлация ср.: 8,2% — най-високата стойност за редовно правителство (извън служебните кабинети)
• Дълг Δ: −13,4 пр.п. от БВП — най-сериозното свиване на държавния дълг в таблицата

Това правителство стъпва върху низходящ дългов тренд, наследен от редукциите при Сакскобургготски от пиковите над 65% от БВП в началото на десетилетието (2001-2002 г.). През мандата на Станишев държавният дълг (по тримесечните данни на Евростат) спада от 26,6% от БВП в края на 2005 г. до 13,2% в средата на 2009 г. Тези отлични на пръв поглед цифри обаче имат и друг контекст: голяма част от спада е счетоводна – благодарение на бързо растящия БВП в знаменателя, придружен от приватизационни приходи и бюджетни излишъци. Номиналното намаление на дълга всъщност е скромно. В същото време високата инфлация от 8,2% сигнализира за прегряване на икономиката – кредитен бум, рекорден дефицит по текущата сметка от над 25% от БВП и масиран приток на капитали в сектора на недвижимите имоти.

Забавеният ефект: глобалната финансова криза избухва в края на неговия мандат (септември 2008 г. с фалита на Lehman Brothers), но първите реални последици за българския БВП се проявяват в самия край на годината и се усещат в пълна сила едва през 2009 г. – вече при следващото управление.

Основни постижения: официалното членство на България в ЕС (1 януари 2007 г.) и отварянето на достъпа до европейските структурни фондове. Това събитие е отбелязано като първия вертикален маркер на графиката на правителствата.

Цикъл 2: Кризи и стагнация (2009–2014 г.)

Борисов I — ГЕРБ · юли 2009 – март 2013 г.

Първият кабинет на ГЕРБ се сформира след изборите на 5 юли 2009 г. и встъпва в длъжност на 27 юли – в момент, когато световната рецесия вече е в ход (Q2 2009 г. БВП: −2,8% на годишна база по данни на Евростат, със задълбочаване до −6,4% през Q4 2009 г.). Кабинетът заварва прегряла икономика и трябва да поеме пълния удар на световната рецесия:

• Среден растеж на БВП: +0,45% – период на икономическа стагнация
• Средна безработица: 12,0% – най-високото равнище в таблицата за цялото разглеждано време (вж. Икономика)
• Промяна в дълга (Δ): +3,0 пр.п. – начало на нов цикъл на постепенно покачване на държавния дълг

Правителството подава оставка след масовите протести от февруари 2013 г. срещу високите сметки за ток, четири месеца преди края на редовния си мандат. Тези събития са визуализирани като червена лента за февруари–март 2013 г. в долната част на графиката на правителствата.

Орешарски — БСП, ДПС · май 2013 – август 2014 г.

Кабинетът управлява едва 434 дни. Основните показатели са:

• Средна безработица: 13,3% – най-високата стойност в цялата сравнителна таблица
• Средна инфлация: −1,3% – дефлация (единственият кабинет с отрицателна средна стойност на инфлацията)
• Промяна в дълга (Δ): +3,6 пр.п. – повишение, голяма част от което е свързано със стабилизиране на банковата система

През този период се случват две от най-знаковите събития за последните две десетилетия:

1. Протестите „ДАНСwithMe“ – продължително гражданско недоволство след назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС през юни 2013 г. То е отбелязано като червена ивица в лентата на събитията за целия период на 2013–2014 г.
2. Колапсът на КТБ – масова паника сред вложителите и последвалото отнемане на лиценза на Корпоративна търговска банка (юни–ноември 2014 г.). Това остава най-дълбоката банкова криза в България след събитията от 1996-1997 г.

Забавеният ефект: финансовите последствия от КТБ са дългосрочни. Държавният заем от близо 3,7 милиарда лева (около 2,0% от БВП на касова основа), емитиран през 2014 г. за подкрепа на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, продължава да натоварва бюджета и да се обслужва през следващите 10 години – което се вижда в таблицата с дългови емисии по време на следващите правителства.

Борисов II — ГЕРБ, Реформаторски блок, Патриотичен фронт · ноември 2014 – януари 2017 г.

Периодът се характеризира с икономическо възстановяване в дефлационна среда:

• Среден растеж на БВП: +3,0% – стабилно възстановяване на растежа
• Средна инфлация: −1,1% – продължаваща дефлация поради поевтиняването на световните цени на енергоносителите
• Средна безработица: 9,6% – спад на безработицата обратно до едноцифрени нива
• Чист приток на евросредства: €4,7 млрд. – първият сериозен финансов ресурс по пълния програмен период 2014–2020 г.

Правителството подава оставка след загубата на кандидата на ГЕРБ на президентските избори през ноември 2016 г.

Цикъл 3: Рекорден растеж на фона на политически хаос (2017–2025 г.)

Борисов III — ГЕРБ, Обединени патриоти · май 2017 – май 2021 г.

Най-дълго управлявалият кабинет в таблицата – 1469 дни (пълни 4 години). Това е единственото редовно правителство в нашия масив от данни, което превежда страната през кризата с пандемията и последвалото възстановяване:

• Среден растеж на БВП: +1,4% – стойността е по-ниска заради икономическия срив през 2020 г. (когато БВП спада във всичките четири тримесечия, с пик на свиването през Q4: −6,4% на годишна база)
• Промяна в дълга (Δ): −3,6 пр.п. – най-сериозното намаляване на съотношението на дълга в рамките на редовен мандат за последните 15 години
• Чист приток на евросредства: €6,8 млрд. – най-високата усвоена сума в цялата таблица

Две от знаковите събития при Борисов III попадат в една и съща юлска седмица на 2020 г. На 10 юли 2020 г. България влиза в ERM II („чакалнята“ на еврозоната) с фиксиран курс 1,95583 лв. за евро и едновременно се присъединява към Банковия съюз – решителната стъпка по пътя към единната валута. В същите дни избухват и мащабните антиправителствени протести през лятото и есента на 2020 г.; мандатът завършва на редовната си дата, но политическият шок задушава инерцията и в крайна сметка удължава престоя в ERM II до близо 5,5 години (при минимален изискуем срок от 2 години). Недоволството от 2020 г. е отразено директно в индекса за доверие в държавните институции спрямо ЕС – през 2020 г. общественото доверие в управлението се срива от ~28% до едва ~17%.

Забавеният ефект: фискалните COVID стимули (антикризисните помощи, схемата „60/40“ и мерките за заетост) струваха общо 2,8 млрд. лв. през 2020 г. (2,3% от БВП) и 4,6 млрд. лв. през 2021 г. (3,3% от БВП), като само мярката „60/40“ погълна над 2,1 млрд. лв. до края си през 2022 г. Тези извънредни разходи сринаха бюджетния баланс от излишък от +2,1% от БВП през 2019 г. до дефицит от −4,0% от БВП през 2020 г. (по данни на Евростат). Финансирането им се реализира чрез стопяване на фискалния резерв (от 12,1 млрд. лв. в края на 2019 г. до около 7,8 млрд. лв. в края на 2021 г.) и емитиране на нов дълг от €2,5 млрд. през есента на 2020 г.

На законодателно равнище тези мерки бяха закрепени в 44-то Народно събрание с окончателното второ четене на закона за извънредното положение и удължаването му след пандемичната вълна от есента на 2020 г. и окончателното второ четене на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., който формализира временната COVID добавка от 50 лв. за пенсионерите като бюджетен ред.

Янев I + Янев II — служебни · май – декември 2021 г.

Два последователни служебни кабинета, назначени от президента Радев в условията на три поредни предсрочни избора. Средният растеж на БВП при Янев I от +8,8% е най-високият в таблицата, но той представлява чисто икономическо отскачане след пандемичния срив (базов ефект), а не е резултат от дългосрочна държавна политика.

Кирил Петков — ПП, БСП, ИТН, Демократична България · декември 2021 – август 2022 г.

Това е най-краткото редовно правителство в нашия анализ (едва 232 дни). Мандатът му приключва след успешен вот на недоверие, предизвикан от излизането на ИТН от коалицията.

Макроикономическите данни за този период са показателни:

• Средна инфлация: +11,2% – третата най-висока в таблицата (надмината само от служебните кабинети на Донев и Главчев)
• Среден растеж на БВП: +5,2% – продължение на възстановяването от пандемията
• Средно бюджетно салдо: −3,0% – начало на тенденция към дълготрайно влошаване на бюджетния баланс

Кабинетът стъпва върху нова фискална реалност, започнала в края на 2021 г. с превръщането на временните COVID пенсионни добавки в постоянни структурни разходи и въвеждането на мащабни компенсации за високите цени на тока. Преходният Закон за удължаване до 31 март 2022 г. на разпоредбите на Закона за държавния бюджет за 2021 г., приет окончателно на второ четене, продължи действието на COVID пенсионната добавка отвъд изтичането на временните мерки, преди тя да бъде окончателно встроена в основата на пенсиите чрез Бюджет 2022. Тази промяна бележи края на дългогодишната изключително консервативна фискална политика на България и я заключва в трайни дефицити от около 3% от БВП.

Сравнението с регионалните съседи разкрива фундаментални разлики в реакцията на кризите. Докато Гърция сви бързо дефицита си от −7,5% (2021 г.) до −2,5% (2022 г.), а Румъния постепенно консолидираше бюджет под натиска на процедура по прекомерен дефицит, дефицитът в България се запази трайно висок. В същото време инфлацията у нас достигна пик от 15,3% през 2022 г. (значително над 9,3% в Гърция и 13,8% в Румъния) поради високата енергийна интензивност на икономиката ни, високия дял на храните и енергията в потребителската ни кошница и засиленото вътрешно потребление, подхранено от двуцифрения номинален ръст на доходите.

Сред ключовите политически постижения на Петков е одобрението на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) от Европейската комисия на 7 април 2022 г. – пакет от около 6,2 млрд. евро. В самия план кабинетът заложи антикорупционна реформа (междинни цели 220 и 222 от ПВУ: създаване на нова, оперативно работеща Комисия за противодействие на корупцията и нови правила за наказателната отговорност на главния прокурор). Още преди края на мандата на Петков обаче първият опит за избор на нов председател на КПК беше блокиран от собствения му коалиционен партньор ИТН. Тази неизпълнена реформа се превръща в основната пречка пред изплащането на следващите траншове по ПВУ – ефект, който се проявява чак при кабинетите Главчев и Желязков, 3–4 години по-късно.

Забавеният ефект: тези антикризисни помощи и перманентни социални разходи останаха сериозна тежест за бюджета и през следващите мандати, а самоналожената антикорупционна реформа от ПВУ ще се окаже и основната пречка пред еврофондовете в края на периода.

Гълъб Донев — служебен · август 2022 – юни 2023 г.

Това служебно правителство управлява цели 10 месеца – необичайно дълъг период за служебен кабинет, обхващащ два предсрочни вота (октомври 2022 г. и април 2023 г.). Показателите са:

• Средна инфлация: +13,0% – най-високото средно равнище на инфлация при едно правителство в таблицата
• Средно бюджетно салдо: −3,0% – трайно затвърждаване на дефицита

Периодът бележи пика на инфлационния цикъл. Основната причина е глобалната енергийна криза, а не решенията на българските политици. Въпреки това отпуснатите тогава помощи и компенсации за бизнеса наложиха нова фискална реалност – дефицитът около 3% от БВП се превърна в базова норма за бюджета.

Денков — ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ · юни 2023 – април 2024 г.

Управлява 308 дни и е първото ротационно правителство в българската история. Мандатът му приключва поради невъзможност да се осъществи планираната ротация (отбелязана като rotation_failed в нашата база данни). Числата показват:

• Среден растеж на БВП: +1,8% – забавяне и нормализация на растежа след постпандемичния отскок
• Средна инфлация: +5,4% – рязък спад от рекордните 13% при предходния кабинет
• Средна безработица: 4,4% – нива, близки до тези отпреди пандемията

При кабинета Денков се активизират техническата подготовка и преговорите за членство в еврозоната, както и законодателните реформи по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Положителните ефекти от тези усилия се проявяват чак при управлението на Желязков 18 месеца по-късно.

Главчев I + II — служебни · април 2024 – януари 2025 г.

Двата кабинета управляват общо 282 дни, през които се провеждат още два предсрочни парламентарни вота (юни и октомври 2024 г.). Кабинетът Главчев I регистрира най-лошото бюджетно салдо в цялата таблица:

• Средно бюджетно салдо при Главчев I: −4,8% – най-дълбокият среден дефицит за отделен мандат

Тази стойност е знак за липса на строга фискална дисциплина при служебни правителства, които не подлежат на пряк парламентарен контрол и оперират в условия на удължен бюджет. В същото време през ноември 2025 г. ЕС превежда втория транш по ПВУ след близо двегодишно забавяне, но от поисканите 653 млн. евро удържа 214,5 млн. заради неизпълнението на договорените от самия кабинет Петков през 2022 г. реформи – междинна цел 220 (нова, оперативно работеща КПК) и част от междинна цел 222 (наказателна отговорност на главния прокурор). Същата логика се повтаря и при третото плащане в края на 2025 г.: от поисканите 1,6 млрд. евро ЕК одобрява 1,47 млрд., замразявайки нови над 150 млн. евро по същите две причини. Последиците от поредицата частични замразявания и общото забавяне се усещат по-късно при кабинета Желязков под формата на значителен спад на чистите средства от ЕС спрямо рекордните 6,8 млрд. евро при Борисов III (по предварителни данни за 2025 г., които все още не са отразени в годишните серии на дашборда).

Желязков — ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ, ИТН · януари 2025 – февруари 2026 г.

Кабинетът управлява 399 дни. Това е правителството на еврозоната – единната европейска валута е въведена именно при този мандат (1 януари 2026 г.). Това историческо събитие е отбелязано като последния вертикален маркер на графиката на правителствата. Основните данни са:

• Среден растеж на БВП: +3,1% – силно икономическо темпо
• Средна инфлация: +3,3% – близо до целевото равнище от 2%
• Средна безработица: 3,5% – най-ниското ниво за отделен кабинет в цялата ни статистика
• Промяна в дълга (Δ): +6,2 пр.п. – най-бързото нарастване на държавния дълг в рамките на един редовен мандат

Парадоксът на това управление е събран в два контрастиращи показателя: исторически най-ниската безработица (3,5%) наред с най-бързото темпо на задлъжняване при редовно правителство (+6,2 пр.п.). Дългът е финансиран предимно чрез масирани емисии на международните пазари (общо €7,2 млрд. в еврооблигации през 2025 г. и допълнително €1,7 млрд. емитиран дълг на вътрешния пазар – вж. таблицата с дългови емисии). От този огромен дългов обем едва €234 млн. представляват рефинансиране на стари падежиращи международни облигации, докато над 85% са изразходвани директно за покриване на текущия касов дефицит (достигнал €6,09 млрд. за 2025 г.) и за буфериране на фискалния резерв за присъединяването към еврозоната. Бюджетното салдо на начислена основа достига −3,6%, което надхвърля първоначалния Маастрихтски таван от 3%.

Управлението приключва след протестна вълна през есента на 2025 г., която се вижда като нова червена лента в хронологията на събитията.

Гюров — служебен · февруари – май 2026 г.

Кратък служебен кабинет, назначен предимно за организиране на предсрочния парламентарен вот на 19 април 2026 г. Периодът е твърде кратък за изчисляване на представителни тримесечни средни стойности.

Ключово законодателно действие на този кратък мандат е внасянето на проект за нов Закон за противодействие на корупцията на 30 април 2026 г. – опит да се отблокират замразените средства по ПВУ преди изтичането на крайния срок от ЕК на 31 май 2026 г. Проектът предвижда петчленна КПК, избирана съвместно от Народното събрание, президента, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Висшия адвокатски съвет, с ротационен председател, определян ежегодно чрез жребий. Новоизбраното Народно събрание (избрано на 19 април 2026 г.) приема закона на първо четене на 22 май 2026 г., като съкращава срока между четенията до 4 дни, за да се впише в крайния срок на ЕК. Второто четене предстои.

Радев — действащ от май 2026 г.

Кабинетът управлява едва от 17 дни към момента на изготвяне на анализа, поради което липсват показателни средни данни.

Ефектът на забавянето (лагът) – пет ясни примера

Един от фундаменталните принципи при анализа на управлението гласи: причините и последиците много често се разминават по време и се оказват в различни мандати.

1. Световната икономическа криза (2008 г.) бе външен шок, който засегна България в края на управлението на Станишев, но последиците се стовариха под формата на 12% безработица основно при Борисов I. Това се вижда като драматичен срив на БВП в секция Икономика точно при прехода през 2009 г.

1. Държавният заем за спасяване на КТБ (2014 г.) беше спешно финансово решение при Орешарски. Разходите по обслужването на този нов дълг обаче се виждат в таблицата с дългови емисии през следващото десетилетие – по време на кабинетите Борисов II, Борисов III, Петков и Денков.

1. Социалните разходи и автоматичните индексации (2020–2023 г.): временните COVID добавки от 50 лв. за пенсионерите, въведени при Борисов III през 2020 г. (закрепени законодателно чрез окончателното второ четене на Закона за бюджета на ДОО за 2021 г.), бяха продължени в края на 2021 г. (при Петков, чрез окончателното второ четене на Закона за удължаване на бюджетните разпоредби от 21 януари 2022 г.) и впоследствие встроени в основата на пенсиите чрез Бюджет 2022. Последвалото обвързване на МРЗ (прието окончателно с ЗИД на КТ на 1 февруари 2023 г., по предложение на „БСП за България“) задейства автоматична спирала. Този социално-бюджетен лаг лиши следващите бюджети от гъвкавост, доведе до три поредни години на дефицити около 3,5% и наложи рекордното трупане на нов дълг от +6,2 пр.п. при Желязков през 2025 г. за покриване на касовите дупки на НОИ и държавата.

1. Пътят към еврозоната започва при Борисов III с влизането на България в ERM II на 10 юли 2020 г. – броени дни преди избухването на летните протести, които задушиха политическата инерция и в крайна сметка удължиха престоя в ERM II до близо 5,5 години (при минимален изискуем срок от 2 години). Законодателната и техническа подготовка беше извършена в най-голяма степен при Денков (приемане на закони, преводи, нотификации към ESMA), но историческото събитие „влизане в еврозоната“ стана факт при Желязков. Подобна обратна зависимост има и при еврофондовете: антикорупционните реформи (междинни цели 220 и 222) бяха заложени в ПВУ от самия кабинет Петков през 2022 г., но не бяха изпълнени през следващите 4 години и доведоха до частично замразяване и на втория (ноември 2025 г., −214,5 млн. евро), и на третия (декември 2025 г., −над 150 млн. евро) транш. Това обяснява видимото орязване на чистите средства от ЕС при Желязков спрямо рекордните 6,8 млрд. евро при Борисов III. Самият законопроект за нова КПК беше внесен от служебния кабинет Гюров на 30 април 2026 г. и приет на първо четене на 22 май 2026 г. – вече при новоизбраното Народно събрание.

1. Нормализирането на инфлацията от 13,0% (при Донев) до 3,3% (при Желязков) се дължи главно на успокояването на международните цени на енергоносителите и суровините, върху които нито едно от четирите преходни правителства нямаше как да окаже влияние.

Последните близо пет години – сериозни отклонения по 6 ключови показателя

Анализираме развитието при последните пет кабинета: Петков → Донев → Денков → Главчев I+II → Желязков. Това са около 1500 дни (близо 4 години и половина, ако включим и изборите от ноември 2021 г., които доведоха кабинета Петков на власт), в които страната премина през повече предсрочни парламентарни избори (6), отколкото редовни правителства (3).

Кабинет	Период	Среден БВП	Средна инфл.	Средна безр.	Средно салдо	Дълг Δ
Петков	12.2021 – 08.2022 г.	+5,2%	+11,2%	4,7%	−3,0%	−0,7 пр.п.
Донев (сл.)	08.2022 – 06.2023 г.	+2,5%	+13,0%	4,1%	−3,0%	−1,5 пр.п.
Денков	06.2023 – 04.2024 г.	+1,8%	+5,4%	4,4%	−2,3%	+1,4 пр.п.
Главчев I (сл.)	04.2024 – 08.2024 г.	+3,3%	+2,5%	4,0%	−4,8%	+2,3 пр.п.
Главчев II (сл.)	08.2024 – 01.2025 г.	—	—	—	—	—
Желязков	01.2025 – 02.2026 г.	+3,1%	+3,3%	3,5%	−3,6%	+6,2 пр.п.

Какви основни тенденции се виждат в таблицата:

• Инфлационната вълна следва ясна симетрична траектория: от 11,2% при Петков, през пик от 13,0% при Донев, последван от спад до 5,4% при Dенков и 2,5% при Главчев I. Това е глобален пазарен процес, а не резултат от местни политически решения.
• Безработицата спада устойчиво от 4,7% до историческото дъно от 3,5%. Това е впечатляващо постижение, но изисква важно уточнение (вж. по-долу).
• Бюджетният баланс се влошава прогресивно: от дефицит от −3,0% при Петков до пиковите −4,8% при Главчев I и −3,6% при Желязков. За трета поредна година дефицитът се задържа на ниво около −3,5% от БВП. Този структурен дефицит е пряк резултат от въведените автоматични закони за разходите: законовото обвързване на минималната работна заплата (МРЗ) като 50% от средната брутна заплата (инициирано от „БСП за България“ в 48-ото Народно събрание; вижте поименното окончателно второ четене на ЗИД на Кодекса на труда от 1 февруари 2023 г., в сила от 2024 г., задействащо автоматична спирала на заплатите и разходите в целия държавен сектор) и стриктното прилагане на швейцарското правило за пенсиите (вж. поименното Решение на НС от 21 май 2024 г. за осъвременяване на пенсиите по чл. 100 КСО с 11%; в условията на висока инфлация и бърз ръст на доходите автоматичното увеличение на пенсионните разходи с над 11% годишно отвори огромна дупка в бюджета на НОИ, покривана с директни трансфери от държавната хазна).
• Темповете на задлъжняване се ускоряват рязко: само в рамките на мандата на Желязков държавният дълг се увеличава с 6,2 процентни пункта от БВП – по-сериозно нарастване отколкото при всяко друго правителство в таблицата. Този дълг беше поет почти изцяло за финансиране на текущите касови дефицити и за буфериране на фискалния резерв за еврозоната, а не за рефинансиране на стари задължения (чиито падежи през 2025 г. бяха минимални).
• Въпреки феноменално ниската безработица (3,5%), високият дял на хората в риск от бедност (AROPE 29%) разкрива дълбок структурен дефект: голяма част от работещите граждани живеят на прага на бедността – класически пример за феномена „работещи бедни“.

Забавеният ефект, който тепърва предстои да се усети: фискалното разхлабване (натрупаните дефицити) от 2024–2025 г. ще наложи сериозни мерки за консолидация, за да може страната да отговори на обновените Маастрихтски правила. Тази трудна задача ще се прехвърли върху редовния кабинет на Радев или следващото правителство след него, които ще трябва да балансират бюджета за сметка на заварени разходи.

Какво функционира и какво не – обобщение

Какво функционира добре

Показател	Постижение	Източник
Държавен дълг	29,9% от БВП – най-нисък сред 5-те съседни страни и ЕС-27	Фискални
Безработица	3,2% – най-ниска сред съседите; устойчиво спадаща от пиковите 13,3% през 2014 г.	Икономика
Ефективност на администрацията (WGI)	+0,043 (2024 г.) – ръст от +0,20 пункта спрямо 2007 г.; единственият показател от индексите WGI с трайно подобрение	Сравнение с ЕС
Чисти средства от ЕС	€6,8 млрд. нето при Борисов III (рекордна стойност)	Фискални
Растеж на БВП	2,9% на фона на икономическа стагнация в ЕС (1,0%)	Икономика

Какво не функционира добре

Показател	Основен проблем	Източник
Риск от бедност (AROPE)	29% – най-висок дял сред 5-те съседни страни; остава без промяна въпреки икономическия растеж	Общество
Коефициент на Джини (Gini)	37,7 – най-дълбоко социално неравенство сред 5-те съседни страни	Общество
Очаквана продължителност на живота	75,8 г. – най-ниска сред 5-те съседни страни, на фона на сериозни разходи за здравеопазване	Сравнение с ЕС
Контрол над корупцията (WGI)	−0,24 (2024 г.) – индексът остава под нивата си от годината на присъединяване в ЕС 2007 г. (−0,06)	Управление
Политическа стабилност (WGI)	срив от +0,42 (2020 г.) до +0,04 (2024 г.) – спад с −0,38 пункта само за 4 години	Управление
Фискална консолидация	Три поредни години с бюджетен дефицит над 3% – нова, нестабилна финансова реалност	Фискални
Натрупване на нов дълг	+6,2 пр.п. за един-единствен кабинет (Желязков); общо +9,0 пр.п. в рамките на 4 години	Фискални

Предизвикателства пред следващото управление

Ето кратко обобщение на структурното и икономическо наследство, което следващото правителство ще завари от есента на 2026 г.:

1. Членство в еврозоната: България вече е част от нея. Изискванията за финансова стабилност и Маастрихтските критерии трябва да се спазват стриктно, но настоящият дефицит от 3,6% надхвърля допустимия праг.
2. Плащанията по ПВУ: плащанията по Плана за възстановяване са частично замразени и забавени от 2024 г. насам. Втори транш: 438,6 млн. евро преведени през ноември 2025 г., 214,5 млн. замразени; трети транш: 1,47 млрд. евро преведени в края на 2025 г., нови над 150 млн. замразени – все по една и съща причина (неизпълнените междинни цели 220 и 222 по антикорупцията, заложени в самия план от кабинета Петков през 2022 г.). На 22 май 2026 г. новоизбраното Народно събрание прие на първо четене новия Закон за противодействие на корупцията; второто четене предстои в рамките на крайния срок от ЕК (31 май 2026 г.), което прави следващото правителство първото, което може да отчете изпълнението пред ЕК и да отблокира спрените средства преди шестмесечния срок след третото плащане да изтече.
3. Държавен дълг: скокът от 6,2 процентни пункта за един-единствен мандат е безпрецедентен в най-новата ни история. При липса на сериозна консолидация страната рискува стартиране на процедура по прекомерен дефицит от страна на ЕС.
4. Управление и корупция (WGI): нивото на контрол върху корупцията все още изостава спрямо показателите ни от 2007 г. Това е сферата с най-сериозен дефицит спрямо средноевропейските стандарти.
5. Социално разслоение: България отчита най-висок процент хора в риск от бедност (AROPE) спрямо съседните си държави. Без балансирани социални и данъчни мерки, плодовете на икономическия растеж няма да доведат до реално подобрение на качеството на живота за мнозинството.

В заключение: България демонстрира забележителна икономическа стабилност на фона на хронична политическа нестабилност. През последните близо пет години преминахме през 6 предсрочни парламентарни вота и 8 различни правителства, но макроикономиката показва едни от най-добрите си резултати от присъединяването ни към ЕС. Времето ще покаже дали тази икономическа устойчивост се дължи на добре работещата държавна администрация (чийто капацитет според индексите WGI за ефективност се подобрява стабилно от 2007 г. насам), на дългогодишната дисциплина, наложена от валутния борд и стриктното прилагане на маастрихтските критерии преди влизането в еврозоната, на значителния приток на европейски средства (вижте фискалните анализи), или на чиста инерция. Важно уточнение: част от рекордно ниската безработица е и следствие на емиграцията – работоспособното население е намаляло с близо 15% от 2007 г. насам, което свива знаменателя в показателя.

Можете да следите макроикономическите показатели в реално време през страницата за индикатори или да разгледате подробно данните за всяко управление в секцията за правителствата.

---

_Източници: Евростат (серии gov_10a_main, gov_10q_ggdebt, namq_10_gdp, prc_hicp_minr, une_rt_q), Световна банка WGI (източник 3), Министерство на финансите (КФП), Сметна палата, parliament.bg. Анализът е базиран на среднопретеглените във времето стойности от тримесечните данни за периода на управление на всеки отделен кабинет (вижте методологията на cabinetMetricsFor). Данните се обновяват автоматично; цитираните стойности в текста са валидни към 24 май 2026 г. Бележка за съвместимост: Показателите за инфлация използват Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за по-добра сравнимост в ЕС, а бюджетният баланс се изчислява съгласно европейските стандарти по ESA 2010 на начислена основа (които могат да се различават минимално от касовите отчети на МФ)._